Р Е Ш
Е Н И Е
№ 401 / 14.06.2019 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На двадесет и пети март през две хиляди и деветнадесета
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Михаела Бончева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 2215 по описа за 2018 година;
взе предвид следното:
Предявени са от ЕТ “ Тоники - Марияна Беловодска”, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Чепеларе, ул. “Здравец“ № 1 В,
представляван от М.Н.Б. с ЕГН **********; против „Болкан Лес“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, ж.к.“Бадема“ № 20
вх.В ет.2 ап.24, представлявано от Д.Т.Т – обективно съединени искове с правни
основания чл.55 ал.1 пр.IIІ и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника неформален договор за продажба, по
смисъла на който ответникът срещу заплащане поел ангажимент, да достави на
ищеца дървен материал. Ответникът приел поръчката и пожелал цялата продажна
цена да му бъде авансово заплатена, като поел ангажимента, да достави на ищеца
заявените стоки в 7-дневен срок от получаване на авансовото плащане. В
изпълнение на уговорките, ищецът превел по сметка на ответника сумите, както
следва: 3 000 лв. на 01.06.2015 г. и 3 000 лв. на 05.06.2015 г., за което
ответникът му издал фактура № 459/01.07.2015 г. Ответникът доставил на ищеца
дървен материал, а именно:
- трупи за бичене I клас,
черен бор 2,94 куб.м., на стойност 279,30 лв.;
- трупи за бичене II клас,
черен бор 40,43 куб.м., на стойност 3 436,55 лв.; и
- трупи за бичене III клас,
черен бор 2,86 куб.м., на стойност 200,20 лв.;
всичко на обща стойност 3 916,05 лв. без ДДС, за което ответникът издал
фактура № 639/07.07.2015 г. Така помежду им била сключена търговска продажба на
стоки – консенсуален неформален договор, и облигационната връзка възникнала от
момента на постигане на съгласието им, а именно на 07.07.2015 г., когато била
издадена фактурата от ответника. За сумата от 1 300,74 лв. с ДДС,
представляваща разлика между авансово заплатената от ищеца сума общ размер от 6
000 лв. с ДДС и стойността на доставения му от ответника дървен материал от
общо 3 916,05 лв. без ДДС – ответникът не изпълнил задължението си за доставка,
поради което трябвало да върне на ищеца тази разлика или да му достави дървен
материал на същата стойност. Поради съществената забава на ответника и поради
уговорката между страните, че доставката е трябвало да се извърши непременно в
уговореното време, причина и за авансовото плащане – за ищеца възникнала хипотезата
на чл.87 пр. II от ЗЗД, да развали договора, без да дава срок за изпълнение.
Последвали многократни разговори по телефон, в които ищецът канил ответника, да
му върне парите или да му достави за тях дървен материал, което въпреки
обещанията не се случило. На 25.01.2017 г. ищецът изпратил на ответника
нотариална покана с рег. № 95 том I акт № 8 на нотариус с рег. № 686, получена
от ответника на 02.02.2017 г., като му изискал сумата от 1 300,74 лв., като
получена от ответника на вече отпаднало основание, но същата и до момента не
била възстановена. В отговор с писмо с изх. № 9/10.02.2017 г. ответникът
заявил, че в следващите два месеца след добиване на дървесина от същия
асортимент – трупи, ще информира ищеца за мястото и срока на получаване на
останалото количество на стойност 1 300,74 лв. с ДДС, но и това обещание не
било спазено до момента.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което осъди
ответника да му заплати сумата от 1 300,74 лв., представляваща авансово
заплатена сума за доставката на дървен материал, както и сумата от 424,77 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 02.07.2015 г.
– 18.09.2018 г. /датата на предявяване на иска/, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане и
направените по делото разноски. Тези искания се поддържат в открито съдебно
заседание от пълномощник на ищеца.
Ответникът депозира отговор на исковата молба в законоустановения 1-месечен
срок по чл. 131 ал.1 от ГПК, като оспорва предявените искове изцяло. В случая
ищецът не доказвал съществуването на соченото от него облигационно
правоотношение между страните, в т.ч. и неговите съществени клаузи, както и
виновното му неизпълнение от страна на ответника. Дори и да се приемело, че
между страните е съществувал соченият договор, ответникът оспорва твърдението,
че виновно не е изпълнил задълженията си по него. Добитата от дружеството
дървесина била заплатена на Държавно горско стопанство – Крумовград и
съхранявана в склад, но ищецът не осигурил транспортирането й, поради което към
момента същата била с влошени качества и не била годна за преработка, според
предназначението й. Ответникът се представлява от пълномощник в открито съдебно
заседание, който поддържа отговора на исковата молба и иска отхвърлянето на
предявените искове изцяло, като неоснователни и недоказани.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Между ответника, като продавач, и ищеца, като купувач, е
сключен договор за покупко - продажба на дървен материал. В тази връзка и
според уговорките, ищецът превел авансово на ответника сумите, както следва: 3
000 лв. на 01.06.2015 г. и 3 000 лв. на 05.06.2015 г., видно от представените
по делото преводни нареждания за кредитен превод от същите дати, издадени от „Уникредит
Булбанк” АД, с посочено основание за плащането „аванс за трупи“. Ответникът,
като доставчик, е издал на ищеца, като получател, фактура № **********/ 01.07.2015
г. и фактура № **********/07.07.2015 г. Първата касае авансова вноска от
5 000 лв. без ДДС /6 000 лв. с ДДС/, носеща подпис на съставителя й.
Втората фактура е за доставката на следните стоки:
- трупи за бичене I клас, ч.б., 2,94
куб.м., на стойност 279,30 лв.;
- трупи за бичене II клас, ч.б., 40,43
куб.м., на стойност 3 436,55 лв.; и
- трупи за бичене III клас, ч.б., 2,86
куб.м., на стойност 200,20 лв.;
всичко на обща стойност
3 916,05 лв. без ДДС, която сума се сочи за приспадната от авансовото плащане
от 5 000 лв., без остатък за плащане, като носи подпис на съставителя й.
Ищецът е изпратил до ответника нотариална покана с рег. № 95/25.01.2017 г.,
чрез нотариус с рег.№ 686, с която го е поканил да му плати в 5-дневен срок
търсената в настоящото производство сума от 1 300,74 лв., дължима по
първата от горецитираните фактури. Според нотариално удостоверяване, ответникът
е получил поканата, чрез управителя си, на 03.02.2017 г. Същият е изпратил
отговор на ищеца с изх. № 9/10.02.2017 г., приложен към исковата молба. В него
сочи, че за претендираната сума добитата дървесина по заявка на ищеца била на
склад, но ищецът не изпратил транспорт, с който да я прибере, каквато уговорка
имали. Същата дървесина ответникът платил на ДГС – Крумовград и все още се
намирала на склад, но била прогнила и негодна за преработка. Ответникът е
заявил готовност, в следващите два месеца след добиване на дървесина от същия
асортимент – трупи, да информира ищеца за мястото и срока за получаване на
останалото количество на стойност 1 300,74 лв., с ДДС.
В подкрепа на възраженията си по делото, писмени доказателства ангажира и
ответникът. Той представи фактура № **********/04.06.2015 г. и фактура № **********/
09.06.2015 г., издадени му от ЮЦДП ТП ДГС- Крумовград, относно подробно описан
дървен материал, сред който и игл.едра трупи за бичене, марка пл.м3, а именно:
-по първата фактура –
30 см черен бор, количество 1,180, цена 80 лв., на стойност 94,40 лв.; както и 18-29
см черен бор, количество 21,210, цена 70 лв., на стойност 1484,70 лв.;
-по втората фактура –
15-17 см черен бор, количество 15,970, цена 55 лв., на стойност 878,35 лв.
По искане и на двете страни и на основание чл.176 от ГПК, на Т.Д.Т. - едноличен
собственик на капитала на ответното дружество, съдът постави въпроси, а именно
- добита ли е дървесината от ДГС- Крумовград, ответникът отправял ли е покана
до ищеца да си прибере тази дървесина, ако дървесината не е получена от ищеца
бракувана ли е била, къде и как е съхранявана тази дървесина. Топалов отговори,
че дървесината е била добита от ДГС- Крумовград, като ответникът поканил ищеца
няколко пъти, да отиде и да си я получи, тъй като имало натоварени два камиона
с трупи (техни камиони). Тъй като ответникът не разполагал с техника, за да натовари
трупите, самият ищец отивал със собствени камиони с щипки, с които да си
натовари дървесината и да я извози в свой склад. Добивът на дървесина ставал
със сеч на даденото дърво и износ до временен склад, който се намирал в гората
– горски склад. Така добитата дървесина била в такъв склад, но ищецът не дошъл
да си я натовари, като обяснил, че товари от други места в региона и е
ангажиран. Отишъл два пъти и натоварил два камиона, но трябвало да натоварят и трети.
Така тази дървесина останала на временен склад доста дълго време - около 3
месеца, като през март месец на 2015 г. имало сняг и тя се увредила. В крайна
сметка след около 3-4 месеца, ответникът бракувал дървесината и я нарязал,
защото тя вече се влошила. Няколко пъти ответникът се обаждал на ищеца, да отиде.
За цялостното изясняване на фактическата обстановка по
делото, по искане на ищеца, съдът назначи и изслуша съдебно – счетоводна
експертиза, чието заключение приема като компетентно и безпристрастно дадено. Необходимите
за решаването на настоящия правен спор данни от заключението, съдът ще
коментира в мотивите си по-долу.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи по основателността на предявените искове:
Процесният главен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.ІIІ от ЗЗД е неоснователен и недоказан
и като такъв следва да се отхвърли изцяло. При фактическия състав на цитираната
норма, престацията се извършва на основание, което обаче впоследствие е
отпаднало, при което се стига до неоснователно разместване на блага. Такъв обаче
не е настоящият случай. При упражнено право за разваляне на договор, в тежест
на длъжника (ответника) е да докаже изпълнение на задължението си като
продавач, служещо и за основание да задържи даденото или платеното в пълен
размер. Това изискване е в унисон и с предпоставките за уважаване на процесния иск
и разпределението на доказателствената тежест: ищецът следва да докаже
плащането на съответната цена на ответника, а последният основанието да я
задържи, т.е. изпълнението на неговата насрещна престация, което изключва
правото на ищеца да развали едностранно договора и да получи връщане на
даденото. По категоричен начин по делото се установи, че между страните е
възникнало облигационно правоотношение по договор за търговска продажба - договор за покупко - продажба на
дървен материал, отношенията по който се уреждат от разпоредбите на чл. 318 и
сл. ТЗ. Предвид заявеното основание на предявения иск, както и поддържаните от
ответника възражения, основният спорен въпрос е - дали, след като ищецът е
изпълнил поетото с договора задължение, да заплати предварително цената на
заявената дървесина, ответникът е изпълнил насрещното си задължение да
предостави /предаде/ на купувача - ищец изцяло уговорената по вид и количество
дървесина, съответно – дали за ищеца е възникнало твърдяното право по чл.87
ал.2 от ЗЗД да развали договора. За да се изпълни договорът за търговска
покупко–продажба и да настъпи вещното действие по прехвърляне на собствеността,
е необходимо заявената дървесина да бъде конкретизирана, като предвид липсата
на предварителни уговорки относно точното й обозначаване, конкретизацията е
следвало да бъде извършена при предаването ѝ, съгласно разпоредбата на
чл. 24 ал. 2 от ЗЗД. За изпълнението на договора и съобразно правилото на чл.
68 б. „б“ от ЗЗД, в тежест на ищеца-купувач е получаването на дървесината от
мястото, където се е съхранявала, с което да се осъществи окончателно
фактическият състав на сделката по прехвърлянето на собствеността,
преминаването на риска и предаването на родово определените вещи, които в този
момент вече ще бъдат окончателно конкретизирани. Заявените от ищеца в подкрепа
на иска твърдения за неизпълнение на договора от страна на ответника и
обусловената от това загуба на интерес от изпълнението, очевидно свързват изявлението
за разваляне на договора с хипотезата на чл. 87 ал. 2 от ЗЗД. Правото на
изправната страна да развали едностранно договора обаче, предпоставя преди
всичко нарушение на този договор, изразяващо се във виновно неизпълнение на
съществени задължения от страна на длъжника. В случая като такова нарушение се
сочи недоставянето от страна на ответника на уговореното и заплатено от ищеца
количество дървесина за разликата от авансово заплатената сума, която разлика
възлиза на 1 300,74 лв. Твърдението в тази насока не само не се
потвърждава, но дори се опровергава от доказателствата по делото. Предвид
естеството на възникналото в резултат от процесната покупко-продажба задължение
на ответника – продавач, относно мястото на изпълнение е приложимо правилото на
чл. 68 б. “б“ от ЗЗД, а предвид вида на
продадените вещи – и специалните правила на Закона за горите, Наредбата за
условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии -
държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни
горски продукти - чл. 71 ал.1 т.4 и сл., и Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за
сечите в горите. Предвиденият в посочените нормативни актове ред за добиване,
извозване, съхраняване и продажба на дървесина, определят задължението за
предаване на собствеността и владението й като търсимо. Така доколкото липсва
друга уговорка между страните по договора относно мястото и времето на
предаване на стоката, в тежест на купувача е да поиска предаването на тази
стока, да я получи, да я вдигне от мястото, където тя се намира, което в
конкретния случай е временният склад. Съответстващото задължение на продавача в
този случай е, да допусне купувача до мястото, където се съхранява стоката и да
му я предаде. Отказът да стори това, след поканата от купувача, вече би съставлявало
неизпълнение на договора. В конкретния случай не са релевирани и съответно не
са установени действия от страна на продавача, чрез които същият да е
препятствал или отказвал дължимото съдействие във връзка с предаване на
закупената от ищеца дървесина. Тъкмо обратното – от съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства е установено, че част от продадената и
съхранявана във временните складове дървесина е предадена, след заявяване, на
ищеца, като достъпът до складовете и предаването е извършено по предвидения в
посочените по-горе нормативни актове ред – чрез издаване на превозни билети,
данни за което се съдържат в заключението на вещото лице. В този смисъл,
страните по делото вече са имали установена помежду си търговска практика по
начина на изпълнение на сделката. Следователно ищецът не доказва наличието на
първата основна предпоставка за възникване на правото му да развали договора –
виновно неизпълнение на задължението на продавача да му предаде закупената
стока. Само този извод е достатъчен, за да обоснове неоснователността на
предявения иск, тъй като, след като ищецът не е доказал правото да развали
едностранно договора с ответника, не е налице и заявеното от него основание за
връщане на даденото по този договор. За пълнота на изложението следва да се
отбележи, че ищецът не установява настъпването и на останалите предпоставки за
разваляне на договора, предвидени в хипотезата на чл. 87 ал. 2 от ЗЗД. В тази
насока не само, че не е установено, но липсват и твърдения, продавачът да е в
невъзможност да изпълни задължението за останалата част от стоката. Напротив,
доколкото се дължи предаването на родово определени вещи и предвид готовността
на длъжника, заявена в отговора на отправената до него нотариална покана, че е
готов да добие и да предаде на ищеца и остатъка от продадената дървесина - може
да се изведе, че подобна невъзможност в случая не е налице. Не е установено
също, а и не се твърди, че предаването на дървесината е трябвало да се извърши
в точно определен период, т.е. че се касае за т.нар. фикс-сделка. Най-сетне,
ищецът не доказа действително да е реализирал правото си по чл. 87 ал. 2 от ЗЗД
преди датата на предявяване на настоящия иск.
Предвид изложените
съображения предявеният главен иск и следващият неговата съдба акцесорен иск за
обезщетение за забава, като неоснователни и недоказани, следва да се отхвърлят
изцяло.
На основание чл.78 ал.3, вр.
чл.80 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника деловодни
разноски в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от ЕТ “Тоники - Марияна Беловодска”, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. Чепеларе, ул. “Здравец“ № 1 В,
представляван от М.Н.Б. с ЕГН **********; против „Болкан Лес“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, ж.к.“Бадема“ № 20
вх.В ет.2 ап.24, представлявано от Д.Т.Т; ответникът да бъде осъден да заплати
на ищеца - сумата от 1 300,74 лв., представляваща разлика между авансово
заплатена сума за доставка на дървен материал по фактура № **********/01.07.2015 г. и цената на доставения
материал по фактура № **********/07.07.2015 г.; както и сумата от 424,77 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 02.07.2015 г.
– 18.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЕТ “Тоники - Марияна Беловодска” с ЕИК *********,
представляван от М.Н.Б. с ЕГН **********; ДА ЗАПЛАТИ на „Болкан Лес“ ЕООД с ЕИК
********* сумата от 300 лв.,
представляваща деловодни разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/ не се чете
Вярно
с оригинала!
Секретар:
М.Б.