Р Е
Ш Е Н
И Е № 56
гр.
Сливница, 03. 01. 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - гр. СЛИВНИЦА, VI състав,
в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при
секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията н.а.х.д. № 25 по описа за 2017
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано
е по жалба на В.И.М., ЕГН **********, срещу наказателно постановление №
16-1204-000785 от 25. 04. 2016 г., издадено от Ива Пламенова Григорова -
началник група към ОДМВР София, сектор „Пътна полиция“ ОДМВР София, с което на
жалбоподателя на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 174, ал. 3 ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 (две хиляди) лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за това, че на 24.
03. 2016 г., в 18.15 часа, в общ. Сливница, на път Първи клас № 1-8, като водач
на лек автомобил Фолксваген Пасат, с рег. № СА 7469 ХТ, държава България, отказва
да му бъде извършена проверка (проба) с техническо средство за установяване на
употреба на алкохол или упойващи вещества. Издаден талон за кръвна проба № 0438681.
Водачът е дал кръв за медицинско изследване, с което извършил „Отказва да му
бъде извършена проверка с тех. средство за установяване употребата на алкохол
или друго упойващо вещество, или не е изпълнил предписанието за медицинско
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му“, с което
виновно нарушил чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
В жалбата се поддържа, че обжалваното
наказателно постановление било неправилно, необосновано и незаконосъобразно,
поради което моли да бъде отменено изцяло. Същото било издадено въз основа на
неправилен и незаконосъобразен АУАН, в чието съдържание имало противоречия,
както и констатации, противоречащи на доказателствата по преписката. Нормата на
чл. 174, ал. 3 ЗДвП била предписваща правило за поведение и санкционна, поради
което се изисквало наказващият орган да посочи точно за коя от двете форми на
изпълнителното деяние става въпрос. Посочването и на двете форми в условията на
алтернативност, както било в конкретния случай, се равнявало на липса на
конкретизация изобщо и представлявало процесуално нарушение, на което основание
само обжалваният акт следвало да бъде отменен. Отделно от това, в хода на
проверката не било доказано по безспорен начин посоченото нарушение. На
следващо място, твърди се, че в този момент жалбоподателят бил с влошено
здравословно състояние, но въпреки това се явил в медицинско заведение за
даване на кръвна проба, но му било отказано вземането на такава, тъй като в
талона бил напътен в друго такова. Предвид горното, жалбоподателят моли съда да
отмени обжалваното наказателно постановление.
В
проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява
от адв. Г., който поддържа подадената жалба на основанията, посочени в нея и
съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Въззиваемата
страна – ОДМВР - София, редовно призована, не изпраща представител в
проведеното публично съдебно заседание. В съпроводителното писмо, с което
преписката е изпратена на РС - гр. Сливница, е застъпено становище за
неоснователност на подадената жалба.
Съдът,
като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното
постановление е връчено на 05. 12. 2016 г., видно от разписката, съдържаща се в
него, а жалбата е подадена на 12. 12. 2016 г.), от процесуално легитимирано
лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
На
24. 03. 2016 г. разпитаните
по делото като свидетели
Р.С.А. - мл. автоконтрольор при ОДМВР София, сектор „Пътна полиция“, и Н.
Борисов Г. – свидетел при
съставянето на акта, изпълнявали служебните си задължения на път Първи клас №
8, в района на 22-ри км. В 18.15 часа на същата дата свидетелите спрели за
проверка движещия се в посока към гр. София лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“, с рег. № СА 7469 ХТ,
държава България, собственост на фирма „ИнгБанк Н.В. – клон София“КЧТ, с
БУЛСТАТ *********, управляван от жалбоподателя В.И.М., ЕГН **********. В хода
на проверката, водачът М. бил поканен да бъде тестван за употреба на алкохол с
техническо средство за установяване на употреба на алкохол или упойващи
вещества, но водачът отказал. Издаден му бил талон за медицинско изследване № 0438681,
който бил връчен на М. в 18.50 часа и съгласно който водачът следвало да се яви
в ФСМП - Сливница за изследване на кръвта до 20.10 часа.
За
нарушението, изразяващо се в отказ на водача да бъде тестван с техническо
средство бил издаден АУАН № 349165 от 24. 03. 2016 г., по който актосъставител
бил св. А., а свидетел при установяване на нарушението - св. Г.. В АУАН
нарушението било описано по следния начин: „По ПП1-8, в района на 22-ри км.., с
посока на движение гр. София, управлява л.а. Фолксваген Пасат, с рег. № СА 7469
ХТ, собственост на фирма „ИнгБанк Н.В. – клон София“ КЧТ, БУЛСТАТ № *********,
като водача на горепосоченото МПС отказва да му бъде извършена проверка /проба/
с тех. средство за установяване на употреба на алкохол или упойващи вещества.
Издаден талон за мед. изследване № 0458681, с което виновно е нарушил чл. 174,
ал. 3 ЗДвП“. АУАН бил връчен на нарушителя в присъствието на св. Г., за което М.
се подписал.
В
22.50 часа жалбоподателят М. бил регистриран в медицинско заведение, като „пострадал
– самокатастрофа, с издаден талон за мед. изследване за ФСМП – гр. Сливница за
явяване до 20.10 часа“.
На
24. 03. 2016 г. на жалбоподателя му било направено кръвно изследване в УМБАЛСМ
„Н. И. Пирогов“ ЕАД.
Въз основа на съставения акт за установяване на
административно нарушение е издадено и атакуваното наказателно постановление. В
наказателното постановление административно-наказващият орган е възпроизвел
обстоятелствената част на акта, като е отразил и обстоятелството, че водачът не
е дал кръв за медицинско изследване. Констатираното нарушение било
квалифицирано като такова по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, а именно „Отказва да му бъде извършена проверка с тех. средство за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество, или не е
изпълнил предписанието за медицинско изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му“.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за
безспорно установена въз основа на показанията на свидетелите Р.С.А. и Н.Б.Г.,
както и от приетите по делото писмени доказателства, а именно: акт за
установяване на административно нарушение № 349165 от 24. 03. 2016 г., талон за медицинско изследване
№ 0438681, резултати от изследвания от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД на В. Иванов
М. от 24. 03. 2016 г., копие от допълнителен лист към история на заболяването;
копие от томографска снимка; справка от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД рег. № 513р
– 13827/21. 02. 2017, Заповед № 8121з-748/24. 06. 2015 г. на министъра на МВР и
справка за нарушител/водач за В.М..
Съдът
кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени на
основание чл. 84 ЗАНН,
вр. чл. 283 НПК,
тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото.
Съдът
даде вяра на показанията и на двамата свидетели, доколкото нито един от тях не
е заинтересован от изхода на делото, като съобрази, че липсата на спомени
относно конкретния случай се обяснява с обстоятелството, че работата на първия
е ежедневно свързана с подобни случаи, а втория – че събитието е било отдавна.
Следва да се отбележи, че заявеното от тях се подкрепя и от писмените
доказателства, видно от които жалбоподателят е отишъл да даде кръв в гр. София,
а не в центъра в гр. Сливница, към който е бил насочен.
Видно
от справката за нарушител/водач на името на В.И.М., същият има множество
налагани наказания във връзка с нарушения по ЗДвП.
При
така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи от
правна страна:
Административно-наказателното
производство е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и
интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен
контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления
е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или
наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият
АУАН.
Съдът намира, че в хода на административно-наказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които обуславят
отмяната на атакуваното наказателно постановление поради неспазване на
изискванията на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, което е ограничило правото на жалбоподателя да разбере
конкретно вмененото му нарушение, респективно адекватно да организира защитата
си. С обжалваното наказателно постановление административно-наказващият орган е
санкционирал жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3 ЗДвП (в редакцията, действала към момента на деянието), съгласно
която разпоредба, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози
или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина за срок от две години и глоба 2 000 лева. При анализа на тази разпоредба
се налага правният извод, че двете предложения са алтернативно, а не
кумулативно уредени, предвид употребата на глагола „или“.
На първо място, следва да се отбележи, че съгласно чл. 42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, в АУАН и НП следва да се съдържа описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено. Съдът намира обаче, че в
обстоятелствената част на НП, както и в обстоятелствената част на АУАН, липсва
конкретно, ясно и точно описание на обстоятелствата, при които е извършено това
нарушение, съобразно изискванията на цитираните по-горе разпоредби,
позволяващо правилната оценка за осъществен състав на нарушение от посочения
вид. Както в АУАН, така и в НП, в самата правна квалификация на нарушението, е
посочен само чл. 174, ал. 3 ЗДвП, без да е конкретизирано по коя хипотеза на закона е
квалификацията, с което са нарушени и изискванията на чл. 42, т. 5 ЗАНН. В словесното описание на нарушението в АУАН е посочено
„водачът отказва да му бъде извършена проверка /проба/ с тех. Средство за установяване
на употреба на алкохол или упойващи вещества. Издаден талон за кръвна проба № 0438681“.
Същото описание е възпроизведено и в съдържанието на процесното НП, като наред
с това административно-наказващият орган е допълнил, че водачът не е изпълнил
предписанието за медицинско изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му.
В чл. 174, ал. 3 ЗДвП се съдържат две деяния, като административният орган
не е конкретизирал кое от тях приема за нарушено, което също не дава възможност
на жалбоподателя да разбере в цялост вмененото му нарушение. На първо място,
административният орган е описал фактическа обстановка, в която е отразил, че
жалбоподателят отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство, и
на второ в НП е посочено, че е издаден талон за медицинско изследване, като
жалбоподателят не се явил и да даде кръв, като не е конкретизирано за кое
деяние водачът се санкционира. Обстоятелствата около нарушението не са
конкретизирани и описани нито от актосъставителя, нито от административно-наказващия
орган. Липсва нужната яснота и точност в обстоятелствата на нарушението, което
да позволи привеждането им към хипотезите на закона, с оглед преценката за съставомерност
на деянието. По този начин са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, ограничили правото на защита на жалбоподателя, доколкото същият не е
имал възможност да разбере естеството на вмененото му нарушение, кои са
виновните действия, които административният орган е приел, че водят до
констатираното нарушение и какво всъщност е вмененото му нарушение. Това води
до извода, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено.
Нещо повече, макар и нарушенията в чл. 174, ал. 3 ЗДвП да са
алтернативно формулирани, не може да се приеме, че административната
отговорност на лицата следва да бъде ангажирана винаги, тогава когато са
отказали да бъдат тествани с техническо средство, но са се подложили на
медицинско изследване, доколкото едно такова прилагане на закона не би било
съобразени с целите, които се преследват с цитираната санкционна разпоредба.
На друго основание, обжалваният акт следва да бъде отменен и
поради неспазване на реда, по който се установява употребата на алкохол или
друго упойващо вещество от водачите на МПС, уреден в Наредба № 30/27. 06. 2001
г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на моторни превозни средства. В чл. 3, ал. 1 от цитираната наредба
(изм. ДВ, бр. 23 от 2006 г.) в акт за установяване на административно нарушение
и в протокола за установяване на наркотични вещества или техни аналози
контролният орган вписва часа и начина на извършване на проверката, вида,
модела, фабричния номер и показанията на техническото средство и видимото
състояние на водача. Това изискване е императивно, независимо дали лицето
приема или не показанията на техническото средство. В АУАН от 24. 03. 2016 г.
не са отразени вида, модела и номера на техническото средство, с което на
жалбоподателя му е било предложено да му бъде извършена проверка за
установяване на употреба на алкохол или упойващи вещества, а изискването за
отразяването му е в кумулативна връзка с останалите реквизити на АУАН.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1-во ЗАНН, вр. 2 и чл. 336 НПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 16-1204-000785 от 25.
04. 2016 г., издадено от Ива Пламенова Григорова - началник група към ОДМВР
София, сектор „Пътна полиция“ ОДМВР София, с което на В.И.М., ЕГН **********,
на основание чл. 53 ЗАНН и 174, ал. 3 ЗДвП, е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 2 000 (две хиляди) лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на 174, ал. 3 ЗДвП.
Решението
може да се обжалва от страните в 14-дневен
срок, считано от получаване на съобщенията за неговото изготвяне, с
касационна жалба пред Административен съд – София област по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: