Р ЕШЕНИЕ
№ 546
Плевен, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд-Плевен, V състав, в публично заседание на двадесети ноември две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Катя Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело № 807 по описа на съда за
2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл.171,
ал.1 от ЗОВСРБ.
Образувано е по
жалба от В.К.Л. ***, чрез адв.В.П. ***
със съдебен адрес ***, против Заповед №ЗЛС-83/18.09.2023 год. на ВрИД Командира на Военно формирование 42800, с която на
жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и му е прекратен
договора за военна служба, освободен е от длъжност и от военна служба и е
зачислен на отчет, при налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
В жалбата се твърди, че в оспорената заповед не е посочено, както следва: законово основание и/или документ, по силата на който временно изпълняващ длъжността „командир на ВФ 42800-Плевен“ има право да издава заповед за налагане на дисциплинарни наказания, за прекратяване на договор за военна служба и освобождаване от длъжност; дата или законово основание, считано от кога договорът е прекратен и съответно жалбоподателят е освободен от длъжност; срок за сдаване на длъжността. Преди връчването на оспорената заповед се твърди, че на жалбоподателя не са поискани обяснения. Жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл. 148, ал.1 от ППЗОВСР, съобразно която дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, доказателствата, въз основа на които е установено нарушението, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, срокът и редът за обжалване на заповедта, а съгласно ал.2, мотивите представляват описание на фактическата обстановка, разпоредбите и задълженията, които са нарушени, и настъпилите вредни последици. Счита, че оспорената заповед е издадена при липса на компетентност и при неспазване на установената форма и реквизити, съгл. разпоредбите на чл. 73 и чл. 148 от ППЗОВСРБ, а именно: спорната заповед не е мотивирана, относно обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите които са нарушени и съответно задълженията, които не е изпълнил и не са посочени настъпилите вредни последици; не е определен срок за сдаване; не е посочен срок или дата, от която се прекратява договора и от която жалбоподателят се освобождава от длъжност. Действително прекратяването на договор поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ е без предизвестие, но твърди, че е предал изискан му Обходен лист на 25.09.2023 г. Оспорената заповед се състои от 2 части: налагане на дисциплинарно наказание(чл. 148 от ППЗОВСРБ) и прекратяване на договор за военна служба, освобождаване и зачисляването см. на чл. 73 от ППЗОВСРБ). Ведно с това в Заповедта (ЗЛС-85/25.09.2023 г.) за отчисляване на Командира на ВФ 42800-Плевен, която му е връчена 25.09.2023г., в т. 5 е упоменато: след сдаване на длъжността...., т.е. налице е реално сдаване, което не е посочено в спорната заповед, колко е срока и има ли такова. Сочи, че съгласно чл.73, ал. 3 от ППЗОВСРБ: „Срокът за сдаване на длъжността може да бъде от 3 работни дни до два месеца в зависимост от спецификата на длъжността“, т.е. срокът не може да е по-малко от три работни дни: не е посочен срок за сдаване, има реално сдаване, което е за по-малко дни и е в противоречие с разпоредбите на ППЗОВСРБ;
Твърди, че заповедта е издадена при нарушение на материалноправните разпоредби, като е посочен общо чл. 146 от ЗОВСРБ, без да е конкретизиран за кой текст се касае точно. Последното нарушение води до следващо: не е посочена заповедта (ако има такава) или друг акт, по силата на който Командира на ВФ 42800-Плевен, вкл. временно изпълняващ длъжността „командир на ВФ 42800-Плевен“ има компетенции да сключва и прекратява договори, да освобождава от длъжност и да налага дисциплинарни наказания на ефрейтори. Заповедта според жалбоподателя е издадена и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а именно: не е спазена процедурата по см. на чл. 246, ал. 4 от ЗОВСРБ, изразяващи се в неизслушване и/или не е поискано обяснение по случая. Сочи, че съгласно чл. 246, ал. 2 извършването на служебна проверка не е задължителна, ако установеното нарушение е с влязла в сила присъда, но това не променя и не изключва задълженията по чл. 264, ал. 4 от ЗОВСРБ. Освен това посоченото в спорната заповед: „Началника на отделение „Личен състав“ във ВФ 42800-Плевен да връчи заверено копие от настоящата заповед на ефрейтор 2-ри клас Л. срещу подпис, с отбелязване на датата на връчване, в деня на издаването й“, само по себе си е противоречиво и неизпълнимо. Заповедта е издадена на 18.09.2023 г., а е връчена 20.09.2023 г. От една страна счита, че заповедта следва да му бъде връчена и да се отбележи датата на връчване, от друга е разпоредено задължително датата на връчване да е в деня на издаването й, което реално не е така, няма как да бъде изпълнено и противоречи на чл. 250, ал. 1 от ЗОВСРБ.
В заключение моли
за отмяна на заповедта, претендира разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят се явява лично и с адв.П. с пълномощно на л.12 от делото.
Поддържат жалбата на заявените в нея основания, излагат подробни съображения за
незаконосъобразност на заповедта, молят за нейната отмяна, претендират
разноски.
Ответникът е подал писмен отговор на жалбата ,
приложен на л.37-38 от делото, в който излага подробни съображения за
неоснователност на жалбата, моли съда да я отхвърли. В съдебно заседание
ответникът се явява лично и се представлява от юрисконсулт ф. с пълномощно на
л.53 от делото, поддържат представените по делото писмени бележки, молят да
бъде потвърдена оспорената заповед.
Съдът,
като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с доводите и
становищата на страните, и като извърши и служебна проверка на законосъобразността на обжалваната
заповед, намира за установено следното:
Не се спори и се установява от
доказателствата по делото, че жалбоподателят В.К.Л. има присвоено военно
звание „ефрейтор втори клас“ и работи
като мерач-оператор в механизирано отделение на Първи механизиран взвод в Първа
механизирана рота във Военно формирование
42800-Плевен.
Видно от приложения на л.33-35 от
делото протокол от проведеното на
21.08.2023 год. съдебно заседание по нохд №20236100200076 по описа на Софийски военен съд за
2023 год., че с протоколно определение №23 от
21.08.2023 год.състав на Софийски военен съд е одобрил постигнатото
между прокурор във Военно-окръжна прокуратура София и адв.П. като защитник на
жалбоподателя споразумение, по силата на което ПРИЗНАВА обвиняемия ефрейтор В.К.Л.
от военно формирование 42800 - гр. Плевен, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 18.06.2023
г., в гр. Плевен, управлявал моторно превозно средство — лек автомобил марка
„Пежо“ 4007 с регистрационен № ***с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2
на хиляда, а именно 1,50 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и
на основание чл. 343б, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ' СВОБОДА“ за срок от 8 (ОСЕМ) МЕСЕЦА. На основание чл.
343г, вр. чл. 343б, ал. 1, вр.
чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, Л. е лишен ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от
6/ШЕСТ/МЕСЕЦА. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието
лишаване от свобода е отложено за срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ. На основание чл. 59,
ал. 4 от НК, при изпълнение на наказанието лишаване от право да управлява МПС
по чл. 343г, вр. чл. 3436, ал. 1, вр.
чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, е постановено да бъде приспаднато времето, през
което за същото деяние В.К.Л. е бил лишен по административен ред от
възможността да го упражнява, считано от 18.06.2023 година. Жалбоподателят е
осъден да заплати и сторените разноски. Споразумението е влязло в законна сила
на 21.08.2023 год., видно от отбелязването върху същото.
С приложеното на л.32 от делото
писмо ответникът е уведомен за горното определение на съда, като му е изпратено
копие от определението на СВС.
Издадена е оспорената в настоящото производство
Заповед №ЗЛС-83/18.09.2023 год. на ВрИД Командира на
Военно формирование 42800, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ и му е прекратен договора за военна служба, освободен е
от длъжност и от военна служба и е зачислен на отчет, при налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“.
Заповедта е връчена на Л. на
20.09.2023 год.
Издадена е и Заповед №ЗЛС-85/25.09.2023 год. на ВрИД Командира на ВФ 42800, с която Л. е отчислен от списъчния състав, считано от
21.09.2023 год., разпоредено е на Л. да се изплати
полагащото му се парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в
размер на 81 дни, както и е постановено да се води на военен отчет във Военно
окръжие I
степен гр.Плевен.
Против Заповед №ЗЛС-83/18.09.2023
год. на ВрИД Командира на Военно формирование 42800 е
подадена жалба на 2.10.2023 год.
При така установените факти, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в
установения срок, от надлежна страна-адресат на оспорената заповед, за която
последната е неблагоприятен индивидуален административен акт, пред надлежния
съд.
По същество е неоснователна.
Съгласно чл.248 от ЗОВСРБ, дисциплинарните наказания се налагат от
длъжностните лица, определени с правилника за прилагане на закона. Съобразно чл.137,
ал.4 от ППЗОВСРБ, дисциплинарното наказание "уволнение" се налага от
длъжностните лица, които имат право да прекратяват договора за военна служба и
да освобождават от военна служба.
Съгласно чл.146, т.2 и т.3 от ЗОВСРБ, приемането на
военна служба, назначаването и освобождаването от длъжност и от военна служба,
както и повишаването и понижаването на военнослужещите във военно звание се
извършват : на офицерите - със заповед
на министъра на отбраната или на оправомощени от него
длъжностни лица; на офицерските кандидати, на сержантите (старшините) и на
войниците (матросите) - със заповед на министъра на отбраната или на оправомощени от него длъжностни лица. Съгласно чл.161, т.2
и т.3 от с.з., договорът за военна служба се прекратява: на офицерите - със
заповед на министъра на отбраната или на оправомощени
от него длъжностни лица; на офицерските
кандидати, сержантите (старшините) и на войниците (матросите) - със заповед на
министъра на отбраната или на оправомощени от него
длъжностни лица.
По делото на л.15-19 е приобщена Заповед на МО
№ОХ-672/15.08.2023 год., в която са посочени компетентните да прекратяват КВС
органи. Съобразно т.8.1 и т.8.2 Министърът на отбраната е оправомощил командирите на самостоятелни батальони и
приравнени на тях командири (началници) на самостоятелни военни формирования на
длъжности, изискващи военно звание „подполковник“ („капитан II ранг“): Да
назначават, преназначават и освобождават от длъжност, да повишават и понижават
във военно звание сержанти (старшини) и войници (матроси) на длъжности в
подчинените им военни формирования; Да приемат на военна служба, да сключват
договори за военна служба и допълнителни споразумения към тях, да освобождават
от военна служба и да прекратяват договора за военна служба на сержантите
(старшините) и войниците (матросите) в подчинените им военни формирования.
Видно е от приложените на л.13-14 и л.36 от делото, че ответникът е повишен във военно звание
„майор“ и е назначен на длъжност началник на щаба на Военно формирование
42800-Плевен, като със Заповед
№ЗЛС-164/28.06.20023 год. на Командира на Сухопътните войски, е
назначен, считано от 1.07.2023 год., за временно изпълняващ задълженията на
вакантната длъжност „Командир на Военно формирование 42800-Плевен“, за срок, не
по-дълъг от една година или до назначаване на титуляр. Жалбоподателят от своя страна има присвоено военно
звание „ефрейтор втори клас“ и работи
като мерач-оператор в механизирано отделение на Първи механизиран взвод в Първа
механизирана рота във Военно формирование
42800-Плевен. Военното звание на жалбоподателя е войнишко звание, по
аргумент от разпоредбата на чл.138, ал.1, т.1 от ЗОВСРБ. Следователно,
оспорената заповед е издадена от оправомощено от
министъра на отбраната длъжностно лице, изпълняващо длъжността командир на
ВФ-имащо право съобразно оправомощителната заповед да
издава заповеди от вида на оспорената, по отношение на лице, притежаващо
войнишко звание и работещо по съответното правоотношение в структура, която
ответникът оглавява. Т.е. заповедта е валиден акт, издадена от лице с материална
и териториална компетентност. Непосочването в оспорената заповед на заповедта,
по силата на която издателят й е оправомощен да
издаде същата не съставлява нарушение, след като от доказателствата по делото
се установява, че ответникът има правомощия да издава такива заповеди.
Оспорената заповед е издадена в съответствие с
предвидената от закона форма и съдържа всички реквизити, изискуеми от
разпоредбите на чл.59 от АПК и чл.148, ал.1 и ал.2 от ППЗОВСРБ, в т.ч. правно и
фактическо основание за разпоредените правни
последици. В същата недвусмислено и ясно е посочено, че дисциплинарното
наказание „уволнение“ се налага предвид влязлата в сила присъда за подробно
описаното престъпление, за извършването на което е осъден жалбоподателят с
наказания, наложени по реда на НК, като е изписано и правното основание за това
– разпоредбата на чл.245, ал.1, т.1 от ЗОВСРБ. Действително, в оспорената
заповед не е посочен срок за сдаване на длъжността, но това има пряко отношение
не към законосъобразността на заповедта, а е свързано с нейното изпълнение и
възникващите от нея правни последици. Макар и не с оспорената, а със следваща
по време издадена заповед- №ЗЛС-85/25.09.2023 год. на ВрИД
Командира на ВФ 42800, Л. е отчислен от
списъчния състав, считано от 21.09.2023 год., разпоредено
е на Л. да се изплати полагащото му се парично обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск в размер на 81 дни, както и е постановено да се води на
военен отчет във Военно окръжие I степен
гр.Плевен. Последната също е връчена на жалбоподателя лично срещу подпис.
При
постановяване на оспорената заповед не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. По принцип
разпоредбата на чл.246, ал.2 от ЗОВСРБ изисква, когато на военнослужещия се
налага дисциплинарно наказание уволнение, съответният командир или началник да назначи
извършване на служебна проверка за събиране на доказателства за извършеното
нарушение, да изслуша нарушителя или да приеме писмените му обяснения. В случая
, обаче, е приложимо изключението на разпоредбата на чл.246, ал.3 от закона,
който текст предвижда, че извършването на служебна проверка не е задължително,
ако нарушението е установено с финансова ревизия, с вътрешноведомствена
проверка или с влязла в сила осъдителна присъда. В конкретния случай
нарушението е установено с влязло в сила споразумение, което, по аргумент от
разпоредбата на чл.383, ал.1 от НПК, има последиците на влязла в сила присъда.
Поради което не се изисква като условие за законосъобразност на издадената
заповед, извършването на служебна проверка. Дисциплинарното наказание е
наложено в рамките на предвидения двумесечен срок по чл.249, ал.1 от ЗОВСРБ,
предвид че писмото, с което ответникът е уведомен за влязлата в сила присъда, е
постъпило при него на 7.09.2023 год.- л.32 от делото, а оспорената заповед е
издадена на 18.09.2023 год. и в едногодишен срок от влизане в сила на присъдата
за извършеното престъпление - окончателното споразумение, имащо последици на
влязла в сила присъда, е одобрено на 21.08.2023 год. Началният момент на двумесечния
срок по чл.249, ал.1 от закона, е постъпване на информация за присъдата при
ответника, по аргумент от разпоредбата на чл.249, ал.3 от ЗОВСРБ. Заповедта за
дисциплинарно наказание е връчена на военнослужещия срещу подпис и е отбелязана
датата на връчване. Без правно значение е, че заповедта не е връчена на
жалбоподателя в деня на издаването й, предвид че разпоредбата на чл.250 от
ЗОВСРБ изисква заповедта да бъде връчена, доведена до знанието на адресата си,
не е поставено изискване това да стане в деня на издаването й или в конкретно
определен момент или срок. В случая е без значение за законосъобразността на
заповедта дали прекратяването на договора за военна служба, освобождаването от
длъжност и от военна служба, е станало на дата, на която жалбоподателят е
ползвал отпуск за временна неработоспособност, по аргумент от разпоредбата на
чл.200, ал.2 от ЗОВСРБ.
По делото не се събраха доказателства
относно обстоятелството дали военнослужещият е бил изслушан, преди да му бъде
наложено най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“. Съобразно разпоредбата на чл. 144 от ППЗОВСРБ, в срок
до 5 работни дни от получаване на протокола на Комисията, назначена за
извършване на служебна проверка по случая, длъжностното лице, назначило
служебната проверка, или оправомощено от него лице
провежда беседа с нарушителя, на която запознава военнослужещия със събраните
доказателства, които дават основание за налагане на дисциплинарно наказание;
изслушва военнослужещия или приема писмените му обяснения. За беседата се съставя
протокол, който се подписва от участвалите лица. Писмените обяснения на
военнослужещия се прилагат към протокола. Тълкувайки тези разпоредби, за съда
се налага извод, че до военнослужещия следва да се изпрати покана в писмен вид
за даване на писмени обяснения, респективно, ако изслушването се извършва под
формата на беседа, за нея следва да се състави протокол. Такива писмени
доказателства –че до военнослужещия е изпратена покана за даване на писмени
обяснения или съставен протокол за провеждане на беседа, по делото не са
приложени, ответникът не твърди да се намират по преписката. За установяване на
твърдението си, че жалбоподателят е бил изслушат, ответникът е поискал
изслушването на свидетели, което искане е оставено от съда без уважение с Определение
№1907/20.10.2023 год., с мотив, че свидетелските показания са недопустими , по
аргумент от разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК, която забранява
изслушването на свидетелски показания за установяване на обстоятелства, за
доказването на които закон изисква писмен акт. С протоколно определение от с.з.
на 20.11.2023 год., без уважение е оставено и искането на жалбоподателя за
даване на обяснения по реда на чл.176 от ГПК вр.
чл.144 от АПК за доказване на обстоятелството, че жалбоподателят не е бил изслушан,
нито са му искани писмени обяснения преди уволнението, предвид, че не се
допуска събиране на доказателства за установяване на отрицателни факти.
Независимо от обстоятелството, че е останал недоказан факта дали жалбоподателят
е бил изслушан, респективно дали са му поискани писмени обяснения преди
налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“, съдът намира, че това не
съставлява нарушение. Защото според
настоящия състав на съда, в хипотезата на налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“ поради влязла в сила присъда на наказателен съд, както беше вече
посочено, извършването на служебна проверка не е задължително. Именно липсата
на задължение за извършване на служебна проверка, назначаване на комисия ,
изясняване на обстоятелствата във връзка с нарушението, не изисква и даването
на обяснения, тъй като в случая фактите се установяват с официален
документ-влязлата в сила присъда. А и
самият законодател казва в чл. 144 от ППЗОВСРБ, че обяснения се изискват в срок
до 5 работни дни от получаване на протокола на Комисията- такава се назначава ,
когато е задължително извършването на служебна проверка, а след като в този
случай не е задължително, няма какво да се изяснява при проверката, не се
съставя протокол на комисия, защото такава не се назначава, не започва да тече
и този петдневен срок за даване на обяснения. Смисълът според съда е, защото
всички обстоятелства, релевантни за дисциплинарната отговорност на
военнослужещия, са вече установени с влязлата в сила присъда в хода на друг
процес-наказателния.
Дори обаче да се приеме, че
военнослужещият е следвало да бъде
изслушан/да бъде поканен за даване на писмени обяснения, то това нарушение не е
съществено, ако ответникът не е изпълнил тези си задължения. Деянието на Л. е
установено с влязла в сила присъда след проведен наказателен процес, в който
жалбоподателят е можел да се защити, като изложи всички свои съображения и
ангажира доказателства. Такъв е смисълът на представянето на обяснения в устен
или писмен вид пред дисциплинарно - наказващия орган. Ето защо обстоятелството,
че военнослужещият не представя обяснения преди налагането на дисциплинарното
наказание, не обосновава съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, тъй като не накърнява правото му на защита, което е реализирано в
по-широка степен в хода на публичен наказателен процес.
Заповедта е издадена при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно нормата на чл. 245, ал. 1, т.
1 от ЗОВСРБ дисциплинарно наказание "уволнение" се налага
задължително при осъждане за умишлено престъпление от общ характер. В случая с влязло
в сила протоколно определение , с което е одобрено споразумение, имащо
последиците на влязла в сила на 21.08.2023 год. присъда на СВС, жалбоподателят
е осъден за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК - умишлено престъпление от общ
характер. Поради това съдът приема, че с осъществяване на материалноправните
предпоставки за налагане на наказание по реда на цитирания текст, е осъществено
и правото на дисциплинарнонаказващия орган да упражни
предоставените му със закона правомощия за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“ и да прекрати договора за военна служба на Л.. Ето защо заповедта е
издадена след изпълнение на визираните в закона материалноправни
основания. Жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 245, ал. 1, т.
1 от ЗОВСРБ текст, който императивно урежда вида на наказанието в случаите
на осъждане за умишлено престъпление от общ характер. Това изключва свободната
преценка на административния орган при определяне на наказанието, като я
замества с преценката на законодателя за тежестта на извършеното деяние и
необходимостта същото да бъде санкционирано с най-тежкото дисциплинарно
наказание. В този смисъл закономерна е преценката на ответника, че наложеното
наказание съответства на тежестта и характера на нарушението и е в нормативно
очертаните граници.
Ео защо оспорената заповед е
постановена в съответствие с приложимите норми на закона. Налице са материалноправните
предпоставки на чл. 245, ал. 1, т.
1 от ЗОВСРБ, които се
установяват от представената пред административния орган влязла в сила присъда,
с която Л. е осъден за умишлено престъпление от общ характер. При тези
доказателства съвсем обосновано органът е приел, че са налице основания за
ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя на посоченото в
заповедта основание.
С оглед на изложеното, заповедта е
издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на
съществените процесуални правила, в съответствие с материалния закон и целта на
закона, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.
Воден от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.К.Л. ***, чрез
адв.В.П. *** със съдебен адрес ***, против Заповед №ЗЛС-83/18.09.2023 год. на ВрИД Командира на Военно формирование 42800, с която на
жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и му е прекратен
договора за военна служба, освободен е от длъжност и от военна служба и е
зачислен на отчет, при налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
Решението, по аргумент от чл.251 от ЗОВСРБ, може да се обжалва пред
Върховен административен съд в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му.
СЪДИЯ: /П/