Решение
гр. София, 9.11.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданска колегия, І-18 състав, в
публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и петнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ФИЛИПОВА
при секретаря И. А., като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 10 696 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 33, ал. 2 ЗС ЗС.
Ищцата Л.С.П. твърди, че с
ответника В.С.К. (неин брат) били съсобственици в равни части по наследство на
апартамент № *, находящ се в гр. *******************, с площ от 103 кв.м.,
заедно с мазе № *, с площ от 3,77 кв.м., заедно с таван № *, с площ от 5, 62
кв.м., заедно с 2, 522 % ид.ч. от общите
частни на сградата и правото на строеж върху дворното място, съставляващо имот
с пл. № 2, 4, 6, 8 и 14, парцел ІІ от кв. 68 по плана на „О.К.“. Твърди се, че ищцата
от дълги години живеела в чужбина и пълномощникът й (дъщеря й С.Г.П.), при
среща с ответника В. К. на 13.10.2005 г. била уведомена, че процесният имот
вече бил продаден на други хора. Била извършена справка от П., при която се
установило, че имотът действително е продаден на ответниците Г.Н.А. и Г.А.А. с
н.а. № 59 от 7.06.2000 г. Изтъква се, че ответникът К. не е предложил
предварително на ищцата да изкупи неговата ½ ид.ч. от имота. Претендира
да се постанови изкупуване на посочената идеална част от имота и да се присъдят
разноски.
Ответникът В.С.К. не взема
становище по съществото на спора.
Ответниците Г.Н.А. и Г.А.А.
оспорват иска.
Съдът след като обсъди събраните
доказателства приема следното от фактическа и правна страна:
Видно от удостоверение за
наследници № 4314 от 8.07.2005 г. ищцата П. и ответникът К. са наследници на С.Д.
К., техен баща. Последният е бил собственик на процесния имот, видно от н.а. №
57 от 2.09.1993 г., установяващ собственост върху жилище построена върху
държавно място от ЖСК „Златен век“.
Видно от пълномощно с нотариална
заверка от 4.10.2002 г., ищцата Л.С.П. е упълномощила дъщеря си С.Г.П. с
различни права, вкл. да управлява собствените й недвижими имоти, да я
представлява пред физически и юридически лица с права да сключва, променя и
прекратява договори, да дава и получава всякакви документи (т. 5), да я представлява пред съда с право да подава и
получава всякакви документи, касаещи притежаваните от ищцата недвижими имоти
(т. 3), да защитава личните и имуществени интереси пред съд и да завежда от
нейно име съдебни искове, вкл. и за недвижими имоти (т. 2) и др.
По делото от страна на самата ищца е представена справка от 14.10.2005 г. от
Агенция по вписванията по имотната партида на ответника К., в която е отразена
продажбата на процесния апартамент на 7.06.2000 г. Депозиран е и н.а. № 59 от
7.06.2000 г., в който е вписано, че В. К. и Л.П. продават имота на ответниците А..
Видно от други приложени към
исковата молба справки от Агенцията, изготвени на 26.10.2005 г., по партидата
на ответниците А. е отразена процесната сделка и закупуването на спорното
жилище.
На 17.10.2005 г. от името на
ищцата е депозиран сигнал в СРП за извършените с процесния имот разпоредителни
сделки.
От разпита на св. Р.Г.Д., съседка
на процесното жилище, се установява, че през октомври 2005 г. дъщерята на
ищцата узнала от вуйчо си – ответникът К., че имотът е продаден и уведомила
майка си за това, която казала, че след един месец ще си дойде.
При така очертаната фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС
съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице
само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил
на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира
писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение. Според ал. 2
ако декларацията по предходната алинея е неистинска или ако третото лице купи
частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите
съсобственици, заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при
действително уговорените условия, като искът трябва да се предяви в двумесечен
срок от продажбата.
Както по старата практика
(Решение № 100 от 01.03.1995 г. по гр. д. № 1430/93 г., IV г. о. на ВС), така и
новата (решение № 209 от 19.07.2010 г. по гр. д. № 750/2010 г., Г. К., І г. о.
на ВКС, решение № 383 от 26.10.2010 г. по гр. д. № 532/2010 г., Г. К., ІІ г. о.
на ВКС) приемат, че когато съсобственикът не е бил известен изобщо за станалата
разпоредителна сделка, срокът в който той й може да упражни правото си на
изкупуване започва да тече от узнаването на сделката. В настоящият случай,
съдът приема, че ищцата е узнала за сделката чрез своя пълномощник – дъщеря й С.
П., към 13.10.2005 г., която съгласно представено нотариално заверено пълномощно
е имала права да управлява недвижимите й имоти и да предявява искове за защита
на имуществените й права. Твърдението на самата
ищца, че е узнала за продажбата на имота на 13.10.2015 г. се подкрепя от
събраните доказателства (представени също от ищца), установяващи, че на
14.10.2005 г. е извършена справка в Агенцията по вписванията по партидата на
ответника К., където е надлежно отразена извършената през 2000 г. продажба. На
17.10.2005 г. от представителя на ищцата е депозиран и сигнал до прокуратурата,
а на 26.10.2005 г. е извършена нова справка по партидата на ответниците А.,
където е отразено закупуването на жилището. С оглед тези данни (които
кореспондират и с показанията на св. Дойчинова) следва да се приеме, че ищцата
е била известена за разпоредителната сделка, с която се засягат правата й на
13.10.2015 г. и е следвало да предяви иска по чл. 33, ал. 2 ЗС най-късно до
14.12.2005 г. Искът е предявен едва на 7.04.2006 г., близо четири месеца след
изтичането на преклузивния срок.
С оглед изложеното и само на
основание неспазването на двумесечния срок по чл. 33, ал. 2 ЗС, искът следва да
бъде отхвърлен, тъй като не са налице всички материално правни предпоставки за
неговото уважаване.
Предвид изхода на спора на
ответниците А., които са поискали разноски, следва да се присъди сумата от 2200
лв. за адвокатска защита.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание
чл. 33, ал. 2 ЗС, предявения от Л.С.П. срещу В. С.К., Г. Н. А. и Т. А.А., за
изкупуване на 1/2 ид.ч. от апартамент № *, находящ се в гр. *******************,
с площ от 103 кв.м., заедно с мазе № *, с площ от 3,77 кв.м., заедно с таван № *,
с площ от 5, 62 кв.м., заедно с 2, 522 %
ид.ч. от общите частни на сградата и правото на строеж върху дворното място,
съставляващо имот с пл. № 2, 4, 6, 8 и 14, парцел ІІ от кв. 68 по плана на „О.К.“,
като неоснователен.
ОСЪЖДА Л.С.П., ЕГН **********, да
заплати на Г. Н. А., ЕГН **********, и Т. А.А., ЕГН **********, разноски в
размер на 2200 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението може да се обжалва пред
САС в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
ГРАДСКИ СЪДИЯ: