Решение по дело №8642/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 503
Дата: 6 февруари 2020 г. (в сила от 19 април 2022 г.)
Съдия: Андон Вълков Вълков
Дело: 20192120108642
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

503/06.02.2020 г.

гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, LI състав, в открито съдебно заседание, проведено на 27.01.2020 г., в състав:

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ

 

при участието на секретаря Кина Киркова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело 8642 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявени от ищеца П.Г.П., ЕГН **********, срещу Главна дирекция «Пожарна безопасност и защита на населението» МВР осъдителни искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86 ЗЗД, за заплащане /съгласно приетото изменение на иска в съдебно заседание от 27.01.2020 г./ на сумата от 1161.40 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 157.87 часа, за периода от 01.09.2017 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, както и сумата от 101.59 лв., представляваща лихва за забава върху дължимите от ответника суми за периода от 01.10.2017 г. до 30.09.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 10.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба ищецът твърди, че през периода от 01.09.2017 г. до 30.09.2019 г. е полагал труд при 24-часови работни смени, предварително определени с график за всеки месец, като п. към РДПБЗН - Бургас. За процесния период ищецът положил нощен труд, като преизчисляването на нощен към дневен труд водило до извънреден труд от 157.87 часа, който следвало да бъде допълнително заплатен от ответника. Ответникът дължал и лихва за забава върху главницата за периода от 01.10.2017 г. до 30.09.2019 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявения иск. През процесния период ищецът бил в служебно правоотношение с МВР. През това време ищецът полагал труд на смени по график. По отношение на държавните служители приложение намирали специалните разпоредби от чл. 187 и следващите от ЗМВР. Прави искане за отхвърляне на исковата претенция.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа молбата.

В съдебно заседание ответникът не се представлява. С подадена молба от 22.01.2020 г. поддържа изразеното в отговора на исковата молба становище за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като взе предвид исканията и доводите на страните, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание по чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.

От събраните по делото доказателства се установява, че между тях е съществувало служебно правоотношение, по силата на което ищецът е полагал труд като п. в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Бургас при Главна дирекция ПБЗН МВР. Страните не спорят, че с оглед характера на заеманата от ищеца длъжност през процесния период същият е полагал труд и през нощта /за времето от 22.00 часа до 06.00 часа/, съгласно утвърдени графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.

Съгласно чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща и допълнителни възнаграждения за положен извънреден труд.

Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 1 и 2 от ЗМВР, на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение. Условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.

Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен периодчл. 187, ал. 3 от ЗМВР. От ал. 5 на същата разпоредба е видно, че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира със допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени.

Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

През процесния исков период са издадени Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, и Наредба № 8121з-908 от 2.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в Министерството на вътрешните работи за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности.

Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от  Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (отм.), предвижда, че при сумирано отчитане на работното време се прилага коефициент 0.143 на общия брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за отчетния период. След отмяната на Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. са издадените Наредба № 8121з-592 /в сила от 01.04.2015 г., отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС на РБ - бр. 59 от 29.07.2016 г./ и Наредба № 8121з-779 /в сила от 02.08.2016 г./, които обаче не регламентират отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент, аналогично на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба № 8121з-407/2014 г. Следователно този ред на преизчисляване е неприложим след отмяната на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., поради празнота в уредбата на реда за организацията, отчитането и компенсацията на полагания труд, извън редовното работно време, за държавните служители в МВР. Липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово установена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен и отчитането и заплащането му като извънреден, тъй като такава забрана би била и противоконституционна, а представлява празнота в уредбата относно реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Доколкото в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице нормативна празнота по този въпрос. Съдът намира, че при наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г., в сила от 1.07.2007 г.). Обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо другите държавни служители, а също и спрямо служителите по трудови правоотношения.

Съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Съдът намира, че превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове не се прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 за всеки отработен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. С оглед на това двете разпоредби се прилагат едновременно, т.е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.

По делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза (л. 154 - 160), неоспорена от страните и приета от съда, от чието заключение се установява, че за исковия период от 01.09.2017 г. до 30.09.2019 г. ищецът е работил на смени, като за същият период е полагал нощен труд за времето от 22 часа до 6.00 часа общо за целия процесен период от общо 1104 часа, като при превръщане на часовете нощен труд в дневни часове с приложен коефициент 1.143 се получават общо 1261.87 часа. При което се установява, че разликата възлиза в размер на 157.87 часа и е на стойност 1161.40 лв., не е отчитана и не е заплатена от ответника. Установи се от заключението на вещото лице, че лихвата за забава върху сумата от 1161.40, изчислена за периода от първо число на месеца, следващ съответното тримесечие – 01.10.2017 г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 10.10.2019 г. е в размер на 101.59 лв.

По делото ответникът не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за положения за исковия период от 01.09.2017 г. до 30.09.2019 г. нощен труд, преизчислен като извънреден труд по горепосочения коефициент в установения от експертизата размер. Предвид на това исковата претенция за заплащане на нощен труд за горепосочения период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден е основателна, и следва да се уважи в изчисления от вещото лице размер от 1161.40 лв., който съвпада с размера след изменението по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК.

Като последица от уважаване на исковата претенция ответникът дължи на ищеца и законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 10.10.2019 г. г. до окончателното изплащане на задължението.

По отношение на иска за мораторна лихва, съдът намира, че същият е частично основателен. В случая, от заключението на вещото лице се установява, че изчислената  сума от 101.59 лв. е относима за периода от 01.10.2017 г. до 10.10.2019 г., а заявеният от ищеца период е от 01.10.2017 г. до 30.09.2019 г. С оглед на което и на основание чл. 86 от ЗЗД съдът намира, че акцесорният иск за претендираното обезщетение за забавено плащане следва да се уважи, но само до размера на сумата от 98.34 лв. (изчислена с програмен продукт „Апис калкулатор“, на база заключението на вещото досежно главниците, посочени л. 159 от делото, колона 10 от приложение 1), за процесния период от 01.10.2017 г. до 30.09.2019 г. Така, предявеният иск по чл. 86 ЗЗД, в частта над сумата от 98.34 лв. до претендирания размер от 101.59 лв. (съгласно направеното изменение в съдебно заседание) следва да се остави без уважение, като недоказан.

По разноските:

Предвид изхода на спора разноски следва да бъдат присъдени в полза и на двете страни, съразмерно с уважената и отхвърлената част от исковете.

Съдът, като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, проведеното едно открито съдебно заседание и минималните размери на адвокатските възнаграждения, намира, че възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, направено с отговора на исковата молба, е основателно, и възнаграждението следва да бъде намалено. Изложените по делото съображения за извършени допълнителни разходи от защитника не се подкрепят от събраните по делото доказателства, а и видно от представения договор за правна защита и съдействие, възнаграждението е било уговорено и заплатено само за процесуално представителство по делото. С оглед на което същото следва да се определи към минималния размер от 320 лв., съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски в размер на 319.18 лв. - адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената искова претенция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП. Отчитайки фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от ЗПП, но с оглед на изхода на делото, сумата, която следва да се присъди в полза на ответника е в размер на 0.26 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска.

На основание чл. 78, ал. 6 вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. с чл. 1 от ТДТКССГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавната такса в размер на 100 лв., дължима върху уважения размер на исковите претенции, както и направените разноски от 199.49 лв. за извършената съдебно-счетоводна експертиза, съобразно уважената част от исковете.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА ответника Главна дирекция «Пожарна безопасност и защита на населението» МВР – гр. София да заплати на ищеца П.Г.П., ЕГН **********, сумата от 1161.40 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 157.87 часа, за периода от 01.09.2017 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 10.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, както и сумата от 98.34 лв., представляваща лихва за забава върху дължимите от ответника суми, за периода от 01.10.2017 г. до 30.09.2019 г., на основание чл. 86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86 ЗЗД, в ЧАСТТА за разликата над сумата от 98.34 лв. до претендирания размер от 101.59 лв.

 

ОСЪЖДА ответника Главна дирекция «Пожарна безопасност и защита на населението» МВР – гр. София да заплати на ищеца П.Г.П., ЕГН **********, направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 319.18 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 и 5 ГПК.

 

ОСЪЖДА ищеца П.Г.П., ЕГН **********, да заплати на ответника Главна дирекция «Пожарна безопасност и защита на населението» МВР – гр. София, направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 0.26 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

 

ОСЪЖДА ответника Главна дирекция «Пожарна безопасност и защита на населението» МВР – гр. София да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Бургас, дължимата върху уважения размер на исковете държавна такса в размер от 100 лв., както и направените по делото разноски от бюджета на съда за извършената експертиза в размер на 199.49  лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Окръжен съд – Бургас.

 

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

 

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис/не се чете/

Вярно с оригинала!

К.К.