РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.София, 31.07.2017
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното
съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Цветелина Добрева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2148 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на И.Т.К. / притежател
на търговска марка „И. Ф.“ /, с която срещу „И.” ООД- издател
на вестник „Шоу“, А.В. – главен редактор на вестник „Шоу“, О.Ф., специален
кореспондент за гр.В.на вестник „Шоу“ и Х.П.Х. /И.П./ са предявени искове с правно основание чл. 49
вр. чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени й
неимуществени вреди от публикувана статия във вестник „Шоу“, в която се
съдържали фактически твърдения за неверни факти и съответно обидни изрази
спрямо личността на ищеца.
Твърди, че И.
Ф. е една от най-известните поп певици, любимка не на едно поколение.
Популярността й, както и елегантния й външен вид са търсени за фотосесии.
Поддържа, че последното голямо медийно
участие на И. Ф. било в края на 2013 година в
предаването „VIP BROTHER /Вип Брадър/ 2013“,
чийто финал се провел на 16.11.2013г. По време на
излъчването и след финала, предаването и участниците в него били обсъждани активно от всички медии, включително и от т.нар. „жълта преса“.
Докато за повечето участници във „VIP BROTHER 2013“ коментарите не били от най-ласкавите и най- честите квалификации за тях са били „груб, прост,
лицемер, агресивен, двуличен“ и прочие, за И. Ф. най-честите коментари били „елегантна, възпитана, финна“. Всички тези коментари за И.
Ф. не били базирани единствено и само на поведението й в къщата на „VIP BROTHER
2013“, а и на цялостния имидж, който И. Ф.
била изградила за себе си - на финна и елегантна жена, естет, с
творчество в което се акцентира на красотата, любовта, позитивното.
Въпреки
това, в брой 50 на вестник „SHOW“ /“Шоу“/ издаден в периода 18.12.2013 г. - 07.01.2014 г., предложил на читателите си едно
опозоряващо и обидно интервю, съдържащо и травмиращи твърдения - „И. Ф. ********. Пуска си ********“ и пред
мъже, и пред жени.“; „И. Ф.
дойде от великотърновските села в София - беше едно талантливо, симпатично
момиче, но в никакъв случай с някакви особени дарования, че да се впечатли
човек чак толкова. Но почна да се катери в йерархията, скочи на мъжа наБ.- С.Д.,
с Ути се заигра, но в един момент... виж сега тарикатското - тя се усети, че
има друга сериозна система в шоубизнеса - лесбийките. И се хвана с една много
сериозна, която е лесбийка известна, да й бъде като мениджър, да я продуцира на
женски партита и т.н. То се беше разчуло това даже и И. Ф. беше завела дело
срещу момичето. И каза, че въобще не е контактувало с нея, но момичето каза
пред съда - какво има в спалнята, кое къде е, шкафчето, какви аксесоари е
имало, защото те са си завирали разни неща ... и всичко това доведе до
прекратяване на делото.“ Според
ищеца, заявеното с категоричност
твърдение на интервюирания било прекспонирано от вестника в
гръмко и пошло заглавие „И. Ф. ***** ***** и пред мъже, и пред жени“. Впечатление
прави й публикуваната към статията снимка, както и многозначителната големина
на заглавието и допълнително „уточнение“ - червена стрелка свързваща моята
образ с цитираното опозоряващо заглавие.
Независимо от недостоверността му и в
противоречие с всички принципи на журналистическата и елементарна човешка
етика, тези неверни твърдения били поместени и в интернет
пространството, с което придобили още по-голяма общественост.
Въпросното интервю, публикувано във вестник „SHOW“, в която с категоричност и
безпардонност са заявени няколко неотговарящи на истината твърдения, било бързо разпространено и в информационния сайт www.blitz.bg,
като домейнът на интернет страницата, по твърдения, бил собственост на първия ответник - „И.“ООД.
От своя
страна, авторът на това интервю - И.П. се изявил и в предаването на Мартин Карбовски на 09.02.2014г. по ТВ 7, където били повторени и доразвити фантазиите му и позорящите ищцата обиди и клевети.
Въпреки, че въпросното лице Х.П.Х. /И.П./ изнасял информация,
за която няма как да бъде свидетел и само поради това тази „информация“ пораждала
съмнение, ищецът изразява становище, че акцентът на претенциите не е само
достоверността на изнесените факти, а и неетичността и неморалността на
изнесените факти от интимния живот на ищцата, които да бъдат цветущо описвани с
наименования „катеричка“, „завирали са си неща“. Подобно
изказване, според ищцата е опозоряващо и обидно за всеки един човек, дори
изказано в тесен кръг, а какво остава това да бъде казано за популярен и обичан
от хилади хора човек, чрез средствата за масова информация, за да стигне до
неограничен кръг хора. Следва да се обърне внимание, че издадетилите на вестника,
чрез изнасянето на отделен, определен цитат от интервюто „И. Ф. ******** пуска
си ********“; и пред мъже, и пред жени“ цели да разпространи и акцентира именно
върху унизителното и обидното определние за тялото на изпълнителката, а не
толкова за достоверността на казаното в интервюто.
Според
ищеца, отпечатвайки този цитат на 40-41 страница на вестника се целяло обидната
и унизителна квалификация да достигне дори и до тези, които няма да си закупят
вестника, а ще прочетат цитата минавайки покрай сергиите и будките за вестници.
Горепосочената
информация и твърдения относно И. Ф., нейния личен и сексуален живот, както и
просташкото дефиниране на части от физиката й, била категорично невярна,
обидна, опозоряваща и унизителна за ищцата, накърнява доброто й име на личност
и професионалист в обществото, причинило й и продължава да й причинява
множество негативни и травмиращи емоции и силен психически стрес и дискомфорт.
Информацията
относно ищцата била заявена с непоклатима категоричност и с претенцията за
вярност и провереност. Цялостното, недвусмислено внушение на статиите било, че информацията
в тях е проверена и се основава на действителни факти, като едва ли не оставаме
с впечатление, че издателят, екипът на вестника и интервюирания са преки
очевидци на заявените като категорични факти твърдения.
Според
ищеца, в случая липсва каквато и да било яснота за източника на тези
необосновани, нелепи и дискредитиращи твърдения. Така представените като верни
данни нямали реален източник, тъй като тези данни са неверни и несъществуващи.
Във връзка с посочените твърдения не било извършвано каквото и да било
проучване, като същите били съчинени с цел единствено и само привличане на
внимание, на повече читатели, увеличаване на продажби и популяризирани за
сметка на други, и същевременно с явен умисъл за увреждане на доброто име, чест
и достойнство на ищцата.
Неверни и
неотговарящи на действителността били и твърденията за наличието на някакво
дело, което ищцата е водила преди години във връзка с личния й живот.
В обществото
ищцата била позната със своето отговорно и професионално отношение, с демонстрираното
години наред достойноство в личен и професионален план, с отговорност към
ангажиментите си не само като изпълнител и артист, но и в личните си отношения
с хората. По никакъв начин личните отношения не влияели на професионалните й,
както и обратното. В отношенията си с хората ищцата била и е коректна, пряма,
финна и добронамерена, като е позната на своите близки, колеги и обществеността
с деликатното си отношение с хората и липсата на агресивност и пошлост в
поведението.
Твърди, че дискредитиращите
и опозоряващи твърдения от страна на ответниците в личен план уронили и уронват
пред близките й, приятели, сред личните и професионални познати, доброто й име,
професионален авторитет, градените с години престиж и репутация. Изнасянето,
публикуването и разпространението на неверни и непроверени, измислени данни
относно ищеца, накърнявали не само личността й, но и накърняват положителната
обществена оценка към нея. Публикуваните материали й причинили множество
негативни преживявания, като я подложили и продължават да я подлагат на
интензивен емоционален стрес. Ищецът твърди, че е изпитала и продължава да
изпитва неудобство, дискомфорт и срам във връзка с даване на обяснения за
приписваното й поведение и оправдания за неща, които нито е извършила, нито са
присъщи на нейния натюрел. Многозначителните погледи и шушукания зад гърба й
при среща след въпросните писания й създавали допълнителен дискомфорт. До тези
„писания“, хората са били винаги с много добро, положително отношение към
ищцата, като към настоящия момент това отношение било обременено със съмнения
във връзка с изложените спрямо ищеца неверни твърдения.
Изнесените
неистини достигнали, чрез вестника и сайта до неограничен кръг кора, и се
отразили крайно негативно и върху професионалния авторитет на ищцата и
личностните й качества. В качеството й на музикален изпълнител и дизайнер ищеца
ce ползвала в обществото с добро име не само на професионалист, но и като
човешко същество; име, което е градила с години упорит труд и много жертви в
личен и професионален аспект, като винаги се е стремяла да запази достойно
поведение. Тези неверни твърдения оказали и продължават да оказват негативно
влияние върху репутация та на ищеца.
Поддържа, че
е изключително стресирана и разстроена от тези неверни и дискредитиращи твърдения,
засягащи личността и личния й и професионалния живот.
Причинените й от публикациите неимуществени
вреди оценява на 60000.00 лева, поради което моли съдът
да постанови решение, с което да осъди солидарно ответниците да й заплатят обезщетение, ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 18.12.2013 г. до окончателно
погасяване на задължението. Претендира присъждане на
разноски.
В срока по чл.131 ГПК, ответниците „И.”ООД,
А.В. – главен редактор на в-к „Шоу” и О.Ф. – автор на поместеното интервю изразяват
следното становище по исковете:
Оспорват допустимостта
на исковете, поради липса на пасивната легитимация по спора. Излагат
възражения, че автор на публикацията, предмет на предявените искове е Х.П.Х. /И.П./
направено от журналиста О.Ф., а не главния редактор на вестник „Шоу” и „И.”ООД.
Съответно, думите, които са обидни и представляват същевременно неистински
факти и са предизвикали по твърдение на ищцата неудобство, дискомфорт и срам са
изречени от даващия интервюто Х.. Същите не представляват думи на журналиста,
направил интервюто или думи на главния редактор на вестника. Поради това,
според ответниците не следва да бъде ангажирана отговорността им. Не оспорват,
че „И.”ООД е собственик на медията, а А.В. е нейн главен редактор. Правят
възражения, че главния редактор не е правил никакви прибавки, поправки и
вмешателство в публикувания журналистически материал, както и че журналиста О.Ф.
не е служител в „И.”ООД.
Оспорват
исковете по основание и размер поради изложените съображения.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът Х.П.Х.
изразява следното становище по исковете: Оспорва исковете по основание и
размер. Оспорва фактическите и правни доводи изложени в исковата молба. Твърди,
че неговите твърдения за интимния живот на ищцата са истина.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства и становищата на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
В
производството не е спорно, че ищеца има права върху тълговската марка „И. Ф.”
и това се установява, чрез приложените сертификати.
По делото е представено извлечение /заглавна първа
страница и 40 и 41 страници /от вестник „Шоу” бр.50 /734/ с дати сряда,
18.12.2013 г. -07.01.2014 г., в което на заглавна
първа страница е изведено
заглавие на статия „И.П.: И. Ф. ********. Пуска си ********” и пред мъже и пред
жени” с поместена снимка на И.П. и снимка на И. Ф.. На 40 страница от
същото издание е изведено заглавие на статия „И.П.: И. Ф. е
********. Пуска си ********” и пред мъже и пред жени”. В текстът на статията на страница 41 се съдържа следната информация, получена по указание от дадено интервю от И.П. /Х.П.Х./: „И. Ф. дойде от великотърновските села в София – беше едно талантливо,
симпатично момиче, но в никакъв случай с някакви особени дарования, че да се
впечатли човек чак толкова. Но почна да се катери в йерархията, скочи на мъжа
наБ.– С.Д., с Ути се заигра, но в един момент... виж сега тарикатското – тя се
усети, че има друга сериозна система в шоубизнеса – лесбийките. И се хвана с
една много сериозна, която е лесбийка известна, да й бъде като мениджър, да я
продуцира на женски партита и т. н. То се беше разчуло това даже и И. Ф. беше
завела дело срещу момичето. И каза, че въобще не е контактувало с нея, но
момичето каза пред съда – какво има в спалнята, кое къде е, шкафчето, какви
аксесоари е имало, защото те са си завирали разни неща..., и всичко това
доведе до прекратяване на делото. И. Ф. е една ******** жена. Освен това е
чаровна, приятна е, винаги може да си пусне катеричката пред мъже и винаги,
когато иска да си направи кеф - да бъде с жени!“ На стр. 41 е
поместена и снимка на И. Ф..
По делото не е спорно обстоятелството, че
ответното дружество е издател на вестник „Шоу”, както и на издадения брой 50 в сряда, на
18.12.2013 г. -07.01.2014 г., в което на заглавна страница
е изведено цитираното
заглавие, а на страници 40 и 41 е поместено интервю с И.П. /Х.П.Х./
с посоченото съдържание и заглавие.
В
производството не е спорно, че А.В. е главен редактор на вестник „Шоу” към този
момент.
Установи се,
чрез представеният в производството констативен протокол от 16.12.2014 г. на
помощник нотариус при нотариус В.М. с рег.№ 053 на НК на РБългария - Г.Т.се
установява, че О.Ф. е автор на посочените електронни издания, в които са
публикувани статии свързани с И. Ф. и И.П.. С оглед това, съдът намира че авторът
на статията предмет на настоящето производство О.Ф. е изпълнявал възложена
функция в ответното дружество към този момент.
Чрез
показанията на свидетеля Д.Г.Б.се установява, че статията е била публикувана във
вестник „Шоу” след излизането на И. Ф. от формата на „Биг Брадър”, като ищцата
реагирала доста зле – коментирала се нейната сексуалност, както и че това й
влечение е трамплин за нейната кариера. Точно по това време, според свидетеля,
нейната популярност била набрала по-висока скорост и започнали да я канят по
много участия и концерти. След публикуването обаче на този материал, тя
/ищцата/ не искала да вижда хора в очите, заради изнесената информация.
Свидетелят сочи три случая, на които е присъствал при даване на откази за
участия в телевизионни предавания и други публични мероприятия. Психически се
отразило зле информацията по статията на ищцата. Налагало се и да дава
обяснения на сина си за това, че изнесеното не отговаря на истината. Ищцата
изтпитвала стрес при позвънявания от непознати номера, тъй като смятала, че
това са журналисти, които ще й задават неудобни въпроси.
Чрез
показанията на свидетеля Ц.П.П.се установява, че след публикуване на статията И.
се затворила в себе си, контактувала с много малко приятели. Имала допълнително
страдания във връзка с това, че синът й бил в тийнейджърска възраст и във
връзка с публикуваното получавал подигравки от съученици. Свидетелят П.
установява, че преди предаването „Биг Брадър” е имало друга подобна статия. По
същото време и майката на ищцата не била в добро здраве и И. се притеснявала
това внушение да не й се отрази допълнително.
При така установената фактическа обстановка,
съдът изложи следните правни изводи:
Основен принцип в правото е, че всеки носи
отговорност само за своите деяния. В чл.49 от ЗЗД е предвидено изключение от
това общо правило, като е предвидено, че този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от негово противоправно действие
при или по повод изпълнението й. За възникване на отговорност по чл.49 от ЗЗД е
необходимо да бъдат установени следните предпоставки: вреди, причинени на
пострадалия, вредите да са причинени от лице, на което ответникът е възложил
някаква работа, да са причинени от противоправно действие при или по повод
изпълнението на работата, възложена от ответника и причинителят на вредата да
има вина за причиняването й.
Отговорността
по чл.45 от ЗЗД произтича от императивната разпоредба: "да не се вреди
другиму". Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на
които са: деяние (действие или бездействие), вредата, противоправността на
деянието, причинна връзка и вината, съединени от правна норма в едно единство.
Деянието трябва да е противоправно и виновно, вината се предполага до доказване
на противното, а основният елемент на непозволенето увреждане е вредата и тя се
схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на имуществото,
телесната цялост и здраве, душевност и психическо състояние на човека.
Причинната връзка е обединяващият елемент на всички останали елементи, за да е
налице фактическия състав на непозволеното увреждане, като вината не се
предполага, а следва да се докаже от увредения. Не е ли налице един от
изброените елементи от фактическия състав, не е налице непозволено увреждане по
смисъла на закона.
Значението
на думата „катеричка“ според българския тълковен речник е „малък горски гризач
с голяма пухкава опашка, който живее по дърветата и се катери много бързо“. В
разговорния език думата „катеричка“ се използва и като синоним на думата
„секс“, „полов живот“, „женски полов орган“. Значението на думата „********“-
двуполов; който се проявява и като мъж, и като жена в секса. Бисексуално
поведение.
Относно пасивната легитимация на ответника:
Съдът
намира, че следва да бъде ангажирана отговорността на главния редактор на в-к
„Шоу”- А.В. за причинените на ищеца неимуществени вреди във връзка с
публикуваните по твърдение обидни изрази и неверни факти в цитираната статия с
интервю в посоченото издание. Както е посочено в постановеното по реда на
чл.290 ГПК, Решение № 147 от 18.03.2011 г. по гр.д. № 1640/2010 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, главния
редактор може да отговаря само за
собственото си виновно и противоправно поведение при изнасянето на неверни
обстоятелства, обидни изрази или клеветническа информация. Последното,
доколкото същият не може да бъде държан отговорен за
изнесената от журналиста информация на основание чл.49 от ЗЗД, по който ред
отговорност носи издателят, в случая „И.” ООД.
Този извод
съдът основава на поместения текст на интервю и различията в неговото
съдържание с даденото заглавие на първа заглавна страница и на страница 40 от
посоченото издание. Както бе посочено по-горе в даденото интервю от И.П. /Х.Х./
е посочено, че „И. Ф. е една ******** жена.
Освен това е чаровна, приятна е, винаги
може да си пусне катеричката пред мъже и
винаги, когато иска да си направи кеф - да бъде с жени!“ В
изведените заглавия на статията обаче е посочена друга информация: „И.П.: И. Ф. е
********. Пуска си ********” и пред мъже
и пред жени”. Поради
това, съдът намира, че възраженията на ответника А.В., че не притежава пасивна
материално-правна легитимация да отговаря по предявените искове са
неоснователни. Изложените от нея съображения в писмения отговор, че в
качеството й на главен редактор не е правила поправки и прибавки в снетия
материал, съдът намира за неоснователни. Последното, доколкото чрез поведението
на ответника ценено по реда на чл.176, ал.3 вр. чл.161 ГПК се установи
създаването на пречки за събиране на доказателства за установяване на
обстоятелства по организация и контрол на публикувани статии по дадено интервю.
С оглед
това, съдът намира че в производството се установи, че главният редактор е внесъл в заглавието на статията, поместена на
заглавна страница злепоставяща ищеца информация, която не отговаря на дадената такава от журналиста във връзка с даденото от И.П. интервю. Както бе
посочено, главният редактор може да отговаря само
за собственото си виновно и противоправно поведение - т.е. доколкото в
конкретния случай е установено, че разпространяването на невярната,
обидна и/или клеветническа информация се дължи
на негови, а не на автора на статията, действия.
В случая,
съдът намира че следва да бъде ангажирана и отговорността на ответника - автор
на статията О.Ф., специален кореспондент за гр.В.на в-к „Шоу” към този момент. Макар твърденията да изхождат от друго лице - И.П. /Х.П.Х./, което е посочено от автора на публикувания материал и в текста да е предадена дадената от него информация, има основание за ангажиране отговорността по чл.45 от ЗЗД на автора, тъй като от
една страна твърдяното обстоятелство, че И. Ф. е ******** не се установи в
производството. От своя страна е налице некоректно отразяване на дадената от И.П.
информация: „винаги може да си пусне катеричката пред мъже и винаги когато
иска да си направи кеф-да бъде с жени” и отразеното в заглавието на
статията на стр.40: „пуска си катеричката и пред мъже, и пред жени”.
Освен това тези изрази, според съда са обидни и позорящи личността на
изпълнителката. Поради това, съдът намира че журналистът О.Ф. неправилно и некоректно
е пресъздал чуждо възприятие.
Чрез
представения констативен протокол от 16.12.2014 г. на помощник нотариус при
нотариус В.М. с рег.№ 053 на НК на РБългария - Г.Т.се установява, че О.Ф. е
автор на посочените електронни издания, в които са публикувани статии свързани
с И. Ф. и И.П.. Освен това в производството се установи по реда на чл.161 ГПК,
с оглед процесуалното поведение на ответника „И.” ООД,
създаване на пречки за ангажиране на доказателства за установяване на
обстоятелствата за наличие на гражданско и/или служебно правоотношение между Ф.
и „И.” ООД и между А.В.
и „И.” ООД.
Както бе
посочено, в производството не са оспорени фактическите и правни твърдения на
ищеца, че автор на публикуваното интервю в цитираното издание на посочения
вестник под посоченото заглавие е ответникът Х.П.Х. /И.П./, поради което
отговорността му следва да бъде реализирана по реда на чл.45 ЗЗД при
установяване на посочените в нормата предпоставки.
По делото не е спорно обстоятелството, което
съдът приема за установено, че между ответното дружество и автора О.Ф. е налице правоотношение /гражданско или трудово/, по
силата на което същият е изпълнявал възложени му функции по отношение на публикуваната
статия: „И.П.: И. Ф. ********. Пуска си ********” и пред мъже и пред жени”, предмет на настоящия спор.
Не е спорен и фактът, че ответното дружество е
издател на вестник „Шоу”. Този извод се потвърждава и
от представеното по делото извлечение от бр.50/2013 г. От своя страна ответникът не оспорва, че приложената към исковата молба
статия, със заглавие цитиран автор и съдържание, отразено в извлечението, е
публикувана във вестник „Шоу” с дати сряда 18.12.2013
г. -07.01.2014 г. В тази връзка съдът приема,
че ответното дружество е възложител на работата по написването на процесната
статия от О.Ф. -
интервю с автор И.П..
Съдът, приема, че ответното дружество, като
издател на вестник „Шоу”, има качество на възложител
по отношение на авторът на статията, която публикува, защото като възлагане на
работа по смисъла на чл.49 от ЗЗД следва да се третира натоварването на други
лица с извършване на действия, които спадат към областта, в която възлагащия
упражнява собствената си дейност-в случая дейността по представяне и
разпространение на информация чрез вестник. Тази дейност се извършва в интерес
на издателя на вестника, което дефинира положението му като възложител по
отношение на авторите на публикуваните в него статии. Възлагането на работата
не предполага непременно зависимост между възложителя и изпълнителя, поради
това е ирелевантно за настоящия спор дали ответникът и авторът са в трудово
правоотношение. В случая от съществено значение е фактът, че ответното дружество,
като възложител и разпространител на информация, чрез вестник, е имало
възможност да контролира и направлява характера и съдържанието на публикуваните
статии, поради което е без значение наличието или липсата на трудов договор
между него и авторът на статията. В този смисъл съдът изцяло възприема
изразеното становище в Решение № 581 от 30.09.2010 г. по гр.д. № 1019/2009 г.,
Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС и Решение № 404/13.07.2010 г. по гр. д. № 907/2009 г.,
ВКС, ІІІ г. о., постановени по реда на чл.290 ГПК, в които е възприето, че
издателят на печатно произведение, чрез своите длъжностни лица носи отговорност
за верността на изнесената информация, както и че тя е резултат на
добросъвестно журналистическо разследване. Издателят чрез своите длъжностни
лица определя характера и съдържанието на публикуваните материали и носи
отговорност на основание чл. 49 ЗЗД в качеството на възложител на работата по
съставяне, подбор и поместване на печатни материали. Дали авторът на
публикацията се намира в трудовоправни или гражданскоправни отношения с
издателя или е свободно практикуващ журналист или гражданин е без значение за
отговорността на издателя по чл. 49 ЗЗД.
С оглед на гореизложеното, съдът приема че „И.”ООД има качество на възложител по отношение на автора на статията, поради което е пасивно легитимирана страна по предявеният
иск. В тази връзка съдът приема, че „И.” ООД отговаря за вредите, причинени от съдържащите се в нея обидни
изрази и неверни твърдения по отношение на
ищеца.
Относно противоправното действие при или по
повод изпълнението на възложената работа:
Разпоредбата на чл.39, ал.1 от Конституцията на
Република България прокламира правото на всеки
да изрази мнение и свободно да го разпространи - писмено или устно, чрез звук
или изображение. Ако това право не се използва, за да се увреди доброто име на
другиго (ал. 2), изразяването и разпространяването на мнение не е
противоправно. Поради това всякакви твърдения и оценки за дадена личност могат
да се разпространяват свободно, ако не засягат честта и достойнството й.
Ако се касае за лице, чието име се коментира или се предполага във връзка
обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие, изразяването на
мнения с негативна оценка, които са във връзка с този пост, дейност или
занятие, не съставлява противоправно поведение. Ако са разпространени оценъчни
съждения, те не подлежат на проверка за вярност - такива съждения съставляват
коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната
действителност. 3а вярност могат да бъдат проверявани само твърденията за
конкретни факти, разпространени с печатно произведение, доколкото позорят
адресата. Но и в този случай издателят не носи отговорност, ако позорящите
факти са верни.
Възможната колизия на прокламирани права - в
случая между свободата на словото, от една страна и засягане чрез упражняването
й на правата и доброто име на гражданите, от друга страна, е уредена с чл. 39,
ал. 2 и чл. 41, ал. 2 от Конституцията на Република България. С посочените разпоредби изрично е предвидено, че свободата на словото не
е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат
други конституционно защитени ценности-каквито са правата и доброто име на
гражданите. Прокламираната с чл.40, ал. 1 от Конституцията на Република България свобода на печата и другите средства за масова информация е свързана с
правото на личността и на социалната общност да бъдат информирани по
представляващи интерес въпроси. В нейното съдържание, обаче, не се включва
предоставена възможност за разпространяване на неверни данни, нито на данни с
негативен подтекст, засягащи лични граждански и човешки права. Въпросът за
баланса на посочените конституционно защитени ценности /свободата на словото и
доброто име на гражданите/ се решава конкретно въз основа на обстоятелствата на
всеки отделен случай.
Съобразно изразеното становище в Решение №
62/06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г., ІV г.о., постановено по реда на
чл.290 ГПК „оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност -
те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от
обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани само
фактическите твърдения, но не и оценката на фактите. Не е противоправно
поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи
конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка
обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие. Такива оценки не
могат да ангажират отговорността на автора им за обезщетяване на причинени неимуществени
вреди на адресата, ако не засягат достойнството на личността (т.е. ако не
съставляват обида). Настоящият състав изцяло споделя така изразеното при
разрешаване на настоящия спор.
В случая се установи, че използваните в статията с посочено заглавие изрази: „И. Ф. е ********. Пуска си ********”
и пред мъже и пред жени” са фактически твърдения, чиято вярност не се установи
в производството. Твърденията на ответника Х.Х. /И.П./, че дадената от него
информация в интервю за вестник „Шоу“ за сексуалната ориентация на ищцата е
истина останаха недоказани в производството съобразно правилата на чл.154 ГПК. Според изразеното в цитираните разпоредби и задължителна практика на ВКС,
съдът намира че употребените в статията изрази представляват възпроизвеждане на
обстоятелства от обективната действителност, т.е. същите имат характер на фактически
твърдения, чиято вярност не бе установена в производството.
От своя
страна използваният в заглавието на статията израз: „Пуска си ********” и
пред мъже и пред жени”
представлява фактическо твърдение, което е некоректно отразено съобразно
даденото интервю на И.П., както бе посочено по-горе, представлява невярно
твърдение за факт и съответно позорящо и унизително за честта и достойнството
на ищцата обстоятелство. Същото не се основава на коректна информация с посочен
достоверен източник /автор/ и не е получена в резултат на добросъвестно
журналистическо разследване.
Както бе
посочено, издателят на печатно произведение, чрез своите длъжностни лица носи
отговорност за верността на изнесената информация, както и че тя е резултат на
добросъвестно журналистическо разследване. В случая, това не се установи в
производството и отговорността на ответниците следва да бъде ангажирана за
репариране на причинените на ищцата неимуществени вреди.
Чрез събраните в производството доказателства се
установява противоправност в поведението на ответниците, като автори и възложители на статията с посочено заглавие в коментираната част-предмет на спора. Изразите
употребени по отношение на ищеца представляват неверни
твърдения, обидни и позорни по своя характер, които внушават по негативен
/отрицателен / начин неверни обстоятелства за сексуалната й ориентация. Противоправно
и в разрез с общото правило да не се вреди
другиму е разпространена невярна и позоряща информация, за това че ищцата е „********“
и си „пуска ********“ и пред мъже и пред жени“, като значението на думата
„катеричка“ според съда е употребено именно в смисъл сексуална ориентация според
съдържанието и значението на цялата поместена статия по интервю на И.П. /Х.Х./.
Използваните думи и изрази, макар да не
разкриват по своето езиково съдържание позоряща за личността на ищеца
информация, в съвкупност при ползването им заедно с цитираните обидни изрази,
както и с оглед изложената в цялата статия информация, съдът намира
за позорящи неговата личност и достойнство. Последното е основание за
ангажиране имуществената отговорност на ответниците. Прочитът
на изнесените факти в тяхната съвкупност, използваните стил и изказ в статията
създават най-общо впечатление за отворена, без ограничения сексуална ориентация на
ищцата в името на кариерния й напредък. Начинът на
ползваните изрази и средства, настоящият състав квалифицира като непозволено
действие, извършено в нарушение на определени норми. Гарантираното от
Конституцията на Република България право на гражданите да
изразяват мнение и да го разпространяват чрез слово - писмено или устно, чрез
звук, изображение или по друг начин, не следва да се използва за накърняване на
правата и доброто име на другиго /чл. 39 КРБ/. Конкретната публикация, предвид
тази своя съдържателна част, внушава публично съмнения в личните
качества, почтеността и професионализма на ищцата.
Установената в чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима
презумпция не бе опровергана, поради което съдът приема, че извършените от ответниците
действия са виновни.
Съобразно
указаното в чл.53 ЗЗД, доколкото увреждането е причинено от неколцина, те
отговарят солидарно.
Относно неимуществените вреди съдът приема
следното:
Съдът приема, че публикуването на тази позоряща и
невярна информация за ищеца, е основание да се
приеме, че същата е станала достояние на множество лица. Съдържащите се в
статията обидни и позорящи изрази са накърнили доброто име на ищеца в
обществото, тъй като са станали достояние на множество лица и представят ищеца
в неблагоприятна светлина като личност и професионалист.
Накърняването на доброто име на ищеца е в закономерна причинно - следствена
връзка с публикуваните неверни и позорящи личността обстоятелства.
Съдът приема за доказано от показанията на
свидетелите Д.Г.Б.и Ц.П. П., че публикуването на тези неверни
и позорящи личността обстоятелства, по
отношение на личността на ищеца й е причинило неимуществените
вреди изразяващи се в изпитвано от нея срам, притеснение и ограничение в общуването в продължителен период от време, за това че публикуваната информация може
да се отрази негативно на нейната личност и деятелност като поп изпълнител; на отношенията й в семейството и съответно -
на отношенията й с нейните приятели и близки. Установи се, че ищецът е бил притеснен и подтиснат,
чуствал се унижен и омерзен, проявил е нежелание за участие в публични прояви,
ограничил е своето общуване, вкл. и във връзка с професионалното развитие, затворил се за общуване.
С оглед така изложеното, съдът приема, че с
процесната статия са разпространени неверни и
позорящи личността на ищеца обстоятелства, които съответно се отразяват негативно на неговата личност и достойноство.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението следва да
бъде определено съобразно принципа на справедливостта. Съобразно създадената
съдебна практика - Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и постановените
по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД -решение №
202 от 16.01.2013 г. по т.д. № 705/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 25 от
17.03.2010 г. по т.д. № 211/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №
28/09.04.2014 г. по т.д. № 1948/2013 г. на ІІ т.о. и др. понятието "справедливост"
по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко
дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. Формираната практика по приложението на чл.52 ЗЗД приема, че
справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено
изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти.
Възприето е и становището, че при определяне на справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и
обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.
С оглед гореизложеното и като съобрази
естеството на извършеното деяние - публично, чрез печатно издание с висок
тираж, публикувано на първа заглавна
страница и на страници 40 и 41, станало достояние на
неограничен кръг от хора; личността на ищеца и неговата
известност като изпълнител на поп музика и установеното по делото, че са били изнесени в публичното пространство неверния
обстоятелства за личността на ищеца – неговата сексуална ориентация и
поведение, които позорят личността и достойноството на ищеца и го представят пред широката общественост по негативен начин, злепоставят
го, накърняват и унизяват честта и достойнството му; доказаните вид, обем и
степен на вредите, причинени на ищеца по повод публикуваното; както и
социално-икономическите условия в страната към процесния момент, намира, че
сумата от 15000.00 лв. в случая представлява
справедливо обезщетение за доказаните по делото неимуществени вреди, като искът за разликата до предявения размер 60000.00 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Доколкото в производството бе установено, че
първа дата на разпространение на изданието е 18.12.2013 г., съдът намира че следва да присъди законна лихва от посочената
дата с оглед правилата на чл.84,
ал.3 ГПК и
отправеното искане.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78,
ал.1 ГПК в полза на ищеца се следват сторените по делото разноски съобразно
уважената част от иска според представения списък в размер на 1775.20 лв.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „И.” ООД, ***, А.В., Главен редактор на
вестник „Шоу“ с издател „И.“ООД с адрес ***, О.Ф., специален кореспондент за гр.В.на
вестник „Шоу“ с издател „И.“ООД и Х.П.Х.
/И.П./, ЕГН ********** с адрес ***, ж.к.**********, на основание чл.45 и чл.49 ЗЗД да заплатят солидарно на И.Т.К. /
притежател на търговска марка „И. Ф.“/, ЕГН ********** с адрес *** **********сумата 15000.00 лв., представляваща
обезщетение за нанесени й неимуществени вреди – страдания и притеснения, причинени от публикация в брой 50 (734) година XІV на вестник Шоу”, сряда (изданието за периода 18.12.2013 г.-07.01.2014 г.) в статия (на страница 40 и 41), непосредствено до
заглавието: „И.П.: И. Ф. ********.
Пуска си ********” и пред мъже и пред жени”, дадена по
интервю на Х.П.Х. /И.П./ подписана от журналиста О.Ф.
с главен редактор на вестник „Шоу“ към този момент – А.В. и издател на вестник
„Шоу“ - „И.” ООД, с която били изнесени в публичното пространство и направени достояние на
широк кръг от хора неверни и позорни обстоятелства за личността на ищеца
– неговата сексуална ориентация и поведение, които позорят личността и
достойноството на ищеца /И. Ф./ и го
представят пред широката общественост по негативен начин, злепоставят го,
накърняват и унизяват честта и достойнството му, ведно със законната лихва от 18.12.2013 г. до окончателно изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска
по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД, за разликата над сумата 15000.00 лв. до пълния предявен размер от 60000.00 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „И.” ООД, ***, А.В., Главен редактор на вестник „Шоу“ с издател „И.“ООД с адрес ***, О.Ф.,
специален кореспондент за гр.В.на вестник „Шоу“ с издател „И.“ООД и Х.П.Х. /И.П./,
ЕГН ********** с адрес ***, ж.к.**********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, да
заплатят солидарно на И.Т.К. / притежател на търговска марка „И. Ф.“/, ЕГН **********
с адрес *** **********сумата 1775.20 лв.– разноски за тази инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: