№ 844
гр. Варна, 19.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анета Н. Братанова
Членове:Дарина Ст. Маркова
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20223001000669 по описа за 2022 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на Агенция „Пътна
инфраструктура“ срещу решение № 352 от 15.08.2022г. по търг.дело №
477/21г. по описа на Варненски окръжен съд, с което агенцията е осъдена да
заплати на ЗД „Бул Инс“ АД със седалище гр.София сумата 30 000лв.,
частичен иск от целия в размер на 800 000лв., представляваща регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение за виновно причинени
неимуществени вреди на трети лица – М.Г.К. и В.Т.К., заместили на
основание л.227 от ГПК починалата в процеса И.В.К. в процесуалното
качество на ищца по гр.дело № 7212/15г. по описа на СГС, платени на
основание договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със
застрахователна полица № BG/02/114001****642 на МПС
„******************“ с рег.№ **********, управлявано от Д.П.С.,
вследствие на ПТП настъпило на ********** на път А-2, АМ Хемус при км
**** с посока на движение **************, в резултат на което е пострадала
И.В.К. като пътник на задна седалка в лекия автомобил, ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 30.03.2021г.
до окончателното плащане на сумата, както и са присъдена разноски, при
участието на трети лица помагачи на страната на Национална агенция „Пътна
инфраструктура“ – „Инжстройинженеринг“ ЕООД със седалище гр.Варна,
1
„Пътища и мостове“ ЕООД със седалище гр.Провадия и „Пътно
строителство“ АД със седалище гр.Добрич.
Твърди че решението е неправилно, постановено при неправилно
приложение на материалния и процесуалния закон, незаконосъобразно и
необосновано.
Оспорва приетото от първоинстанционния съд, че фактите и
обстоятелствата са констатирани от гражданския съд, постановил съдебните
актове по поставения за разглеждане пряк иск срещу застрахователя на
гражданската отговорност на делквента /гр.дело № 7214/15г. на СГС и
в.гр.дело № 2772/17г. на САпС/, и формират мотивите му по решението,
постановено при участието на съпричинителя, ответник в настоящето
производство. Оспорва приетото с оглед на това безспорно между страните по
делото, че всеки от съпричинителите е допринесъл по равно за настъпване на
процесното ПТП.
Излага че съгласно нормата на чл.223 ал.2 от ГПК , това, което съдът е
установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в
отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла.
Сочи че в мотивите си към решенията СГС и САпС приемат, че е
причина за настъпилото ПТП и последвалия го трагичен резултат е както
наличие на неравност на пътното плато, така и неправомерното поведение на
водача на лекия автомобил С.. Сочи че в производството по прекия иск не е
изследвано съотношението на вината между причинителите на непозволеното
увреждане, тъй като това не е било предмет на производството, а следва да
бъде установено в настоящето. Оспорва приетото от първоинстанционния
съд, че доколкото ответникът е участвал като подпомагаща страна в прекия
иск пред гражданския съд, определил посочения размер, той го обвързва и
следва да възстанови половината от заплатеното застрахователно
обезщетение и лихва върху него.
Твърди че с отговора на исковата молба е оспорена основателността и
размера на иска с твърдения, че водачът на автомобила не е спазил правилата
за движение по пътищата и е изцяло отговорен за настъпилото ПТП, поради
което и не следва да се счита, че Агенция „Пътна инфраструктура“ има вина
за произшествието и последвалия го трагичен резултат, алтернативно че
водачът следва да понесе по-голямата отговорност тъй като е проявил
2
престъпна самонадеяност.
Твърди че по делото е установено че водачът С. е управлявал
автомобила с около 124 км/ч при мокра и неравна пътна настилка. При
забелязване на неравност на платното същият е предприел действия, които
водят до фаталния резултат, като при опит за заобикаляне на дупката
автомобилът е преминал през неравността, завърта се и се удря в стоманената
предпазна ограда.
Оспорва извода на съда че по делото не се доказа поставянето на
пътната сигнализация. Позовава се на представен по делото протокол и
подробна ведомост за монтиране на пътни знаци от 30.11.2009г. Твърди че с
тази организация на движението е въведено ограничение на скоростта на
движение на моторните превозни средства с поставяне на пътни знаци. Сочи
че съобразно поставените пътни знаци максимално допустимата скорост на
конкретния участък при мокра пътна настилка е 70 км/ч. Сочи че при
изслушването на експерта М. в с.з.същият е заявил че е имало поставени
пътни знаци, които да регулират движението, но не е обърнал внимание с
какъв пътен знак е въведено ограничението от 70 км/ч. сочат че видно от
приложения от него снимков материал пътните знаци, които са били
поставени са А17, В26 /60/ и Т, /250м./ Излага че съгласно чл.60 ал.1 от
ППЗДвП допълнителната табела Т1 указва разстоянието от пътния знак до
началото на пътния участък или мястото, за което важи. Поради което и
твърди че съдът е следвало да приема, че процесното произшествие се е
случило в зоната на действие на тези знаци. Позовава се и на нормата на чл.14
и чл.175 от Наредба № 18 от 23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с
пътни знаци. Твърди е обстоятелството че в огледния протокол на
служителите на РУП – Провадия не фигурират цитираните пътни знаци не е
причина за извода, че такива не са били поставени.
Твърди че след като вредоносния резултат се дължи на поведението на
повече от едно лице е налице съпричиняване по смисъла на чл.53 от ЗЗД, при
което деликвентите отговарят солидарно спрямо пострадалия, изплатилият
обезщетението застраховател има възможност да търси от съизвършителя
съответна част от платеното.
Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да
постанови друго, с което да отхвърли предявения срещу агенцията иск, в
3
отношение на евентуалност да намали исковата претенция, като приеме, че
основна вина има водача на автомобила. Претендира направените по делото
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна ЗД „Бул Инс“ АД със седалище гр.София, в
депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за
неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното
решение, претендира направените по делото разноски.
Третите лица помагачи на въззивника, получили препис от подадената
въззивна жалба. Постъпил отговор от „Инжстройинженеринг“ ЕООД.
Няма оплаквания в жалбата за допуснати от първоинстанционния съд
процесуални нарушения, които следва да бъдат отстранени от въззивния съд.
Няма искания за събиране на нови доказателства.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА съдебно заседание на 21.02.2023г. от 14 часа, за която дата
и час да се призоват страните и третите лица.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4