Р Е Ш Е Н И Е
град София,……………..
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-д ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на двадесети май две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
Мл. с-я РОСИ МИХАЙЛОВА
при секретаря Снежана Тодорова като разгледа докладваното от младши съдия МИХАЙЛОВА в. гр. дело № 13979 по описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид
следното:
Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 178409/29.07.2019 г. по гр. д. №
2748/2017 г. по описа на СРС, 144 с - в е прието за установено по отношение на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *****, че
Т.Н.М., ЕГН **********, дължи на ищеца следните суми: сумата от 2 223,50
лева като вземане за главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия
през периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. ведно със законната лихва за
периода от 11.10.2016 г. до изплащане на вземането за имот с абонатен № 304993,
находящ се в гр. София, ж. к. *****, като е отхвърлен искът за пълния размер от
2 259,18 лева ведно с обезщетение за забава върху главницата за периода от
15.09.2015 г. до 15.09.2016 г. в размер на 123,34 лева, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.10.2016 г. по гр. д. №
56718 по описа на СРС за 2016 г. и я е осъдил да заплати на ищеца сумата от
1492 лева – разноски по делото.
Против решението, в частта, в която са уважени
исковите претенции на „Т. С.“ ЕАД спрямо
Т.М., е подадена въззивна жалба от Т.М., чрез особеният и представител адв. Б..
Изложени са подробни съображения, че между страните липсва облигационна връзка,
че по делото е останало недоказано качеството на М. на купувач на топлинна
енергия, както и че не е установено да е била открита партида на нейно име. В
обобщение се посочва, че жалбоподателката не е била потребител на топлинна
енергия през процесния период. Ищецът се позовавал единствено на молба за
вписване на ипотека от 1991 г., което не било достатъчно за установяване на
обстоятелството, че ответницата е собственик на процесния имот. Релевирани са
доводи, че липсвало заявление за открита партида за процесния адрес. Наведени
са аргументи за иррелевантност на договора, сключен между „Т.С.“ ЕООД и етажните
собственици на жилищната сграда, тъй като същият бил сключен за 5 години и
важал до 2006 г., а доколкото процесният период от време бил м. 5.2014 г. – м.
04.2016 г., липсвало правно основание „Т.с.“ ЕООД да извършва дялово
разпределение. Искането към съда е да отмени решението на СРС в обжалваната
част и да отхвърли предявените от ищеца искове.
Въззиваемата страна – ищецът „Т.С.“ ЕАД не е взел становище по
жалбата.
Третото лице помагач
на ищеца „Т.с.“ ЕООД, редовно призовано, не взема становище по жалбата.
Като съобрази изложеното в жалбата в жалбата по реда на въззивната проверка,
настоящият състав намира следното от фактическа и правна страна :
СРС се е произнесъл
по обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - за заплащане на суми за доставена ТЕ, суми за
услугата дялово разпределение и лихви за забава върху тях.
Според уредените в
чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е
валидно и допустимо постановено, при изяснена от СРС фактическа обстановка,
която настоящият състав не намира за необходимо да преповтаря.
С оглед въззивната
жалаба съдът приема, че решението се обжалва в частта, в която е прието за установено по отношение на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *****, че
Т.Н.М., ЕГН **********, дължи на ищеца следните суми: сумата от 2 223,50
лева като вземане за главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия
през периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. ведно със законната лихва за
периода от 11.10.2016 г. до изплащане на вземането за имот с абонатен № 304993,
находящ се в гр. София, ж. к. *****.
Решението е влязло в
сила в останалата необжалвана част, в която е отхвърлен искът за пълния размер
от 2 259,18 лева ведно с обезщетение за забава върху главницата за периода
от 15.09.2015 г. до 15.09.2016 г. в размер на 123,34 лева, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.10.2016 г. по гр. д. №
56718 по описа на СРС за 2016 г.
Във
връзка с доводите във въззивната жалба на ответника, които касаят липсата на
облигационно правоотношение с ищеца „Т.С.“ ЕАД, въззивният съд намира следното :
Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), „клиенти“ на ТЕ са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Така е уредено понятието и според легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). Съгласно нормата на
пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди.
Не
следва нищо по - различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Според
тълкуването, възприето в т. 1 от ТР № 2/2018 г. на ОСГК на ВКС, „собствениците,
респективно титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно
основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот,
през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за
битови нужди дължи цената й“.
Следователно законът е предпоставил възникването на
качеството потребител на ТЕ от пълното и главно доказване от ищеца на обстоятелството, че ответникът е собственик,
вещен ползвател или лице, което изрично е поискало откриване на партида на свое
име.
Настоящият състав приема, че в
съответствие със събраните пред него доказателства СРС е направил извод, че договор за продажба на
топлоенергия, по
смисъла на чл. 153, във вр. с чл. 149 от ЗЕ, по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ
при действие на Общите условия за периода, се установява между ищеца и
ответницата Т.М..
Този извод следва от Заповед от
26.03.1991 г. на ОНС „Надяжда – временен изпълнителен комитет“ София, от която
се установява, че имот с площ от 65,20 кв. м., находящ се в ж. к. ***** е придобит в
собственост от ответницата Т.М..
Предвид изложеното
при доказаност на обстоятелството, че
през процесния период ответницата се е намирала в облигационно правоотношение с
ищеца СРС е приел, че ответницата Т.М. има качеството клиент на топлинна
енергия и е материално легитимирана.
Доводите във въззивната
жалба за липса на открита партида за процесния имот са неоснователни, доколкото
законът не поставя изискване за открита партида като условие за възникване на
качеството клиент на топлинна енергия.
В съответствие със
събраните пред него доказателства СРС е направил извод, че ответницата Т.М. е обвързана с ищеца от валиден договор за продажба на топлоенергия - чл. 153, във вр. е чл. 149 от
ЗЕ, по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ при действие на Общите условия за периода. Договорното отношение е възникнало от
качествотото на ответницата на собственик на топлоснабдения имот, представляващ
апартамент № 3, находящ се в ж. к. *****.
Доколкото в производството не са ангажирани доказателства
за опровергаване на това обстоятелство, основателно СРС е направил извод, че
между ответницата и ищеца за процесния период е съществувало облигационно
отношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл. 153, във вр. е чл. 149 от ЗЕ, по реда на чл.
150, ал. 1 от ЗЕ, при действие на Общите условия за периода. Законодателят не е
предвидил като условие за влизането на ОУ в сила приемане от страна на
потребителите, въпреки че е уредена възможност потребителите да искат специални
условия като внесат в топлопреносното предприятие писмено заявление. Тъй като
ответникът не е възразил срещу прилаганите от ищеца ОУ следва, че главните
страни са обвързани от договорно правоотношение във връзка с предоставянето на
ТЕ за битови нужди в процесния период.
Установява се, че в исковия период ищецът е подавал
в сградата топлоенергия за битови нужди.
Съгласно действащото законодателство - чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата през
периода Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г.
Макар по делото да не е
представен последващ договор между
етажните собственици и трето лице помагач за след 2006 г. и в
действащите към 2008 г., 2014 г. и към настоящия момент нормативни актове – ЗЕ
и наредбите за топлоснабдяване, да не е предвидено автоматично продължаване на
действието на дялово разпределение, настоящият състав намира, че в тези
нормативни актове е предвиден ред за отчитане на доставената потребена от
етажите собственици топлинна енергия, защото поради поведение в разрез със
задължението им да сключат такъв договор след като срокът на действие на
предходния е изтекъл и съответно същият
е прекратил действието си, не може да се счете, че същите нямат задължението да
заплащат потребена енергия, като в този случай доставчикът на топлинна енергия
е длъжен сам да отчита потребените количества топлинна енергия, т. е. във
всички случаи е предвиден механизъм за изчисляване на топлинна енергия.
По делото не е спорно, че за
процесния период дружеството за дялово разпределение е извършвало дялово
разпределение на доставената до всеки абонат топлинна енергия в края на всеки
отоплителен сезон, като е изчислявало дължимите суми според методиката,
предвидена в действащите за процесния период наредби за топлоснабдяване.
Реалното потребление на топлинна
енергия в процесния имот, както и стойността на топлинната енергия се
установява на база приетата пред СРС СТЕ, която не е оспорена от страните и
съдът кредитира. Вещото лице е констатирало, че дяловото разпределение
в сградата е извършвано съгласно реален отчет в края на всеки отоплителен сезон
на уредите в имота. Топлоенергията е разпределяна и изчислена съобразно
методиката, заложена в Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
В заключение експертизата определя дължимите суми за топлоенергия за
процесния имот за целия исков период от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. в размер общо на 2 223,50
лв.
Настоящият състав също приема, че до този размер искът за главницата за ТЕ
е основателен.
Доколкото изводите на СГС съвпадат изцяло с
тези на районния съд, решението следва да се потвърди, като съобразено с разпоредбите
на материалния закон, включително в частта за разноските, присъдени съобразно с
изхода на делото.
Този извод се
отнася и до присъдените в решението разноски, които са разпределени от СРС
съобразно изхода от спора и доказателствата за реално направени от страните
разноски в производството.
По
разноските пред СГС :
При този изход от спора – жалбата
няма да бъде уважени, право на разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, има
ищецът. Доколкоо по делото не е депозиран отговор на жалбата и в откритото
съдебно заседание не се явява процесуален представител на ищцовото дружество,
въззивният съд намира, че в полза на същото не следва да бъде присъдено
възнааграждение за юрисконсулт.
При тези мотиви, Софийски градски
съд
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 178409/29.07.2019 г. по гр. д. № 2748/2017 г. по
описа на СРС, 144 с – в, в
частта, в която е прието за установено
по отношение на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК: *****, че Т.Н.М., ЕГН **********, дължи на ищеца следните суми:
сумата от 2 223,50 лева като вземане за главница за доставена, но
незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г.
ведно със законната лихва за периода от 11.10.2016 г. до изплащане на вземането
за имот с абонатен № 304993, находящ се в гр. София, ж. к. *****.
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в останалата отхвърлителна част като неоспорено от ответника. РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач – „Т.С.“ ЕООД.
.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1./ 2./