№ 5577
гр. София, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Гергана Коюмджиева
при участието на секретаря С. Д. Тодорова
като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело №
20221100110650 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове по реда на чл. 422 от ГПК, във
вр. с чл.415, ал.1 ГПК, с пр. осн. чл.430 ТЗ, вр. чл.79, ал.1, предл. първо ЗЗД.
Производството е образувано по предявени от „УниКредит Булбанк“ АД, срещу
Е. М. Г., иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.415, ал.1 от ГПК вр. с чл.430 ТЗ и
чл.86 ЗЗД, да бъде приета за установено, че ответницата в качеството на солидарен
длъжник дължи на банката ищеца сума в общ размер на 80 236.22 лева, от които:
- 69 499.89 лева, представляваща главница по Договор за банков
револвиращ кредит № 0420/299/02032017 от 02.03.2017 г. изменен с Анекс №1 от
27.02.2018 г., Анекс №2 от 26.03.2018 г., Анекс №3 от 25.04.2018 г., Анекс №4 от
23.04.2019 г., Анекс №5 от 20.05.2019 г., Анекс №6 от 14.06.2019 г., ведно със законна
лихва върху главницата считано от 11.09.2020 г. до окончателното погасяване на
задължението;
- 467.46 лева, представляваща лихва върху редовна главница за периода
от 20.07.2019 г. до 25.07.2019 г.;
- 6 554.13 лева, представляваща лихва за просрочена главница за период
от 25.07.2019 г. до 10.09.2020 г.;
- 3 426.74 лева, представляваща наказателна лихва при просрочие за
периода от 20.07.2019 г. до 10.09.2020 г.;
- 288 лева, представляваща разходи за уведомяване, както и сторените от
банката ищец разноски в заповедното производство, от които 1 604.72 лв. платена
1
държавна такса и 2 080.625 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, за които
суми е издадена заповед за изпълнение съгл. чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 44014/2020 г. на
СРС. Претендира се присъждане на разноски сторени в настоящото производство.
Ищецът обосновава правния си интерес от иска предявен по реда на чл.422 от
ГПК с проведено заповедно производство и издадена в негова полза заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 44014/2020 г. по описа
на Софийски районен съд, срещу длъжниците Е.С. Г., Е. М. Г., П.П.Г. и „Б.Т.“ ЕООД,
ЕИК ****, срещу която Е. М. Г. е възразила своевременно. Образувано е изпълнително
дело № 20219050400865 по описа на ЧСИ П.П., per. № 905, за обективираните в
заповедта суми и изпълнителен лист.
В исковата молба се твърди, че вземането на „УниКредит Булбанк“ АД в
качеството му на Кредитор произтича от Договор за банков револвиращ кредит №
0420/299/02032017 от 02.03.2017 г., ведно с анексите към него, сключен с "Б.Т." ЕООД,
ЕИК ****, като Кредитополучател и Е.С. Г., в качеството й на „Солидарен длъжник“.
Банката предоставя на кредитополучателя при солидарна отговорност на солидарния
длъжник банков револвиращ кредит в размер до 80 000.00 лева с краен срок на
издължаване до 02.03.2018г., съгласно т.7.1 от договора за кредит. С Анекс № 3 от
25.04.2018г. към процесния договор размерът на кредита е изменен на 74 500 лв., като
П.П.Г. и ответницата Е. М. Г. са се задължили солидарно по кредита в качеството им
на солидарни длъжници. Съгласно т.7.1 от Анекс № 6 от 14.06.2019 г., крайният срок за
погасяване на задължението е определен на 25.07.2019 г. В исковата молба се твърди,
че е налице неизпълнение на задълженията по договора и анексите към него от страна
на кредитополучателя и солидарните длъжнице, като непогасената част от
задължението е станала изцяло изискуема и дължима. Моли исковата претенция да
бъде уважена.
В срока по чл.367 от ГПК от страна на ответника Е. М. Г., чрез адв. С. Д. –
пълномощник е подаден писмен отговор, в който е изложено становище за
неоснователност на исковата претенция. В отговора е наведено възражение за
нищожност на процесния договор за кредит и анексите към него, поради липса на
съгласие. Твърди се, че Е.С. Г. като солидарен длъжник и управител на дружеството
кредитополучател - ,,Б.Т.“ ЕООД не е положила подпис върху Договор за банков
кредит № 0420/299/02032017 от 02.03.2017 г., както и върху анексите към него. Твърди
се, че ответницата Е. М. Г. не е полагала подписа си под Анекс №1 от 27.02.2018 г.,
Анекс №2 от 26.03.2018 г., Анекс №3 от 25.04.2018 г., Анекс №4 от 23.04.2019 г.,
Анекс №5 от 20.05.2019 г. Изложено е, че ответницата Е. Г. никога не е посещавала
клона на банката ищеца, за да подписва посочените документи. Ответницата твърди,
че процесният договор и анексите към него не са породили действие, тъй като същите
2
са изначално нищожни. Наведен е довод, че Анекс №3 от 25.04.2018 г., с който банката
ищец твърди, че Е. Г. е поела солидарна отговорност, по Договор за кредит, също се
явява недействителен, тъй като не е налице валидно възникнало задължение, в което
последната да встъпи като солидарен длъжник. Ответницата Е. Г. поддържа, че не е
подписвала Анекси №01 от 27.02.2018 г., Анекс №02 от 26.03.2018г., Анекс №04 от
23.04.2019г. и Анекс №05 от 20.05.2019 г. Твърди се още, че ответницата не е
уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането. Ответницата моли
предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени, като неоснователни. Претендира
присъждане на разноски.
Ищцовата банка чрез пълномощника си адв. В. Д. в писмено становище
поддържа предявените искове. Представя списък на разноски по чл.80 ГПК.
В открито съдебно заседание ответникът Е. М. Г., чрез адв. Д. оспорва
предявените искове. Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Софийски градски съд, ГО, І-7 състав, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235, ал.2 и ал.3 ГПК, вр. чл. 12 ГПК и доводите
и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
От приложеното в заверен препис ч.гр.д.№44014/2020г., по описа на СРС, ГО, 174
състав се установява, че по заявление с вх.№9005084/ 11.09.2020г. на „УниКредит
Булбанк“ АД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417, т.2 от ГПК №62/02.04.2021г., срещу кредитополучателя „Б.Т.“
ЕООД и солидарните длъжници Е.С. Г., П.П.Г. и Е. М. Г. /последната ответник в
настоящото производство/, които солидарно да заплатят на кредитора /ищец в исковия
процес/ сумата от 69 499.89 лева, представляваща главница по Договор за банков
револвиращ кредит № 0420/299/02032017 от 02.03.2017 г., Анекс №1 от 27.02.2018 г.,
Анекс №2 от 26.03.2018 г., Анекс №3 от 25.04.2018 г., Анекс №4 от 23.04.2019 г.,
Анекс №5 от 20.05.2019 г., Анекс №6 от 14.06.2019 г., ведно със законна лихва върху
главницата считано от 11.09.2020 г. до окончателното погасяване на задължението;
467.46 лева, представляваща лихва върху редовна главница за периода от 20.07.2019 г.
до 25.07.2019 г.; сумата 6 554.13 лева, представляваща лихва за просрочена главница за
период от 25.07.2019 г. до 10.09.2020 г.; 3 426.74 лева, представляваща наказателна
лихва при просрочие за периода от 20.07.2019 г. до 10.09.2020 г.; и 288 лева,
представляваща разходи за уведомяване, като е присъдил и сторените в заповедното
производство разноски, а именно: сумата от 1604.72 лв. платена държавна такса и
2080.625 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. В срока и по реда на чл. 414,
3
ал.2 ГПК, длъжникът Е. М. Г. е подала възражение срещу издадената заповед за
незабавно изпълнение. С разпореждане от 02.09.2022 г. на СРС на заявителя е указано,
че може в едномесечен срок да предяви иск за установяване съществуване на
вземането, съгласно чл.415, ал.1 ГПК. Това разпореждане е връчено на заявителя на
14.09.2022г.
В законоустановения срок „УниКредит Булбанк“ АД, е предявила иск по реда
на чл.422 ГПК /предмет на настоящото производство/ с искова молба с вх.№ 65431/
12.10.2022г. по описа на сл. регистратура на СГС.
По делото е приет Договор за банков револвиращ кредит № 0420/299/02032017
от 02.03.2017г., според който ищецът „УниКредит Булбанк“ АД, в качеството на
кредитор се е задължил да предостави на „Б.Т.“ ЕООД, представлявано от Е.С. Г., в
качеството на кредитополучател и солидарен длъжник Е.С. Г. паричната сума в размер
на 80 000 лева, с краен срок за погасяване 02.03.2018г., съгласно т.7.1. от процесния
договор. /л.5-8/ Договора за банков кредит е оспорен в ОИМ като неистински, в
частта на подписа на солидарния длъжник Е.С. Г..
Представен е Анекс № 1 /27.02.2018г. към договор за кредит№ 0420/299/02032017
/ 02.03.2017г., сключен между „Уникредит Булбанк“ АД, кредитополучателя „Б.Т.“
ЕООД, в качеството на кредитополучател и солидарен длъжник Е.С. Г. за изменение
на крайния срок за усвояване на кредита до 01.04.2018г. и краен срок за издължаване
на главницата – 02.04.2018г., който също е оспорен от ответника, като неисински
относно подписа на солидарния длъжник Е.С. Г../л.14 от делото/
В последващ Анекс №2/26.03.2018г. е договорен краен срок за усвояване на
кредита до 01.05.2018г. и краен срок за издължаване на главницата – 02.05.2018г. с
падеж на лихви по редовен дълг – на 20-то число на месеца. /л.15 от делото/
Приет е още Анекс № 3 от 25.04.2018г. към договор за кредит№
0420/299/02032017 / 02.03.2017г., в който е уговорено измемние на размерът на
кредита на 74 500 лева, а лицата П.П.Г. и Е. М. Г. са се задължили солидарно по
кредита в качеството им на солидарни длъжници. /стр.16-17/ Анекс № 3 от 25.04.2018г.
е оспорен в ОИМ, както относно авторството на подписа на Е. М. Г., така и относно
авторствато подписа на солидарния длъжник Е.С. Г..
От прието по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза,
изготвена от вещо лице Ю. Х. се установява, че усвояването на кредита в размер на 80
000 лева по Договор за банков револвиращ кредит № 0420/299/02032017 от 02.03.2017
г., сключен между „УниКредит Булбанк“ АД и „Б.Т.“ ЕООД, е станало еднократно на
06.03.2017 г. Кредитът е усвоен по разплащателна сметка с IBAN ВС85 LXNICR ****
на дружеството - кредитополучател. Сочи се, че погасяването на кредита, според
договора, следвало да е на 12 вноски, считано от 20.04.2017 г., от които 11 вноски по
500,00 лева всяка и една последна изравнителна вноска в размер на 74 500,00 лева,
4
дължима на 02.03.2018 г. - крайният срок за погасяване на кредита. Падежната дата за
главница и лихва е 20-то число на месеца. Вещото лице Х. посочва, че на 08.07.2019 г.
е последното плащане за главница в размер на 0,11 лв., с които е погасена част от
вноската с падеж 20.03.2019 г. За периода от 08.07.2019 г. до 25.07.2019 г. (крайният
срок за издължаване на кредита) и към 11.09.2020 г. (дата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение) няма други плащания за главница. Към
25.07.2019 г. и към 11.09.2020 г. (дата по подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение) дългът по главница е 69 499,89 лева.
На 20.06.2019 г. е последното плащане на лихва за редовен дълг в размер на
414,14 лв., с които е погасена вноската с падеж 20.06.2019 г. За периода от 08.07.2019 г.
до 25.07.2019 г. (крайният срок за издължаване на кредита) и към 11.09.2020 г. (дата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) няма други плащания
за лихва за редовен дълг. Към 25.07.2019 г. и към 11.09.2020 г. (дата по подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение) дългът за редовна лихва е в размер
на 467,46 лева (13 351,61 лева начислена и дължима лихва минус 12 884,15 лева
погасена лихва), представляващ: непогасена просрочена вноска с падеж 20.07.2019 г. в
размер на 400,71 лева и непогасена текуща лихва от 20.07.2019 г. до 25.07.2019 г. (5
дни) в размер на 66,75 лева.
В заключението на съдебно- счетовоната експертиза е обсновано, че към
11.09.2020 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение начислените в банката ищиц непогасени задължения по процесния
договор за кредит и анексите към него са, както следва:
Дълг за главница - 69 499,89 лева;
Дълг за лихва за редовна главница - 467,46 лева;
Дълг за лихва за просрочена главница - 6 554,13 лева, начислена върху дълга за
главница 69 499,89 лева с договорен лихвен процент +2% надбавка съгласно т.
4.2 на договора за кредит за периода от 25.07.2019 г. (крайният срок за
погасяване на кредита) до 11.09.2020 г.;
Дълг за наказателна лихва - 3 426,74 лева, начислен с фиксиран лихвен процент
5% върху целия дълг за главница 69 499,89 лева съгласно т. 4.3 на договора за
кредит за периода от 20.07.2019 г. (последната падежна дата за редовна лихва) до
11.09.2020 г.
В заключението на ССчЕ е прието, че счетоводните записвания по отношение на
задължението, произтичащо от договора за кредит и анексите към него, са водени
редовно от ищцовата банка. Обосновано е още, че според счетоводните записвания по
кредита, банката не се е възползвала от уговореното и не е обявила кредита за
предсрочно изискуемост. Предсрочна изискуемост не е обявявала и след това,
включително до 25.07.2019 г., крайния срок за издължаване на кредита. Вещото лице
5
счетоводител сочи, че в счетоводството на банката - ищец липсват счетоводни
записвания за обявена предсрочна изискуемост на кредита, както и счетоводни
записвания за дата на известяване на кредитополучателя и/или на солидарните
длъжници за задълженията по кредита. Обосновано е, че основанието на банката за
предприемане събиране на вземанията си по кредита по съдебен ред чрез подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК на 11.09.2020г. е настъпилият краен срок за
издължаване на кредита на 25.07.2019г., уговорен в чл. 7.1 на Анекс № 6/02.03.2019 г.
към Договор за банков револвиращ кредит № 0420/299/2032017 г. от 02.03.2017г.
По почин на ответната страна, във вр. с откритото производство по чл.193
ГПК, е допусната съдебно-графическа експертиза.
От приетото от съда, оспорено от ищцовата страна съдебно- графическа
експертиза с вещо лице С. Г. Х. – криминалист, се установи, че подписите в местата
срещу „Е. М. Г.“ в Анекс № 4 от 23.04.2019 г. и Анекс № 5 от 20.05.2019г., не са
положени от Е. М. Г.. В заключението след анализ и сравнително графическо
изследване вещото лице е обосновало извод, че подписите в местата срещу „Е.С. Г.“ в
оригиналите на процесния договор за кредит от 02.03.2017г., както и анекс № 4 от
23.04.2019г., анекс № 5 от 20.05.2019г. и анекс № 6 от 14.06.2019г. не са положени от
Е.С. Гергова. Подписите, в местата срещу „Е.С. Г.“ в копията на Анекс № 1 от
27.02.2018г., анекс № 2 от 26.03.2018г. и анекс № 3 от 25.04.2018г. са копия на подписи,
които не са положени от Е.С. Г..
По искане на ищовата страна е допусната разширена двучленна съдебно-
графическа експертиза, изготвена от вещи лица Г. И. М. и С. Г. Б., неоспорена от
страните, чието заключение съдът кредитира като компетентно и пълно. В същото е
прието, че подписите срещу имената на Е. М. Г. в анекс № 4 от 23.04.2019г. и в анекс
№ 5 от 20.05.2019г. не са положени от Е. М. Г.. В копията на анекс №1 от 27.02.2018г. и
анекс № 2 от 26.03.2018г. няма подписи, положени от името на Е. М. Г.. Подписите
срещу имената на Е.С. Г. в договор за банков револвиращ кредит № 0420/299/02032017
от 02.03.2017г., анекс №1 от 27.02.2018г., анекс № 2 от 26.03.2018г., анекс № 3 от
25.04.2018г., анекс № 4 от 23.04.2019г., анекс № 5 от 20.05.2019г. и анекс № 6 от
14.06.2019г. не са положени от Е.С. Г.. В процеса на изследването вещите лица
установявт, че подписите и текстовете в съответните графи на представените за
изследване електрофотографски копия на анекси № 01/27.02.2018г. и анекс №
02/26.03.2018г. се явяват идентични копия на подписите и текстовете от стр. 1 и стр. 8
в изследвания оригинал на договора за банков кредит, а подписите и текстовете в
съответните графи на представеното за изследване електрофотографско копие на анекс
№ 03/25.04.2018г. се явяват идентични копия на подписите и текстовете от стр. 2 в
оригинала на изследвания анекс № 06/14.06.2019г., които са пренесени с помощта на
6
техническо средство.
Приетото от съда, неоспорено от страните заключение на двучленна съдебно-
графическа експертиза, съдът възприема, като обективно и компетентно дадено,
кореспондиращо с приетите писмени доказателства.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
По допустимостта на иска:
Предявените в настоящето производство кумулативно обективно съединени
искове по реда чл.422, вр. чл.415, ал.1 ГПК, имат за предмет установяване дължимост
на посочените суми в издадената по реда на чл.417 ГПК заповед за изпълнение на
парично задължение. От данните по заповедното производство се установява
идентичност на претендираните вземания, поради което и с оглед обстоятелството, че
исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, същите се явяват процесуално
допустими.
По същество на
доводите:
В производството по чл.422 от ГПК ищецът следва да докаже факта от който
произтича вземането му, а длъжника /ответник/ - възраженията си срещу вземането.
Уважаването на иск за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три
предпоставки: наличие на валидно облигационно правоотношение, по силата на което
да възниква задължение за изпълнение, пълно или частично неосъществяване на
дължимия резултат от страна на длъжника и реалното изпълнение на облигационното
задължение да е възможно.
В случая ищецът твърди, че вземането му произтича от договор за банков
кредит, поради което, съгласно чл.154 от ГПК носи тежестта да установи наличието на
действително търговско правоотношение по договор за банков кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 430, ал.1 ТЗ, с договора за банков кредит банката
се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени
условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и
да я върне след изтичане на срока. Договорът за банков кредит е двустранен,
консенсуален, формален, възмезден, с продължително изпълнение – арг. от чл. 430, ал.
1 ТЗ.
По делото ответницата своевременно, в срока за отговор е релевирала
възражение за нищожност на процесния договор за кредит и анексите към него,
поради липса на съгласие.
В мотивите по т. 2 на Тълкувателно решение № 5/12.12.2016 г. по тълк. дело №
5/2014 г. на ВКС, ОСГТК, е изложено, че "липсата на съгласие по смисъла на чл. 26,
7
ал. 2, пр. 2 ЗЗД е тежък порок на сделката, който е налице, когато волеизявлението е
направено при т. нар. "съзнавана липса на съгласие" /например - изтръгнато е с
насилие, направено е без намерение за обвързване - на шега, като учебен пример и др./
Този тежък порок е непоправим и непреодолим, поради което, за да породи действие,
договорът трябва да бъде сключен отново. ", т. е. прието е, че за да е налице липса на
съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД волеизявление трябва да е направено и в
същото време е нужно то да е направено в хипотезата на съзнавана липса на съгласие.
Правните сделки са нищожни при липса на воля на някоя ,от страните за
сключването им, която липсваща воля при договорите се проявява като липса на
съгласие. Основната част от фактическия състав на договора е волеизявлението на
страните. Когато от обстоятелствата се установява, че страната не е имала воля да
създаде определено правоотношение чрез сключването на договора, следва да се
приеме на посоченото законово основание, че договорът е нищожен, поради липса на
съгласие за сключването му. Липсата на съгласие на която и да е от страните
елиминира консенсуалността на договора, а оттам и действителността на същия.
В конкретния случай, направеното оспорване на процесния договор за банков
кредит като неистински, в частта на подписа на солидарния длъжник Е.С. Г., съдът
приема за доказано. Повдигнатото оспорване на Анекс № 3 от 25.04.2018г. относно
авторството на подписа на Е. М. Г., както и относно авторството подписа на Е.С. Г.
също бе доказано в хода на съдебното дирене пред СГС. Отчитайки категоричните
заключения на вещите лица по приетите съдебно-графическите експертизи, според
които подписите в местата срещу Е. М. Г. в Анекс № 4 от 23.04.2019 г. и Анекс № 5 от
20.05.2019г., не са положени от Е. М. Г.. Обстоятелството, че подписите в местата
срещу Е.С. Г. не е положен в процесния договор за банков кредит, както и
последващите към него шест на брой анекси от същата. Съдът кредитира изцяло
заключението по двучленната СГрафЕ на вещите лица криминалисти, като пълно, ясно
и изчерпателно аргументирано, неопровергано от други доказателства по делото.
Така събраните пред настоящата инстанция доказателства и доказателствени
средства обективират липса на воля на ответницата за поемане на задълженията по
договора за банков кредит от 02.03.2017 г. наред с кредитополучателя. В хода на
съдебно дирене бе доказано правоизключващото възражение на ответницата Е. Г., че
договора за банков кредит, наред със съпъстващите го анекси е нищожен поради липса
на съгласие по см. на чл.26, ал.2, предл.второ ЗЗД.
След като представения по делото Анекс №3 / от 25.04.2018г. към договор за
кредит не е подписан от ответницата, неговата формална доказателствена сила като
частен документ е опровергана, от което следва извода, че изявлението съдържащо се
документа, не е направено от Е. Г., а оттам, че ответницата не е имала воля и не е
изразила съгласие за сключването и поемането на задължения по процесния договор за
8
кредит и анексите към него.
По изложените съображения предявеният иск с правно основание чл.422 ГПК,
във вр. чл.430 ТЗ, вр.чл.79, ал.1, предл. I ЗЗД, се явява недоказан и като такъв следва
да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, основателно съгласно чл.78, ал.3 ГПК се явява
искането на ответника за присъждане на направените разноски по делото. Съобразно
представения на страница 177 списък на разноските, ответникът е сторил такива, както
следва: 200 лева депозит съдебно-счетоводна експертиза, 500 лева – депозит съдебно-
графическа експертиза и 4 000 евро заплатен адвокатски хонорар.
Съдът намира за неоснователно обаче искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 1 от ТР № 6/2013 г.
по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В
договора за правна помощ следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването
за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на
разписка. По делото е представено копие от договор за правна защита и съдействие
/л.178/, съгласно чл.3 от който страните уговорили адвокатско възнаграждение в
размер на 4000 евро. Отбелязано е, че същите са платени преди подписване на
договора, но липсва начин на плащане, каквито са и задължителните указания по
Тълкувателно решение № 6/ 6.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС. С
оглед на това, не се установява да е извършено плащане и искането на ответницата за
присъждане на разноски за адвокат не може да бъде уважено, предвид недоказаност на
разхода за адвокатско възнаграждение.
Предвид изложеното, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва
да бъдат възложени сторените от ответника разноски в размер на 700 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, пл. **** срещу Е. М. Г., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. София, бул. „**** III“ № ****2, чрез адв. С. Д., иск с правно
основание чл.422 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.430 ТЗ, вр.чл.79, ал.1,
предл. I ЗЗД за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 от ГПК, че Е. М.
Г., ЕГН **********, в качеството на солидарен длъжник дължи на „УниКредит
9
Булбанк“ АД, ЕИК ********* сума в общ размер на 80 236.22 лева, от които: 69
499.89 лева, представляваща главница по Договор за банков револвиращ кредит №
0420/299/02032017 от 02.03.2017 г., Анекс №1 от 27.02.2018 г., Анекс №2 от 26.03.2018
г., Анекс №3 от 25.04.2018 г., Анекс №4 от 23.04.2019 г., Анекс №5 от 20.05.2019 г.,
Анекс №6 от 14.06.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата считано от
11.09.2020 г. до окончателното погасяване на задължението, сумата 467.46 лева,
представляваща лихва върху редовна главница за периода от 20.07.2019 г. до
25.07.2019 г., сумата 6 554.13 лева, представляваща лихва за просрочена главница за
период от 25.07.2019 г. до 10.09.2020 г., сумата 3 426.74 лева, представляваща
наказателна лихва при просрочие за периода от 20.07.2019 г. до 10.09.2020 г., сумата
288 лева, представляваща разходи за уведомяване, както и сумата 1 604.72 лв. платена
държавна такса и 2 080.625 лева – заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното
производство, за които суми на 02.04.2021г. е издадена на заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, по ч.гр.д.№ 44014/2020 по
описа за СРС, ГО, 174 състав, КАТО неоснователен.
ОСЪЖДА „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК ********* да заплати на Е. М. Г.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „****, чрез адв. С. Д. на основание
чл. 78, ал.3 ГПК сумата 700 лева разноски по делото пред СГС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10