Решение по дело №2086/2019 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 167
Дата: 26 февруари 2020 г. (в сила от 3 август 2020 г.)
Съдия: Людмила Добрева Григорова Митева
Дело: 20193630102086
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

167/26.2.2020г.

гр. Шумен

 

 

 

Шуменският районен съд, в открито заседание, на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова

 

при секретаря Д. Христова, като разгледа докладваното от районния съдия гр. д.№2086 по описа за 2019 г. на ШРС, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявен е положителен установителен иск, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.535 и сл. от ТЗ.

В исковата си молба до съда ищецът Я.Р.Л., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, излага, че на 19.10.2018 г. предал на ответника Г.А.М., ЕГН **********,***, парична сума в размер на 6 260.00 лева, срещу насрещното задължение на ответника да му прехвърли собствеността върху л.а. марка „Субару“, модел „Легаси“ с месец и година на производство октомври 2008. За да гарантира поетия ангажимент, длъжникът подписал запис на заповед, с падеж 31.12.2018 г., по силата на който при неизпълнение на задълженията си, ответникът следвало да му върне предоставената сума. Длъжникът не изпълнил задължението си нито за предаване на вещта, нито за връщане на сумата. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде признато за установено съществуването на вземането на ищеца спрямо ответника, в размер на 6 260.00 лева, представляваща главница по запис на заповед, издаден на 19.10.2018 г., с падеж 31.12.2018 г. Претендира се и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК до окончателното й изплащане, както и присъждане на извършените по делото разноски.  

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът, представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на иска, като излага правни и фактически доводи и възражения. Ответникът оспорва наличието на каквито и да е облигационни отношения между страните, като оспорва да е получавал претендираната от ищеца сума. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен, като му се присъдят извършените по делото разноски.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна: По ч.гр.д. №1384/2019 г. по описа на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК, са издадени заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист в полза на ищеца срещу ответника, за сумата от 6 260.00 лева, представляваща главница по запис на заповед, издаден на 19.10.2018 г., с падеж 31.12.2018 г., както и за сума в размер на 45, 60 лева- разноски по предявяване на записа на заповед. Присъдени са и законна лихва върху главницата, считано от 15.05.2019 г. до изплащане на вземането, както и извършените разноски. В законоустановения двуседмичен срок, по реда на чл. 414 от ГПК, е подадено възражение от длъжника, като на заявителя са дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземането му по заповедта. С Определение №2271/26.07.2019 г., на основание чл.415, ал.2 от ГПК, съдът е обезсилил частично издадената заповед за изпълнение касателно сумата от 45, 60 лева. Определението е влязло в законна сила. Видно от приложения по делото запис на заповед с дата на издаване 19.10.2018 г., се установи, че ответникът Г.А.М., ЕГН ********** се е задължил безусловно да плати на поемателя по ценната книга- ищецът, сумата от 6 260.00 лева. В текста на документа е отразено, че падежът на задължението е 31.12.2018 г., т.е. падежът на менителничния ефект е конкретно и точно определен ден, като изискуемостта на вземането настъпва на този ден. В исковата молба се съдържат твърдения, че процесната ценна книга служи за обезпечаване на вземане във връзка със сключен между страните договор, по силата на който ищецът предоставил на ответника сумата по записа на заповед за закупуване от страна ответника на движима вещ- лек автомобил марка „Субару“, модел „Легаси“, с месец и година на производство октомври 2008, който автомобил е следвало да се прехвърли на ищеца. В случая ищецът въведе твърдения, че записът на заповед има гаранционно-обезпечителен характер за предоставената от негова страна парична сума, в случай неизпълнение задълженията на ответника да му предостави и прехвърли вещта. Действително в процесния документ е отбелязано, че сумата е за закупуване на лек автомобил марка „Субару“, модел „Легаси“, с месец и година на производство октомври 2008, но сама по себе си тази добавка, представляваща елемент от каузална сделка между страните, не накърнява реквизитите по чл.535 от ТЗ. В разглеждания документ ясно и конкретно са изписани наименованието „запис на заповед“, което е отбелязано в текста на ценната книга, безусловно обещание да се плати определена сума пари, падежът на задължението, датата и мястото на издаването, място на плащането, като се съдържа и подпис на издателя, който не бе оспорен от ответника. Въпреки оспорването, направено от ответника, че не той е изписал датата на падежа на менителничното задължение, от изготвената по делото СГЕ, безспорно се установи, че датата на падежа е изписана лично от издателя на записа на заповед, т.е. от ответника. Поради изложеното заключава, че процесната ценна книга на заповед е редовна от външна страна, съдържа всички изискуеми от закона реквизити, като отговаря на законовите условия за валидност /чл.535 от ТЗ/. На следващо място, съгласно ТР№4/18.06.2013 г. на ОСГТК, направената добавка в записа на заповед относно наличието на каузално правоотношение не е пречка за издаване на заповед за незабавно изпълнение в случай, че тази добавка не отрича безусловния характер на поетото задължение. Само по себе си посочването, че менителничният ефект е издаден за обезпечаване на вземане, произтичащо от определено каузално правоотношение, не е в състояние да опорочи абстрактната сделка, ако не се отразява на безусловния характер на обещанието за плащане, т.е. обещание, произтичащо единствено от менителничния ефект. Такова отбелязване не накърнява реквизитите на менителничния ефект. Отбелязване, при което е посочено, че записа на заповед е издаден във връзка с конкретно каузално правоотношение е от значение при доказването на иска по чл.422 от ГПК и служи като доказателство за каузалните отношения, по повод на които е издаден менителничният ефект. В този смисъл е константната съдебна практика в това число Решение №95 от 08.07.2014 г. на ВКС по т.д.№2473/2013 г., II т.о., Решение №88 от 27.05.2013 г. на ВКС по т.д.№374/2012 г., II т.о., Решение №183 от 04.02.2016 г. на ВКС по т.д. №2724/2014 г., I т.о. Съгласно разясненията, дадени в т.17 от ТР №4/18.06.2013 г. на ОСГТК на ВКС, предметът на делото по иска, предявен по реда на чл.422 от ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата му молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. Подлежащото на изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 от ГПК, въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект. Записът на заповед е ценна книга, материализираща права и доказателства за вземането. В разглеждания казус, ищецът въвежда твърдения, че вземането по записа на заповед произтича от конкретно каузално правоотношение, изпълнението на което е било обезпечено с издадената ценна книга на заповед, като ответникът отрича съществуването на каквито и да е облигационни правоотношения между страните, свързани с процесната ценна книга на заповед, т.е. направено е общо оспорване на вземането. В горепосоченото тълкувателно решение е разяснено, че при редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника- издател по повод и във връзка, с което е издаден записът на заповед. В случая ищецът въвежда каузално правоотношение, поради което следва да установи връзката на записа на заповед и соченото от него каузално правоотношение. По делото са събрани гласни доказателства, в полза на ищеца, от които се установи, че ищецът, след уговорка с ответника да му транспортира избран от първия автомобил „Субару“, изтеглил кредит около 7 000.00 лева, от които предал на ответника сумата от 6 260.00 лева- „Той изтегли кредит от банката, която се намира до поликлиниката – „Първа инвестиционна банка“, мисля, че беше. За сумата от 6 260.00 лева се договориха. Тази сума съм я запомнил, защото когато той взе паричките, в колата ги отделихме, защото беше взел повече пари…Занесохме ги в автокъщата долу…Мисля, че автокъщата е на момчето, което трябваше да докара колата, на Г.“. Съдът дава вяра на тези показания, тъй като същите са ясни, конкретни и вътрешно непротиворечиви. От друга страна кореспондират с останалите, събрани по делото доказателства. Предвид изложеното, съдът стига до извода, че ищецът е предал на ответника сума в размер на 6 260.00 лева за закупуване на избран от него лек автомобил, като е гарантирал вземането си за вещта, респ. за предадената сума с разглеждания запис на заповед. Ответникът не ангажира някакви доказателства, че е предоставил описания в ценната книга на заповед автомобил, нито че е върнал сумата на ищеца. Напротив, същият се ограничи само до общото възражение, че няма каквито и да било отношения с ищеца, въпреки че безусловно е поел задължение да заплати на ищеца, при представяне на записа на заповед, исковата сума. Ето защо съдът приема за безспорно установено съществуване вземането на ищеца срещу ответника, обективирано в процесния запис на заповед. Поради изложеното заключава, че предявеният иск е основателен и доказан, и следва да се уважи.

  На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноски, съразмерно с уважената част от иска, в общ размер на 950, 40 лева /475, 20 лв.- в заповедното производство и 475, 20 лева- в исковото/.    

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.А.М., ЕГН **********,***, дължи на Я.Р.Л., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, сумата от 6 260.00 лева /шест хиляди двеста и шестдесет лева/, представляваща главница по запис на заповед, издаден на 19.10.2018 г., с падеж 31.12.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 15.05.2019 г. до окончателното изплащане на главницата, присъдени по ч.гр.д. №1384/2019 г. по описа на ШРС.

ОСЪЖДА Г.А.М., ЕГН **********,***, да заплати на Я.Р.Л., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, сумата от 950, 40 лева /деветстотин и петдесет лева и четиридесет стотинки/, представляваща направените по делото, включително и в заповедното производство, разноски, съразмерно с уважената част от иска /475, 20 лв.- в заповедното производство и 475, 20 лева- в исковото/.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - гр.Шумен в двуседмичен срок от уведомяване на страните.

 

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: