№ 152
гр. Пловдив, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Васил Ал. Тасев
като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно
наказателно дело № 20215330204904 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Т. З. Т. с ЕГН: **********, с постоянен адрес о**,
чрез процесуалния му представител адв. С.Н., срещу електронен фиш серия К
№ 4946081, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който, на основание чл. 189,
ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е
наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева за
нарушение на чл. 21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, по съображения изложени в жалбата и допълнителни
мотиви към нея, а в съдебно заседание чрез процесуалния си представител –
адв. Н., моли съда да отмени процесния ЕФ като неправилен и
незаконосъобразен. Претендира и разноските по делото.
Въззиваемата страна ОД на МВР – Пловдив, сектор „ПП“, редовно
призована, не изпраща представител. В писмено становище излага доводи за
неоснователност на жалбата и пледира ЕФ да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен. При условията на евентуалност прави възражение за
намаляване размера на адвокатското възнаграждение на насрещната страна до
минимално предвидения размер. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
1
съвкупност, както и доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като е подадена от активно
легитимирано лице с изявен правен интерес и в законово установения в
чл.189, ал.8 от ЗДвП преклузивен срок. Разгледана по същество, същата е
ОСНОВАТЕЛНА
От фактическа страна съдът установи следното:
Срещу Т. З. Т. с ЕГН: ********** бил издаден Електронен фиш серия К №
4946081, издаден от ОД на МВР Пловдив затова, че на 14.04.2021 г. в 12:26
часа на Републикански път II-64, километър 49+800 в посока с. Труд, при
въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60 км/ч, същият като
водач на лек автомобил “Форд мондео” с регистрационен номер ** се е
движил с установена скорост на движение от 82 км/ч при въведено с пътен
знак В-26 ограничение на скоростта от 60 км/ч, което било квалифицирано
като нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП. Нарушението било
установено и заснето с АТСС CORDON-M2 с № MD1196 . Контролният
орган отчел допустимата грешка при измерване на скоростта с техническото
средство, като установената скорост намалил с 3 км/ч и приел за наказуема
скоростта не 82 км/ч, а 79 км/ч в полза на нарушителя, което представлява
превишаване на разрешената скорост с 19 км/ч.
За установеното нарушение срещу Т. З. Т. бил издаден процесния ЕФ, с който
за нарушение на чл. 21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, му била
наложена глоба в размер на 50 лв, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2
,т.2 от ЗДвП.
Настоящият състав счита, че по делото не е спорно, че на процесната дата и
място с лек автомобил “Форд мондео” с регистрационен номер ** е било
извършено превишаване на разрешената със знак В26 скорост от 60 км/ч. с 19
км/ч.
Правилно обжалваният електронен фиш е бил издаден по отношение на Т.
З. Т. с ЕГН: **********, чиято собственост е процесният автомобил към
момента на нарушението, което се доказва от приложената по делото справка
за регистрация на МПС. Жалбоподателят не се е възползвал от възможността
по чл.189, ал.5 от ЗДвП и не е предоставил в съответната териториална
структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство.
2
Нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване, съгласно
писмо № 33913/09.07.2018 г. на директора на Дирекция “ИСИУС” при БИМ.
Представен е и Протокол № 4-С-ИСИС/12.02.2021г. от проверка, съгласно
който процесната преносима система за контрол на скоростта на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникации – тип CORDON M2 е
преминала проверка в лабораторни условия за точността на измерване и е
годна за употреба до 12.02.2022 г. Видно от обжалвания ЕФ в полза на водача
е отчетен толеранс от минус 3 км/ч, като основанието за приспадане на този
толеранс следва от техническите характеристики на АТСС и изрично е
отразено в протокола от проверка, където е посочено, че допустимата грешка
при измерване на скоростта възлиза на +/– 3 км./ч. за скорости до 100 км/час.
Въпросната редукция е била извършена автоматично от самото техническо
средство.
Въпреки установеното, обжалваният ЕФ следва да се отмени като
незаконосъобразен по следните съображения:
С електронния фиш е предвидена и наложена глоба в размер точно на 50
лева, което е хипотеза по чл. 39, ал. 2 ЗАНН. При това положение, макар и
минимумът вече да не се явява необжалваем, то е бил налице безспорно
"маловажен случай", като по правилата на цитираните по – горе законови
разпоредби в тези случаи редът за санкциониране е този с фиш /но не
електронен такъв/, а при отказ /т. е. липса на съгласие/ е следвало да се
състави АУАН, респ. издаде НП. По този начин процесният електронен фиш
е издаден в нарушение на чл. 39, ал. 4 ЗАНН: „За случаи на административни
нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в
отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон,
овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над
необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш“, като
необжалваемият минимум по ал. 2 е в размер от 10 до 50 лв. Нормата на чл.
39, ал. 4 ЗАНН е специална спрямо чл. 182 ЗДвП и не е следвало да се издава
електронен фиш. Този извод следва недвусмислено и от нормата на чл. 85а
ЗАНН, според която „Доколкото в този закон няма особени правила за
административнонаказателния процес при нарушения, установени с
техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат
разпоредбите на Закона за движението по пътищата". Т. е. ЗАНН има
приоритет пред разпоредбите на ЗДвП, при наличие на съответно правило в
3
него, както е в случая.
Гореизложените съображения водят до извод за незаконосъобразност
на обжалваният ел. фиш поради наличието на съществени нарушения на
процесуалните правила, обуславящи неговата отмяна.
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по ал.1
страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл. 36, ал. 2 от
ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и
клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Случаят попада в хипотезата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата,
като при интерес до 1000 лв. – минималното възнаграждение е 300 лв. При
това положение и с оглед на действителната правна и фактическа сложност на
делото, извършените процесуални действия, извършеното нарушение и
наложено наказание, настоящият състав на съда намира, че следва да бъде
уважено искането на жалбоподателя за заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева, за което е приложил списъс с разноски
по чл. 80 от ГПК. За разноските следва да се осъди юридическото лице, в
чиято структура е издателят на процесния фиш, каквото в случая се явява ОД
на МВР- Пловдив.
Предвид гореизложеното Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 4946081, издаден от ОД на МВР
Пловдив, с който на Т. З. Т. с ЕГН: **********, на основание чл. 189, ал.4, вр.
чл.182, ал.2, т.2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание – глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.
21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на министерство на вътрешните работи
Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Т. З. Т. с ЕГН: **********, сумата в размер на 300
лева, представляващи разноските по делото.
4
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред
Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5