№ 11582
гр. София, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЮЛИАНА АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20221110165422 по описа за 2022 година
Предмет на делото са предявените от „Т., ЕИК . срещу В. Р. К.. ЕГН
********** установителни искове за признаване за установено, че
ответницата дължи на ищеца сумата в размер на 865,11 лв., представляваща
консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г. в имот находящ се в гр. София, ., ведно със законната лихва от
20.06.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 114,16
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до
08.06.2022 г., сумата в размер на 54,55 лв., представляваща главница за услуга
за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законната лихва за забава от 20.06.2022 г. до окончателното изплащане,
както и сумата в размер на 10,94 лв., представляваща мораторна лихва за
забава за периода от 01.07.2019 г. до 08.06.2022 г., за които вземания е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.г.р.д. № 33082
по описа на СРС за 2022 г.
Ищцовото дружество обосновава иска си с твърденията, че ответницата
дължи претендираните суми, в качеството си на потребител на топлинна
енергия в процесния имот, до който ищцовото дружество е доставяло
топлинна енергия в процесния период, цената на която не е била заплатена.
В законоустановения срок за отговор такъв е постъпил от ответника , с
1
който оспорва иска като неоснователен. Възразява да е потребител на
топлинна енергия. Прави възражение за давност. Не оспорва размера, освен в
частта, в която счита, че е погасено по давност вземането.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
За основателността на иска по чл. 153 ЗЕ следва да се установи
кумулативното наличие на следните юридически факти: наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
между страните, количеството на реално доставената от ищеца по договора
топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена. По иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да докаже съществуването и
размера на главния дълг и изпадането на ответниците в забава.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият
случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
2
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за
битови нужди.
В посоченото Тълкувателно решение е отразена и принципната
възможност клиенти на топлинна енергия за битови нужди да бъдат правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на
§ 1, т. 2а ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване
по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения
смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
(потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно.
От приетите по делото като писменo договор за продажба на държавен
недвижим имот (л. 73 по делото) се установява, че ответницата е придобила
собствеността върху процесния имот през 1990 г. – преди исковия период.
Страните не спорят и съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се
от доказване обстоятелствата, че ищцовото дружество е доставило топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот находящ се в гр.
София, . на стойност 865,11 лв., че размерът на мораторната лихва за забава
за периода от 15.09.2020 г. до 08.06.2022 г. е 114,16 лв., че в имота е
осъщетсвена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до
3
30.04.2021 г. на стойност 54,55 лв., както и че размерът на мораторната лихва
за забава за периода от 01.07.2019 г. до 08.06.2022 г. е 10,94 лв.
При така установените факти съдът прави правен издов, че ответницата
е потребител на топлинна енергия в топлоснабдения процесен имот през
исковия период, поради което искът за главница за топлинна енергия е
основателен в претендирания размер, който не е спорен между страните по
делото.
При формирания извод за основателност на иска, следва да бъде
разгледано възражението за погасяване на вземането по давност.
Съгласно Тълкувателно решение от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011
г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че понятието "периодични плащания"
по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Съгласно приложимите към процесното правоотношение общи условия
от 2016 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като при неизпълнение на задължението в срок, дължат
обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
/каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй
като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение/. Следователно, задълженията на ответника за
заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни –
както вече бе отбелязано, според общите условия месечните суми за топлинна
енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. При това положение, погасени по давност ще са всички месечни
вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, т. е. три години назад от 20.06.2022 г. Доколкото исковият
4
период е от 01.05.2019 г. няма погасени по давност вземания.
С оглед основателността на главния иск за периода, основателен е и
искът за законна лихва за забава върху тези вземания. Съгласно общите
условия, действащи за периода за който следва да бъде уважен главния иск,
потребителите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните си
задължения за доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, поради което и съгласно чл.84, ал.1, изр.І ЗЗД
с изтичането на този срок настъпва забавата на длъжника и това е началната
дата, от която се дължи лихва за забава. Доколкото размерът на мораторната
лихва не е спорен съдът намира, че следва да уважи изцяло предявения иск.
Относно иска за главница за дялово разпределение съдът намира, че
доколкото страните не спорят, че такава услуга е извършвана през процесния
период този иск е основателен и следва да бъде уважен в претендирания
размер от 54,55 лв.
Поради основателност на иска за главница за дялово разпределение е
основателен и искът за законна лихва за забава върху тази главница.
Доколкото размерът не е спорен между страните по делото, искът следва
изцяло да се уважи.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски има ищецът в размер
на 125 лв. за исковото производство и 75 лв. за заповедното производство,
съобразно представените доказателства.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл.
153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че В. Р. К., ЕГН ********** дължи на Т., ЕИК .
сумата в размер на 865,11 лв., представляваща консумирана и незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот находящ
се в гр. София, ., ведно със законната лихва от 20.06.2022 г. до окончателното
изплащане, както и сумата в размер на 114,16 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 15.09.2020 г. до 08.06.2022 г., сумата в размер на 54,55
5
лв., представляваща главница за услуга за дялово разпределение за периода
от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от
20.06.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 10,94
лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 01.07.2019 г. до
08.06.2022 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.г.р.д. № 33082 по описа на СРС за 2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В. Р. К., ЕГН **********
да заплати на „Т., ЕИК . сумата в размер на 125 лв. - разноски за исковото
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В. Р. К., ЕГН **********
да заплати на „Т., ЕИК . сумата в размер на 75 лв. - разноски за заповедното
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – Техем сървисис ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6