П
Р О Т
О К О
Л № 178
гр.
Пловдив, 30.04.2020 год.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, наказателно отделение, в
публично съдебно заседание, проведено на тридесети април две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА АНТОНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
съдебен секретар: Златка
Стойчева,
прокурор: Красимир Папаризов
сложи за разглеждане докладваното
от съдия ВЕЛИНА АНТОНОВА
ВЧНД № 170 по описа за 2020 година.
На именното повикване
в 10.10 часа се явиха:
Производството
по делото е образувано по частна жалба на адв. П., в качеството му на защитник
на обвиняемия М.Й.К. за изменение мярката му неотклонение.
В изпълнение
на Заповед № РД 40 от 23.03.2020 г.
на Председателя на Пловдивския апелативен съд относно разглеждане на
наказателни дела със задържани лица в рамките на въведеното извънредно
положение в Р България с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., с
оглед предпазване и ограничаване разпространение на заразата от коронавирус COVID – 19, настоящето производство се разглежда
чрез видеоконферентна връзка чрез Skype с Ареста в гр. П;.
Видеоконферентната връзка се осъществява в
присъствието на системния администратор В; Н;, при добра картина и звук.
От другата страна е обв. М.Й.К..
ОБВИНЯЕМИЯТ К.: Съгласен съм при тези
условия да се гледа делото.
В залата се явяват защитниците на
М.Й.К. - адв. П;, адв. П; и адв. Я;, с
пълномощно по делото.
Явява се представител на апелативна
прокуратура Пловдив – прокурор КРАСИМИР ПАПАРИЗОВ.
СТАНОВИЩА
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО.
ПРОКУРОРЪТ: Да
се даде ход на делото.
АДВ. П;: Да се
даде ход на делото. Няма процесуална пречка.
АДВ. П;: Да се
даде ход на делото.
АДВ. Я;: Също
да се даде ход на делото.
ОБВ. К;: Да се
гледа днес делото.
Съдът счита, че няма пречка по даване ход на
делото и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик.
ОБВИНЯЕМИЯТ
К.: Запознат съм с частната жалба.
РАЗЯСНИХА се на страните правата им по чл.
274 и чл. 275 НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам отводи, както и нямам
доказателствени искания.
АДВ.П;: Нямам отводи. Нямам искания по
доказателствата.
Адв.П;: Нямам искания за отводи и искания за
доказателства.
Адв.Я;: Нямам отводи към състава на съда,
също и искания.
ОБВИНЯЕМИЯТ
К;: Също нямам искания за отводи към състава на съда.
Съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа и правна страна и намира, че следва
да се даде ход по същество, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ.П;:
Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите частната ни жалба и да отмените
определението на първоинстанционния съд, с което бе потвърдена най-тежката
мярка за неотклонение спрямо подзащитния ми М.К..
Неправилно окръжният съд е приел, че е налице
обосновано предположение подзащитният ми да е извършил престъпление по чл.
354а, ал. 1, предл. 1 от НК, което го и оспорваме. Относно обоснованото
предположение по чл. 343б, ал.3 НК не го оспорваме и сме си признали вината в
ДП.
Съображения за
това, че не са налице обосновани предположения същият да е извършил вмененото
му престъпление по чл. 354а, ал. 1 е това, че не са налице достатъчно доказателства
К. да е направил опит да придобие метамфетамин на 68.54 гр. Този метамфетамин
не е открит в него. Няма данни по делото, че е имал уговорка той с другия
обвиняем Х; Т; да придобие този метамфетамин. В предните заседания по чл. 65 от НПК от прокуратурата беше отбелязано, че се изчаква изготвянето на ВД по
приложените СРС-та, които аз по делото не прочетох да има. Но, въпреки това да
ги има, изготвянето на ВДС срок в Закона за СРС няма, има срокове след
изготвяне на ВДС за представянето им пред различните институции и съдия, който
е разрешил използването им, както и срокове за прилагането на СРС при
различните ситуации. В този смисъл аз съм подал частната жалба за това, че вече
шести месец подзащитният ми е с взета мярка Задържане под стража, като едно от
основанията беше, че се изчаква изготвянето на ВДС, за които по делото няма
данни кога ще бъдат изготвени. Считам, че едно такова задържане под стража
повече от пет месеца, на 7 май ще се навършат шест, считам, че тази мярка е
изиграла своята роля и ако му бъде взета една по-лека мярка за неотклонение,
същата ще изпълни целите на чл. 57 НПК.
На следващо
място считам, че не е налице реална опасност същият да се укрие или да извърши
престъпление, поради това, че оспорваме обоснованото предположение по чл. 354а,
ал. 1, предл. 1 и считам, че поради тази причина обществената опасност на
повдигнатото обвинение не може да определя и вземането на най-тежката мярка
Задържане под стража.
В този смисъл
считам, че няма как да извърши престъпление.
Повдигнатите
обвинения на обв.К. не попадат в хипотезата на чл. 63, ал. 2 от НК и на
следващо място считам, че няма да се укрие, тъй като същият е с постоянен
адрес, не е оказал съпротива при задържането му и е оказал съдействие на
полицейските органи.
В този смисъл
ще ви моля да определите една по-лека мярка от Задържане под стража и поради
един друг факт, че в предните мерки има доказателства по делото, приложени от
лекаря на Ареста, от които е видно, че в продължителен период от време е
доказано, че подзащитният ми К. страда от хронично заболяване хипертония.
Поради тази причина той е бил отведен и с Бърза помощ, оказана му е лекарска
помощ и т.н.
Ще ви моля да
измените мярката от Задържане под стража в по-лека.
АДВ. П;: Уважаеми апелативни съдии, моля да
уважите частната жалба, с която молим да бъде променена взетата най-тежка мярка
за неотклонение по отношение на подзащитния ни в по-лека такава.
Считам, че
определението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно по
следните съображения:
Тъй като ние
сме в производство по чл. 65 НПК, аз считам, че и моля съдът да извърши
проверка на законосъобразността на вече взетата най-тежка мярка, която търпи
шест месеца нашият подзащитен, а именно Задържане под стража. Считам, че шест
месеца по-късно кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 63, ал. 1 от НПК не
са налице към настоящия момент. Ако те са били налице към първоначалното
вземане на тази мярка, то шест месеца по-късно тези основания са отпаднали.
Колегата П; направи подробен анализ по отношение на първата предпоставка,
доколко е налице обосновано предположение автор на вмененото във вина да е
нашият подзащитен по отношение на престъплението по чл. 354а, ал.1, предл.1 от НК. Изцяло поддържам неговите съображения, няма да ги преповтарям.
Единствено ще
насоча вниманието ви по отношение на другата кумулативно изискуема
предпоставка, а именно по чл. 63, ал.1 от НПК реалната опасност от извършване
на престъпление. Както казах и по-горе, тя не е налице, поради следното
обстоятелство: Съгласно практиката на ЕСПЧ се приема, че продължителността на
най-тежката мярка Задържане под стража само по себе си води до извод, че
реалната опасност е отпаднала. Нещо повече. В кориците по делото се установява,
че работата на разследващия орган не е динамична и интензивна. Това се вижда от
първоначално извършените процесуално-следствения действия – протоколи по
претърсвания и изземвания, разпити на свидетели. Всичко това, тази интензивна
работа се е случила в самото начало на ДП. Последния месец няма нито едно
процесуално-следствено действие, извършено по това разследване.
Практиката на
Европейския съд казва: Ако няма извършени такива действия, само това
обстоятелство само по себе си води до извод, че не е налице и силно е отпаднала
реалната опасност обвиняемият да извърши престъпление. Нашият подзащитен е с
чисто съдебно минало. Също така практиката на ВКС е следната: реалната опасност
от извършване на престъпление не може да е хипотетична, тя трябва да е реална.
На следващо
място подзащитният ни е съдействал за разкриване на обективната истина, дал е
обяснения. Ето защо считам, че към настоящия момент всички
процесуално-следствени действия са извършени и той няма как да повлияе на вече
разпитани свидетели.
Както каза и
колегата П;, в момента се изчаква единствено прилагането на ВДС-та, за които
няма срок. Нещо повече – предвид и настоящата ситуация в България, не се знае
това ДП кога ще приключи. Не се знае кога ще бъде изготвен обвинителен акт или
кога ще бъде насрочено съдебно заседание. Този целият период, с най-тежката
мярка Задържане под стража, се приравнява на изтърпяване на наказание, което не
е визирано в целите чл. 57 НПК. Тази мярка не обезпечава процеса. Считаме, че
всяко едно лице е невиновно до влизане в сила на съдебен акт.
Нещо повече. В
определението на окръжния съд не мога да се съглася с направения извод, че по
делото няма данни за влошено здравословно състояние на подзащитния ни. Както
каза колегата П;, по делото има такива данни, че той е хипертоник, че е бил
отведен в лечебно заведение. От защитата бе поискано назначаване на СМЕ.
Незнайно защо, при тези доказателства, че същият вдига кръвно 200/120 на защита
бе отказано. В тази връзка считам, че е налице и нарушение съгласно ЕКПЧ, а
именно по чл. 3, като в тази насока няма да цитирам решения, тъй като съдът много
по-добре ги знае от защитата, но ще си позволя следното: Кудла срещу Полша.
Т.е. невзимането на адекватни мерки по отношение на здравословно състояние на
обвинения, това се приравнява на неприемливо, меко казано, недопустимо
отношение към здравословното състояние на който и да е човек, бил той и
обвиняем.
За укриване да
извърши подзащитният ми няма как, тъй като преди задържането му той е бил и
трудово, и семейно ангажиран. В тази връзка аз ще моля, колегата П. не е посочил
каква мярка защитата желае, това предоставяме на съда. Единствено молим тя да
бъде по-лека, дори и Домашен арест, която мярка се приравнява по целите на
Задържане под стража. Обвиняемият също ще бъде ограничен от свободно
придвижване, но ще има възможност, при влошаване на здравословното му
състояние, с разрешение на наблюдаващия прокурор, да се окаже адекватна помощ и
лечение.
Моля в този
смисъл да се произнесете.
Адв. Я.:
Уважаеми апелативни съдии, поддържам казаното от колегите. Искам да се спра
само на едно обстоятелство, а именно – за да постанови определението си, което
обжалваме в момента пред вас, ПОС излезе с едно съображение, че видите ли
делото е водено ритмично и поради това се нуждае от още време за да бъде то
довършено. Искам да отбележа, че този извод на съда е абсолютно неправилен.
Като се погледне в кориците на делото е видно, че от 17.02.2020 г., когато е
било едно от исканията за изменение мярката за неотклонение на доверителя ми,
до настоящия момент разследващият орган е извършил само едно действие, а именно
да изпрати наркотичните вещества в митницата, което е чисто техническа дейност
и не е действие по разкриване на обективната истина по делото. Ето защо считам,
че в конкретният случай този извод, послужил също за основание за отказ за
изменение на мярката за неотклонение е неоснователен и ще ви моля да го имате
предвид при постановяване на съдебния си акт, поради което ще ви моля да
измените мярката за неотклонение от задържане под стража в по-лека такава по
ваше усмотрение.
ОБВИНЯЕМИЯТ ЗА
ЛИЧНА ЗАЩИТА.
Обв.М.К. -
Съгласен съм с казаното от адвокатите ми.
ПРОКУРОРЪТ:
Уважаеми апелативни съдии, аз ще ви моля да оставите жалбата без уважение. На
практика ред са процедурите по обжалване
на мярката, които са поставени пред първа инстанция пред вашия състав. Реално
на 8 ноември е датата на постановяване на първоинстанционния акт, с който е
уважено искането на прокуратурата, след това има няколко развити производства и
всички те са минали пред въззивния състав на 14 ноември, след това на 18
февруари е разгледано отново от първа инстанция, на 25 февруари от АС Пловдив.
На практика се намираме в процедура по чл. 65 от НПК, тоест, трябва да
установим има ли настъпили нови обстоятелства. Аз твърдя, че такива няма.
Позицията на защитата по отношение на обоснованото предположение търпи известни
вариации, и затова изброих тези дати. В производството по чл. 64 НПК се оспорва
въобще наличие на обосновано предположение. След това динамиката е стигнала при
второто производство до признание наличието на обосновано предположение. Сега е
някакъв среден вариант, като ние твърдим, че по отношение на чл. 354б, ал. 3 от НК е налице и не е налице по чл. 354а НК. Същевременно това се свърза с нови
обстоятелства, което пък противоречи на другото твърдение на защитата, че нищо
не се прави по делото. На практика обоснованото предположение към онзи момент,
който е фиксиран, не може да бъде опровергано само с наличие на нови
доказателства при твърдението, че такива не са събирани, очевидно не може да
бъде оборено.
По отношение
на разумния срок – той е разписан в
разпоредбата на чл. 63 ал. 4 НПК и за този тип деяния той е 8 месеца лишаване
от свобода. Това е разумния срок. По отношение ритмичността на разследване аз
считам, че тя е налице както правилно е констатирал окръжния съд действително
прилагане на ВДС процедура не зависи понякога и от усилията и волята на
наблюдаващия прокурор. Факт е, че ние очакваме тяхното приобщаване. Факт е, че
след последното въззивно разглеждане на делото са извършвани следствени действия.
Намекът, че са в неравностойно процесуално положение двамата обвиняемия по
отношение на мярката, което се прокрадва някъде от становищата, включително и
сега пред първата инстанция и от писмените изложения, според мен също не би
следвало да бъде вземано под внимание, защото по отношение на К. Т. причината
тя да бъде изменена е съвсем очевидна. При първата констатация през ноември е
поставен въпроса през декември за наличие на здравословно състояние, която не
позволява бременност, на 27 декември, тоест няколко дни след като действително
е установено това обстоятелство мярката е изменена в парична гаранция от 2000
лева. Това обстоятелство по отношение на К. не може да бъде налице. По
отношение на него се твърди наличие на хипертония. Медицинската експертиза
съвсем категорично, всички състави са приели, че и без това данните за
здравословно състояние, което е от задоволително към добро, както има
информация по делото са безспорни и наличието на хипертония не налага при тези
налични и необорени данни изготвената експертиза съответно пък, това да е довод
за изменение на мярката за неотклонение. Сега се изтъква, че видите ли, той е
съдействал на органите на разследването. Даването на обяснения не е съдействие,
те са обяснения, които в голяма степен и това е негово право са с цел да защити
себе си. Действително се касае за голямо количество наркотично вещество от рода
на метаамфетамините.
И последно,
сега, твърди се наличието на извънредно положение като обстоятелство, което
ползва жалбоподателя, но аз считам, че то не касае само него, а неограничен
брой хора и второ, сами виждате, че по никакъв начин това не е попречило на
защита на правата му. И днешното заседание
е доказателство за това, че навреме се разглежда жалбата му, навреме по
всичките му искания се взема отношения. Що се касае до изготвяне на
обвинителния акт, няма пречка при каквито и да е условия да бъде изготвен и по
никакъв начин това положение не влияе нито на сроковете, нито накърнява правата
на жалбоподателя. Това схванах аз от изложенията на защитата като нови
обстоятелства, които не са нови и те са обсъждани от предната инстанция и
според мен няма никакви основания за корекция на определението на съда в смисъл
изменение на мярката за неотклонение.
Ще ви моля да
потвърдите определението на окръжния съд
от 23.04.2020 година.
ДАДЕ СЕ
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
ОБВИНЯЕМИЯТ
К.: Съжалявам за всичко това. Моля за по-лека мярка за неотклонение различна от
задържане под стража.
Съдът се
оттегли на тайно съвещание.
Пловдивският
апелативен съд, след проведеното тайно съвещание, след като се запозна с
доводите на страните и събраните в кориците на делото материали, счете искането
за изменение на мярката за неотклонение от Задържане под стража в по-лека
такава за неоснователно, по следните съображения:
Въззивният съд
намира, че и на настоящия процесуален етап от
развитие на ДП продължава да е налице обоснованото предположение за
авторството на вменените на обв. К. деяния, като в хода на разследването същото
се е надградило и укрепнало.
Не могат да бъдат
споделени аргументите на защитата, че от събраните до настоящия момент
материали не може да бъде направен извод за съпричастност към деянието с правна
квалификация по чл. 354а, от НК, което има за предмет наркотични вещества с цел
тяхното разпространение. Достатъчно в тази насока е да бъдат посочени
обясненията на съпроцесницата на обвиняемия, както и протоколите за разпит на
свидетелите – полицейски служители, осъществили наблюдение и задържане на
лицата на местопроизшествието. В подкрепа на тях се явяват и протоколите за
извършени процесуално-следствения действия, вкл. и претърсване и изземване в
квартирата, ползвана от обв. К., и приобщените при това действие предмети, като
ВД, които имат отношение към предмета на престъплението, дефиниран като наркотици.
Не могат да
бъдат споделени аргументите, че не е налице реална опасност от укриване и
рецидивираща дейност, тъй като, както правилно е отбелязал и първият съд, се
касае за внимателно планувана дейност, осъществявана при условията на
конспиративност, а сами по себе си размерът и стойността на предмета на
престъплението и привличането на К. за две деяния, както и механизмът на
тяхното осъществяване, разкриват координирана, интензивна престъпна дейност,
която характеризира деецът в негативна
светлина. Не може да бъде подминато обстоятелството, че същият вече е бил
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
– глоба за шофиране на МПС в пияно състояние, а понастоящем е привлечен за
управление на МПС след употреба на наркотични вещества.
Както е било
посочено до момента от състави на съда, разгледали искания за изменение на
мярката задържане на К., действително в кориците на делото са налице данни за
хипертония, от която страда обвиняемият, но съгласно представените от затворната
администрация медицински документи, същият се нуждае единствено от
медикаментозна терапия. Отделно от това разпоредбата на чл. 249 ЗИНЗС в
достатъчна степен гарантира здравния статус и медицинската грижа за лицата,
лишени от свободно право на предвижване, които в случай на необходимост, могат
да бъдат извеждани и на лечение извън условията на Ареста, ако състоянието им
налага това. Между кориците по делото не са налице данни обвиняемият да се е
нуждаел от хоспитализация и такава да му е била отказана.
Не могат да
бъдат споделени и аргументите за неразумна продължителност на воденото
досъдебно производство и в частност нарушение на чл. 5, т. 3 ЕКПЧ –
прекомерност на срока на задържането. Видно от разпоредбата на чл. 63 ал. 4 НПК, съобразно обвиненията, които са повдигнати спрямо К., мярката за
неотклонение Задържане под стража в ДП не може да продължи повече от осем
месеца. Периодът на неговото задържане понастоящем е дистанциран от така
посочения от законодателя краен срок.
Не намират
опора в материалите по делото и аргументите на защитата, че разследващите
органи следва да бъдат упрекнати в неритмичност и мудно водене на ДП. Само по
себе си обстоятелството, че в последния месец, конкретно с обвиняемия, не са
били извършвани процесуално- следствени действия, не води до извод, че по
делото не се извършва съответна дейност по събиране на доказателства, вкл. и
подготовка на секретни материали, с които, при цялостен прочит на данните по
делото, е ясно, че обвинението разполага.
Съвкупният
анализ на всичко изложено води настоящият съд до извод, че и към настоящия
момент са налице всички законови предпоставки на чл. 63 ал. 1 НПК и
най-адекватна за водещото се срещу обвиняемия К. разследване е най-тежката
мярка на неотклонение Задържане под стража.
Водим
от горното съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 394/23.04.2020 г. по ч.н.д. № 644/2020 г. на Окръжен съд Пловдив,
с което е било оставено без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение
на обв. М.Й.К., обвиняем по ДП № 129/2019 г. по описа на КП при ОД на МВР П. от „Задържане под стража“
в по-лека такава.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10.47 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: