Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
№………………гр.София, ………….г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ІV” в” състав, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и трети юни , две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена И.
ЧЛЕНОВЕ:
Златка Чолева Мл. съдия Мария Илиева
при участието на секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия
Зл.Чолева гр.дело № 1844 по описа за
2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ,,Дада
Кърчуал“ ООД срещу решението под №
504646 от 09.10.2018г. , постановено по гр.дело № 37513/2014г. на СРС, 60
състав, с което е уважени предявените по
реда на чл.422,ал.1 от ГПК, вр. с чл.415,ал.1 от ГПК от ,,Ч. Р.Б.“ АД / с ново фирмено наименование
„Електроразпределителни мрежи – Запад“ ЕАД/ срещу жалбоподателя положителни установителни
искове, като е признато за установено, че
жалбоподателят „Дада Кърчуал“ ООД дължи на ,,Ч. Р.Б.“ АД / с ново фирмено наименование
„Електроразпределителни мрежи – Запад“ ЕАД/, следните суми: 1/ на основание чл.79,ал.1 ЗЗД, вр. с чл.117,ал.3 от ЗЕ – сумата от 2316лв., представляваща незаплатена
цена за присъединяване по договор за присъединяване на обекти на потребители
към електроразпределителната мрежа ДПЕРМ № Р100015683 /3-1435855/ от 14.12.2009г. , ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 06.02.2012г. – до окончателното изплащане, както и 2/ на основание
чл.86,ал.1 от ЗЗД- сумата от 508,06лв.- лихва за забава върху горепосочената
главница за периода 20.12.2009г. - 01.02.2012г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 5578/2012г. по описа на СРС, 60
състав. Решението се обжалва и в частта за разноските, които ответникът е
осъден да заплати на ищеца съобразно изхода на спора за първоинстанционното и
заповедното производство.
Въззивникът
„Дада Кърлуал“ ООД заявява искане за отмяна
първоинстанционното решение, като незаконосъобразно и неправилно. Поддържа, че
неправилно от първоинстанционния съд е прието за недоказано извършеното от него
дължимо плащане по договора с ищеца. Възразява, че това плащане е установено , тъй
като е потвърдено от ищеца с извършените от неговите служители действия по
присъединяване към електропреносната мрежа. Позовава се на Наредбата за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителителните
мрежи. Въззивникът-ответник поддържа, че след като ищецът не твърди да се е
отклонил от нормативно установената процедура, а напротив- със свое становище е
потвърдил , че обектът на ответника ще бъде присъединен към електропреносната
мрежа само след като бъде заплатена дължимата за това такса, то с факта на
присъединяването, извършено от служители на ищеца, следва да се приеме, че от
ищеца е потвърдено плащането. Моли съда
да не кредитира приетото по делото заключение на ССЕ, доколкото е изготвено
едностранно въз основа на проверени документи само на ищцовата страна в
неговото счетоводство. Счита, че плащането
е установено и със събраното по делото гласно доказателство. Намира, че в
случая е приложима нормата на чл.30,ал.2 от ТЗ. С изложените доводи ответникът
мотивира искането си за отмяна на обжалваното решение и вместо него –
постановяването на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени с
присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемият , ,,Ч. Р.Б.“ АД / с ново фирмено наименование
„Електроразпределителни мрежи – Запад“ ЕАД/, оспорва жалбата и моли съда да я
остави без уважение, като неоснователна, а атакуваното с нея решение да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно. Подробни съображения в подкрепа на
заявеното становище развива в писмения отговор на жалбата, депозиран в срока по
чл.263,ал.1 от ГПК. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на
страните и след като обсъди събраните по делото доказателства в рамките на
въззивната жалба и по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
При извършената проверка
по реда на чл.269,предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо съдът дължи произнасяне по
съществото на спора в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които
е ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове , предявени по реда на чл.422,ал.1 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр. с
чл.117,ал.3 от ЗЕ – за сумата от 2316лв.,
претендирана като неиздължена цена по процесния договор за извършеното от ищеца
присъединяване на обект на ответника към електроразпределителната мрежа и с
правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД – за сумата от 508,07лв.- обезщетение за
забавеното плащане на главницата за периода 20.12.2009г.- 01.02.2012г..
С обжалваното решение исковете
са уважени като основателни.
Настоящият въззивен състав намира за правилни изводите
на правата инстанция, с които е мотивирана основателността на предявените
искове. Ето защо и на основание чл.272 от ГПК – препраща към тях. В допълнение
на мотивите на първоинстанционния съд и в отговор на доводите, заявени с
въззивната жалба настоящият съдебен състав приема следното:
Между страните по делото
няма спор, а и от представените по делото писмени доказателства се установява,
че те са сключили процесния писмен договор, с който ищецът е поел задължението
за присъединяване на обект на ответника към електропреносната мрежа. Няма спор,
че от страна на ищеца е изпълнено това задължение.
Правният спор е относно
наличието или липсата на изпълнение на насрещното задължение на ответника за
заплащан на договорената дължима цена .
Настоящият съдебен състав приема, че от ответника не е
установено твърдяното погасяване на паричното му задължение към ищеца.
С клаузата на чл.14,ал.6
от процесния писмен договор страните са
установили начин на заплащане на договорената дължима от ответника цена за
присъединяването от 2 316лв.- по банков път по посочена конкретна банкова
сметка *** „Уникредит Булбанк“ АД или на касите на „Центровете за обслужване на
клиенти“ на ищцовото дружество. Договорен е срок за плащане /чл.14,ал.3 от
договора/ - 5 дневен от датата на
подписване на договора /14.12.2009г./. От ответника в съответствие с носената
от него доказателствена тежест по чл.154,ал.1 от ГПК /правилно разпределена с
доклада по делото/ не са ангажирани доказателства за заплащане на дължимата на
ищеца цена в договорения срок и по установените с договора начини.
Представената в заверено от ответника копие на служебна бележка от
23.12.2009г., за която ответникът твърди ,че е издадена от ищецау е изключена
от доказателствения материал по делото, на основание чл.183,ал.1,изр.2 от ГПК и
не може да бъде ценена като доказателство за твърдяното плащане по ред различен
от договорения. Събраното гласно доказателство от ответника за установява на
плащането, настоящият съдебен състав приема, че е недопустимо, тъй като попада под забраната на
чл.164,ал.1,т.4 от ГПК. Задължението за плащане на цената произтича от писмен
договор, поради което твърдяното от ответника изпълнение на това парично
задължение не може да бъде установявано със свидетелски показания, поради
забраната на чл.164,ал.1,т.4 от ГПК. Настоящият съдебен състав приема, че
неприложима в случая е нормата на чл.165, ал.1 от ГПК, с оглед представеното от
ответника Постановление от 27.02.2012г. по пр.пр.№ 35559/2011г. по описа на
СРП, /макар ответникът да не се позовава на приложението на тази правна норма
изрично, а да заявява, че доказателството ангажира в подкрепа на показанията на
разпитания по делото свидетел/, тъй като от този документ се установява
единствено, че образувано досъдебно производство по подадена жалба от законен
представител на ответника за кражба на движима вещ- проектор „Бенкю“. От този
документ не се установява защитната теза на ответника кражбата да касае и
документи на ответното дружество, /между които евентуално и оригиналът на
горепосочената служебна бележка/. Ето
защо, настоящият съдебен състав приема, че свидетелските показания не биха могли
да бъдат ценени като допустими при условията на изключението на чл.165,ал.1 от ГПК.
На последно място, както
в процесния договор, така и в приложимата
към релевантния момент Наредба № № 6 от 09.06.2004г. за присъединяване
на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните мрежи /отм./, /включително в приложимата норма на чл.20 от
нея/, няма установено изискване присъединяването да се извършва само при
условие , че е заплатена дължимата за това цена. Ето защо, неоснователно е възражението на ответника, че извършеното
присъединяване от ищеца следва да бъде ценено като извънсъдебно признание с
конклудентни действия на факта на плащане на цената, тъй като тя не е нито
нормативно, нито договорно дължима като авансово платима. Напротив, с договора
изрично е установена дължимост на обезщетение в случай на забава за плащане на
договорения падеж. Що се отнася до становището, изходящо от ищеца, на което
ответникът се позовава като документ, в който от ищцовата страна е поставено
изискване за авансово плащане на цената, видно от съдържанието на същото /л.37
от делото на СРС/, такова условие липсва. Посочено е, че присъединяването става
след заплащане на цената /т.6.1/, но това заплащане не е формулирано като
задължително условие за присъединяването.
На последно място,
настоящият съдебен състав приема, че неприложима в конкретния случай е нормата
на чл.30,ал.2 от ТЗ. Съдът намира, че дори да се приеме за основателна
защитната позиция на ответника, че служителите на ищеца извършили
присъединяването имат качеството на търговски помощници, то съгласно характера
на извършваната от тях работа и трудовите функции, с които са натоварени от
ищеца - по техническото присъединяване към електропреносната мрежна,
презумпцията на чл.30,ал.2 от ТЗ е изключена по отношение на правото на тези
служители да получават плащания от името на ищеца. Още повече, че от събраните
по делото доказателства не се установява такова плащане да е извършено от
ответника, предвид изключването на преписа от служебната бележка от
доказателствата по делото и недопустимостта на събраното гласно доказателство,
с които ответникът цели доказване факта на плащане в момента на
присъединяването. Липсата на плащане, като отрицателен факт не следва да бъде
установяван от ищеца, съгласно правилото на чл.154,ал.1 от ГПК, но този
отрицателен факт е потвърден с ангажираната от ищеца ССЕ, която потвърждава
липсата на плащане при ищцовото дружество.
С оглед гореизложените мотиви настоящият съдебен състав
приема, че предявеният иск за главницата по чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.117,ал.3
от ЗЕ се явява основателен и като такъв- правилно е уважен с обжалваното
решение.
Основателността на претенцията за главницата обуславя
основателност и на иска за акцесорното вземане за мораторна лихва по чл.86,ал.1
от ЗЗД, дължима за времето на забавата за исковия период в размер на сумата от 508,06лв.
, установена със заключението на ССЕ.
По разноските във въззивното производство: При този
изход на делото в тежест на въззивника-ответник са направените от
въззиваемия-ищец разноски във въззивното производство, на основание чл.78,ал.1
от ГПК, но от ищеца не са ангажирани доказателства за извършени такива, поради
което и не му се следват.
Воден от горените мотиви Софийският градски съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението под № 504646 от 09.10.2018г. , постановено по
гр.дело № 37513/2014г. на СРС, 60 състав.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.