Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. П., 12. 12. 2018 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
П.ският
районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на двадесет и
девети ноември през двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 5922
по описа за 2018 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание
чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „В.и к.” ЕООД г.П. в която се
твърди, че срещу ответницата Н.Т.Ц. *** е било подадено заявление по чл. 410 от ГПК и било образувано ч. гр. дело № 4488/ 2018 год. по описа на П.ския районен
съд за сумата от 1 545, 80 лв., представляваща главница за предоставени, но
незаплатени ВиК услуги за периода от 31. 01. 2007 год. до 31. 05. 2016 год., за
сумата от 825, 36 лв., представляваща лихва за забава за периода от 03. 03. 2007
год. до 04. 06. 2018 год., както и за законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на сумата. Твърди се, че в законоустановения срок ответницата е подала
възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Твърди се, че доколкото част
от възражението е за изтекла погасителна давност в настоящото производство се
предявява иск за главница в размер на 471, 83 лв. за периода от 29. 05. 2015
год. до 31. 05. 2018 год. и за мораторна лихва в размер на 67, 28 лв. за
периода от 29. 06. 2015 год. до 04. 06. 2018 год. Твърди се, че ответницата не
е погасила своето задължение към ищцовото дружество. В заключение ищецът моли
съда да признае за установено вземането му срещу ответницата за описаните по-
горе суми. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.
Ответницата ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства
и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 422 от ГПК. Налице е спор между страните относно
дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение по
ч. гр. д. № 4488/ 2018 год. по описа на П.ския районен съд. Предявеният иск е
допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена
въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/
и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят
/кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки
претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разгледан
по същество, искът е основателен. С оглед изложеното в исковата молба и
съобразно разпоредбата на чл. 154 ал. 1 от ГПК следва да се приеме, че в тежест
на ищцовото дружество е да докаже съществуването на претендираното вземане с
всички произхождащи от това обстоятелства, а именно: наличието на договорни отношения
между страните за доставка на ВиК услуги през процесния период, обема на
доставената услуга, както и че нейната стойност е в претендирания размер, а по
иска за заплащане на лихва за забава- че главното парично задължение е
възникнало, че е настъпила неговата изискуемост и че размерът му възлиза на
заявената сума. Визираните по- горе обстоятелства следва да бъдат установени по
делото чрез пълно и главно доказване. В конкретния случай между страните няма
спор, че ответницата Н.Т.Ц. е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. П.,
***. Следователно ответницата притежава качеството
потребител по смисъла на §1 т. 2 от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, чл. 3 от Наредба № 4 от 14. 09. 2004 год.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи и чл. 2 от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „В.и к.” ЕООД г.П. Ето
защо се налага изводът, че между страните са налице облигационни отношения по
сключен договор за предоставяне на ВиК услуги при общи условия, като за
процесния период на ответницата са били предоставени и тя е ползвала услуги по
доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за процесния обект,
предвид на което съобразно действащите нормативни актове и общите условия на
ищцовото дружество за ответницата е възникнало задължението да заплати
стойността на предоставените й услуги. За установяване на задълженията на ответницата
към ищцовото дружество по делото е изготвено заключение от вещото лице Т.И.,
което не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно.
От същото е видно, че към дата 20. 11. 2018 год. за имот в гр. П., ***, собственост на ответницата, с ИТН № ***, задължението
към „В.и к.” ЕООД г.П. е в размер на сумата от общо 539, 11 лв., от които 471, 83
лв. главница за консумирана, но неплатена питейна вода по 37 бр. фактури и 67, 28
лв. мораторна лихва. В заключението си вещото лице е посочило, че всички
фактури са осчетоводени съгласно закона за счетоводството и счетоводството на
ищеца е редовно, а съобразно разпоредбата на чл. 182 изр. 2 от ГПК вписванията
в счетоводните книги притежават необходимата доказателствена сила за отразените
в тях обстоятелства. В тази връзка следва да се отчита фактът, че издадените от
ищцовото дружество фактури за процесния период са въз основа на служебно
начислена на ответницата вода, обусловена от липсата на надлежно извършена
проверка на водомера. Съгласно разпоредбата на чл. 34а ал. 1 от Наредба № 4/ 14. 09. 2004 год.
периодичните проверки на инидивидуалните водомери като средства за измерване и
разпределение на изразходваното количество вода в сгради- етажна собственост,
се извършват през 10 години, като същите са по искане и за сметка на
потребителите /чл. 34а ал. 2/. Нормативно предвидено е, когато длъжностно лице
на оператора установи потребители с непроверени индивидуални водомери съгласно
ал. 1 /изминали повече от 10 години от монтажа на водомера или последната
негова проверка/ срокът за извършване на проверката е три месеца, както и в
случай че след изтичането на този срок не е извършена периодична проверка на
водомерите количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл. 39 ал. 6 от наредбата. Съгласно чл. 16 ал.
4 от Общите условия на ВиК оператора периодичните проверки на индивидуалните
водомери се извършват от и за сметка на потребителите през 10 години, считано
от датата на последната метрологична проверка. Съгласно чл. 21 от ОУ когато
представителят на ВиК оператора установи потребители с непроверени индивидуални
водомери съгласно чл. 16 ал. 4 същият прави предписание на потребителя за
извършване на периодична проверка, със срок за изпълнение три месеца. В случай,
че след изтичането на този срок, не е извършена периодична проверка, количеството
изразходвана вода се начислява по реда на чл. 25 ал. 8 и ал. 10 от ОУ. Следователно при наличието на
непреминал необходимата метрологична проверка водомер ВиК операторът начислява
служебно изразходвано количество питейна вода- по 6 куб. м. при топлофицирано
жилище и по 5 куб. м. при нетоплофицирано жилище за всеки обитател, като същото
се завишава всяко тримесечие с 1, 0 куб. м за всеки обитател. Настоящият случай попада в горната
хипотеза. Както е посочила в писмения отговор на исковата молба ответницата,
последната периодична проверка на водомера й е правена през 1987 год. Не са ангажирани доказателства, че след
изтичането на десетгодишен период от проверката ответницата е инициирала
извършването на нова проверка, с което да бъдат спазени изискванията на закона
и да се избегне служебното начисляване на консумирана вода. Напротив, в
приложения по делото карнетен лист е отразено, че ответницата системно отказва
достъп до водомера в жилището й, като е отбелязано на няколко места, че
водомерът не е свален и не му е правена проверка. Подобно е и съдържанието на
изпратеното от управителя на ищцовото дружество до КЕВР, с копие до ответницата
писмо от 29. 08. 2018 год., в което отново е напомнено, че водомерът на ответницата
подлежи на периодична проверка, но същата не е предприела действия да бъде
извършена такава. При това положение съдът намира, че посочените в процесните
фактури суми законосъобразно са били начислени от ВиК оператора, поради което предявеният
положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК е основателен и следва да бъде
уважен изцяло.
При
този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца направените в заповедното производство
деловодни разноски в размер на 96, 18 лв. съобразно признатата част от
вземането, както и направените в хода на исковото производство деловодни
разноски в размер на 544, 41 лв.
По изложените съображения П.ският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата Н.Т.Ц., ЕГН **********,***, ***, че същата дължи на ищеца „В.И.К.” ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от М.Н.С., сумата от 471, 83 лв.,
представлявща главница за предоставени, но незаплатени ВиК услуги по 37 броя
фактури за периода от 29. 05. 2015 год. до 31. 05. 2018 год., и сумата от 67, 28 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 29. 06. 2015 год.
до 04. 06. 2018 год., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 21. 06. 2018 год. до изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА Н.Т.Ц., ЕГН **********,***, да
заплати на „В.И.К.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от М.Н.С., сумата от 96,
18 лв., представляваща направени деловодни разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА Н.Т.Ц., ЕГН **********,***, да
заплати на „В.И.К.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от М.Н.С., сумата от 544,
41 лв., представляваща направени деловодни разноски в исковото
производство.
Решението
подлежи на обжалване пред П.ския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: