Р Е Ш Е Н И
Е
№ 98 28.01.2021г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД–БУРГАС, първи състав, в открито заседание на тринадесети
януари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Кристина Линова
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 868 по описа за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.145
и сл. от АПК, вр. с чл.118 и сл. от КСО.
Образувано
е по жалба от „СЕ БОРДНЕТЦЕ – БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Карнобат, ул. „Индустриална“ № 18, представлявано
от управителя Г.Т.и прокуриста В.С., чрез упълномощен процесуален представител – адвокат Ж.Б.от БАК, със съдебен
адрес:***, против Решение № 1040-02-43 от 16.03.2020г., на
Директора на ТП на НОИ-Бургас, с което било възобновено
административното производство по
реда на чл.117, ал.З от КСО относно подадена жалба, с вх. № 5104-02-55#3 от 08.07.2019г. от
осигурителя „СЕ БОРДНЕТЦЕ – БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и е потвърдено Разпореждане № 5104-02-55 от 19.06.2019г., на длъжностно лице по чл.60, ал.1 от КСО на ТП на
НОИ-Бургас, с което на основание чл.60, ал.1 от КСО, декларираната злополука, с
вх. № 5101-02-48 от 23.05.2019г. от същия осигурител,
възникнала с М.П.П. на 14.05.2019г., е приета за трудова, съгласно чл.55, ал.1 от КСО.
Жалбоподателят иска отмяна
на оспореното решение на горестоящия административен орган, както в частта за
възобновяване на производството, така и в частта с която е потвърдено разпореждането на органа по чл.60, ал.1 от КСО, с оглед направеното уточнение пределите на оспорването, в изпълнение на
указанията в съдебното разпореждане. Излагат се съображения в
пет точки. Твърди се, че липсва влязло в
сила ЕР на ТЕЛК по отношение на оспорени болнични листи, както и че не е налице
произнасяне по повод нетравматично увреждане, поради което обжалваното решение
е незаконосъобразно, неправилно, необосновано и постановено в противоречие с
административнопроизводствените правила. В останалата част, касационната жалба препраща
към възраженията, изложени в жалбата депозирана срещу разпореждането на органа
по чл.60, ал.1 от КСО.
В
открито съдебно заседание дружеството жалбоподател се представлява от пълномощника си, който поддържа
жалбата, представя доказателства,
в изпълнение на дадените по реда на чл.171, ал.4 от АПК указания и пледира
за отмяна на оспорения акт в цялост. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Бургас, чрез юрисконсулт Ч., представя административната преписка, оспорва
жалбата и иска същата да бъде отхвърлена.
Заинтересованата страна- М.П.П., не се явява и
представлява в съдебно заседание, но с писмен отговор, оспорва жалбата, като
неоснователна. Изразява становище по същество, в което сочи, че са налице както
описаното в решението травматично увреждане, така и причинната връзка между
увредата и извършваната работа в рамките на съществуващото между нея и
жалбоподателя трудово правоотношение, поради което правилно е окачествена
злополуката като трудова, по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО. Сочи, че
разпореждането в този смисъл е постановено в съответствие с доказателствата и
съдебната практика. Прилага писмени доказателства. Пледира за отхвърляне на
жалбата.
Административен съд – Бургас, за да се произнесе по
жалбата, като взе предвид доводите и становищата на страните, съобрази
представените по делото доказателства и съгласно разпоредбите на закона, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
По
фактите:
Страните не спорят, че между дружеството-жалбоподател в
качетвото на работодател и М.П.П., в качеството на работник бил сключен трудов
договор № 6332/11.07.2016г. (л.105), въз основа на който П. била назначена на
длъжносста „работник, усукване на
проводници“ в цех Производство на работодателя, находящ се в гр.Мездра,
считано от датата на договора.
В приложена трудова характеристика (л.109) са описани
основните характеристики на изпълняваната от М.П. длъжност.
В писмени показания, мед.сестра Полина Дилова, д-р Е.Иванов,
Мария Тодорова Митова и Мария Ангелова П. (л.101-104) описали, че на
14.05.2019г. работничката М.П., по време на изпълнение на трудови задължения,
получила силни болки в областта на коляното, която П. обяснила със стара
травма, без да се е удряла или наранявала по време на работния процес. На място
в предприятието се отзовали медицинската сестра и лекар. Бил извършен преглед,
дадени били обезболяващи и лекарят насочил лицето към специалист.
Според данните по делото (л.100) работничката П.
представила болничен лист № Е20197118975, издаден на 16.05.2019г. за временна
неработоспособност в размер на 30дни (л.58), диагноза по МКБ S 83.6 (изкълчване,
навяхване и разтягане на други и неуточнени елементи на коленната става),
посочена е причина 04/тр. злополука, по чл.55/1/ КСО.
Комисия, назначена от работодателя – „СЕ БОРДНЕТЦЕ – БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, съставила протокол на 17.05.2019г.
(л.98), в който били описани обстоятелствата във връзка със злополуката. Според
комисията, на работното място, около машината, П. от правостояща работна поза,
като се движила около апарата, почувствала болка и седнала на палет до машината.
Колегата й – Мария П. помогнала на М. да седне на стол и уведомила прекия
ръководител – М.Митова. Последната уведомила мед.сестра, която заедно с лекар
отишли на място. П. уведомила екипа, че не се е наранявала, а коляното я боли
от предишни, стари травми. Отказала да бъде придружена до лекарски кабинет и
изчакала да приключи работната смяна, а именно до 14.30 часа. На 17.05.2019г.
представила болничен лист с код „трудова злополука“. Комисията вписала извод,
че не е налице нараняване на работното място – падане, изкълчване, спъване или удряне.
С декларация за трудова злополука от 23.05.2019г. (л.94
от делото) работодателят сезирал компетентната ТП на НОИ за злополуката.
С жалба от 27.05.2019г. работодателят – „СЕ БОРДНЕТЦЕ – БЪЛГАРИЯ“ ЕООД (л.100) сезирал ТЕЛК –гр.Враца
относно представения от работничката болничен лист с искане да бъдат предприети
действия по проверка и отмяна или изменение на същия.
Със Заповед № 5106-02-2 от 29.05.2019г. (л.93) на длъжностно
лице при ТП на НОИ –гр.Бургас е спряно производството по квалифициране на
декларираната злополука от осигурителя, възникнала на 14.05.2019г. с пострадало
лице М.П.П., тъй като се установила необходимост от представяне на писмени
показания на пострадалата и записи от видеокамери. Осигурителят бил уведомен
писмено (л.92).
Пострадалата М.П. депозирала исканите писмени обяснения
(л.78-85) на 30.05.2019г. Описала началото и хода на работния процес за
конкретния ден, както и момента, в който получила острата болка в лявото коляно
– при вдигане на касетка пълна с кабели, както и случилото се след това.
Със Заповед № 5106-02-2#2 от
13.06.2019г. (л.73) на длъжностно лице при ТП на НОИ-гр.Бургас производството
по квалифициране на декларираната злополука било възобновено.
С разпореждане № 5104-02-55/19.06.2019г. /л.71 от делото/,
на основание чл.60, ал.1 от КСО, длъжностно лице при ТП на НОИ -Бургас,
квалифицира процесната декларирана злополука, по като трудова по чл.55, ал.1 от КСО. В мотивите на разпореждането е описано, че от представените доказателства
и записи от камери за наблюдение се установило, че работата на П. се състояла
във водене и поставяне на кабела за усукване в началото и края на машината. При
зареждане с нов кабел същата клякала под машината и взимала нов набор кабели от
касетките, които били поставени там. Внезапната болка била получена при вдигане
на нова, пълна касетка, въпреки която П. продължила да работи. По-късно
получила по-силни болки, поради които спряла да работи и седнала под машината.
При посещението при ортопед се установило „увреждане на страничните връзки на
лявото коляно и кракът бил обездвижен с шина“. Твърдението на пострадалата, че
преди никога не е имала болки в коляното се потвърдило от личната амбулаторна
карта.
Работодателят „СЕ БОРДНЕТЦЕ – БЪЛГАРИЯ“ ЕООД обжалвал
разпореждането пред горестоящия административен орган – Директора на ТП на НОИ
Бургас (л.49). Изложил възражения, че не се касае за внезапно травматично
увреждане на здравето, станало през време и във връзка с извършваната работа,
тъй като не било установено нараняване – падане, изкълчване, спъване или
удряне, липсва контакт/удар с материален фактор. Според работодателя
злополуката била причинена от стара травма. Посочено е, че в ход било
производство по обжалване на болничен лист № Е20197118975/16.05.2019г. за
временна неработоспособност (л.58). Направено е искане за отмяна на
разпореждането.
Във връзка с твърденията за висящо производство по
оспорване на болничен лист Е20197118975/16.05.2019г. решаващият орган изпратил
искане до Директора на РЗИ-Враца (л.48) за издаване удостоверение за образувано
административно производство по обжалване на болничния лист, както и
представяне на експертно решение на ТЕЛС в случай, че такова било издадено.
В отговор било изпратено Експертно решение № 2691 от
17.06.2019г. на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ „Хр. Ботев“ АД – Враца
(л.45-46). Според диспозитива на решението, след преглед на медицинската
документация ЛАК-Б-25 и амбулаторен преглед, процесният болничен бил потвърден.
Това експертно решение било обжалвано от „СЕ БОРДНЕТЦЕ –
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД пред НЕЛК – София (л.39-41).
Като взел предвид, че обжалването на болничен лист
Е20197118975/16.05.2019г., издаден от МЦ “Нов медицински център“ ЕООД -
гр.Враца не било приключило с влязъл в сила акт, както и че същото се явява
преюдициално по отношение на производството по обжалване на разпореждането, с
което злополуката е квалифицирана като трудова, Директорът на ТП на НОИ –
Бургас издал решение № 1040-02-89 от 05.08.2019г., с което спрял производство
по разглеждане на жалбата срещу разпореждането (л.34-36).
С Експертно решение № 1886 от 03.09.2019г. (л.29-30) на
НЕЛК – София било отменено решението на ТЕЛК, с което болничният бил потвърден,
като са дадени указания за ново освидетелстване.
С Експертно решение № 2576 от 22.11.2019г. (л.27-28) на
НЕЛК – София било отменено и решението на ТЕЛК, с което последващ болничен лист № Е20197824435 бил потвърден. Също са
дадени указания за ново освидетелстване.
С писмо от 09.03.2020г., РЗИ – гр.Враца изпраща до Директора на ТП на НОИ –гр.Бургас ЕР
№ 0991/21.02.2020 г. на ТЕЛК – Враца, с което болничен лист № Е20197118975, както и два издадени
впоследствие болнични листи били потвърдени (л.16-18). В положен четвъртит
печат в долната дясна част /л.17/ е отбелязано, че е „влязло в сила на 06.03.20г.“
Предвид влязлото в сила решение на ТЕЛК – Враца, Директорът на ТП на НОИ
Бургас приел, че административното
производство по реда на чл.117, ал.3 от КСО по разглеждане на жалбата срещу разпореждане № 5104-02-55 от 19.06.2019г. на
длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО при ТП на
НОИ – Бургас следва да се възобнови и жалбата да бъде разгледана по същество, във връзка с което издал
оспореното в настоящото производство решение. Горестоящият административен
орган приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че злополуката била в
резултат на хроничен болничен процес, който протичал в продължително и не бил свързан с
трудовата дейност на лицето, както и, че в случая не е налице
травматично, а нетравматично увреждане, тъй като не са налице външни
фактори, довели до увреждане на здравето. Изложени са
съображения, според които в конкретния случай се касае травматично увреждане,
причинено от външно, физическо въздействие върху тялото и организма, изразяващо
се в „изкълчване, навяхване и разтягане на други неуточнени елементи на
коленната става“, в резултат от движението на лицето
при изпълнение на трудовите задължения/изправяне след зареждане на машината с
нов кабел.
Органът квалифицирал увреждането и като внезапно, поради това, че поведението и действията на М.П. преди злополуката
били адекватни, продиктувани и ръководени от съзнанието за служебните
отговорности и задължения, които е имала във връзка със съществуващото трудово
правоотношение и готовността да ги изпълнява, като влошаването на здравето на
лицето е настъпило внезапно. Според ответника е налице и причинно-следствена връзка.
Временната нетрудоспособност била причинена именно от злополуката станала на
14.05.2019г. При обосноваване на крайните си изводи за наличие на увреждане на
здравето „изкълчване, навяхване и
разтягане на други и неуточнени елементи на коленната става“ на М.П.,
ответният орган се позовал именно на цитирания по-горе първоначален болничен
лист, като изтъкнал в решението си, както следва: „окончателната диагноза е
вписана в издаден болничен лист № Е20197118975 от 16.05.2019г., потвърден с
влязло в сила експертно решение на ТЕЛК-Враца № 0991 от 21.02.2020г.“
В хода на съдебното производство, бяха представени заверени
копия на две уведомления до М.П., изпратени на 11.06.2020г., с копие до редица
институции, сред които и ТП на НОИ-гр.Бургас. /л.127-128 от делото/. Същите
бяха ангажирани от жалбоподателя, с оглед дадените до страната указания по реда
на чл.171, ал.4 от АПК за
установяване на факти и обстоятелства, които се твърдят в жалбата, но не се
доказват от представените в преписката материали, а именно, че противно на
съдържащите се в преписката данни, производството по оспорване на процесния
първоначален болничен лист не е приключило. Видно от описаното в тези
уведомления, НЕЛК-гр.София удостоверява, че пред този национален орган е
образувано производство по чл.112 от Закона за здравето, против Експертно
решение № 991 от 21.02.2020г., свързан с обжалването на първоначалния болничен
лист Е20197118975, както и на три последващо издадени болнични листи. Оспорено
е и друго решение на ТЕЛК, с № 1272 от 19.03.2020г. досежно оспорване на един
от последващите болнични листи. Сочи се, че е планирано разглеждане на
15.07.2020г., по отношение и на двете процедури / Експертно решение № 991 от
21.02.2020г на ТЕЛК-Враца, както и
Експертно решение № 1272 от 19.03.2020г
на ТЕЛК-Враца/. Впоследствие е постановено решение на НЕЛК, а именно Експертно решение № 1880 от 135-то заседание, проведено на
20.07.2020г. от НЕЛК, специализиран състав., с което е потвърдено Експертно
решение № 0991 от 21.02.2020г. на ТЕЛК към МБАЛ "Христо Ботев" АД,
гр. Враца и болнични листове № Е20197119374, Е 20197118975 и Е 20197824070, което е обжалвано по
съответния ред пред Административен съд- гр.Бургас- адм. дело № 2191 от 2020г.
по описа на съда, т.е. по настоящото дело е безспорно и доказано обстоятелството, че оспорването на
първоначалния болничен лист, потвърден от ТЕЛК-Враца, не е приключило, поради
което не е налице влязъл в сила акт, на който ответникът се позовава в
решението си за потвърждаване на разпореждането, приемащо злополуката като
трудова по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО.
Въз основа на
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Оспореното
решение №
1040-02-43 от 16.03.2020г. на Директора на ТП на НОИ
–гр.Бургас, е индивидуален административен акт,
издаден от компетентен орган и е изготвен в предвидената от закона писмена форма.
При
постановяването му обаче е допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и
нарушение нормите на материалния закон. Това е така, поради следното:
Съгласно
чл.54, ал.1, т.5 от АПК административният
орган спира производството „при наличието на образувано друго административно или
съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане
преди неговото приключване; в тези случаи спирането се постановява след
представяне на удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от
органа, пред който то е образувано.“.
Както става ясно и от предходно решение на ответния
орган, за което не се спори, че е влязло в сила, производството по
квалифицирането на процесната злополука е спряно, до приключване на процедурата
по оспорване на първоначалния болничен лист /Е20197118975/. Вярно е, че в
приложеното копие, което РЗИ-гр.Враца е изпратила до ТП на НОИ-гр.Бургас е
отразено, че експертно решение на ТЕЛК-Враца № 0991 от 21.02.2020г. е влязло в сила на 06.03.2020г., но от приетите и
неоспорени в хода на съдебното производство доказателства се установява, че
това решение не е влязло в сила. При положение, че пред НЕЛК е образувано
административно производство по неговото оспорване, което е било планирано за
разглеждане на 15.07.2020г., очевидно е невъзможно решението на ТЕЛК-Враца да е
влязло в сила към 06.03.2020г., нито към датата на постановяване на оспореното
по делото решение на Директора на ТП на НОИ-гр.Бургас- 16.03.20г. Същото
очевидно не е влязло в сила и към момента на приключване устните състезания по
настоящото съдебно дело, доколкото не се установява наличие на влязъл в сила
съдебен акт по адм. дело № 2191 от 2020г. на АС-гр.Бургас, в което съдебно
производство е оспорен актът на НЕЛК свързан и с процесния болничен лист.
В този смисъл, не е било налице основание за възобновяване
производството по квалифициране на злополуката, към датата 16.03.2020г., нито
към момента на приключване устните състезания по настоящото дело, след като
несъмнено предпоставките по чл.55 от АПК не са налице. При положение, че самият
ответен орган е приел, че производството по оспорване на болничния лист се
явява преюдициално спрямо производството по обжалване на разпореждането за
квалифициране на злополуката като трудова, а преюдициалният спор не е решен, не
би могло законосъобразно да се възобнови спряното на 05.08.2019г. производство,
още по-малко да се решава по същество жалбата до горестоящия орган, без
установяване на фактите, които са от първостепенно значение относно квалифициране
на злополуката като трудова.
В случаят, не са налице данни за квалифициране на
злополуката в хипотезите на чл.58, ал.1 от КСО, в които случаи органите на НОИ
са длъжни да извършат разследване на
злополуката, но няма пречки по своя преценка компетентният орган да извърши
такова разследване и на всяка друга злополука, съгласно предоставените му от
чл.58, ал.2 от КСО правомощия. В решението на горестоящия орган изрично се
сочи, че такова разследване не е извършено. Ответната страна се позовава на
събраните по случая документи, сред които обясненията на пострадалата и на
свидетели, но окончателната диагноза е взаимствана именно от издадения болничен
лист Е20197118975 „потвърден с влязло в
сила експертно решение на ТЕЛК-Враца № № 0991 от 21.02.2020г.“
По този начин е нарушен и материалния закон, доколкото декларираната
злополука, с вх. № 5101-02-48 от 23.05.2019г. от осигурителя /жалбоподател по делото/, възникнала с М.П.П. на 14.05.2019г., е приета за
трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО и от горестоящия орган, без наличието на
съответните окончателни медицински констатации /писмени доказателства/.
В настоящото производство е оспорено решението на
ответния орган изцяло, но макар да се установява, че е възобновено към онзи
момент без основание, в тази част административният акт не подлежи на обжалване
доколкото съставлява междинен акт на компетентния орган в производството по
издаване на индивидуален административен акт. Решението на горестоящия орган да
възобнови производството не прегражда пътя на производството, за да бъде годен
обект на оспорване, каквото например е произнасянето за спиране на адм.
производство. Ето защо, в тази част оспорването е насочено към акт, неподлежащ
на оспорване пред съда, тъй като не е краен административен акт, а волеизявление
по движението на процедурата. В този смисъл, жалбата насочена срещу
възобновяване на производството, като изрично волеизявление е недопустима,
насочена срещу произнасяне на органа, което не подлежи на оспорване и следва да
се остави без разглеждане, респективно да се прекрати производството в тази
част /чл.159, т.1 АПК/.
По същество, съдът следва да се произнесе по отношение на
решението на органа, в т.2 от диспозитива, с което е потвърдено оспореното
разпореждане на длъжностното лице за квалифициране на злополуката. В тази част,
решението на ответния административен орган е незаконосъобразно, поради
нарушение нормите на процесуалния и на материалния закон, което обуславя
отмяната му в съответната част.
Горестоящият административен орган необосновано е приел,
че са налице необходимите доказателства за квалифициране на злополуката като
трудова, съгласно чл.55, ал.1 от КСО. Това е така, защото към момента на
произнасянето на органа, а и към приключване на устните състезания пред съда не
са налице описаните от него доказателства за „окончателна диагноза“, „вписана в издадения болничен лист с №
Е20197118975, потвърден с влязло в сила експертно решение…“ след като стана
ясно, че този болничен лист не е влязъл в сила и е висящо производството по
неговото оспорване.
Както сам ответникът сочи, в случаят не е проведено и
разследване по чл.58, ал.2 от КСО, каквато възможност е предоставена от закона
в условието на оперативна самостоятелност, т.е. не са налице други надлежни
доказателства за приемане на злополуката като трудова, при условие, че липсва
окончателно произнасяне на медицинските специалисти относно поставената
диагноза и нейната причинна връзка с осъществяваната към онзи момент трудова
дейност от заинтересованата страна.
За пълнота на изложеното, следва да се отбележи, че
представените от заинтересованата страна писмени доказателства в хода на настоящото
съдебно производство са съставени за нуждите на трудовата й ангажираност след констатираното
й здравословно състояние. Видно и от протокол на медицинска комисия /л.139 от
делото/, същият е съставен по повод „освобождаване
от продължително физическо натоварване“, като е дадена препоръка за
„облекчен режим на работа за 6 месеца“. Въз основа на този протокол е издадено
и становище на Служба по трудова медицина /л.140 от делото/, с което е дадена
препоръка за трудоустрояване на М.П., с оглед заеманата към онзи момент
длъжност „работник, усукване“, респективно е проведено заседание на съответната
комисия по трудоустрояване- Протокол от 21.11.2019г. /л.141 от делото/. Тези
документи обаче не могат да заместят необходимостта от ангажирането на
необходимите писмени доказателства във връзка с формулиране на окончателната
диагноза, както и да обосноват причинната връзка между състоянието на
пострадалата и извършваната към съответния момент трудова дейност.
Представените допълнителни доказателства само удостоверяват нуждата от промяна
на работната среда, респективно извършваните от работника дейности, но не
установяват всички факти, на които следва да се основе произнасянето на ТП на
НОИ във връзка с квалификацията на злополуката като трудова, по чл.55, ал.1 от КСО.
В този смисъл, изискуемите материалноправни предпоставки
за такава квалификация, съгласно текста на чл.55, ал.1 от КСО не са налице и
така постановеното решение противоречи и на материалния закон, а също така и на
неговите цели.
Обосновава се извода, че оспореното решение следва да
бъде отменено в частта по т.2, в която органът се произнася по съществото на
спора. Съдът няма правомощие да се произнесе по тези въпроси вместо
горестоящият административен орган, поради което след отмяната на решението,
преписката следва да бъде върната на ответния административен орган за ново
произнасяне, с оглед преценка за наличие на основания за спиране на
производството, до приключване на процедурата по оспорване решението на НЕЛК
или евентуално, ако прецени да упражни правомощията си по чл.58, ал.2 от КСО,
чрез разследване да събере необходимите доказателства обосноваващи ново произнасяне
по съществото на спора, т.е. да се произнесе в зависимост от установените в
преюдициалния спор или при разследването факти и обстоятелства.
При този изход на спора основателна е и акцесорната
претенция на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски,
които включват внесена държавна такса в размер на 50 лева за образуване на делото
и 150 лева /внесена по сметка на ВАС за частната жалба срещу определение за
спиране на производството/, както и заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева, за което бяха представени доказателства /л.129 от делото/. На
основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на оспорващата страна следва да се
присъдят сторените разноски в общ размер на 500 лева, които следва да бъдат
възстановени от ТП на НОИ-гр.Бургас.
Мотивиран от изложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, първи състав,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „СЕ БОРДНЕТЦЕ – БЪЛГАРИЯ“ ЕООД против Решение № 1040-02-43 от 16.03.2020г.,
на Директора на ТП на НОИ- гр.Бургас, В ЧАСТТА по т.1,
с което е възобновено административното производство относно подадена жалба, с вх. № 5104-02-55#3 от 08.07.2019г. от осигурителя „СЕ
БОРДНЕТЦЕ – БЪЛГАРИЯ, като процесуално недопустима в тази част, на
основание чл.159, т.1 от АПК и ПРЕКРАТЯВА
съдебното производство по адм. дело № 868 от 2020г. на АС-гр.Бургас, в съответната
част.
ОТМЕНЯ Решение № 1040-02-43 от
16.03.2020г., на Директора на ТП на НОИ- гр.Бургас, В ЧАСТТА по т.2 от адм.акт, с който е потвърдено Разпореждане № 5104-02-55 от 19.06.2019г., на длъжностно лице по чл.60, ал.1 от КСО на ТП на
НОИ-Бургас, с което на основание чл.60, ал.1 от КСО, декларираната злополука, с
вх. № 5101-02-48 от 23.05.2019г. от осигурителя, възникнала с М.П.П. на 14.05.2019г., е приета за трудова злополука по
чл.55, ал.1 от КСО, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВРЪЩА преписката на ответния административен орган за ново произнасяне, при
спазване на дадените с настоящото решение задължителни указания по тълкуване и
прилагане на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ-гр.Бургас да заплати на „СЕ БОРДНЕТЦЕ – БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Карнобат, ул. „Индустриална“ № 18, представлявано
от управителя Г.Т.и прокуриста В.С. сумата от 500.00 /петстотин/ лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба от страните, пред Върховния административен съд на
Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: