Р Е Ш Е Н И Е
№ 1122/17.10.2022 година, град Б.
Административен съд – Б., на двадесети
септември две хиляди двадесет и втора година в открито заседание в следния
състав:
СЪДИЯ: Веселин Енчев
при секретар Г. С.
разгледа адм. дело № 409/2022 година
Производството
е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
(ДОПК), във връзка с чл. 144 и чл. 107 ал. 4 от ДОПК.
Образувано е по
жалба на „Зеда тур” АД – София с ЕИК ********* (Зеда тур), със седалище и адрес
на управление – град София, улица ”Хан Крум” № 12, представлявано от И.П. –
изпълнителен директор, чрез адвокат Д.П. ***, против акт за установяване на
задължения по декларация (АУЗД) № МДТ-1228/06.10.2021 година, издаден от главен
експерт в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Н., мълчаливо потвърден от
началник - отдел „Местни данъци и такси“ при община Н. в качеството му на
решаващ орган по смисъла на чл. 152 ал. 2 във връзка с чл. 107 ал. 4 от ДОПК.
С обжалвания
АУЗД на дружеството са определени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ)
по декларация вх. № ДК 14005241/27.10.2020 година, подадена по реда на чл. 14
от ЗМДТ, както следва: за 2016 година – 2115,08 лева главница и 1094,26 лева
лихва; за 2017 година – 3172,62 лева главница и 1319,72 лева лихва; за 2018
година – 3172,62 лева главница и 997,17 лева лихва; за 2019 година – 3044,43
лева главница и 648,63 лева лихва и за 2020 година – 3044,43 лева главница и 338,69
лева лихва.
С жалбата се оспорва
законосъобразността на АУЗД. Твърди се, че с издаването му са нарушени основани
принципи на административния процес (на съразмерност, истинност, служебното
начало при събирането на доказателства, справедливост, достъпност, публичност,
прозрачност, последователност и предвидимост). Заявява се, че акта липсват
мотиви как е определена данъчната оценка на имота на дружеството, който е
обложен с ДНИ, а това е накърнило сериозно процесуалните права на жалбоподателя
в хода на производството по издаване на АУЗД. Оспорва се размера на данъчната
оценка на имота, предвид действителното положение на сградата. Поддържа се, че до
общинската администрация е било отправено искане за формиране на комисия, която
да установени състоянието на имота, но това искане е останало без отговор.
Иска се отмяна
на АУЗД.
Иска се
присъждане на разноски в производството.
Ответникът –
началник на отдел „Местни данъци и такси“ при Община Н., оспорва жалбата, чрез
процесуалния си представител представя преписката и иска жалбата да се отхвърли. Претендира разноски. Представя писмени бележки, в които излага
допълнителни съображения за неоснователността на жалбата и за
законосъобразността на оспорения акт.
Фактическа
обстановка
Дружеството - жалбоподател
е собственик на 1788,93 идеални части от УПИ II в кв. 54 по плана на курортен
комплекс „Слънчев бряг“, общ.Н. и построения в имота хотел „З.М.“ с РЗП 2 854
м².
За сградата и
земята са подадени декларации по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 69318/26.04.2011 година
и (коригираща) декларация с вх. № ДК 14005241/27.10.2020 година. Отчетната
стойност на имота, обявена от дружеството, е 207 486,00 лева (лист 50 – 57 и 58
- 66).
С обжалвания
АУЗД (лист 39 - 45), издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и такси”
(МДТ) при община Н., са установени задължения на собственика на хотела –
дружеството - жалбоподател за данък върху недвижимите имоти за периода 2016 –
2020 година, включително, както следва:
- за 2016
година – 2115,08 лева главница и 1094,26 лева лихва;
- за 2017
година – 3172,62 лева главница и 1319,72 лева лихва;
- за 2018
година – 3172,62 лева главница и 997,17 лева лихва;
- за 2019
година – 3044,43 лева главница и 648,63 лева лихва и
- за 2020
година – 3044,43 лева главница и 338,69 лева лихва.
След като е
констатирал, че за периода 01.01.2016 – 31.12.2020 година Зеда тур не заплащало
ДНИ за хотел „З.М.“, за определянето на данъка – при изчисление на данъчната
основа за облагане, издателят на АУЗД се е ръководил от данните в декларация №
ДК 14005241/27.10.2020 година по чл. 14 от ЗМДТ (лист 58 - 66), подадена от
търговеца - с облагаема основа след
06.10.2020 година в размер на 1 691 351 лева за ДНИ (т.е. за 2019 и 2020
година), а до тази дата – с облагаема
основа 1 762 565,70 лева за ДНИ (за 2016 – 2018 година), представляващи
данъчната оценка на имота, съгласно последно декларираните характеристики и
алгоритъма, описан в приложение № 2 към ЗМДТ.
АУЗД е бил
връчен на упълномощено от дружеството лице Д.Е.П. на 23.11.2021 година, след
като първоначално търговецът не е бил открит и ответната администрация е
пристъпила към уведомяването му по реда на чл. 32 от ДОПК (лист 44 и 46 - 49).
С жалба вх. №
Н4 – МДТ – 611 – 004/08.12.2021 година дружеството е оспорило по
административен ред установените задължения. По същество в тази жалба се
излагат възражения срещу начина на формиране на размера на данъчната оценка на
сградата, както и се оспорва компетентността на органа, издал спорния акт (лист
16 - 18).
Едновременно с
обжалването на АУЗД от Зеда тур са представени коригираща декларация по чл. 14
от ЗМДТ, „експертна оценка на недвижими имоти“ - комплекс „Сирена“, хотел
„Фрегата“ и хотел „З.М.“, възложена от дружеството на частен оценител,
„конструктивно становище“ за ресторантски комплекс „Сирена“ и хотел „Фрегата“ в
курортен комплекс „Слънчев бряг“, както и копия от нотариални актове. След
извършени изчисления въз основа на коефициентите по приложение № 1 и приложение
№ 2 към ЗМДТ и предвид собствени данни, приети за меродавни (лошо физическо
състояние, липса на ремонти през последните 20 години, коефициент на
овехтяване), частният оценител е определил стойност на хотел „З.М.“ - 1 513 297,73 лева (лист 22 - 36).
Също по повод
оспорването на задълженията, установени с АУЗД и оспорени по административен
ред, от Зеда тур е направено предложение да бъде съставена комисия от служители
на общинската администрация, която да извърши оглед на недвижимия имот, за да
установи действителното му състояние. Това предложение не е било уважено (лист
19 - 21).
Решаващият
орган в Община Н. не се е произнесъл изрично по обжалването на АУЗД, т.е.
мълчаливо го е потвърдил.
В
законоустановения срок Зеда тур е оспорило АУЗД по съдебен ред, по повод което
е образувано настоящото съдебно производство.
По делото, като
доказателство за компетентността на органа – издател на АУЗД е представена
заповед № 394/26.04.2012 година на кмета на общината, с която служителите на конкретни
длъжности в отдел „Местни данъци и такси“, в общинската администрация, сред
които и „главен експерт“, са оправомощени като органи по приходите.
Представена е и
обяснителна записка за механизма, по който е изчислена данъчната оценка на
имота, обложен с ДНИ, съобразно приложение № 2 от ЗМДТ. От ответната
администрация е приета базисна данъчна стойност (БС) на обекта в размер на
12,10 лева/м², предвид конструктивните особености на сградата – код М1
„масивна… с частични стоманобетонни елементи“ и обстоятелството, че тя е
„нежилищна“ сграда (търговски обект). Коефициентът за местоположение (Км) е
определен от първа група, увеличен с 40 %, предвид обстоятелството, че това е
търговски обект – хотел, без да е увеличаван допълнително с 50 % по ал. 2 към
таблица № 4 от приложението. Прието е, че населеното място (Н.), в което е
имота, е от първа категория, съгласно ал. 5 към таблица № 4 и като краен
резултат КМ е опреден на 68,74. Необходимият коефициент за инфраструктура (Ки)
е изчислен на основание чл. 7 от приложение № 2, като е констатирано, че Зеда
тур е декларирало наличието на водопровод, канализация, електрификация,
телефонизация, топлофикация в сградата, както и улична мрежа около обекта. Като
краен резултат Ки е 1,00. Коефициентът за индивидуални характеристики (Кх) е
установен при отчитане обстоятелството, че на сградата не е правен основен
ремонт над 20 години, както и че обектът е с „луксозна или алуминиева дограма“
– както е декларирано,т.е. по приложената формула той е изчислен Кх = 0,99. Коефициентът за височина
(Кв) е определен на 1,00. Коефициентът на овехтяване (Ко) е установен по
формулата, посочена в чл. 10 от приложение № 2 към ЗМДТ при отчитане, че
сградата е построена през 1973 година и при годишен процент 0,7 за конструкции
с код „М1“ с ограничението по ал. 3 към същия член – че Ко за сгради М1 не може
да е по – нисък от 0,75. Площта на сградата (ПЛ) – т.нар. РЗП, е възприета от
декларацията, подадена от самото дружество – 2 845 м². Като краен
резултат, по формулата в чл. 4 от приложение № 2 към ЗМДТ данъчната оценка на
обекта на Зеда тур за 2016 – 2018 година е определена на 1 762 565,70 лева и
предвид обстоятелството, че тя е по – висока от отчетната стойност на имота,
декларирана от търговеца, ДНИ е изчислен върху нея. За 2019 – 2020 година
основните показатели по формулата за изчисление на данъчната оценка са
запазени, като единствено при изчисляването на Кх от администрацията не е
отчетено, че сградата разполага с „луксозна или алуминиева дограма“ и така този
коефициент е намален допълнително – в полза на дружеството. Като краен резултат
данъчната оценка на хотела е определена на 1 691 351,00 лева и върху нея е
изчисляван ДНИ за цитираните два данъчни периода (лист 90, 97 – 117 и 53).
С молба вх. №
8158/05.09.2022 година по описа на АдмСБ от Зеда тур е поискано спиране на
настоящото дело до приключване на друго съдебно производство в АдмСБ, в рамките
на което дружеството е оспорило актове на кмета на общината и на Общински съвет
– Н., с които са определени границите на зоните на населените места на територията
на общината, в това число и на сградата на хотел „З.М.“ – определена в първа
зона. Според жалбоподателя, отмяната на тези актове би имала за последица
изменението на Км, а оттам – изменение на крайната стойност на формулата, по
която е опредена данъчната оценка на имота, описан в АУЗД, съответно би се
променил размера на ДНИ, с който дружеството е обложено (лист 119).
При така
установените факти, съдът прави следните правни изводи.
Допустимост
Процесният АУЗД
е връчен на „Зеда тур“ АД на 23.11.2021 година. Той е оспорен пред компетентния решаващ орган –
началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Н. на 07.12.2021 година с
жалба, изпратена по пощата.
Съгласно чл.155
ал.1 от ДОПК, решаващият орган разглежда жалбата по същество и се произнася с
мотивирано решение в 60 - дневен срок от изтичане на срока по чл. 146 (в
7-дневен срок от получаването на жалбата органът, чрез когото е подадена, е
длъжен да комплектува преписката и да я изпрати на компетентния за решаването
ѝ орган), съответно от отстраняване на нередовностите по чл.145 или от
одобряване на споразумението по чл. 154.
В разпоредбата
на чл. 156, ал. 4 от ДОПК, непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл. 155,
ал. 1 от ДОПК е квалифицирано като потвърждение на акта в обжалваната част, а
съгласно чл. 156 ал. 5 от ДОПК срокът за обжалването е удължен на 30 дена от
датата, на която решаващият орган е следвало да се произнесе.
В конкретния
случай, решаващият орган – началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Н.
не се е произнесъл по депозираната жалба до 14.02.2022 година (съгласно чл. 155
ал. 1 и чл. 146 от ДОПК), а жалбата до съда е подадена на 09.03.2022 година -
преди изтичането на срока по чл. 156 ал. 5 от ДОПК (16.03.2022 година). Предвид
изложеното съдът приема, че жалбата е подадена в срок от надлежна страна, след
оспорване по административен ред, което е абсолютна предпоставка за допустимост
на съдебното производство. Поради това жалбата е процесуално допустима.
Основателност
Съгласно чл. 4
ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се
извършват от служители на общинската администрация по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Според
разпоредбата на чл. 4 ал. 3 от ЗМДТ, в производствата по ал. 1 служителите на
общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а
в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични
изпълнители, а съгласно ал. 4 служителите по ал. 3 се определят със заповед на
кмета на общината.
Оспореният акт
е издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и такси” при Община Н.,
съобразно правомощията, предоставени с приетата като доказателство заповед № 394/26.04.2012
година на кмета на общината. В този смисъл неоснователно е възражението,
изложено в жалбата, относно компетентността на органа, издал спорния АУЗД. Със
заповедта, на основание чл. 44 ал. 2 от ЗМСМА, във връзка с чл. 4 ал. 3 и ал. 4
от ЗМДТ, чл. 8 ал. 5 и чл. 12 ал. 1 от ДОПК, кметът е определил служителите на
общинската администрация с права и задължения на органи по приходите -
служители от отдел „Местни данъци и такси“ при община Н., какъвто е конкретният
издател на акта, е назначен на длъжност „главен експерт“ в отдела. Затова съдът
приема, че при издаването на акта, главен експерт Захариев е действал в
качеството на орган по приходите и е разполагал с необходимата компетентност да
определи ДНИ на Зеда тур за периодите, описани в АУЗД.
Актът е издаден
в предвидената от закона форма и съдържа реквизитите по чл. 59 ал. 2 от АПК.
В
производството по издаването на АУЗД не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за допуснато в
административното производство съществено процесуално нарушение, изразено в
липса на мотиви. С оспорения акт са определени задължения за данък за недвижим
имот, деклариран от търговското дружество, като е посочен входящият номер на
декларацията, с която е деклариран този имот, както и номера на откритата
партида. Декларацията, въз основа на която е определен ДНИ, е приложена в
преписката и от съдържанието и́, (а и от изложеното в самия акт) се
установява, че така определените задължения се отнасят за притежавания от
жалбоподателя недвижим имот - хотел „З.М.“, находящ се в курортен комплекс
„Слънчев бряг“, община Н.. В АУЗД е посочена основата за облагане и ставката – в
промили - за изчисляване на ДНИ, а те, както и начинът на изчисляване на
задълженията, са нормативно определени с приложенията към ЗМДТ, както и с издадените
въз основа на ЗМДТ подзаконови нормативни актове и решения на Общински съвет - Н.,
което позволява да бъдат извършени необходимите изчисления от жалбоподателя.
Впоследствие, подробни
мотиви относно начина на определяне на задълженията на жалбоподателя за ДНИ за
процесните години, в т.ч. разяснения относно приложимите нормативни актове,
основата за облагане, размера на данъчната оценка на имота и начина на
формирането и́, ставката в промили за изчисляване на данъка и размера на
отделните коефициенти, се съдържат и в представената обяснителна записка,
издадена от орган по приходите, което прави мотивите на органа проверими.
Оспореният АУЗД
е в съответствие с приложимия материален закон.
Съгласно
разпоредбата на чл. 10 ал. 1 от ЗМДТ, с данък върху недвижимите имоти се
облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в
строителните граници на населените места и селищните образувания, както и
поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат
предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след
промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на
специален закон. Данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък
недвижими имоти - чл. 11 ал. 1 от ЗМДТ.
Според чл. 19
ал. 1 от ЗМДТ, данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти
по чл. 10 ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи и се съобщава на
лицата до 1 март на същата година.
Разпоредбата на
чл. 21 от ЗМДТ предвижда, че данъчната оценка на недвижимите имоти на
предприятията, е по - високата между отчетната им стойност и данъчната оценка
съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти – данъчната им оценка съгласно
приложение № 2.
В чл. 4 от
Приложение № 2 е посочена формулата, по която се изчислява данъчната оценка на
недвижимите имоти – ДО = БС х Км х Ки х Кх х Кв х Ко х ПЛ, където: ДО е
данъчната оценка в левове; БС - базисната данъчна стойност на 1 м². в
левове; Км - коефициент за местоположение; Ки - коефициент за инфраструктура;
Кх - коефициент за индивидуални характеристики; Кв - коефициент за височина; Ко
- коефициент за овехтяване; ПЛ - площта на сградата или част от нея в м².
Съгласно чл. 22
от ЗДМТ, общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на
данъка в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия
имот. С разпоредбата на чл. 18 от Наредба № 14 за определяне размер на местните
данъци на Община Н., в приложимата редакция, приета с решение № 48 от протокол
№ 4/21.12.2011 г., е определен данък в размер на 1,2 на хиляда за процесните 2016
година и 2017 година и 1,8 на хиляда за останалите години, посочени в АУЗД.
Наредбата е общодостъпна на интернет - адрес https://os-nessebar.eu/%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B1%D0%B8/%D0%9D%D0%90%D0%A0%D0%95%D0%94%D0%91%D0%90-14-%D0%B7%D0%B0-%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D0%BD%D0%B5-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%8A%D1%86%D0%B8.
Отчетната
стойност на облагаемия недвижим имот, посочена в подадената от дружеството
декларация по чл. 14 от ЗМДТ, е в размер на 207 486,00 лева. При съобразяване
всеки един от компонентите на данъчната основа, данъчната оценка за процесния
имот е определена в два размера - 1 762
565,70 лева (за 2016 – 2018 година) и по – благоприятната за жалбоподателя 1
691 351,00 лева (за 2019 – 2020 година), без да е ясно на какво се дължи
отпадането на един от коефициентите (т. нар. КК3 за вида на подобренията към обекта – при липса на последващи данни за
изменение), образуващи в съвкупност Кх – част от формулата, по която се
изчислява данъчната оценка на имота.
Съдът счита, че,
като краен резултат, размерът на данъчната оценка е определен законосъобразно
от административния орган, в съответствие с изискванията на чл. 4 от приложение
№ 2 към ЗМДТ и при съобразяване конструкцията на сградата, нейните особености и
приложимите коефициенти. За облагането на обекта са приложени промилите,
действали в съответните данъчни периоди. При установяването на размера на
данъка не са допуснати изчислителни грешки.
В съдебното
производство жалбоподателят оспорва формулата, по която е определена данъчната
оценка на имота с доводи, че действителното положение на обекта е много по –
лошо от декларираното, а общинската администрация не се е съобразила с това
обстоятелство. Отделно от жалбоподателя е поддържано, че формулата за
изчисление на данъчната оценка не е съобразена с нормативните правила, а
евентуалната отмяна на административни актове на кмета и общинския съвет за
определяне на зоните в общината би имала за краен резултат изменение на самия
размер на данъчната оценка.
Съдът не
споделя цитираните доводи на Зеда тур за незаконосъобразност на АУЗД.
Действително,
общинската администрация може да установи реалното състояние на един имот –
обект на облагане с ДНИ – посредством специална комисия, която да го обследва.
В конкретния случай, обаче, това не е било необходимо. От дружеството до
общинската администрация е направено изявление, че фактическото състояние на
хотела е много лошо (придружено с „експертна оценка“, заплатена от самото него),
защото той не е бил ремонтиран над 20 години. Това твърдение, обаче, е отчетено от главния
експерт още с издаването на АУЗД, без да се е наложило свикването на комисия,
която да го потвърди или отрече. За нуждите на облагането с ДНИ следва да се
установи дали в съответния обект (или около него) има определени елементи на техническата
инфраструктура – водопровод, канализация, електричество, топлофикация, улична
мрежа и т.н. Какво е действителното им състояние (степента на амортизация) поотделно е ирелевантно обстоятелство.
Достатъчно е да се установи факта, че в продължение на дълъг период от време –
в случая над 20 години – в сградата не е бил извършен основен ремонт, за да се
приеме, че тези елементи на изхабени и да се приложи съответния коефициент за
изхабяване, така както е направил издателя на АУЗД.
Що се отнася до
оспорването на коефициента за местоположение на недвижимия имот и оспорването
на актовете на кмета и общинския съвет за определяне на зоните на територията
на общината, съдът приема следното.
Коефициентът за
местоположение на недвижимите имоти се определя съгласно таблица 3 от приложение
№ 2 към ЗМДТ, като кметът на община Н. е издал заповед за границите на зоните в
населените места в община Н., съгласно която курортен комплекс „Слънчев бряг“,
където се намира процесната сграда, попада в I-ва зона. Дали тази зона, а и
останалите зони, е определена законосъобразно, е предмет на друг съдебен спор,
чиито благоприятен на жалбоподателя резултат (отмяната) би породил правно
действие ex nunc. Доколкото, обаче, задълженията за ДНИ за хотел „З.М.“ са определени за
минал период 2016 – 2020 година, евентуалната отмяна на съответните
административни актове няма да окаже правно действие върху законосъобразността
на обжалвания АУЗД. Затова и искането за спиране на настоящото производство –
до решаването на спор, който жалбоподателят твърди, че е преюдициален - е отхвърлено в хода на делото.
Предвид всичко изложено,
обжалваният АУЗД се явява издаден от компетентен орган, в предвидената от
закона форма, при липса на допуснати нарушения на приложимите процесуални
правила, както и при правилно приложение на материалния закон и в съответствие
с целта на ЗМДТ, поради което жалбата на „Зеда тур” АД, като неоснователна,
следва да бъде отхвърлена.
Затова, съдът,
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалба
на „Зеда тур” АД – София с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
град София, улица ”Хан Крум” № 12, представлявано от И.П. – изпълнителен
директор против акт за установяване на задължения по декларация №
МДТ-1228/06.10.2021 година, издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и
такси“ при Община Н., мълчаливо потвърден от началник - отдел „Местни данъци и
такси“ при община Н. в качеството му на решаващ орган по смисъла на чл. 152 ал.
2 във връзка с чл. 107 ал. 4 от ДОПК.
Решението може
да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14 -
дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: