Решение по дело №488/2019 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 февруари 2020 г. (в сила от 9 март 2020 г.)
Съдия: Павлина Тонева Борисова
Дело: 20197060700488
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 22 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

17

 

гр. Велико Търново, 05.02.2020 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд - Велико Търново, четвърти състав, в съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година в състав:


                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПА**ИНА ТОНЕВА                                                                                                             

при участието на секретаря В.Г., изслуша докладваното от съдия Тонева адм. дело488 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 210, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и чл. 64, ал. 6 от Закона за енергетиката (ЗЕ).

 

Образувано е по жалба, подадена от „АДВАНС ТЕРАФОНД“ АДСИЦ, ЕИК *********, със седалище и адрес на упра**ение в град София, Столична община – район „Лозенец“, ул. „Златовръх“ 1, предста**явано от изпълнителния директор Р.И.М. против Решение по Протокол № 3/27.05.2019 г. на Комисията по чл. 210 от ЗУТ, назначена със Заповед № 507/11.04.2019 г. на кмета на Община Стражица, в частта с която е определено еднократно парично обезщетение за сервитут на газопровод в размер на 1052,18 лв. относно засегнатата част от 2,081 дка от поземлен имот с № 059003 с начин на трайно ползване нива и обща площ от 6,000 дка, находящ се в местността „Поровец в землището на с. Нова Върбовка, общ. Стражица, собственост на жалбоподателя.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правил, в резултата на което неправилно е изчислено дължимото обезщетение за учредяване на сервитутните права в процесния имот. Счита че определеното обезщетение в размер на 1052,18 лв. за сервитут върху площ от 2,081 дка от общата площ на имота е занижено и не отговаря на пазарните цени. Изразява несъгласие с оценителския доклад, използван от Комисията, възприетите стойности в него и начина на изчисляване на обезщетението. Според жалбоподателя, Комисията, в нарушение на закона, е възприела изготвената от оценителя в доклада оценка за пазарната стойност на недвижимия имот и обезщетението, без да отчете обстоятелството, че това е допустимо единствено в хипотезата на взаимно съгласие, каквото в случая липсвало. В тази връзка намира, че законосъобразното определяне на еднократното обезщетение изисква Комисията да извърши, а без да одобри едностранно предложената й оценка по пазарни цени. Със съображения, че определената оценка е силно занижена се иска определяне от съда на справедлива пазарна такава на учреденото сервитутно право. Представя съдебна практика на други административни съдилища в страната по аналогични казуси. В с.з., жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се предста**ява. В представената писмена защита поддържа жалбата. Претендира разноски, за които представя списък.

Ответникът - Община Стражица, конституирана съгласно чл.215, ал.2 от ЗУТ, действащ чрез упълномощения процесуален представител, оспорва  жалбата като неоснователна. Счита че определянето на размера на обезщетението е извършено при спазване на предвидените в ЗЕ критерии и правилата на ЗУТ и собственикът на засегнатия имот е справедливо обезщетен. Доводи в тази насока развива в хода на устните състезания и в писмена защита като оспорва възприетите от ** стойности за изчисляване на пазарната стойност на имота, както и размерът на обезщетението. С тези аргументи ПП на ответника предлага жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.Не прави възражение за прекомерност на АВ, претендирано от жалбоподателя като разноски.

Заинтересованата страна –„БУЛГАРТРАНСГАЗ” ЕАД, редовно призован, не се явява и не се предста**ява. В представената по делото молба с вх. № 244/22.01.2020г. намира жалбата за неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Навежда възражения против изготвената съдебно-оценителска експертиза. Счита че обезщетението е определено съобразно всички законови изисквания.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

Предмет на обжалване е Решение по Протокол № 3/27.05.2019 г. на Комисия по чл. 210 от ЗУТ, назначена със Заповед № 507/11.04.2019 г. на кмета на Община Стражица, в частта, с която на жалбоподателя „АДВАНС ТЕРАФОНД“ АДСИЦ е определено еднократно парично обезщетение за сервитут в размер на 1 052,18 лв. за частта от 2,081 дка от общата площ 6,000 дка от поземлен имот с № 059003 с начин на трайно ползване „нива“, находящ се в местността „Поровец в землището на с. Нова Върбовка, общ. Стражица.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 863, том V, рег. № 3583, дело № 698/2016г. на Иван Мазнев – нотариус с район на действие РС – Горна Оряховица, вписан под № 284 н регистъра на НК, жалбоподателят „АДВАНС ТЕРАФОНД“ АДСИЦ с ЕИК *********,  предста**явано от Р.И.М., е придобил недвижим имот – нива с обща площ от 6,000 дка, от които 3,095 дка пета категория и 2,905 дка трета категория, местността „Поровец, предста**яваща имот 059003 в в землището на с. Нова Върбовка, общ. Стражица.

С Решение № 312/10.05.2018 г. на Министерски съвет е определен за национален обект /по смисъла на §1 от ДР на ЗДС/ и обект с национално значение /по смисъла на §5, т.62 от ДР на ЗУТ/ следния обект: „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз” ЕАД паралелно на северния /магистрален/ газопровод до българо-сръбската граница”. За обекта е одобрен ПУП – парцеларен план със Заповед № РД-02-15-58/12.03.2019 г. на Министъра на Регионалното развитие и благоустройство.

Със Заповед № 507/11.04.2019 г. на основание чл.210, ал.1 и ал.2 от ЗУТ и чл.64, ал.4 от ЗЕ и във връзка с постъпило искане от „Булгартрансгаз” ЕАД с вх. 2553/09.04.2019 г., кметът на Община Стражица определя състава и председателя на комисия по чл.210 от ЗУТ за определяне на обезщетение за учредяване на сервитутно право върху поземлените имоти, съгласно приложени регистри, за обект „Разширение за газопреносната инфраструктура на „Булгаргаз“ ЕАД паралелно на северния /магистрален/ газопровод до българо-сръбската граница.

Представен е оценителски доклад за процесния засегнат имот, собственост на жалбоподателя, от независим оценител на земеделски земи и трайни насаждения, с който е предложена оценка от 1052,18 лв. за пазарна стойност на обезщетението за сервитут с площ от 2,081 дка от имот с обща площ 6,000 дка, предста**яващ нива - пета категория в местността „Поровец“ в землището на с. Нова Върбовка, общ. Стражица.

На заседание на 27.05.2019г., документирано с Протокол № 3 от същата дата, комисията приема експертните оценки за определяне на пазарна стойност на засегнатите имоти и определя размер на дължимото обезщетение за всеки засегнат имот съобразно засегнатата част. Така съобразно цитираното решение на комисията от 27.05.2019г. за процесния поземлен имот с № 059003, находящ се в местността „ Поровец“, в землището на с. Нова Върбовка, общ. Стражица, собственост на жалбоподателя „АДВАНС ТЕРАФОНД“ АДСИЦ, е определен размер на обезщетението за възникналия сервитут  от 1052,18 лв. Решението на Комисията по чл. 210 от ЗУТ  е съобщено на дружеството чрез изпращане по пощата и чрез обя**ение по реда на чл. 61 от АПК, получени на 02.08.2019 г., видно от дадения входящ номер В 33/02.08.2019 г. и пощенското клеймо на плика /л.39 от делото/. Жалбата срещу решението по Протокол 3/27.05.2019г. е изпратена до съда чрез административния орган и е постъпила в деловодството на Община Стражица на 15.08.2019 г., видно от дадения рег.индекс и дата /л.66 от делото/.

Като доказателства по делото са приети документите, приложени към жалбата, по опис, както и материалите, съдържащи се в административната преписка, изпратена с писмо изх. № 7879/29.10.2019 г. на Община Стражица; приложените документи към молба вх. № 4798/11.11.2019 г. от процесуалния представител на ответника и тези, приложени към писмен отговор №4928/19.11.2019 г. на Кмета на Община Стражица.

По искане на жалбоподателя е назначена съдебно-оценителна експертиза за определяне на пазарната стойност и дължимото обезщетение за учредения сервитут върху част от  поземления имот. Според вещото лице пазарната стойност на земята, попадаща под сервитут, е в размер на 2 280,00 лв., а пазарната стойност на правото на сервитут върху 2,081 дка от поземлен имот 059003 в землището на с.Нова Върбовка е 1744,00 лв. За получаване на тези стойности експертът е използвал метода на пазарни аналози на сделки за покупко-продажба, вписани в Службата по вписванията по местонахождението на имота, информация от сайтове за продажба на земеделска земя, собствена база данни и информация от Служба земеделие Стражица, арендатори в района, както и приходен метод. Съдът кредитира експертното заключение като обективно и компетентно дадено. Възраженията на процесуалния представител на ответника и на заинтересованата страна срещу заключението са доводи по същество и ще бъдат коментирани по-долу.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, констатациите в обжалвания акт, и представените по делото доказателства, направи следните правни изводи:

Подадената жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ от лице, адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес от оспорване и е процесуално допустима. Съобщението за определеното обезщетение е достигнало до жалбоподателя на 02.08.2019г., а жалбата е изпратена до съда чрез административния орган на 15.08.2019 г., видно от дадения в деловодството рег.индекс и дата. Следователно правото на жалба е упражнено в преклузивния срок за обжалване.

По силата на чл. 215, ал. 2 от ЗУТ обжалваното Решение на Комисията по чл.210 от ЗУТ е приравнено на ИАА, поради което е годен предмет на съдебен контрол. Съгласно чл.215, ал.1 от ЗУТ  Административен съд – Велико Търново е родово и местно компетентния съд по конкретния спор, като съд по местонахождението на засегнатия имот.

Разгледана по същество жалбата е основателна  по изложените по-долу фактически и правни съображения:

С Разпореждане от 11.11.2019 г. е разпределена доказателствената тежест между страните. Делото е основано преимуществено на писмени доказателства, представени с административната преписка и неоспорени от страните. Изслушано е заключение на ** оценител относно размера на обезщетението. Не са четени нарочни определения за приети за безспорни между страните факти или обявени служебно известни такива на съда. На практика страните не спорят по установените факти, а по тяхната правна интерпретация.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорения административен акт съдът констатира, че същият е издаден от компетентен орган - Комисия по чл. 210 от ЗУТ, назначена със Заповед № 507/11.04.2019 г. на кмета на Община Стражица, в обема на правомощията му, в изискуемата от закона писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила за издаването му.

Настоящият състав намира, че актът в оспорената му част досежно определения размер на дължимото обезщетение за имота, засегнат от сервитута, собственост на жалбоподателя, е произнесен в нарушение на материалния закон. Съображенията са следните:

Законът за енергетиката предвижда специален ред за възникване на сервитутни права в частни имоти и той включва **язъл в сила Подробен устройствен план и изплащане на еднократно обезщетение на собствениците на имоти - частна собственост (чл. 64 от ЗЕ), т.е. с изпълнението на тези две предпоставки сервитутът възниква по силата на закона, като не е необходим нарочен акт за това. В случая страните не спорят относно възникналото в полза на заинтересованата страна сервитутно право в имот, собственост на жалбоподателя, засягащо 2,081 дка от имота. Спорен е въпросът за размера на дължимото обезщетение за така възникналия сервитут.

Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 6 от Закона за енергетиката определянето на размера на обезщетенията за сервитутите на енергийни обекти се извършва по реда на чл. 210 и 211 от ЗУТ или по взаимно съгласие на страните въз основа на оценка от независим оценител. А съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, оценката се изготвя по пазарни цени, определена от комисия, назначена от кмета на общината. Критериите, които се прилагат при определяне размера на еднократното обезщетение за сервитута върху обременения имот, са разписани в чл. 65, ал. 1, т. 1-4 от ЗЕ, а именно: площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута; видовете ограничения на ползването; срок на ограничението; справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута. Следователно, един от основните критерии и база за определяне размера на дължимото се обезщетение, е справедливата пазарна оценка на имота, респ. на частта от него, попадаща в границите на сервитута.

В настоящия случай комисията по чл. 210 от ЗУТ е определила размера на еднократното обезщетение, като е възприела изготвената в хода на административното производство оценката от лицензиран оценител. Последният е използвал два метода на оценка по отношение на поземлените имоти  с начин на трайно ползване „нива“ - методът на пазарните аналози и методът на приходите/метод на капитализацията, а методологията му включва първоначално определяне на пазарната стойност на земята, върху която се учредява сервитута като база за обезщетението. При използване на метода на пазарните сравнения, оценителят е определил, че пазарната стойност на поземлените имоти в землището на град Стражица е 1083,00 лв. за дка. При средна годишна рента за стопанската 2017/2018 г. е определена пазарна стойност на поземлените имот в зелището на с. Нова Върбовка, общ. Стражица, по метода на капитализация на дохода в размер на 1 133,33 лв. за декар. Като е дал 40% тежест на метода на пазарните аналози, оценителят е определил пазарна стойност за 1 дка земеделска земя в землището на с. Нова Върбовка в размер на 095,11 лв. Като прилага коефициент 0,90, т.к. срока на сервитута е безсрочен, и коефицент 0,60, отчитащ вида на сервитута (ограниченията, които налага на собственика на земята) оценителят е изчислил, че средната пазарна стойност на сервитут върху поземлените имоти в землището на с. Нова Върбовка с начин на трайно ползване „нива“ е 591,36 лв за дка и предлага размера на обезщетението да бъде в размер на 1052,18 лв. за засегнатите 2,081 дка площ от процесния имот.

При съпоставката между оценителския доклад на лицензирания оценител и заключението по изготвената по делото съдебно-оценителска се установява, че пазарната цена на поземления имот в землището с . Нова Върбовка, общ. Стражица, е определено по метода на пазарните сравнения и метода на приходната стойност, като в оценителския доклад е взето съотношение 40% на 60% в полза на метода на приходната стойност, докато в изготвената експертиза по делото съотношението е в полза на сравнителния метод. За разлика от оценителския доклад, където при метода на пазарните аналози оценителят използва единствено оферти за продажби в интернет сайтове за земеделски земи, вещото лице използва и данни за действително изповядани сделки за продажби на земеделска земя от Служба по вписванията при Районен съд – Горна Оряховица. Това е видно от таблицата на стр.13 от експертната оценка в оценителския доклад и стр.5 и 6 от съдебно-оценителската експертиза. В резултат на това, вещото лице е изчислило, че пазарната стойност за дка на поземления имот е в размер на 1096,00 лв. /или 2280, 00 лв за процесните 2,081 дка от площта на имота/, което по размер не се отличава съществено с дадената от оценителя в доклада стойност – 1095,11 лв. за декар. И двамата експерти работят по една и съща формула за определяне на пазарната стойност на сервитута и са работили с едни и същи коефициенти /Кс/ за отчитане на срока на ограниченото вещно право /0,9 – безсрочно/, но разликата се състои във втория определен коефицент /Ксп/, отчитащ вида на сервитута и ограниченията, които налага на собственика на земята – в оценителския доклад е използван коефицент 0,60, а вещото лице е определило такъв от 0,85 и въз основа на него вещото лице е определило размера на обезщетението на стойност в размер на 1 744,00 лв. В съдебно заседание вещото лице разяснява, че определеният от него коефициент /Ксп/ от 0,85 е поради това, че след налагане на органичението поземленият имот ще може да се използва единствено за отглеждане на едногодишни растения като същевременно свободната зона ще бъде в западната час от пътя, която няма добри характеристика като тази, през която ще преминава газопровода.

Съдът кредитира заключението на вещото лице с доверие като съобрази и това, че се касае за земеделска земя от пета категория с площ от 6 дка, която от западната страна има излаз на асфалтов път, съгласно картния материал. Настоящият състав споделя виждането на вещото лице за коефициент 0,9 спрямо пазарната стойност на земята, защото в случая не се касае за отчуждаване на част от имота. При учредяване на сервитута собствеността се запазва, но е налице ограничение на ползването на имота, което обаче е безсрочно и следва същия като вещна тежест. Предвид запазването на собствеността, дължимото обезщетение не може да е равностойно на това при продажба/отчуждаване, поради което и пазарната цена на квадратен метър е определена с коригиращи коефициенти.

Видно от нормата на чл.14 от Наредба №16/09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти ограниченията са сериозни, а сервитутът е безсрочен. Предвид изложеното, определената от вещото лице пазарна стойност на сервитута съдът приема като справедлива пазарна оценка по смисъла на чл. 65, ал. 1, т. 4 от Закона за енергетиката. Справедливото обезщетение, производящо от  пазарната цена на сервитута върху 2,081 дка от поземлен имот № 059003, находящ се в местността „ Поровец“, в землището на с. Нова Върбовка, общ. Стражица, собственост на жалбоподателя „АДВАНС ТЕРАФОНД“ АДСИЦ, е в размер на 1 744,00 лв. В тази връзка съдът прие, че определената от Комисията по чл.210 от ЗУТ оценка от 1052,18 лв. е занижена в нарушение на закона, поради което актът следва да бъде изменен като стойността на обезщетението бъде увеличена до размера, определен от вещото лице, а именно на 1 744,00 лв.

При този изход на делото съдът намира за основателно искането на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски общо в размер на 750 лева, а именно: заплатена държавна такса в размер на 50 лева; заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство в размер на 400 лева и заплатено възнаграждение за вещо лице в размер на 300 лева. От страна на ответника не е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

 Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл. трето от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ИЗМЕНЯ Решение по Протокол № 3/27.05.2019 г. на Комисията по чл. 210 от ЗУТ, назначена със Заповед № 507/11.04.2019 г. на кмета на Община Стражица, в частта, с която е определено еднократно парично обезщетение за засегнатата от сервитут на енергиен обект част от 2,081 дка от обща площ 6,000 дка от поземлен имот № 059003 с начин на трайно ползване нива, находящ се в местността „Поровец в землището на с. Нова Върбовка, общ. Стражица, собственост на „АДВАНС ТЕРАФОНД“ АДСИЦ, ЕИК *********, със седалище и адрес на упра**ение в град София, Столичнаобщина – район „Лозенец“, ул. „Златовръх“ 1, предста**явано от изпълнителния директор - Р.И.М., като увеличава размера на обезщетението от 1052,18 лв. на 1 744,00 лв. /хиляда седемстотин четиридесет и четири лева/.

ОСЪЖДА Община Стражица да заплати на „АДВАНС ТЕРАФОНД“ АДСИЦ с ЕИК *********, със седалище и адрес на упра**ение в град София, Столична община – район „Лозенец“, ул. „Златовръх“ 1, предста**явано от изпълнителния директор Р.И.М., съдебни разноски за производството в размер на 750,00 лв. /седемстотин и петдесет лева/.

  Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването  на страните, че е изготвено. Жалбата се подава чрез ВТАС.

  На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по делото.

 

                  

                                                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: