Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 06.10.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в открито съдебно заседание при закрити врата на петнадесети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2049 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят „Б.“ ЕООД,
твърди, че е кредитор на ответника „Е.“ ООД, тъй като има вземания към него, които са възникнали от търговски
сделки, представляващи сключени два договора за регионално представителство от
27.12.2019 г. Посочва, че по силата на двата договора за регионално
представителство, сключени на 27.12.2019 г. поел задължение да извършва дейност
по сътрудничество при провеждане на игри със залагания върху резултати от
спортни състезания, както и организационно-методическо съдействие и контрол
спрямо дейността на лицата, сключили с ответника договори за възлагане и
извършване на букмейкърска дейност, като по първия
договор тази дейност е трябвало да се извърши в регион София – Запад, а по
втория договор - в регион София – Изток. По тези два договора за ответника
възникнало насрещно задължение да заплати на молителя възнаграждение за
предоставените услуги. Молителят заявява, че за период от 28.02.2020 г. до
12.03.2020 г. извършил възложените му действия в регион София – Запад, за което
ответникът му дължи възнаграждение в размер на 10 585, 46 лв. За период от
28.02.2020 г. до 12.03.2020 г. извършил възложените му действия в регион София
– Изток, за което ответникът му дължи възнаграждение в размер на 11 210,
51 лв. На 24.03.2020 г. между страните по тези сделки е подписано споразумение,
с което ответникът е признал дължимостта на претендираните от молителя вземания и е постигнато
съгласие, че те ще бъдат погасени в срок до 30 календарни дни, считано от
24.03.2020 г. Ответникът не е изпълнил на падежа задълженията си да
заплати на молителя дължимите възнаграждения. Молителят заявява, че „Е.“ ООД не
притежава активи, с които да може да изпълни изискуемите си парични задължения
към кредиторите, като затрудненията му не са временни, а представляват трайно
състояние. Ето защо счита, че това дружество е неплатежоспособно по смисъла на
чл. 608 ТЗ. Предвид изложеното, иска от
съда да обяви неплатежоспособността на „Е.“ ООД и да открие производство по несъстоятелност по отношение на него на това основание. Моли съдът ако счете, че
ответникът не е неплатежоспособен търговец, да открие производство по
несъстоятелност по отношение на него на основание свръхзадълженост.
Ответникът по молбата по чл. 625 ТЗ - „Е.“ ООД, я оспорва. Твърди, че затрудненията му да погасява възникналите в негова тежест задължения към кредитори са временни и се дължат на това, че през 2020 г. от НАП без основание са събрани принудително от него парични средства в размер над 12 000 000 лв., които действия са обжалвани като незаконосъобразни пред съда. Посочва, че в негова тежест не са възникнали публичните задължения, които са установени с Акт за установяване на публични държавни вземания № 5/ 14.02.2020 г. на председателя на Държавната комисия по хазарта, който акт се обжалва пред съда.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
При тълкуване на разпоредбата на чл. 625 ТЗ, в която е посочено кои лица са легитимирани да поискат откриване на производство по несъстоятелност, във връзката и с нормата на чл. 608, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 ТЗ, в която са изброени задълженията, неизпълнението на които определят търговеца като неплатежоспособен, се налага извода, че материално-правно легитимирани да поискат откриване на производство по несъстоятелност по отношение на едно търговско дружество са следните лица: 1) лице, което има качеството на кредитор, притежаващ парично вземане срещу длъжника от вида на тези, посочени в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, т.е. такова, което е породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването ѝ, 2) Националната агенция за приходите /НАП/, когато е налице изискуемо публичноправно задължение на длъжника към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника, 3) НАП, когато е налице изискуемо задължение по частно държавно вземане на длъжника към държавата, както и 4) Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, когато е налице изискуемо задължение на търговеца за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите му, което не е изпълнено повече от два месеца. Установяването при условията на пълно и главно доказване в процеса на фактите, че молителят съответно лицето, конституирано в производството по ред на чл. 629, ал. 4 ТЗ, имат качеството на кредитор, който е титуляр на вземане от вида на посочените в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, или че длъжникът има публичноправно задължение към държавата или общините или частноправно задължение към държавата, в случаите, в които молител е НАП, или че длъжникът има изискуеми трудови възнаграждение към поне 1/3 от работниците, с които е в трудови правоотношения тогава, когато молител е Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, е поставено в доказателствена тежест на молителя и то е задължителна предпоставка, която трябва да е налице, за да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на търговец по подадена молба по чл. 625 ТЗ.
Наред с посочената предпоставка, за да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на едно търговско дружество, следва да бъде доказано и настъпване на едно от двете установени в закона основания за това, а именно: 1) че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, или 2) че търговецът е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
С оглед на горното на първо място съдът трябва да отговори на въпроса дали молителят „Б.“ ЕООД има качеството на кредитор на „Е.“ ООД, притежаващ парично вземане срещу него, което е породено от или отнасящо се до търговска сделка, както и дали то е изискуемо.
От фактите, изложени от „Б.“ ЕООД в молбата по чл. 625 ТЗ,
е видно, че той твърди, че има парични вземания
към ответното дружество за получаване на възнаграждение за извършена от него дейност по сътрудничество
при провеждане на игри със залагания върху резултати от спортни състезания,
както и организационно-методическо съдействие и контрол спрямо дейността на
лицата, сключили с ответника договори за възлагане и извършване на букмейкърска дейност, които вземания са възникнали по сключени
между тези правни субекти два договора за регионално представителство от
27.12.2019 г. Ето защо съдът трябва да се произнесе дали тези два договора са
сключени, както и дали въз основа на тях в полза на молителя са възникнали
парични вземания за получаване на възнаграждение.
По делото е представено споразумение от 24.03.2020 г., което е подписано от представители на „Б.“ ЕООД и „Е.“ ООД. От съдържанието на този документ се установява, че в него са обективирани изявления на юридическите лица, които са го подписали, които изявления по своята същност представляват направено извънсъдебно признание за настъпване на следните факти: 1) на това, че между страните по делото са сключени два договора за регионално представителство от 27.12.2019 г., като по единия дейността по регионално представителство е следвало да се извърши в регион София – Запад, а по другия - в регион София – Изток, които договори при съобразяване на датата на сключването им и техния предмет, трябва да се приеме, че са точно тези сделки, които са описани в молбата по чл. 625 ТЗ като такива, от които произтичат вземания на молителя, с които той се легитимира като кредитор на ответника, 2) че в тежест на ответника „Е.“ ООД по всяка от тези сделки е възникнало задължение да заплати на „Б.“ ЕООД възнаграждение за извършване на възложените дейности, като общият размер на двете парични задължения възлиза на сумата от 21 795, 97 лв. Описаните обстоятелства са неизгодни за ответника в настоящия процес, който е длъжник на задълженията за заплащане на възнаграждение, поради което и направеното от него изявление, с което е признал тяхното настъпване, има доказателствена сила, което означава, че съдът е длъжен да го съобрази и да приеме за доказано от него, че описаните факти са се осъществили. В допълнение към това трябва да се посочи, че от заключението на изготвената в производството съдебно-икономическа експертиза се установява, че ответникът „Е.“ ООД надлежно е осчетоводил възникналите в негова тежест задълженията към молителя „Б.“ ЕООД за заплащане на възнаграждения по двата договора за регионално представителство от 27.12.2019 г., които са в общ размер от 21 795, 97 лв. Осчетоводяването от ответното дружество на задълженията му, възникнали от двата договора по своята същност също представлява конклудентно действие по признание както на факта на сключване на тези сделки, така и на факта, че въз основа на тях в негова тежест са възникнали задължения за заплащане на възнаграждение в размера, до който те се претендира да се дължат от молителя в настоящото производство. Съдът съобразява, че описаните факти, чието настъпване се признава извънсъдебно, не се и оспорват от ответника в хода на делото, което означава, че той прави и съдебно признание за това, че те са се осъществили по твърдения от молителя начин.
Следователно съдът счита, че в производството се установява, че между страните по спора са сключени два договора за регионално представителство от 27.12.2019 г., както и че по силата на тези договори в тежест на „Е.“ ООД са възникнали парични задълженията да заплати на „Б.“ ЕООД сумата от 21 759, 97 лв., представляваща общия размер на дължимото възнаграждение по двата договора за извършване от последното дружество на възложените му с тези сделки дейности.
Договорите за регионално представителство са сключени на двете договарящи страни от търговци, като при прилагане на презумпцията, уредена в чл. 286, ал. 3 ТЗ, трябва да се приеме, че тези сделки са свързани с упражняваното от тези търговци занятие. Установената законова презумпция не е оборена. Това означава, че сключените на 27.12.2019 г. договори за регионално представителство следва да се определят като търговски сделки по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ, и да се счете, че задълженията на „Е.“ ООД да заплати на молителя сума в общ размер от 21 795, 97 лв., които са възникнали от тях, са от вида на тези, предвидени в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, които могат да легитимират кредиторът по тях да иска откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника.
Паричните
задължения за заплащане на възнаграждения в общ размер
от 21 795, 97 лв. са срочни, тъй като страните по двата
договора за регионално представителство са уговорили
изрично момента, в който те следва да бъдат изпълнени. Съгласие за това е постигнато с клаузата на чл. 2 от споразумението, сключено
на 24.03.2020 г., в която е предвидено, че ответникът се задължава да погаси
тези свои задължения в срок от 30 календарни дни от подписване на споразумението,
което е до 23.04.2020 г. Към датата на сезиране на съда с молбата по чл. 625 ТЗ
е настъпил падежът на тези задължения, с което те са станали изискуеми.
След като в производството се доказа, че в тежест на „Е.“ ООД са възникнали парични задължения към молителя за заплащане на сума в общ размер от 21 795, 97 лв., представляваща дължимо възнаграждение по два договора за регионално представителство от 27.12.2019 г., които има характер на търговски сделки, както и че тези задължения са изискуеми към момента и не се установява да са погасени, то следва да се приеме, че „Б.“ ЕООД е легитимиран да подаде молба по чл. 625 ТЗ, както и че е налице първата от необходимите предпоставки, за да се заключи, че ответникът е неплатежоспособен търговец съгласно чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Следващата предпоставка, която трябва да е налице, за да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на едно търговско дружество, е да се докаже в производството, че е настъпило едно от двете установени в закона основания за това, а именно: 1) че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, или 2) че търговецът е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
Неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на търговеца, което съгласно дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1 ТЗ се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно държавно вземане. Освен това за да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т.е. такова, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/. Извод за това дали е налице неплатежоспособност по отношение на даден търговец, с описаните характеристики на това понятие, се прави при изследване на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност, и след отговор на въпроса дали то притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да може да погасява своите краткосрочни, съответно текущи задължения. Приема се, че именно краткотрайните активи, с които разполага едно действащо предприятие, а не дълготрайните такива, са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца, тъй като тези активи участват еднократно в производствения процес и в резултат на това могат за кратък период от време да се преобразуват в парични средства. Ето защо краткотрайните активи са тези, които са от значение при формиране на извода дали дадено предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, с оглед на което и от икономическите показатели, които подлежат на изследване, водещи за това да се направи извод дали е налице състояние на неплатежоспособност, са показателите за ликвидност и основно този за обща ликвидност.
Изложеното означава, че в случая съдът трябва да извърши преценка за това дали ответното дружество притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да заплати както възникналите в негова тежест парични задължения, произтичащи от двата договора за регионално представителство от 27.12.2019 г., сключени с молителя, а също така и всички други свои краткосрочни, съответно текущи задължения. За да бъде направен извод за това, следва да бъдат взети предвид събраните в производството доказателства, установяващи финансово-икономическото състояние на длъжника.
За установяване на финансово-икономическото състояние на ответника и за определяне на база на него на това дали той е в състояние да посреща своите краткосрочни задължения чрез притежаваните от него краткотрайни активи е допуснато изслушването на съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, която съдът кредитира изцяло като компетентно дадена и съдържаща пълен анализ на проверената счетоводна документация. Вещото лице при изготвяне на експертизата е работило върху годишните финансови отчети на дружеството към 31.12.2014 г., към 31.12.2015 г., към 31.12.2016 г., към 31.12.2017 г., към 31.12.2018 г., към 31.12.2019 г., към 31.12.2020 г. и към 30.06.2021 г.
От изводите на вещото лице, изготвило приетата по делото СИЕ, се установява, че балансовата стойност на притежаваните от „Е.“ ООД краткотрайни активи, която е посочена в съставените годишните финансови отчети е както следва: към 31.12.2014 г. балансовата стойност на краткотрайните активи, които това дружество притежава, е в размер на 43 191 000 лв., към 31.12.2015 г. тя е в размер на 46 904 000 лв., към 31.12.2016 г. тя е в размер на 42 408 000 лв., към 31.12.2017 г. – е в размер на 50 109 000 лв., към 31.12.2018 г. – е в размер на 48 078 000 лв. и към 31.12.2019 г. – е в размер на 43 394 000 лв. Вещото лице е констатирало, че към тези дати ответникът е имал осчетоводени краткосрочни задължения, които са с балансова стойност както следва: от 3 596 000 лв. към 31.12.2014 г., от 3 275 000 лв. към 31.12.2015 г., от 3 611 000 лв. към 31.12.2016 г., от 3 877 000 лв. към 31.12.2017 г., от 3 378 000 лв. към 31.12.2018 г. и от 4 380 000 лв. към 31.12.2019 г. По делото няма представени доказателства, от които да е видно, че към някой от посочените отчетни периоди „Е.“ ООД е притежавал и други краткотрайни активи, които не са надлежно включени в счетоводните му регистри, нито пък такива, от които да се установява, че някаква част от осчетоводените като краткотрайни активи не са реално реализуеми. В производството не са събрани и доказателства, от които да може да се заключи, че в тежест на ответника са възникнали и други краткосрочни задължения, които да не са осчетоводени, като това не е констатирано и от вещото лице, изследвало финансово-икономическото състояние на дружество. Ето защо и при изследване на способността на молителя да погасява своите задължения към края на всяка една от посочените години трябва да се вземат предвид балансовите стойности, на които възлизат активите и пасивите му.
При съпоставяне на стойностите на краткосрочните задължения на „Е.“ ООД за всяка една от изследваните финансови години със стойностите на краткотрайните му активи към същия момент е видно, че последните са в по-голям размер от първите. Това намира отражение и в стойността на показателя за обща ликвидност, която към всяка една от посочените дати е много над референтната такава от 1. Това означава, че към 31.12.2014 г., към 31.12.2015 г., към 31.12.2016 г., към 31.12.2017 г., към 31.12.2018 г. и към 31.12.2019 г. ответникът е притежавал достатъчно активи, с които да може да заплати своите краткосрочни съответно текущи задължения, и следователно не е бил в състояние на неплатежоспособност.
От заключението на изготвената СИЕ се установява, че балансовата стойност на притежаваните от молителя краткотрайни активи към края на следващия изследван период, който е 31.12.2020 г., е намаляла значително спрямо стойността на тези активи през предходните отчетни периоди – тя възлиза на 16 008 000 лв., като намалението на тази стойност спрямо 31.12.2019 г. е с 27 386 000 лв. По делото не са ангажирани доказателства, от които да е видно, че към този момент търговецът е притежавал и други бързо ликвидни активи, които да не са надлежно осчетоводени. Съдът обаче трябва да се произнесе по това дали всички активи, които са осчетоводени от ответника като краткотрайни, съществуват и съответно следва да се съобразят при изследване на финансовото състояние на това дружество предвид направеното от молителя възражение за това, касаещо част от осчетоводените вземания.
От изводите, направени от вещото лице П.Д. в заключенията на изготвените от него основна и допълнителна съдебно-икономически експертизи, както и в разпита му пред съда, проведен в открито съдебно заседание, се установява, че в осчетоводените краткотрайни активи на „Е.“ ООД са включени вземания на значителна стойност, които търговецът има към държавата и които съгласно записванията в неговото счетоводство произтичат от допуснато неоснователно обогатяване. Това са вземания за получаване на парични суми в размер на 11 585 704, 61 лв. и 2 645 875, 31 лв., които са събрани в хода на образувано срещу „Е.“ ООД принудително изпълнение пред публичен изпълнител за събиране на публични държавни вземания, които са установени като дължими с Акт за установяване на публични държавни вземания /АУАН/ № 5/ 14.02.2020 г. на председателя на Държавната комисия по хазарта. Ответникът счита, че публичните задължения, установени с посочения акт, не са възникнали в негова тежест, поради което и принудително събраните от него суми за тяхното погасяване са получени от държавата без наличие на валидно правно основание за това.
От събраните в производството доказателства и извършените от съда служебни проверки се установява, че е налице издаден акт за публично вземане № 5/ 14.02.2020 г., с който са установени по основание и размер следните публични вземания на държавата към „Е.“ ООД: 1) вземания за получаване на такси по чл. 30, ал. 3 от Закона за хазарта /ЗХ/ за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2019 г., които се дължат за поддържане на лиценз за организиране на хазартни игри - традиционна лотария, томбола, моментна лотария, тото, лото, бинго, кено и техните разновидности игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти, с изключение на онлайн залаганията, както и 2) вземания за заплащане на лихви върху неплатените в срок такси по чл. 30, ал. 3 ЗХ. Доказва се и това, че този акт е обжалван от длъжника пред съда, но към 31.12.2020 г., към която дата е направено осчетоводяване на вземанията на длъжника към НАП, както и към момента, производството по разглеждане на подадената жалба е все още висящо пред Върховния административен съд. Това означава, че към 31.12.2020 г. е налице издаден от съответния административен орган акт за установяване на публично вземане на държавата към „Е.“ ООД, който не е отменен в производството по неговото обжалване с влязъл в сила съдебен акт. Въпросът за това дали в тежест на длъжника са възникнали публичните задължения, установени с АУАН № 5/ 14.02.2020 г., не може да бъде разрешен от съда, разглеждащ молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Компетентен да се произнесе по този въпрос е единствено административният съд. Ето защо и настоящият съдебен състав при разглеждане на въпроса дали спорните публичноправни задължения са възникнали в тежест на ответника може да съобрази единствено това дали е налице издаден акт за установяване на тези задължения по предвидения за това ред, както и дали този акт е отменен в административното производство по неговото обжалване. В случая, както се посочи, по делото се установява, че към 31.12.2020 г. е налице издаден акт, с който е установено, че в тежест на „Е.“ ООД са възникнали задължения за заплащане на такси по ЗХ и на лихви за забавено плащане на тези такси, който към момента не е отменен с влязъл в сила съдебен акт, постановен в производството по неговото обжалване пред съда. С оглед на това и в настоящото производство няма как да се приеме, че тези задължения не са възникнали за ответника, както той твърди. Освен това съдът съобразява, че на 14.02.2020 г. е постановено и разпореждане по чл. 60 АПК, с което е допуснатото предварително изпълнение на АУАН № 5/ 14.02.2020 г., което е влязло в сила, което от своя страна означава, че принудителното събиране на установените с акта задължения е извършено на съществуващо законово основание за това. С оглед изложеното съдът намира, че по делото не са ангажирани доказателства, от които да може да се направи извод, че липсва правно основание за получаване от държавата на суми в размер на 11 585 704, 61 лв. и 2 645 875, 31 лв., които са събрани от „Е.“ ООД. Напротив установява се, че такова основание съществува – то е издаден АУАН № 5/ 14.02.2020 г., който не е отменен към момента и по отношение на който е допуснато предварително изпълнение с влязъл в сила акт. Следователно от събраните в производството доказателства не може да се заключи, че към 31.12.2020 г. за ответното дружество са възникнали вземания срещу Държавата за получаване обратно на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД на паричните суми в размер на 11 585 704, 61 лв. и на 2 645 875, 31 лв. и тези вземания са неправилно осчетоводени като притежавани от длъжника краткотрайни активи към 31.12.2020 г. Ето защо и съдът следва да извади тяхната стойност, която възлиза на сумата от 14 231 579, 92 лв., от стойността на краткотрайните активи, която ще се използва при анализ на способността на „Е.“ ООД да посреща своите краткосрочни задължения с притежаваните от него краткотрайни активи към края на отчетната 2020 г. Коригираният по този начин размер на краткосрочните активи, които ответникът притежава към 31.12.2020 г., възлиза на сумата от 1 776 420, 08 лв.
Вещото
лице, изготвило допуснатите по делото експертизи, е констатирало и това, че към
31.12.2020 г. балансовата стойност на възникналите в тежест на ответника и
осчетоводени от него краткосрочни задължения е в размер на 2 177 000 лв. Експертът е направил извод, че от проверените от него документи,
които са представени в производството, както и тези, които са му предоставени
от НАП, може да се заключи, че съществуват задължения на „Е.“ ООД, които не са надлежно осчетоводени в негово счетоводството
към посочената дата нито като краткосрочни, нито като дългосрочни задължения. Това
са възникнали в тежест на ответника публичноправни
задължения, установени с описания акт за установяване на публични вземания - АУАН № 5/ 14.02.2020 г., както и задължения за данъци и осигурителни вноски,
установени с подадени от данъчнозадълженото лице декларации, и лихви върху тях.
Те са в общ размер на 356 156 766, 55 лв. Както беше посочено, към настоящия
момент няма постановено влязло в сила съдебно решение, с което да е отменен
издадения АУАН № 5/ 14.02.2020 г., поради което съдът приема, че
установените с него публичноправни задължения са
възникнали в тежест на ответника. Последният не оспорва, че в негова тежест са
възникнали и останалите начислени публични задължения за данъци и осигурителни
вноски. Ето защо съдът счита, че всички описани задължения към държавата трябва
да бъдат включени в счетоводните регистри на „Е.“ ООД към 31.12.2020 г. Това обаче не е сторено, доколкото в
ГФО на дружеството към посочената дата не фигурират никакви задължения към
държавата /стойностите на данъчните задължения на търговеца до 1 год. и на тези
над 1 год. възлизат на 0 лв./. Доколкото с постановен на 14.02.2020 г. акт е
допуснато предварително изпълнение на АУАН, то считано от тази дата
установените с акта публични задължения
са изискуеми и следователно към 31.12.2020 г. те имат характер на краткосрочни такива и тяхната
стойност следва да се вземе предвид
при изчисляване на общата стойност
на краткосрочните задължения на „Е.“ ООД, която ще се
използва, за да се прецени
дали дружеството е в състояние на неплатежоспособност
или не. Ответникът не оспорва, че към
31.12.2020 г. е настъпил падежа и на останалите възникнали в негова тежест публичноправни задължения, които са посочени в изготвената
СИЕ, поради което те също имат характер на краткосрочни и трябва да се прибавят
към общия размер на този вид задължения на търговеца към посочената дата.
С оглед гореизложеното, общият размер на краткосрочните задължения на ответника
към 31.12.2020
г. възлиза на сумата от 358 333 766, 55 лв. /2 177 000
лв. – размерът
на осчетоводените краткосрочни задължения + 356 156 766, 55 лв. – размерът на неосчетоводените от ответника краткосрочни публичноправни задължения съгласно констатциите на вещото лице в приетата
СИЕ/. При съпоставяне на тази стойност
със стойността на притежаваните от ответника към
тази дата краткотрайни активи, която е от само 1 776 420, 08 лв., е видно, че последната е в много по-нисък размер. С оглед на тези
факти, съдът приема, че към
31.12.2020 г. ответното дружество вече не е притежавало достатъчно активи, с които да може
да заплати своите краткосрочни съответно текущи задължения, което е намерило отражение и в стойностите на показателите за ликвидност. Стойността на показателя за
обща ликвидност е 0, 0049, което е много под минималната референтна такава и безспорно показва влошеното финансово - икономическо състояние на търговеца към
този момент.
Същото е финансовото състояние на ответника и към 30.06.2021 г., към която дата притежаваните от него краткотрайни активи трябва да се приеме, че възлизат на 261 753, 19 лв. /тази сума е получена като от балансовата стойност на краткотрайните активи на дружеството от 14 265 000 лв. се извади сумата от 14 003 246, 81 лв., която представлява размера на вземанията, които „Е.“ ООД твърди, че има към Държавата за получаване на принудително събраните от него суми за изпълнение на задълженията, установени с АУАН № 5/ 14.02.2020 г., каквито вземания по изложените вече мотиви не се доказа да са възникнали/. Краткосрочните задължения на „Е.“ ООД към 30.06.2021 г. са на същата стойност като тази, на която възлизат към 31.12.2020 г., т.е. те са в размер на 358 330 000 лв. При съпоставяне на стойността на краткотрайните активи на ответника към 30.06.2021 г. от само 261 753, 19 лв. с тези на краткосрочните задължения от 358 330 000 лв., се налага извода, че към 30.06.2021 г. длъжникът също не притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да може да погаси всички свои изискуеми парични задължения, като наличните активи към тази дата вече са на стойност, която е многократно по-ниска от тази на задълженията и на практика показва, че той няма абсолютно никаква възможност да погасява последните.
След като „Е.“ ООД не притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да погаси всички възникнали в негова тежест краткосрочни задължения, то съдът намира, че именно това е причината той да не изпълнява последните, в които се включват и изискуемите такива, които има към молителя, тъй като е очевидно, че дори и да е имал воля да ги погаси, обективно не е притежавал средства да стори това. Ето защо и така установената невъзможност на ответника да изпълнява своите изискуеми задължения е обективно състояние, което стои извън неговата воля, като липсата на плащане не се дължи на съзнателното нежеланието на този субект да направи това.
В производството не са представени доказателства, че след 30.06.2021 г. до края на устните състезания пред настоящата съдебна инстанция, ответното дружество е придобило някакви бързо ликвидни активи или че е намалило своите краткосрочни задължения, с което да е подобрило финансовото си състояние. С оглед на това и предвид факт, че този търговец е спрял да извършва стопанска дейност предвид отнетия му лиценз, трябва да се заключи, че липсват основания да се счита, че съществува каквато и да е вероятност той да преодолее състоянието на неспособност да изпълни своите краткосрочни задължения през настоящата финансова година и през следващите такива. Това означава, че посоченото състояние има характеристиките на трайно. Следователно, по делото се доказа, че са налице всички предпоставки, при които се приема, че един търговец е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, поради което и по отношение на „Е.“ ООД трябва да се открие производство по несъстоятелност на посоченото основание.
Предвид направения извод за наличие на състояние на неплатежоспособност на ответника по молбата, следва да бъде определена и началната й дата.
В тази връзка, на първо място, съдът съобразява, че по въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособността в производство по несъстоятелност е създадена задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, в която е прието, че това е най-ранният момент на проявление на трайната обективна невъзможност на длъжника да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, която се определя с оглед на неговото цялостно икономическо състояние. В постановените от ВКС решения се приема и това, че при определяне на началната дата на неплатежоспособността от значение е моментът, в който се установява, че длъжникът е преустановил изпълнението на свои изискуеми парични задължения към всички кредитори, а не към един отделен такъв. В този смисъл са следните решения на ВКС - Решение № 220/ 07.02.2018 г., постановено по т. д. № 758/2017 г. по описа на ВКС, І т.о., Решение № 202/ 10.01.2014 г., постановено по т. д. № 1453/2013 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., Решение № 80/ 08.10.2015 г., постановено по т. д. № 1565/ 2014 г. по описа на ВКС, I т.о. Следователно, за да се определи началната дата на неплатежоспособността на „Е.“ ООД, следва да се установи кой е първият момент, в който са налице както значими по размер изискуеми задължения на това юридическо лице към неговите кредитори, така и влошено икономическо състояние на последното, изразяващо се в обективна невъзможност на неговото предприятие да поеме краткосрочните задължения с наличните краткотрайни активи, а също така и наличие на причинна връзка между тези две обстоятелства, т.е. спиране на плащанията към всички кредитори да е в резултат на обективната невъзможност на длъжника да стори това.
Както беше посочено, от събраните по делото доказателства се установява, че в тежест на „Е.“ ООД към 14.02.2020 г. са възникнали и са станали изискуеми публичноправните задължения за заплащане на дължими такси по Закона за хазарта и лихви върху тях, които са установени с Акта за установяване на публично държавно вземане № 5/ 14.02.2020 г. и които предвид постановеното разпореждане за допускане на предварителното изпълнение на този акт са изискуеми от момента на неговото издаване, който е 14.02.2020 г. Тези публични задължения са на изключително висока стойност от 328 882 670, 98 лв., поради което възможността на търговеца да ги погаси е определяща за извода за цялостното му финансово състояние и съответно за това дали той може да посреща своите краткосрочни задължения към всички кредитори и ако не може, от кой момент е настъпила тази невъзможност.
По делото е установено, че към 31.12.2020 г. „Е.“ ООД вече не е притежавало и достатъчно краткотрайни активи, с които да заплаща всички свои текущи и краткосрочни задължения, което е видно и от показателя за обща ликвидност, който към тази дата е на стойност много под референтната такава. Съдът счита, че това състояние е било налице още към 14.02.2020 г., защото от този момент са станали изискуеми публичноправните задължения на длъжника, установени с АУАН № 5/ 14.02.2020 г., които са в много голям размер, до който размер никога не са достигали притежаваните от този търговец краткотрайни активи нито към 31.12.2019 г., когато те са били в размер от 43 394 000 лв., който е по-нисък от този на публичноправните задължения за такси и лихви върху тях, който е 328 882 670, 98 лв., нито към 31.12.2020 г., когато активите са в размер на 16 008 000 лв., която стойност е още по-ниска от размера на посочените публичноправни задължения. Трябва да се приеме и това, че през цялата 2020 г. размерът на краткотрайните активите на „Е.“ ООД не е достигал по-високи стойности от тези, на които е възлизал в края на 2019 г., защото в началото на 2020 г. е отнет лиценза на дружеството за хазартни игри, което е довело до невъзможност за него да извършва основната си търговска дейност и съответно да генерира каквито и да било приходи.
С оглед изложеното трябва да се заключи, че 14.02.2020 г. следва да се приеме за най-ранния момент, към който по делото се установява със сигурност, че ответникът има както изискуеми задължения към кредитори в значителен размер, така и не притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да погаси всички свои краткосрочни задължения, т.е. е във влошено финансово състояние. Следователно това е датата, която трябва да бъде определена като начална на неплатежоспособността на това дружество.
Предвид всичко изложено, следва да се заключи, че по делото се доказа, че ответникът е неплатежоспособен търговец и по отношение на него са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност на това основание.
Доколкото в
процеса се установи, че е осъществено главното основание за откриване на
производство по несъстоятелност по отношение на ответника, то съдът не дължи
произнасяне по евентуално заявеното такова от молителя, а именно дали това
дружество е свръхзадължен търговец по смисъла на чл.
742, ал. 1 ТЗ.
На следващо място, при произнасяне по молбата за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Е.“ ООД, за което се доказа, че са налице предвидените в закона предпоставки, съдът съобразява и това, че по делото се установява, че към момента това дружество не разполага с краткотрайни активи, включително и с парични средства, с които да може да се разпорежда свободно и с които да бъдат покрити началните разноските в производството по несъстоятелност. Следователно в случая е налице хипотезата на чл. 629б ТЗ, с оглед на което и с определение, постановено по настоящото дело, в открито съдебно заседание на 15.09.2021 г., съдът е определил сумата от 6 000 лева, която е необходима за покриване на началните разноски в производство по несъстоятелност, и е дал възможност на молителя и на всички кредитори на „Е.“ ООД в двуседмичен срок от вписването на определението в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ да привнесат по сметка на Софийски градски съд посочената сума или в същия срок да представят доказателства за това, че дружеството-длъжник има достатъчно имущество, което да обезпечи разноските по несъстоятелността. С определението са указани изрично и последиците от непредставяне на доказателства и невнасяне на така определената сума.
Това определение на съда по чл. 629б ТЗ е вписано в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ на 17.09.2021 г., от която дата то се счита съобщено на кредиторите и от която тече двуседмичният срок за привнасяне на определената от съда сума за покриване на началните разноски за провеждане на производството по несъстоятелност. Той изтича на 01.10.2021 г., като до този ден по делото от нито един от кредиторите на „Е.“ ООД не са представени доказателства за внасяне на определената сума по сметка на СГС или такива, удостоверяващи, че длъжникът притежава имущество, от което да могат да се покрият разноските за производството. Ето защо следва да се приеме, че в случая са налице предпоставките на чл. 632, ал. 1 ТЗ и съдът трябва да постанови решение със съдържанието, определено в тази норма, с което освен да обяви длъжникът в несъстоятелност, да определи началната й дата и да открие производство по несъстоятелност по отношение на него, той следва също така и да постанови прекратяване на дейността на предприятието на длъжника, да го обяви в несъстоятелност и да спре производството по делото.
По присъждане на направените по делото
разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна молителя е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, такива му се следват. Доказаха се реално заплатени от тази страна разходи за водене на делото в общ размер от 4 150 лв., от които 250 лв. – държавна такса за подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, 3 900 лв. – депозит за възнаграждение на вещо лице по допуснатите СИЕ.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Е.“ ООД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността 14.02.2020 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „Е.“ ООД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***.
ПОСТАНОВЯВА
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО на „Е.“ ООД, с
ЕИК: ******, със
седалище и адрес на управление:***.
ОБЯВЯВА
В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Е.“ ООД, с ЕИК: ******,
със седалище и адрес на управление:***.
СПИРА
производството по т.д. № 2049/2020 г. по описа на СГС, ТО, VI-17 състав.
УКАЗВА на кредиторите на „Е.“ ООД и на длъжника,
че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено по тяхно
искане в едногодишен срок от вписване на настоящото решение в Търговския
регистър при Агенция по вписванията, при условие, че се удостовери, че е налице
достатъчно имущество или бъде внесена определената от съда по реда на чл. 629б ТЗ сума за покриване на началните разноски за провеждане на производството по
несъстоятелност, която е в размер на 6 000 лв.
УКАЗВА на кредиторите на „Е.“ ООД и на длъжника,
че ако в едногодишен срок от вписване на настоящото решение в Търговския
регистър при Агенция по вписванията не поискат възобновяване на производството
по реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ, същото ще бъде прекратено, а длъжникът – заличен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 621 ТЗ „Е.“
ООД, с ЕИК: ******, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати
на „Б.“ ЕООД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***, сума в размер на 4 150 лв. /четири хиляди сто и
петдесет лева/,
представляваща направени разноски по делото, които ще се съберат от масата на
несъстоятелността.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър при Агенция по вписванията.
Препис от решението
да се изпрати на Агенция по вписванията за извършване на вписването му на основание чл. 622 ТЗ.
Решението да бъде вписано във водената по
реда на чл. 634в, ал. 1 ТЗ книга.
СЪДИЯ: