О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№260047
гр. Пловдив, 12.10. 2020 г.,
Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав,
на дванадесети октомври две хиляди и двадесета година, в закрито заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАН
РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
като
разгледа докладваното от съдията ХРИСТО КРАЧОЛОВ ВЧНД
№
462 по описа за 2020 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 249 ал. 3 НПК.
С протоколно определение № 260016/25.08.2020
г. по НОХД № 627/2020 г., Хасковският окръжен съд е прекратил съдебното
производство по делото и го е върнал на прокурора за отстраняване на съществени
процесуални нарушения.
Срещу определението е депозиран частен
протест, с искане то да бъде отменено и делото да се върне за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Подсъдимият и неговият защитник не са взели становище
по протеста.
Пловдивският апелативен съд, след като
се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност и във връзка с оплакванията в протеста, намира и приема за
установено следното:
ПРОТЕСТЪТ Е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Срещу подсъдимата Р. В. е внесен
обвинителен акт за извършено престъпление по чл. 282 ал. 1 пр. 1 и 2 вр. чл. 20
ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК, а срещу подс. Г. Ш. е повдигнато обвинение
по чл. 282 ал. 1 пр. 1 и 2 вр. чл. 20 ал. 3 и ал. 4 вр. с ал. 1 вр. чл. 26 ал.
1 НК. Обсъждайки въпросите, регламентирани в чл. 248 ал. 1 НПК, първостепенният
съд е преценил, че в случая в хода на досъдебното производство са допуснати
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване процесуалните права на подсъдимия, поради което на основание чл.
249 ал. 1 вр. чл. 248 ал. 1 т. 3 НПК е прекратил съдебното производство по
делото и го върнал на прокурора за тяхното отстраняване.
В мотивите на протестираното
определение са изложени изключително подробни, обосновани и законосъобразни
аргументи, които са дали основания на първоинстанционния съд да направи своята
преценка, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246 ал. 2 и 3 НПК.
Основният довод, който се поддържа в
протеста, е свързан с твърдението, че не са допуснати съзрените от съда
съществени процесуални нарушения и няма основания за прекратяване на съдебното
производство по делото, а съдът ще следва да продължи съдопроизводствените
действия, в случай че се удовлетвори искането на прокурора за отмяна на
процесното определение.
Пловдивският апелативен съд счита, че
не може да бъде споделено становището в протеста, че съдът неправилно е
преценил, че нормите на чл. 17, чл. 24 и чл. 25 ал. 1 ЗННД са свързани с общи
разпоредби, с които не се регламентират конкретни служебни задължения. Отделно
от това, неоснователно е и становището в протеста, че е неприемлива тезата на
съда, че поддържаните с обвинителния акт нарушения на процесуалните правила на
охранителното производство по ГПК, досежно обвинението на подс. Р. В., не може
да обосноват съставомерност на инкриминираното деяние.
Напълно правилно първоинстанционният съд е посочил, че
принципно длъжностното лице нарушава служебните си задължения, когато в
пределите на своята компетентност в кръга на възложените задачи и функции
извършва дейност, която не е съобразена със заеманата длъжност. То не изпълнява
служебните си задължения и когато бездейства по служба, досежно
непредприемането на действия, свързани с нея.
И въззивната инстанция счита, че нормата на чл. 282
ал. 1 НК, предвид нейния бланкетен характер, е необходимо да бъде запълнена с
ясно и точно описание на нарушените или неизпълнени служебни задължения.
Споделяемо е становището на първостепенния съд, че запълването на бланкетния
характер на нормата на този престъпен състав е необходимо да бъде сторено не с
общи, съответно устройствени или препращащи норми, а с императивни такива. От
страна на обвинението е необходимо да бъде посочено кои конкретни нормативни
актове, създаващи задължения или забраняващи действия на съответното длъжностно
лице, са били нарушени при изпълнение на неговите служебни функции. Категорично
е необходимо да се посочи, че в конкретния случай напълно коректно
първоинстанционният съд е отразил в определението си, че хипотезите на чл. 17,
чл. 24 и чл. 25 ал. 1 ЗННД са общи разпоредби. Детайлно е анализиран характерът
на тези текстове от закона и напълно правилно е прието, че те въвеждат общи
принципи, свързани с дейността на нотариалния орган.
И настоящата инстанция счита, че по отношение на
поддържаните с обвинителния акт нарушения на процесуалните правила,
регламентирани в ГПК, за които е обвинена Р. В., не могат да бъдат свързани със
съставомерност на инкриминираните действия по основния състав на престъплението
по служба. И това е така, тъй като за тяхното отстраняване е предвиден друг
процесуален ред, който може да доведе и до отмяна на порочния нотариален акт.
Не може да бъде споделен и доводът в протеста, според
който неправилно Хасковският окръжен съд е подложил на критика внесения
обвинителен акт относно липсата на правилно описание по отношение субективната
страна на инкриминираното деяние.
В текста на чл. 282 НК, освен посочените форми на
изпълнително деяние, законодателят е въвел изискване деянието да бъде извършено
със специфична цел, респ. само и единствено с пряк умисъл.
Правилно първостепенният съд е преценил, че за
съставомерността на деянието по чл. 282 ал. 1 НК е необходимо длъжностното лице
да съзнава, че не изпълнява или нарушава свои задължения, респ. да предвижда,
че от деянията могат да настъпят определени немаловажни вредни последици.
Специалната цел, която длъжностното лице преследва, е именно да набави за себе
си или другиго облага или да причини другиму вреда.
В тази насока Хасковският окръжен съд също е изложил
достатъчно и убедителни съображения, които настоящата инстанция напълно споделя
и очевидна е непоследователността в тезата на обвинението, според която в
случая специалната цел у подс. Р. В. било получаването на нотариални такси общо
в размер на 640.38 лв.
Първоинстанционният съд прецизно е констатирал, че в
диспозитива на обвинителния акт е посочено, че с нарушаването и неизпълнението
на служебните си задължения подсъдимата имала за цел да набави за себе си
облага, изразяваща се в общата сума на дължимите нотариални такси, но не е
уточнен размерът на бъдещата парична сума, която, според обещанието на подс. Г.
Ш. и св. В. А., тя следвало да получи след извършване на деянието.
Не може да бъде споделен доводът в частния протест, че
неправилно съдът е преценил наличието на неяснота в обстоятелствената част и
диспозитива на обвинителния акт, досежно това в какво точно се изразява
обещанието на подс. Г. Ш. да даде помощ след деянията и каква е помощта. С
основание в мотивите към определението е посочено, че твърдените в обвинителния
акт форми на съучастие чрез съвети, разяснения и осигуряване на свидетели, са
действия, които предшестват или съпътстват деянията, а не се осъществяват след
тях. В същото време двете форми на съучастие по отношение на този подсъдим
действително са описани общо и без да са разграничени, като в диспозитива е
отразено, че подсъдимият Г. Ш. действал като подбудител и помагач, извършвайки
действията, които на практика препокриват едновременно признаците и на двете
форми на съучастие.
По отношение възражението в протеста, свързано със
становището на съда досежно неправилната квалификация на действията при съставянето
на официални документи, каквито са протоколите за извършени обстоятелствени
проверки, въз основа на които са изготвени постановленията и нотариалните
актове, с които са съобщени, според прокуратурата, неверни обстоятелства, е
необходимо да се посочи, че действително в определението на ХОС е цитирана т. 5
от ППВС от 1980 г., където е разгледана подобна хипотеза. Това е единствено
констатация, извън установените съществени процесуални нарушения, като съдът
изрично е подчертал, че право на прокуратурата в досъдебната фаза на
наказателното производство е да формира и повдига обвинение въз основа на
събраните доказателства и доказателствени средства.
Предвид на изложеното по-горе Апелативен съд Пловдив счита,
че законосъобразно в атакуваното определение е прието, че непосочване в
обстоятелствената част на обвинителния акт на визираните по-горе факти и
обстоятелства, съответно допуснатите неясноти относно същите тези факти,
представляват процесуално нарушение, водещо до ограничаване правото на защита
на подсъдимия. Това е така, защото чрез тяхното описание ще се очертае рамката,
в която ще се движат наказателните производства в съдебната фаза на процеса, а
именно чрез тях подсъдимите ще узнаят всички онези обстоятелства, спрямо които
трябва да се защитават, за да могат да реализират това си право в пълен обем.
Ето защо съдът счита, че определението на Хасковския
окръжен съд следва бъде потвърдено, поради което и
О
П Р Е
Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 260016 от 25.08.2020
г., по НОХД № 627/2019 г. по описа на Хасковския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.