и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на “Електроразпределение Пловдив” ЕАД- гр. Пловдив против заповед № 541 от 08.08.2003 година на кмета на Община Кърджали и се движи по реда на ЗАП. Твърди се в жалбата, че за попълване и поправка на кадастъра била изпратена молба от жалбодателя с изх. № 1389/09.05.2002 година до Община Кърджали. Бил съставен акт, който не бил подписан от молителя. Не било съобразено изискването на чл. 53 ал. 9 от Наредба № 5/21.05.2001 година за правила и нормативи за устройство на територията. Материализирането на границите могло да стане при съставянето на акта за допълване на кадастралния план. Твърди се в жалбата, че около енергийните обекти се създавали сервитутни зони съгласно чл. 60 ал. 4 във вр. с ал. 2 т. 1 от ЗЕЕЕ, а в чл. 67 ал. 3 от Наредба № 5/2001 г. за правила и нормативи за устройство на територията се определяло разстояние от всички страни на трафопоста най- малко 3 м. В баланса на дружеството, съгласно заповед № 60/11.02.1997 г. ДМА /земя/, са били увеличени само с 1 м. от всички страни на трафопостовете, за което жалбодателят претендирал. Моли съда да се постанови решение, с което да се отмени заповед №541/08.08.2003 г., като бъде издадена нова, с която бъде одобрено допълването на кадастралния план според приложения акт за държавна собственост. В писмена защита по същество поддържа жалбата против заповедта на кмета в частта, с която е отказано допълване на кадастралния план на с. Севдалина, община Кърджали с останалата част от земята, извън границите на сградата- трафопост. В писмената защита се излагат допълнителни съображения за нарушение на материалния закон. Поддържа се също, че когато непълнотите или грешките в кадастралния план са свързани със спор за материално право, спорът се решава предварително по съдебен ред, което в случая не било сторено. Освен това, актът за непълноти в кадастралния план от 10.01.2003 година не бил подписан на място от жалбодателя като молител, а му бил изпратен с писмо изх. № 1173/18.04.2003 година. Били нарушени формата и производството по издаване на административния акт, който не бил мотивиран. Сочи доказателства. Претендира разноски. Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител я оспорва и моли да се отхвърли. В писмена защита излага подробни съображения. Счита жалбата за недопустима, тъй като се претендирало право на собственост, което било недопустимо в административното производство, а следвало да се реши предварително по съдебен ред. Поддържа се, че съгласно § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС- Д.В. бр. 96/1999 г. собствеността върху земите около трафопостовете била общинска като съставеният АДС нямал правопораждащо действие. Ако съдът приемел жалбата за допустима, счита че е неоснователна. Акта за непълноти в одобрен кадастрален план бил подписан от молителя и съставителя. Обратното означавало да се откаже допълването на кадастралния план със сградата- трафопост и земята под него. Сочи се също, че границите на сградата били материализирани, но земята не можела да бъде материализирана, тъй като липсвали граници. След като претендираната земя нe била индивидуализирана по местоположение и граници, липсвал съществен реквизит, който препятствувал издаването на заповед за допълване на кадастралния план със земя. Що се касае до създаването на сервитутни зони, то те възниквали по силата на чл. 60 от ЗЕЕЕ, но то не било право на собственост, още повече, че въпроса за определяне на сервитутните отстояния от трафопостовете не подлежало на обжалване в административното производство и е от компетентността на съответните технически органи. Твърди се също, че капитала на жалбодателя бил увеличен с прилежащата земя, върху която е построен трафопоста, но не и с обслужващата земя, която била собственост на Общината и каквато земя, видно от представената скица, липсвала. Сочи доказателства. Претендира разноски. Представителят на прокуратурата счита жалбата за неоснователна и като такава следвало да се отхвърли. Съдът като прецени събраните по делото доказателства приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването на административния акт в частта му, с която е отказано допълването на кадастралния план на гр. Кърджали кв. “Възрожденци” и е допустима. Съдът не приема довода в писмената защита на ответната страна за недопустимост на жалбата, поради претендирано право на собственост върху земя, което искане било недопустимо в административното производство. Спор няма, че в административното производство не могат да се предявяват и разглеждат претенции за собственост. Но в конкретния случай е налице издаден индивидуален административен акт, който засяга права на жалбодателя и този административен акт подлежи на обжалване по реда на ЗАП и във връзка с разпоредбите на ЗУТ. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Със заповед № 60/11.02.1997 година на министъра на енергетиката и енергийните ресурси, издадена на основание § 34 от ЗИД на ЗППДОбП, чл. 221 т. 2 във вр. с чл. 192 ал. І от ТЗ, чл. 15 т.2, във вр. с чл.10 ал. І и чл. 11 от Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията, приет с ПМС № 7/1994 година е увеличен капитала на “НЕК”- ЕАД гр. София с 74956000 лева чрез издаване на 74956 нови поименни акции по 1000 лева всяка. Увеличението било в резултат на внасяне в капитала на дружеството право на собственост върху земя с площ 485289 кв. м., ползувана от клон “Електроснабдяване- Хасково” в т. ч. иползуваните земи от бившия клон “Електроснабдяване- Кърджали” съгласно приложение № 1 към заповедта. В писмо на “НЕК” ЕАД, изпратено до жалбодателя с вх. № на последния 3208/25.10.2002 година е посочено, че увеличението на капитала на “НЕК” ЕАД било в резултат на внасяне в капитала на дружеството право на собственост върху зÕмя, ползувана от клон “Електроснабдяване- Хасково”, в това число и ползуваната земя от бившия клон “Електроснабдяване- Кърджали”. Приложение № 1 към заповедта съставлявало рекапитулация на размера и стойността на ползуваната земя, включваща прилежащите терени на сгради, трафопостове и ел. проводи. Посочено е също, че земите, заети от трафопостовете на “Електроснабдяване Кърджали”, били с обща площ 32370 кв. м. На 14.05.2001 година на основание чл. 148 ал. 1 и 3 от ППЗДС бил съставен акт № 405 за частна държавна собственост за недвижим имот, находящ се в с. Севдалина, общ. Кърджали със следния вид и описание на имота: земя с площ 22 кв. м., съставляваща част от парцел ІІІ кв. 3, отреден за трафопост и трафопост- застр. площ 7.3 кв. м. на 1 етаж, МК, построен през 1966 г. В т. 11 на АДС е посочено също, че имотът е включен в капитала на търговско дружество- “Електроразпределение- Пловдив” ЕАД гр. Пловдив, клон Кърджали. На 09.05.2002 година с молба с изх. № 1389 на “Електроразпределение- Пловдив” ЕАД гр. Пловдив, клон Кърджали, изпратена до кмета на Община Кърджали, жалбодателят е поискал да бъде допълнен одобрения кадастрален план на населените места в Община Кърджали за трафопостовете, собственост на “Електроразпределение- Пловдив” ЕАД клон Кърджали, съгласно приложен списък. Към молбата приложили и акт за държавна собственост за трафопостовете. С писмоизх. № 1169/07.06.2002 година Община Кърджали е уведомила жалбодателя за необходимостта да допълни материалите към молба с № 1389/09.05.2002 година с приложение № 1 към заповед № 60/11.02.1997 година, с оглед приключване на преписката. На 10.01.2003 година в гр. Кърджали по повод писмо вх. № 1169/09.05.2002 г. и № 1169/05.11.2002 г. на жалбодателя, бил съставен акт за непълноти /грешки/ в одобрен кадастрален план. В акта било констатирано, че масивна сграда- трафопост- частна държавна собственост, съгласно акт № 405/14.05.2001 г. не е нанесен в кадастралния план. С акта било констатирано още, че “За останалата площ, съгласно АДС не може да се извърши допълването на кадастралния план, тъй като няма материализирана граница и имота не може да бъде идентифициран”. Към акта е приложена скица. Отбелязано е също, че новозаснетия имот- сграда и земя, с обща площ 7.3 кв. м., е включен в капитала на търговско дружество. Акта е подписан от заявителя инж. Недю Славчев, за когото не се спори между страните, че към тази дата е бил управител на “Електроразпределение- Пловдив” ЕАД – клон Кърджали, след като му е бил изпратен от Община Кърджали с писмо изх. № 1173/18.04.2003 г. Акта за непълноти е бил подписани от Областния управител на област с административен център Кърджали и от съставителя. На основание чл. 134 ал. ІІ т. 2 от ЗУТ и чл. 135 ал. ІІІ от ЗУТ по направеното искане от жалбодателя, кмета и гл. архитект на Община Кърджали са предписали да се извърши допълване на кадастралния план с. Севдалина, община Кърджали, относно имот,попадащ в парцел /УПИ/ ІІІ, отреден за трафопост в кв. 3 като се обособи нов им¯т за сградата на трафопоста, ведно със земята под него. На 08.08.2003 година от кмета на Община Кърджали била издадена заповед № 541. Със същата на основание чл. 134 ал. ІІ т. 2 от ЗУТ, във вр. с § 6 ал. 6 изр. 1 от ПР на ЗУТ, във връзка с чл. 86 ал. І от ППЗТСУ във вр. с чл. 32 ал. І т. 2 от ЗТСУ по повод писмо вх. № 1389/09.05.2002 година и № 1169/05.11.2002 г. на “Електроразпределение- Пловдив” ЕАД клон Кърджали и изготвен акт от 10.01.2003 година за непълноти в одобрен кадастрален план на с. Севдалина е одобрено допълването на кадастралния план на с. Севдалина с нов имот пл. № 38 в кв. 3, представляващ сграда- трафопост, ведно със земята под него и нови граници за имот пл. № 38. Със същата заповед е отказано допълването на кадастралния план на с. Севдалина с останалата част от земята, извън границите на сградата с мотиви: “За трафопоста няма обособен самостоятелен парцел /УПИ/, попада в парцел ІІІ- отреден за трафопост- земята е общинска собственост и в тези случаи, съгласно писмо изх. № 90- 04 -729/20.06.2001 г. на Министерство на регионалното развитие и благоустройство е следвало да се актува единствено сградата на трафопоста. Предвид това и факта, че на място няма материализирани граници, площта на земята, съгласно АДС № 405/14.05.2001 г. не може да бъде идентифицирана”. От заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно- техническа експертиза, която е приета от съда и не се оспорва от страните, се установява, че имотът посочен в АДС няма материализирани граници. Това било минималната необходима площ за обслужване на трафопоста и се намира около самата сграда на разстояние 1 м. от нея. За трафопоста бил обособен самостоятелен парцел- УПИ ІІІ в кв. 3 по действащия план на с. Севдалина. Земята, описана в АДС, представлявала част от този парцел. Приложеното към делото заверено копие на акт за непълноти /грешки/ в одобрен кадастрален план от 14.01.2003 г., съдът не следва да обсъжда, поради неотносимостта му към спора. Така издадената заповед № 541/08.08.2003 година на кмета на Община Кърджали е законосъобразна. Съображенията на съда за това са следните: Не се спори между страните по делото, че кадастралния план на с. Севдалина и свързаната с него документация, не е предадена на Агенцията по кадастъра, а и не са представени доказателства, установяващи противното, поради което компетентен да издаде процесната заповед, е бил кмета на община Кърджали. В тези случаи, разпоредбата на § 6 ал. 6 от ПР на ЗУТ препраща към приложението на чл. 86 ППЗТСУ /отм./ в зависимост от конкретната хипотеза. С оглед на това и пред вид фактическите основания за издаване на заповедта, съдържащи се в нея и в документите по издаването й, съставът на съда приема, че правните основания за издаването на атакуваната заповед- разпоредбата на § 6 ал. 6 изр. 1 от ПР на ЗУТ във вр. с чл. 86 ал. І от ППЗТСУ и във вр. чл. 32 ал. І т. 2 от ЗТСУ, са правилно приложени. Съдът намира, че неправилното посочване като правно основание за издаване на заповедта на разпоредбата на чл. 134 ал. ІІ т. 2 от ЗУТ ,не опорочава същата, тъй като производството по издаването й,правилно се е развило при изпълнение на процедурата по чл. 86 ал. І от ППЗТСУ /отм./. Безспорно е, че приложеният по делото акт за частна държавна собственост с № 405/14.05.2001 г., издаден на основание чл.148 ал. І и ІІІ от ППЗДС и съставен по надлежния ред, има доказателствена сила, с каквато се ползуват и отразените в негообстоятелства, до доказване на противното с влязло в сила решение по общия исков ред, което доказване обаче, е допустимо извън рамките на настоящия административен процес. Безспорно е, че актът не създава право на собственост, но удостоверява принадлежността на това право до установяване на противното. До отмяната или оборването на АДС по исков ред, същият има доказателствена сила. Или, безспорно е, че приложения към делото акт за държавна собственост, удостоверява правото на собственост на жалбодателя върху земя и трафопост, описани в акта за държавна собственост. Във връзка с подадената молба за започване на процедура по допълване на одобрен кадастрален план на с. Севдалина, община Кърджали за трафопостовете, собственост на жалбодателя, е бил съставен акт за непълноти /грешки/ в одобрен кадастрален план на 10.01.2003 г. от техническата служба на Общината по реда на чл. 86 ал. І от ППЗТСУ. Безспорно е, че актът за непълноти се подписва от съставителя, молителя и пряко заинтересовани собственици. В процесния случай, актът е подписан от съставителя и от заявителя- жалбодател. Обстоятелството, че подписа е положен от последния, не на самото място при установяване на непълнотите в кадастралния план, а по- късно след като му е бил изпратен с писмо от Общината, не опорочава акта за непълноти, още повече, че той е бил уведомен за неговото съставяне и за започналата процедура по реда на ППЗТСУ. Основното изискване на разпоредбата на чл. 86 ал. І от ППЗТСУ е непълнотите или грешките в кадастралния план да се установят на самото място от техническите служби с акт. Подписването на акта от съставителя, молителя и пряко заинтересованите собственици е задължително, но без да е необходимо това да стане на самотомясто. Безспорно е и това, че жалбодателят е бил в правото си да откаже да подпише акта за непълноти. Ако някоя от заинтересованите страни, какъвто е бил и жалбодателят, откаже да подпише акта, то това не е пречка производството по установяване на непълнотите в кадастралния план да продължи. При това положение, страната, която поддържа, че очертаното на самото място фактическо положение не отговаря на имуществените й права, тя трябва да установи това по съдебен ред. Установява се също по делото, че в акта за непълноти не са посочени и не са се подписали заинтересованите собственици. Съставът на съда приема, че липсата на тези реквизити не опорочава акта, тъй като от данните по делото безспорно се установява, че заинтересован собственик в случая се явява единствено Община Кърджали, чийто технически органи са съставили акта за непълноти в кадастралния план, респ. същият е известен за започналото административно производство за допълване на кадастралния план на града и за констатираното на място фактическо положение. Със съставения акт за непълноти в одобрения кадастрален план на с. Севдалина е констатирано, че масивната сграда- трафопост- частна държавна собственост, съгласно АДС № 261/04.08.2000 г., не е нанесен в действуващия кадастрален план. Поради това, с атакуваната заповед в необжалваната й част, е одобрено допълването на кадастралния план на с. Севдалина с нов имот пл. сн. 38 в кв. 3, представляващ сграда- трафопост, ведно със земята под него и нови граници за имота. С акта за непълноти е констатирано и това, че за останалата площ съгласно АДС, не може да се извърши допълването на кадастралния план, тъй като няма материализирани граници и имота не може да бъде идентифициран. Когато на място няма ясно очертана гранична линия, а в конкретния случай се установява от вещото лице по делото по назначената съдебно-техническа експертиза, която съдът приема, че имота по АДС няма материализирани граници, то границата може да се установи само по съгласие на всички пряко заинтересовани собственици. А ако някой възразява по положението на границата, или се спори за собствеността на имота, то тогава е налице спор за имуществено право, който трябва да бъде решен предварително по съдебен ред. В случая от данните по делото може да се направи извода, че между страните по делото и участници в производството по чл. 86 ал. І от ППЗТСУ, е налице спор за имуществено право, намерил израз и в мотивите на атакуваната заповед, в частта й, с която е отказано допълването на кадастралния план на с. Севдалина, където изрично е посочено, че земята е общинска собственост, а и на място няма материализирани граници. Че в случая е налице спор за имуществено право, по същество не се оспорва и от жалбодателя в писмената защита на процесуалния мупредставител. С оглед изложеното, и след като основателно в атакуваната заповед в частта й, с която е отказано допълването на кадастралния план на с. Севдалина, община Кърджали, кмета на Община Кърджали, излагайки мотиви по същество за наличието на спор за имуществено право между самата Община и дружеството- жалбодател, както и за липсата на материализирани граници като площта на земята по АДС не може да бъде идентифицирана, правилно и законосъобразно, административния орган е отказал допълването на кадастралния план на с. Севдалина с останалата част от земята, извън границите на сградата. Ако с атакуванатазаповед, кмета на Община Кърджали бе одобрил допълването на кадастралния план, въпреки наличието на спор за материално право, то тогава заповедта би била незаконосъобразна. Издаването на заповед за одобряване надопълване на кадастралния план при липса на материализирани граници, би била издадена при липса на съществен реквизит, който би препятствал надлежното й изпълнение. Съставът на съда приема, че доводите на жалбодателя, че било налице нарушаване на формата и производството по издаване на административния акт, както и за липсата на мотиви в същия, са несъстоятелни. Не може да има спор, че е спазена, както формата, така и производството по издавате на акта, с оглед изложените вече по- горе подробни съображения, във връзка с проведеното производство по издаване на акта. Административният орган, както вече се изложи по- горе, за да откаже допълването на кадастралния план за останалата част от земята, извън границите на сградата, е изложил мотиви като е посочил, че съгласно писмо № 90-04-729/20.06.2001 г. на МРРБ, следвало е да се актува единствено сградата на трафопоста. Освен това, органът е взел пред вид и обстоятелството, че на място няма материализирани граници. Довода, че на място е могло да бъдат материализирани границите на имота, съдът намира за несъстоятелен. Това би могло да бъде така, ако имота беше точно индивидуализиран и между страните няма спор за права, какъвто случая не е. Несъстоятелно се поддържа от жалбодателя, по повод заключението на вещото лице, че имота, посочен в АДС бил с минимална необходима площ за обслужване на трафопост на разстояние 1 м. от него, съгласно Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, отменила Наредба № 5/2001 г., с оглед на което при съставянето на акта за непълноти, на място е могло да бъдат материализирани границите на имота. Съдът счита, че по този начин, очевидно се прави смесване на правото на собственост върху земята, каквото право е твърдял, че притежава жалбодателят при подаване на молбата за допълване на кадастралния план и правото на ползуване на прилежащата, необходимата площ за обслужване на трафопостовете, респ. по същество сервитутното право по смисъла на чл. 60 от ЗЕЕЕ /отм./,което възниква за съществуващите енергийни обекти по силата на този /ЗЕЕЕ/ закон. Съгласно сочената разпоредба, около енергийните обекти, каквито са и трафопостовете по смисъла на т. 17 на § 1 от ДР на ЗЕЕЕ, се създават сервитутни зони. Такава зона, съгласно т. 51 на § 1 от ДР на ЗЕЕЕ, е зоната около енергиен обект, върху земя- чужда собственост, в която енергийното предприятие има право на прокарване и право на преминаване при изграждане, поддържане и ремонт на енергийни съоражения, която е с размери, съобразени с изискванията за безопасна експлоатация, т. е. в случаите като настоящия, създаването на сервитутна зона и възникването на сервитутно право, става по силата на закона и не представляват основание за изменение на кадастралния план, какъвто е предмета на настоящото административно производство. Както вече се посочи, претенции за собственост върху земя или каквото и да било друго право, следва да се решават извън административен процес. При преценката си за законосъобразност на обжалвания акт, съдът изхожда от правните и фактически основания, посочени в него, като съдебния контрол обхваща компетентност и форма, спазване на материалноправните и процесуалноправните разпоредби при издаването му и съобразяването му с целта на закона. В случая съдът приема, че обжалваният административен акт отговаря на тези изисквания. Издаден е в съответната форма, откомпетентен орган, като в него са посочени фактическите и правни основания за издаването му и е съобразен с целта на закона.Поради това и на основание чл. 42 ал. І от ЗАП следва да се отхвърли жалбата на “Електроразпределение Пловдив” ЕАД- гр. Пловдив против заповед № 541 от 08.08.2003 година на кмета на Община Кърджали. При този изход на делото следва жалбодателят да заплати на ответника по жалбата, представляван от юрисконсулт, направените разноски по делото в размер на 80 лева. Водим от изложеното и на основание чл. 42 ал. І от ЗАП окръжният съд Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Електроразпределение Пловдив” ЕАД- гр. Пловдив против заповед № 541 от 08.08.2003 година на кмета на Община Кърджали, издадена на основание чл. 134 ал. ІІ т. 2 от ЗУТ, във вр. с § 6 ал. 6 изр. 1 от ПР на ЗУТ, във връзка с чл. 86 ал. І от ППЗТСУ във вр. с чл. 32 ал. І т. 2 от ЗТСУ по повод писмо вх. № 1389/09.05.2002 година и № 1169/05.11.2002 г. на “Електроразпределение- Пловдив” ЕАД клон Кърджали и изготвен акт от 10.01.2003 година за непълноти в одобрен кадастрален план на с. Севдалина, община Кърджали в частта, с която е отказано допълването на кадастралния план на с. Севдалина, община Кърджали с останалата част от земята, извън границите на сградата. ОСЪЖДА “Електроразпределение Пловдив” ЕАД- гр. Пловдив да заплати на Община Кърджали направените разноски по делото в размер на 80 лв. Решението може да се обжалва пред ВАС в 14- дневен срок от съобщението на страните.
Председател: Членове: 1/ 2/ |