Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ……
23.06.2017 г.
гр. Средец
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд – гр. Средец, гражданска колегия,
в открито съдебно заседание на 30.05.2017 година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ДОНЕВА
Секретар К.Л.
Като разгледа докладваното от съдия Кр. Донева
гражданско дело № 13 по описа на 2017 г.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по иск с правно основание чл. 208, ал. 1 от КЗ /отм./, чл. 405, ал.
1 от КЗ /действащ/, предявен от Я.К.Н. против ЗК “ЛЕВ ИНС” АД – гр. София – за
осъждане на ответника да му заплати сумата 2 593,20 лева, представляваща
застрахователно обезщетение, дължимо по застраховка „Каско“, сключена с полица
№ 93001510068700/13.10.2015 г., за вреди, причинени на собствения му автомобил
„Ауди А4“ с рег. № А 61 00 МС от настъпило на 29.02.2016 г. застрахователно
събитие, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното
изплащане, както и направените по делото разноски. Ищецът поддържа, че на
посочената дата, около 07,00 часа в гр. Средец е установил увреждания,
причинени на автомобила му, изразяващи се в изкъртване на предна броня, рамка
на фаровете и самите фарове, за което незабавно е сигнализирал в полицията и
застрахователя. Твърди, че по предложение на ответника е отстранил за своя
сметка щетата за сумата 2 593,20 лева, като е представил разходни
документи, но застрахователят е отказал плащане на застрахователното обезщетение с мотив, че заявеното
застрахователно събитие не е сред покритите рискове. Ищецът претендира и сумата
100 лева, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното
изплащане, платена по договор за правна защита от адвокат за изготвено
заявление до застрахователя с искане да плати или да направи мотивиран отказ.
По делото е постъпил отговор
от ответната страна,
в който се поддържа, че отказът за изплащане на застрахователното обезщетение е правилен и законосъобразен. В
тази връзка се оспорват заявените от ищеца обстоятелства по настъпването на застрахователното събитие, както и причинно-следствената връзка
между заявеното събитие и твърдените щети по автомобила. Ответникът мотивира още
отказа си, позовавайки се на липсата на задължителни
предпоставки на застрахователното обезщетение, изразяващи се в ненадлежно и несвоевременно
уведомяване на компетентните органи, както и непредставяне на официален документ за твърдяното застрахователно събитие.
Оспорва иска по основание, а евентуално и по размер с довод за несъответствие на
претендираната стойност със средните пазарни цени на вложените в ремонта части
и часови ставки за труд, като и несъобразяване с амортизацията на автомобила.
Заявена е претенция за присъждане на разноски по делото. На основание чл. 78,
ал. 5 от ГПК е възразено срещу размера на претендираното от ищцовата страна адвокатско
възнаграждение.
След съвкупна преценка
на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
За да се ангажира отговорността на ответника по чл. 208, ал. 1 от КЗ – отм.
/ чл. 405, ал. 1 от КЗ – действащ/ е необходимо да бъде установено, че страните по
делото са обвързани от договор за имуществена застраховка
"Автокаско", по силата на който застрахователят е поел риска да
обезщети вредите, които настъпят в срока на действие на договора, върху
застрахования лек автомобил вследствие на покрит риск.
От документите, съдържащи се в преписка по образувана щета № 0002-1501-16-450-479/2016 г. в
ответното застрахователно дружество, се установява, че застрахователен договор,
обективиран в Застрахователна полица № 93001510068700/13.10.2015 г., е с
предмет пълно /100 %/ имуществено застраховане на собствения на ищеца автомобил „Ауди А4“ с рег. № А 61
00 МС МПС, като застрахователната сума по договора е 13 000 лева. Установява се
на следващо място, че на 29.02.2016 г. – в срока на действие на сключената с ответника застраховка
„КАСКО“, на процесния автомобил са били причинени щети на предна броня, гайка фарове на
радиатор, ляв и десен фар, в степен за смяната им, които щети са заявени от
ищеца пред ответника като резултат на злоумишлени действия, докато МПС е било
паркирано. Установява се по-натам, че от страна на застрахователя е последвал
отказ за изплащане на
застрахователното обезщетение с мотиви, че: „настъпилото събитие не представлява покрит риск от
условията на застрахователния договор“ /съобразно експертен доклад от
26.03.2016 г./; „Съгласно т. 28, вр. т. 28.1 от Общите условия за застраховка
„Каско“ на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, компанията не дължи застрахователно обезщетение при
представяне на неверни данни или документи, свързани с доказване на
застрахователното събитие. Събитието е настъпило по време на движение на МПС, а
не по описания от клиента механизъм“ /съгласно експертно становище от
12.12.2016 г./; „Най-вероятно
събитието е настъпило при качване на автомобила на бетонен тротоар, при което
предната броня се откача от водачите, повдига се и чупи двата фара. Събитието е
настъпило по време на движение на МПС, а не по описания от клиента механизъм –
вследствие на злоумишлени действия на трети лица.“ / съгласно експертно
становище от 21.12.2016 г./; „…застрахователят не дължи обезщетение в случаите
на представяне на неверни данни и/или документи с невярно съдържание, свързани
със собствеността и ползването на МПС, както и други обстоятелства, които имат
отношение към застраховката. След преглед на снимковия материал … се налага
изводът, че ПТП с посоченото МПС е настъпило по време на движение при удар с
предмет. При оглед на МПС се установяват увреждания, които не могат да се
случат при описания …механизъм, а по-скоро
при преодоляване на високо бетонно препятствие.“ /съгласно писмо изх. № L-1247/06.04.2016 г./.
По спорните по делото въпроси съдът намира следното:
Първо, съгласно
разпоредбата на чл. 211, т. 2 от КЗ /отм./,
/408, ал. 1, т. 3 от
КЗ действащ/, застрахователят
може да откаже плащане на обезщетение само при неизпълнение на задължение по
застрахователния договор, което е значително с оглед интереса му и е било
предвидено в закон или в застрахователния договор. В т. 29.5, Раздел Х “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ОБЕЗЩЕТЕНИЕ” от Общите условия на процесния застраховател, на
която точка се позовава ответникът, е уредено задължението на
застрахования при претенция за застрахователно обезщетение да представи на
застрахователя официален документ от съответните компетентни органи,
удостоверяващ настъпването на застрахователното събитие, като в случай на
непредставяне т. 30 от ОУ дава право на застрахователя да намали или откаже
изплащане на обезщетение. Респективно такова неизпълнение на задължение за представяне на
документ е въздигнато в основание за отказ да бъде изплатено застрахователно
обезщетение и по Раздел ІХ “ОБЩИ ИЗКЛЮЧЕНИЯ” от ОУ. В случая, застрахователят е получил служебна
бележка от РУ на МВР – гр. Средец в уверение на това, че има заведена преписка
под № 269000-209/2016 г. за установен на място от полицейските служители извършен
опит за кражба на бронята на процесното МПС, ведно със съдържащите се в преписката
докладна записка, заявление и сведение. Въпросното удостоверение на съответния
компетентен орган, макар и да няма материалната доказателствена сила на
официален документ, е дължимото и достатъчно доказателство в случая, че
настъпилото застрахователно събитие е установено от компетентния орган . Тук е
мястото да се отбележи по едно от възраженията на ответника, че от материалите
по преписката се установява, че на 29.02.2016 г. ищецът е предприел
своевременно /незабавно/ и надлежно уведомяване на полицейските органи по повод
на настъпилото събитие, мястото на инцидента е било посетено от служителите Р.
Петков и М. Милев, които са установили заявения опит за кражба на части от
автомобила, респективно уврежданията му. Щетите от злоумишлени действия са били
установени незабавно от застрахователя в съставен от него опис-бланка, препис от който е връчил на ищеца и в който
маркиран със знак “х” е бил указан необходимият документ, който трябва да
представи за окомплектоване на щетата, а именно „служебна бележка от РУП“.
На следващо място, съдът
преценя за неоснователно и оспорването на причинно-следствената връзка между
заявеното събитие и твърдените щети по автомобила, респективно позоваването от
страна на застрахователя на т. 28, вр. т. 28.1 от ОУ за представяне на неверни
данни, свързани с доказване на застрахователното събитие. Заключението на
изготвената по делото съдебно-автотехническа експертиза затвърждава, че
претендираните увреждания по процесния автомобил, установени и документирани от
ответния застраховател, са съпоставими със заявеното деяние от 29.02.2016 г. –
опит за кражба и не са в резултат от ПТП. Вещото лице е установило, че уврежданията
по автомобила са били нанесени в статично, паркирано състояние, а не при
преодоляване на високо бетонно препятствие, както предполага ответникът, тъй
като в последния случай неизбежно биха се получили значителни увреждания и по
други авточасти в предната част, а не само по облицовката на бронята и фаровете,
както и осурквания, охлузвания, счупване, пропукване по бронята, каквито не са
били установени.
Съгласно разпоредбата
на чл. 208, ал. 1 от КЗ /отм./, чл. 405, ал. 1 от КЗ /действащ/, при настъпване
на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок. Такъв
е уговорен в т. 46, Раздел Х
– до 15 /петнадесет/ работни дни след
представяне на всички необходими документи.
Съгласно т. 7,
Раздел ІІІ „ОТГОВОРНОСТ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛЯ“, установените злоумишлени действия
на трети лица представляват покрит от процесната застраховка риск.
След гореизложения
анализ, настоящата инстанция намира предявения иск за основателен. Налице е
валидно сключен застрахователен
договор с клауза „Каско", покриваща риска „злоумишлени действия на трети
лица“. Условията и параметрите
на облигационните отношения са установени от представената полица и ноторно
известните общи условия, приложими по отношение на множество договори.
Настъпването на застрахователното събитие е надлежно регистрирано и ищецът е изпълнил надлежно задълженията си като страна по договорна,
като не е налице основание по смисъла на чл. 211, т. 2 от КЗ /отм./, /408, ал. 1, т. 3 от КЗ
действащ/ и за застрахователя не е възникнало право да
откаже плащане на застрахователно обезщетение. Вземането на ищеца към ответното
дружество-застраховател за застрахователно обезщетение е станало изискуемо.
Що се отнася до
размера на дължимата от застрахователя сума, съгласно т. 34. 2. 2, вр. т. 33. 3
от Общите условия, дължимото застрахователно обезщетение може да се определи по
предоставени фактури, издадени от автосервиз, избран от застрахования, като
застрахователят няма право да отказва да уважи фактурата в случай, че
застрахователната премия е над 475 лева, какъвто е настоящият – 794,61 лева. Предвид
обстоятелството, че застрахователят не е определил и не е изплатил застрахователно
обезщетение на застрахования, последният е поправил увредените авточасти с
лични средства в размер на 2 593,20 лева, за което е представил Фактура №
753/10.04.2016 г., издадена от ТМ „Старт“ ЕООД – гр. Бургас. В изготвеното по
делото заключение по автотехническата експертиза вещото лице е приело, че
ищецът е възстановил автомобила си с авточасти-оригинал втора употреба на
правдоподобни пазарни цени и при напълно разумна и правдоподобна /дори пределно
ниска/ ставка за цена на час за сервизен труд. Определило е въз основа на описа
на застрахователя паричен размер 2 588 лева на средствата, необходими за
пълното възстановяване на застрахования автомобил. Стойността е определена по критерия “икономическата пазарна
среда с отчитане на овехтяването”, т. е. за авточасти втора употреба, като е
направено сравнение с “пазарни аналози на процесните авточасти – неоригинал,
нови”. Така определената стойност на щетите по застрахования автомобил е в по-нисък
размер от заявената стойност, поради което съдът намира, че ответната застрахователна
компания дължи застрахователно обезщетение в рамките на сумата 2 588 лева.
Заключението не беше оспорено от страните по делото и се приема от съда като
обективно и компетентно изготвено.
По изложените
съображения предявеният иск за сумата 2 593,20 лева е основателен и
доказан до размера 2 588 лева, като съдът следва да го уважи до този
размер, представляващ дължимо, но незаплатено застрахователно обезщетение по
риска „злоумишлени действия на трети лица“ в Клауза 7 от ОУ за автомобил „Ауди
А4“ с рег. № А 61 00 МС по застрахователна полица № 93001510068700/13.10.2015
г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 13.01.2017 г.
до окончателно изплащане на сумата, а в разликата до пълно предявения размер
искът следва да се отхвърли.
Ищецът е
представил Договор за правна защита и
съдействие, ведно с пълномощно серия Б № 45598/01.12.2016 г. във връзка със
заявената претенция за сумата 100 лева, със законната лихва от завеждане на
иска до окончателното изплащане, платена по договор за правна защита от адвокат
за изготвено заявление до застрахователя с искане да плати или да направи
мотивиран отказ. Видно от договора, на 01.12.2016 г. ищецът е платил на адв. С.К.К.
възнаграждение в размер на 100 лева с основание „защита по неплатено
обезщетение „Каско“ от „ЛЕВ ИНС“. В изпълнение на пълномощията по договора за
правна защита и съдействие е изготвено извънсъдебно Заявление от 06.12.2016 г.
до ответния застраховател за доброволно плащане на процесното застрахователно
обезщетение. Независимо, че в случая липсва застраховка с покрит риск „Правни
разноски“ по смисъла на чл. 420, ал. 1, т. 1 от КЗ, ответникът дължи заплащане на направените от ищеца
разноски за
предоставени правни услуги, свързани с неизплащане на застрахователното
обезщетение, защото е станал
причина за понасянето
им от ищеца.
Съдът намира за
неоснователно направеното в отговора искане за намаляване размера на
адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, тъй като същото – 415 лева е под минималния размер, определен съобразно
материалния интерес, който в случая е равен на цената на иска по делото, посочена от самия ищец и приета от
ответника и от съда, без да се взема предвид вида и броя на предприетите
процесуални действия от страните. Съобразно нормата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС минималният размер на
възнаграждението по предявения иск е 418,52 лева.
Съобразно
отправеното искане и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от
иска, в общ размер на 619,93 лева, в т. ч. за платена
държавна такса, за платено възнаграждение на вещо лице и за платен адвокатски
хонорар.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “ЛЕВ ИНС” АД, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Черни връх“ 51 Д, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните
директори Мария Стоянова Масларова-Гъркова и Гълъбин Н. Гълъбов, да заплати на основание чл. 208, ал. 1 от КЗ /отм./, чл. 405, ал. 1 от КЗ /действащ/
на Я.К.Н., с ЕГН **********,***, сумата 2 588 лева /две хиляди
петстотин осемдесет и осем лева/, представляваща незаплатено застрахователно обезщетение
по риска „злоумишлени действия на трети лица“ в Клауза 7 от ОУ за автомобил
„Ауди А4“ с рег. № А 61 00 МС по застрахователна полица №
93001510068700/13.10.2015 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска – 13.01.2017 г. до окончателно изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в разликата над
2 588 лева до размера 2 593,20 лева.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “ЛЕВ
ИНС” АД да заплати на Я.К.Н. сумата
100 лева, представляваща правни разноски по договор за правна защита от адвокат
за изготвено заявление до застрахователя, ведно със законната лихва от 13.01.2017
г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ “ЛЕВ ИНС” АД да заплати на Я.К.Н. направените
по делото разноски в размер на 619,93 лева /шестстотин и деветнадесет лева
и деветдесет и три стотинки/.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Бургас в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: