№ 4458
гр. София, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20221110206528 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на *** против Наказателно постановление № 537/06.04.2022 г.,
издадено от Директора на ТД Митница-София, с което, на основание чл. 238, ал. 1 вр. ал. 235, ал. 1
от Закона за митниците (ЗМ), на дружеството била наложена имуществена санкция, в размер на
500 лева, за нарушение на чл. 23, §1 и §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския
парламент и на Съвета вр. чл. 156 от Регламент за изпълнение № 2015/2447 на Комисията от
24.11.2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент
(ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 09.11.2013 г. за създаване ма
Митнически кодекс на Съюза (РИ 2015/2447).
НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за процесуални нарушения (липса на
дата на извършване; неспазен срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН; несъответствие между АУАН и НП;
разлика в периода на проверката); за недоказаност на административното обвинение; за
маловажност на случая.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява. Поддържа
жалбата, по изложените в нея аргументи. Моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган оспорва жалбата. Моли наказателното
постановление да бъде потвърдено. Развива подробни съображения в писмен вид. Претендира
разноски. Прави възражение за прекомерност на насрещните.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
1
Съгласно Разрешение за общо обезпечение на митнически задължения, които биха
могли да възникнат в съоръжения за временно складиране № BGCGUBG005800-2019-
EGQ45186, за периода 01.01.2020 г. - 31.12.2020 г., на *** било разрешено да предостави
общо обезпечение, в размер на 30 000 (тридесет хиляди) лева, равен на 30 % от референтния
размер, възлизащ на 100 000 (сто хиляди) лева, за операции в съоръжения за временно
складиране.
В хода на извършена проверка, контролният орган изискал информация от
дружеството, като с имейл, заведен в деловодството на ТД Митница София под per. № 32-
221423/12.07.2021 г., от *** били предоставени справки, с налични данни за размер на
публични държавни вземания, обезпечени към момента на поставяне на стоките в
съоръжения за временно складиране. С имейл, заведен в деловодството на ТД Митница
София под per. № 32-242839/28.07.2021 г., дружеството-жалбоподател предоставило
допълнителни справки, с изрично уточнение - въпросните справки да се считат за
окончателни, поради открита техническа грешка в тези, предоставени с per. № 32-
221423/12.07.2021 г.
След анализ на предоставените справки било установено, че в отделни дни и за
различни периоди от по няколко дни е налице превишаване на определения в Разрешение за
общо обезпечение на митнически задължения, които биха могли да възникнат в съоръжения
за временно складиране № BGCGUBG005800-2019-EGQ45186 референтен размер.
След въвеждане на данните в справка, изчисляваща референтния размер на
обезпечението, било установено, че на 04.03.2020 г. е подадена декларация за временно
складиране № 20BG005100185430U5, по която публичните държавни вземания възлизали на
7 370,70 лева (ДДС). Към тази дата, свободният размер на обезпечението бил по-малък от
размера, необходим за обезпечаване на тази митническа декларация и с подаване на същата
бил превишен разрешеният референтен размер на обезпечение с 1 826,62 лева.
Превишаването продължило до 06.03.2020 г., като за въпросния период размерът на
необезпечени публични държавни вземания варирал от 96,34 лева до 9 519,22 лева. След
извършена справка в деловодната система на Агенция „Митници“ - АИДА, било
установено, че дружеството-жалбоподател не е уведомило митническото учреждение по
обезпечението BG005800 - териториално управление (ТУ) Югозападна (понастоящем
Митница София) и митническото учреждение на поставяне на стоките под режим BG005100
- митническо бюро (МБ) Летище София, за констатираното превишаване на определения в
Разрешение за общо обезпечение на митнически задължения, които биха могли да възникнат
в съоръжения за временно складиране № BGCGUBG005800-2019-EGQ45186 референтен
размер.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетеля Н. А.; АУАН; НП; възражение; доклад; кореспонденция; разрешения; резолюция за
проверка; решения; справка за размер на обезпечени митни сборове; заповеди за компетентност;
извлечение от програмен продукт MIS3A; заключение на ССЕ.
За всички посочени по-горе в настоящото изложение обстоятелства доказателствената
съвкупност е еднопосочна и, при отсъствие на противоречащи си доказателства, per argumentum a
contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен доказателствен анализ се явява ненужен.
Закрепената в АУАН и НП фактическа обстановка не просто се подкрепя от показанията на
актосъставителя, но, на практика, не се оспорва и от самия жалбоподател (потвърждава се и от
независим източник – заключение на ССЕ), а спорът между страните касае приложението на
материалния закон и наведени доводи за съществени нарушения на процесуалните правила.
2
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения са неоснователни. На
първо място, касателно твърдението за дата на извършване, изрично се посочва датата на подаване
на декларация за временно складиране № 20BG005100185430U5 – 04.03.2020 г., т. е. това е
моментът, в който публичното вземане по нея е станало изискуемо и ликвидно, респективно – на
която дата се твърди, че е бил надвишен разрешеният референтен размер на обезпечението и
операторът е следвало да уведоми незабавно митническото учреждение по обезпечението (което
самият жалбоподател не твърди – да с сторил своевременно и надлежно). В този смисъл и съдът се
разграничава от доводите на жалбоподателя за липса на дата на извършване, ограничаваща
правото на защита.
На следващо място, касателно срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН, изложените от жалбоподателя
доводи не биха могли да бъдат споделени. Датата на извършване, безспорно, дава началото на по-
дългия от двата преклузивни срока, предвидени в цитираната разпоредба. По отношение на
тримесечния, обаче, релевантна е не датата на извършване. А тази, на която контролните органи са
разполагали с нужния обем информация, от който може да бъда неправен извод за наличие или не
на административно нарушение (в този смисъл ТР 48/81 ОСНК). Доколкото тази информация (в
коригиран от самия оператор вид) е постъпила по електронен път на 28.07.2021 г., но
мониторингът е приключил с доклад № 32-286394/08.09.2021 г., то и съставеният на 01.12.2021 г.
АУАН попада във времевите ограничения на чл. 34, ал. 1 ЗАНН.
Отново в този ред на мисли, несъответствието между АУАН и НП би могло да се
коментира като съществено, само в случай, че касае съставомерни белези на деянието (в случая –
3
на неизпълненото задължение към държавата), а деловодният номер на доклада (още повече, че на
този въпрос в НП е отделен цял абзац) не попада сред тях.
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно, от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
следствие е установено (вкл. и чрез независимо изследвана от вещо лице), че на 04.03.2020 г. в
съоръжения за временно складиране № BGTSTBG005800-2019-EZD49037, находящи се в гр.
София, п.к. 1592, ул. „Неделчо Бончев“ № 41, дружеството-жалбоподател, в качеството си на
титуляр на разрешението, не е уведомило митническото учреждение по обезпечението BG005800 -
ТУ Югозападна (понастоящем Митница София) и митническото учреждение на поставяне на
стоките под режим BG005100 - МБ Летище София, че с подаването на декларация за временно
складиране № 20BG005100185430U5, референтния размер на обезпечението по Разрешение №
BGCGUBG005800-2019-EGQ45186 вече не е на ниво, което да е достатъчно за покриване на
държавните вземания за стоките под временно складиране.
Съгласно разпоредбите на чл. 156 от РИ 2015/2447 относно определения референтен
размер, титулярят на разрешението следва да гарантира, че размерът на обезпечението,
който може да стане дължим, не надвишава референтния размер. Лицето следва да уведоми
незабавно митническото учреждение по обезпечението, когато референтния размер вече не
е на равнище, достатъчно за покриване на неговите операции.
В съответствие с чл. 23, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета за създаване на митнически кодекс на Съюза (МКС), титулярът на
разрешението е длъжен да изпълнява задълженията, произтичащи от него и да уведомява
незабавно митническите органи за всяка промяна, настъпила след издаване на разрешението,
която може да повлияе върху продължаването на действието му или върху съдържанието му.
В изпълнение на разпоредбите на чл. 156 от РИ (ЕС) 2015/2447 относно определения
референтен размер, титулярят на разрешението следва да гарантира, че размерът на
обезпечението, който може да стане дължим, не надвишава референтния размер. Лицето
следва да уведоми незабавно митническото учреждение по обезпечението, когато
референтният размер вече не е на равнище, достатъчно за покриване на неговите операции.
Инкриминираното бездействие е формално и е довършено с липсата на незабавно
уведомяване за факта на надвишаване. Административнонаказателната отговорност на
юридическите лица е безвиновна, поради което разсъждения за субективната страна са неуместни.
Съдът приема, че неизпълненото задължение на жалбоподателя към държавата не
представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното
административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от
съответния вид (субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл.
11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена
в административнонаказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в
ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина
наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това
преди всичко е така, тъй като, с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в
зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за
съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на
4
просто извършване” или „формални нарушения”. Същото се явява довършено със самия факт на
неизпълнение на предвидените в ЗМ задължения на физическите и юридическите лица, без
законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин
законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет
на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени).
Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не
е изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде
направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното
нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния случай неизпълненото
задължение на дружеството-жалбоподател е застрашило обществените отношения, свързани със
събираемостта на ДДС, който формира съществена част от републиканския бюджет, като са
налице данни за системно нарушаване на Закона за митниците (24 нарушения за проверявания
период), поради което следва да се приеме, че обществената опасност на този пропуск се отличава
с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен
ред, а не представлява маловажен случай.
По размера на имуществената санкция
Съгласно нормата на чл. чл. 238, ал. 1 вр. ал. 235, ал. 1 ЗМ, всяко нарушение на
нормативни актове, приложими за стоки под митнически надзор, установено от митническите
органи, ако не е предвидено друго, се наказва с глоба - за физическите лица от 300 до 1500 лв. или
имуществена санкция за юридически лица и еднолични търговци от 500 до 2000 лв. Санкцията е
отмерена в предвидения в закона минимум, а ЗАНН не познава института на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК,
поради което и подробни разсъждения по индивидуализацията на санкцията за безпредметни.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната
разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, с оглед защитата от юрисконсулт, жалбоподателят следва да
поеме разноски за насрещната страна. С оглед липсата на съществена фактическа и правна
сложност на делото, размерът следва да бъде определен между минималния и средния по чл. 27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, а именно – 100 лева.
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и служебно
извършените разноски за изготвяне на експертиза (по искане на самия жалбоподател),
дружеството-жалбоподател следва да понесе и тяхната тежест.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 537/06.04.2022 г., издадено от
5
Директора на ТД Митница-София, с което, на основание чл. 238, ал. 1 вр. ал. 235, ал. 1 ЗМ, на ***
била наложена имуществена санкция, в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 23, §1 и §2 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета вр. чл. 156 от Регламент за
изпълнение № 2015/2447 на Комисията от 24.11.2015 г. за определяне на подробни правила за
прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на
Съвета от 09.11.2013 г. за създаване ма Митнически кодекс на Съюза (РИ 2015/2447).
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, ***, ЕИК *** да заплати на Агенция
„Митници“ сумата от 100 (сто) лева – деловодни разноски.
ОСЪЖДА ***, ЕИК *** да заплати по сметка на СРС сумата от 370 (триста и
седемдесет) лева – деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6