№ 5461
гр. София, 27.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛИ. ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИ. ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110106948 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по искова молба на „***“ АД с ЕИК ***, с която дружеството е
предявило по реда на чл.422, ал.1 ГПК, срещу Р. Ф. Ф. с ЕГН: ********** и адрес: гр.
София, ЖК ***, бл.24, вх.2, ет.6, ап.44 , установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите за сумата 1785,92 лева (хиляда седемстотин
осемдесет и пет лева и 92 стотинки), представляваща стойност на доставена вода и ВиК
услуги за имот с адрес гр. София, ЖК ***, бл.24, вх.2, ет.6, ап.44 и кл. **********, дължима
в периода от 18.06.2021 г. до 19.06.2022 г., ведно със законна лихва от 26.09.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 94,48 лева (деветдесет и четири лева и 48 стотинки),
представляваща мораторна лихва за периода от 19.07.2021 г. до 19.06.2022 г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.10.2022 г. по
ч.гр.д. № 51766/2022 г.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на пар. 1, т. 2,
б. „а“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги и чл.
3, ал. 1 от Наредба №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите за ползване на водоснабдителни и канализационни услуги. Предвид
посоченото претендира да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника за
предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период на ответника ВиК услуги (доставка на
питейна вода и отвеждане на отпадни води) в посочения обект, като купувачът не е заплатил
дължимата цена.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не депозира отговор на исковата молба. С
възражението по чл. 414 ГПК длъжникът оспорва наличието на облигационни отношения с
ищеца.
Със становище от 11.12.2023 г. ответникът оспорва исковата молба, твърди, че
поддържа, че ищецът не представя доказателства за наличие на облигационни отношения ,
както за собствеността, така и за вещно право на ползване.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу
1
тях и доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:
Основателността на предявения иск по чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал.1 ЗВ е
необходимо да бъде доказано в рамките на производството, че в процесния период между
ищецът в качеството на ВиК оператор и ответника в качеството на потребител на ВиК
услуги е съществувало валидно облигационно отношение, по силата на което ищецът е
доставял В и К услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност
възлиза поне на претендираната сума. Доказателствената тежест за установяване на
посочените обстоятелства с оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК е на ищеца, който ги
твърди и основава претенциите си на тяхното съществуване.
Съгласно разпоредбата на чл.198о, ал.1 от Закон за водите страните по облигационното
отношение по предоставяне на В и К услуги по смисъла на този закон и Закон за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), са В и К операторите и
потребителите. Съгласно § 1, т. 2, б. "а" и б. "б. " от ДР на ЗРВКУ "потребители" по смисъла
на закона са: юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят В и К услуги; юридически или физически лица - собственици
или ползватели на имоти в етажната собственост. Сходна е дефиницията и в разпоредбата
на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, според
която абонати, съответно потребители на услуги В и К, са отделните собственици на имоти
и лица, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилищни
имоти.
В настоящото производство не се установява по безспорен начин в рамките на
процесния период ответникът да притежава някое от посочените качества, което да го
квалифицира като потребител на ВиК услуги и страна по облигационна връзка с ищеца за
предоставяне на ВиК услуги. С исковата молба ищецът представя справка от 20.05.2022 г. за
вписвания, отбелязвания и заличавания по персоналната партида на ответника в Службата
по вписванията – София. От същата е видно, че са налице вписвания и заличавания на
възбрани на процесния имот, като последната възбрана е вписана на 06.01.2021 г. и е
заличена на 26.11.2021 г.
Ищецът е поискал изискване на доказателства от трето за производството лице –
Столична община, като според постъпилата информация от Столична община, Дирекция
„Общински приходи“, Отдел „ОП-Красно село“ ответникът е данъчно задължено лице за
процесния имот за периода от 18.06.2021 г. до19.06.2022 г.
В доказателствена тежест на ищеца в производството по предявените искове е да
установи обстоятелствата, въз основа на които претендира да е възникнала облигационна
връзка с потребителя, като с доклада по делото това изрично му е указано.
Ангажираните от ищеца доказателства съдът преценява като недостатъчни да
установят при условията на пълно и главно доказване обстоятелства, които да обуславят
възникването и съществуването на твърдяната облигационната връзка между страните.
Вписването на възбрана в имотния регистър няма доказателствена стойност по отношение
правото на собственост, а ищцовото дружество не е ангажирало надлежни доказателства за
установяване притежание от ответника на правото на собственост. Съгласно приетото с
Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 Г., ОСГТК на ВКС, т.5.
принадлежността на имуществото, предмет на обезпечението, към патримониума на
ответника не е предпоставка за допускане на обезпечение чрез налагане на възбрана или
запор. В тази връзка следва да се има предвид и че съгласно чл. 449, ал.1 и ал. 2 ГПК, когато
изпълнението се насочва върху имот, съдебният изпълнител едновременно с поканата за
доброволно изпълнение до длъжника, изпраща до службата по вписванията писмо за
налагане на възбрана върху имота. Възбрана се налага чрез вписването й в нотариалните
книги по партидата на длъжника, където се нанасят последователно всички вписвания,
отбелязвания и заличавания и се посочва и съответната книга, том и страница, където е
2
подреден актът - чл. 36, ал.1 от Правилника за вписванията. Към момента на изпращане на
писмото за вписване на възбрана върху имот на длъжника, съдебният изпълнител не
извършва проверка дали длъжникът действително е собственик на имота. Задължение за
извършване на проверка дали имотът е собственост на длъжника възниква за съдебния
изпълнител едва при описа на имота/ арг. от чл. 483 ГПК/ .
Не съставлява доказателство за притежание правото на собственост върху имота и
постъпилата от Столична община, Дирекция „Общински приходи“ информация, че
ответникът е данъчно задължено лице. В случая не се представя декларация по чл.14 ЗМДТ
от ответника за деклариране на имота като негов собствен, която да бъде съобразена
евентуално като извънсъдебно признание, а самото удостоверяването на воденето на
ответника като задължен да заплаща местните данъци и такси не е се ползва с материална
доказателствена сила по отношение притежание правото на собственост.
По изложените съображения в рамките на производството ответникът не се установява
при условията на пълно и главно доказване да притежава качеството потребител на ВиК
услуги за процесния обект по смисъла на пар.1, ал.1, т.2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ и на чл.3,
ал.1, т.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. и следователно не е задължена страна по договор
при общи условия за цената на предоставени в този имот ВиК услуги, предвид което и
предявените срещу него искове за главница и лихва са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
С оглед крайния извод за неоснователност на претенциите на ищеца, последният на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК дължи на ответника сторените и доказани в разноски за
производството. Такива ищецът за исковото не установява да е сторил. Установява
извършването на разноски за адвокатско възнаграждение за адвокатска защита по
заповедното дело в размер на 400 лева, платени в брой според представения с възражението
договор за правна защита и съдействие. Основателно е възражението на ищеца за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на адвоката, депозирал възражението по чл.
414 ГПК. С оглед решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, съдът не е обвързан от
минималните размери на Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което намалява на основание чл. 78, ал. 5 ГПК адвокатското
възнаграждение за заповедното производство до 100 лева предвид фактическата и правната
сложност на действието по подаване на бланково възражение по реда чл. 414 ГПК , с което
се изчерпва оказаната адвокатска помощ в заповедното производство
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК искове от „***“ АД, ЕИК *** срещу
Р. Ф. Ф. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ж.к. ***, бл.24, вх.2, ет.6, ап.44 ,
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона
за водите за сумата 1785,92 лева (хиляда седемстотин осемдесет и пет лева и 92 стотинки),
представляваща стойност на доставена вода и ВиК услуги за имот с адрес гр. София, ЖК
***, бл.24, вх.2, ет.6, ап.44 и кл. **********, дължима в периода от 18.06.2021 г. до
19.06.2022 г., ведно със законна лихва от 26.09.2022 г. до изплащане на вземането и с
правно основание чл. 86 ЗЗС за сумата 94,48 лева (деветдесет и четири лева и 48 стотинки),
представляваща мораторна лихва за периода от 19.07.2021 г. до 19.06.2022 г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.10.2022 г. по
ч.гр.д. № 51766/2022 г.
ОСЪЖДА ***“ АД, ЕИК *** да заплати на Р. Ф. Ф. с ЕГН: ********** и адрес: гр.
София, ж.к. ***, бл.24, вх.2, ет.6, ап.44 сума в размер на 100 лева – разноски по ч.гр.д. №
51766/2022 г. по описа на СРС.
3
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4