Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Русе,
13.07.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII – ти граждански състав, в открито заседание на тринадесети юни през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И. Йосифов
при участието на секретаря Дарина Илиева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 895
по описа за 2001 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.34 от ЗС вр.чл.69
от ЗН – за делба на съсобствен недвижим имот.
Производството по делбата е във фазата по нейното
допускане.
Образувано е по искова молба на И.Г.К., В.Г.К. и П.Г.К.,***,
срещу Г.К.С. от гр.Е., Б.П.К., П.Р., П.Т.Н.,
Я.Т.Н., Г.А.К., Н.А.К., Л.А.К., П.В.К., А.А.К., А.С.К., З.Г.К., И.П.Д., Е.М.К.,
Т.А.Т.,***, и „Колора“ ЕАД с.Световрачене, общ.Нови Искър, обл.София, за делба
на съсобствени недвижими имоти, находящи се в гр.Русе, ул.“Николаевска“ № 5, а
именно: двуетажна масивна сграда със застроена площ от 923 кв.м., състояща се
от първи (дюкянски) етаж от 10 магазина и втори етаж, състоящ се от 26 стаи, 2
салона и 2 антрета, едноетажна масивна сграда от 277 кв.м. и дворното място, в
което те са построени, съставляващо имот пл. № 26, в кв.118 по плА. на гр.Русе, с площ от 2196 кв.м., при граници:
ул.“Николаевска“, бул.“Генерал Скобелев“ и ул.“Рила“, при посочените в исковата
молба квоти за всеки от съделителите.
В хода на производството, предвид смъртта на
физически лица – съделители, на основание чл.120 от ГПК (отм.) са конституирани
техните законни наследници. С решението
по допускане на делбата съдът разрешава въпросите между кои лица и за кои имоти
се извършва тя, както и каква е частта на всеки съделител. По тази причина, при
настъпило наследствено правоприемство по време на процеса, съдът е длъжен да
отчете настъпилата промяна и да постанови решението спрямо конституираните
наследници, които имат качеството и на съсобственици (в този смисъл вж. решение
№ 48 от 28.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 14/2012 г., II г. о., ГК, решение №
230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и др.).
С т.3 от Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г.
на ВКС по т. д. № 3/2013 г., ОСГК беше уеднаквена противоречивата преди това
практика като беше прието, че при извършено разпореждане със спорното право от
съсобственик (съделител) в полза на друго лице в хода на делбеното производство
във фазата по допускане на делбата, се прилагат разпоредбите на чл. 226 ГПК,
респ. чл. 121 ГПК (отм.). Беше прието, че лице, придобило права по силата на
разпоредителна сделка по време на първата фаза на делбения процес след
предявяване на иска за делба, може да участва като главна стрА. в
производството като замести своя праводател със съгласието на всички съделители
или да встъпи главно по реда на чл. 225 от ГПК, респ.чл.181 от ГПК (отм.) в
първа или във втора фаза на производството, без обаче съдът да може да го
конституира служебно или по инициатива на остА.лите съделители.
Преди приемането на това тълкувателно решение в
част от съдебните решения на ВКС (вж. решение № 95 от 05.02.2010 г. по гр.д.№
2484/08г. на І г.о., решение № 165 от 10.06.2011 г. по гр.д.№ 1337/10г. на ІІ
г.о. и др.) се приемаше, че липсата на процесуално приемство по чл.121 от ГПК
(отм.) не освобождава съда от задължението да установи и да се произнесе по допускане
на делбата спрямо лицата, които се легитимират като носители на права върху
делбения имот към момента на постановяване на решението, тъй като неучастието
на някои от тези лица води до нищожност на делбата съгласно чл.75, ал.2 от ЗН.
С цел да се избегне този тежък порок на съдебната
делба и предвид противоречивата съдебна практика преди постановяването на Тълкувателно
решение № 3 от 19.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 3/2013 г., ОСГК, съдът е конституирал като съделители всички
приобретатели на идеални части от делбените имоти, дори и когато придобиването
е стА.ло след предявяване на иска за делба. Това обаче по никакъв начин не
засяга правата на съделителите. Дори и приобретателите на идеални части от
делбените имоти, придобили ги след предявяване на иска за делба, да не бяха
конституирани като съделители и техните права в съсобствеността да бяха
защитавани само от прехвърлителите, действащи като техни процесуални
субситуенти, то съдът пак щеше да бъде длъжен да зачете материалноправния ефект
на извършените след предявяване на иска за делба прехвърлителни сделки съгласно чл.188, ал.3 от ГПК (отм.),
сега чл.235, ал.3 от ГПК, и да допусне делбата между лицата, които се
легитимират като съсобственици към момента на постановяване на решението (вж. в
този смисъл решение № 145 от 03.09.2012 г. по гр.д.№ 984/11г. на ІІ г.о.).
По делото няма спор, а и от писмените
доказателства (крепостен акт № 449 от 06.07.1905 г. – на л.441 от делото) се
установява, че делбеният имот е бил собственост на С. А. К.,***, починал на
07.03.1933 г. в гр.Русе. Видно от представеното удостоверение за наследници
(л.523 – 528), след смъртта си той бил наследен от осемте си деца – шест сина и
две дъщери: Г.С.К., С. С.К., К. С.К., А.С.К., С.К., И.С.К., З. С.ова Б. и Б. С.ова К. (Д.).
Тъй като делбеният имот се състои от сгради, т.е. покрити наследствени имоти и
дворно място към тях, то съгласно чл.21, ал.1 от ЗН (отм.), действал към датата
на откриване на наследството, децата наследяват имота без разлика на пол и по
равни части, т.е. всяко от тях получава по 1/8 идеална част от имота. По-долу ще
бъде проследено правоприемството (универсално и частно) от децата на общия
наследодател до всеки от съделителите съобразно наличните писмени доказателства
и действащия към съответния момент материален закон.
1.И.С.К.
По делото (на л.20 - 21) е представено
удостоверение за наследниците на И.С.К., според което той е бил убит в Румъния
през 1944 г. като негови наследници са неговите братя и сестри, респ. техните
наследници. В удостоверението е посочено, че то е издадено въз основа на
клетвена декларация. Същевременно по делото е прието като доказателство
пълномощно със заверка от Посолството на НРБ в Букурещ, Румъния с рег. № 143/23.08.1948 г., от което става ясно, че на
посочената дата – 23.08.1948 г. И.С.К. го е подписал собственоръчно пред съветник
към посолството, натоварен със службата по легализациите и заверките. Приложена
и е декларация по ЗОЕГПНС (отм.) от И.С.К. с вх. № 14303/ 18.06.1948 г., с
която е декларирА. собственост върху 1/8
идеална част от процесния имот. В графа „членове на семейството“ е посочено „И.
Ст.К.“ (личи си предишно отбелязване в същата графа, което е нечетливо), а в
графа родство със собственика е посочено „съпруга“. Други данни И.С.К. да е
имал съпруга или деца в стрА.та по делото липсват. Съдът е възложил съдебна
поръчка по реда на Регламент 1206/2001 до компетентните румънски съдилища като
от изготвената по поръчката справка № 4018709/28.12.2017 г. от Дирекция
„Отчетност на населението и управление на базите данни“ при МВР на Република
Румъния се установява, че И.С.К. (И. К.) е регистриран в тази стрА. като роден
на *** г. в гр.Русчук /България, с постоянен адрес ***, сектор 1, а съпругата
му Е. К. е родена на *** ***, Румъния и е регистрирА. на същия адрес. Изпратен
е и акт за смърт на И.С.К., починал на 12.01.1952 г. в гр.Букурещ като смъртта
била записА. в регистъра за гражданско състояние под № 25/ 14.01.1952 г.
Липсват данни за съпругата на И.С.К. – Е. да е починала. Предвид обстоятелството,
че тя е родена на *** г. и към настоящия момент би била на 136 години, което
биологически е крайно невероятно, съдът намира, че същата е починала. Румънските
власти не разполагат с данни И. и Е. К. да са имали деца. Такива данни не са
налични и в архива на МВнР от Легацията в Букурещ като в архива за раждания и
кръщенета на българската легационна църква „Св.св. К. и Методий“ за периода
1939 – 1957 г. (вж. писмо с изх. № КО-10-03-1/ 10.08.2017 г. от МВнР, дирекция
„Консулски отношения“ – на л.867 от делото). При това положение съдът намира,
че следва да намери приложение правилото на чл.8, ал.1 от ЗН, което предвижда,
че когато починалият е оставил само братя и сестри, те наследяват по равни
части. Наследствената 1/8 идеална част на И.С.К., възстановена ex lege с влизането в сила на
ЗВСОНИ, следва да бъде разпределена между неговите седем братя и сестри, всеки
от които да получи по 1/56 идеална част от имота. Тъй като обаче К. С.К. и С. С.К.
са починали също без данни да са били наследени от низходящи или съпруга, то получената
от тях 1/56 идеална част също следва да бъде разпределена между остА.лите братя
и сестри. От отговора на район „Средец“ при Столична община (на л.633 от
делото) се установява, че К. С.К. е починал на 27.08.1954 г. и към датата на
смъртта си е бил женен за М. К. К., с неизвестна дата на смъртта, за която е
отбелязано, че е починала без да имат деца. Данни за съпруга и низходящи на С. С.К.,
починал през 1962 г. също не са открити. Така на практика разпределението на
наследствената на И.С.К. 1/8 идеална част следва да бъде извършено само между
тези от неговите братя и сестри, които са оставили низходящи или съпруг, а
именно между Г.С.К., А.С.К., С.К., З. С.ова
Б. и Б. С.ова К. (Д.), респ. техните наследници по право на заместване – чл.10,
ал.2 от ЗН, които получават по 1/40
идеална част.
2. З. С.ова
Б.
От удостоверението за наследници на общия
наследодател С. А. К. е видно, че същата е негова дъщеря и е починала през 1940
г. Съдът е снабдил ищците със съдебни удостоверения и служебно е изискал
информация от всички райони на Столична община, където същата е била регистрирА.
по постоянен адрес. От постъпилите отговори е видно, че липсва информация за
смъртта и наследниците на посоченото лице. Единствената достоверна информация
се съдържа в представения нотариален акт № 118, т.V, рег. № 1160, д. №
1313/23.11.1944 г. на нотариус при Русенския областен съд (на л.6-7 от делото),
според който наследници на З. С.ова Б. са продавачите по договора – синът й Т.
Д-р Х. Б. и дъщеря й Н. Д-р Х. Б. (по мъж Т. С.) като те продали на Т.Н. *** общо
2/3 от получената по наследство от тяхната майка 1/8 идеална част от имота
(т.е. 2/24 идеални части). Видно от т.5 на Акт за държавна собственост №
424/28.12.1950 г. на ГНС – Русе делбеният имот бил завзет на основание ЗОЕГПНС
(отм.) като обаче не била одържавена остА.лата притежавА. от З.Т. С. 1/24
идеална част от имота. Съдът счита, че тук вероятно става дума за грешка в
имената. Видно от посочения по-горе нотариален акт, към момента на съставянето
му З. Х. Б. вече е била починала като продавачи са нейните наследници – децата
й Н. Х. Б. (по мъж Т. С.) и Т.Х. Б.. Т.е. лицето, чиято идеална част не е била
одържавена, е именно дъщерята Н. Х. Б., тъй като именно тя носи имената Т. С.
по мъж, а също и поради това, че към момента на одържавяването и съставяне на
АДС нейната майка вече е била починала. Следва да се отбележи, че липсва
възможност в делбеното производство, без смъртта на едно физическо лице да е
била установена по съответния ред – чрез акт за смърт, респ. след провеждане на
съдебно охранително производство по чл.14 от ЗЛС, то да бъде считано за починало
и да бъдат прилагани правилата за наследяването му. Необходимостта налага
понякога от това правило да бъдат допускани и изключения, но само при условие,
че датата на раждане на лицето е установена и от нея е изтекъл такъв период от
време, че биологически е невъзможно или е много малко вероятно то все още да е живо
(както по-горе в случая със съпругата на И.С.К. - Е.). Тук обаче липсват данни
за годината на раждане и възрастта на Н. Х. Б., за да може да се приеме, че
същата е починала, поради което делбата следва да бъде допусната с нейно
участие за посочената неодържавена 1/24 идеална част (10/240 идеални части) от
имота, както и за получената от нея по наследство по заместване от своя вуйчо И.С.К.
1/80 идеална част (3/240 идеални части),
или общо за 13/240 идеални части.
Същата идеална част от имота – 1/80 идеална част (3/240
идеални части) по заместване от своя вуйчо получава и Т.Х. Б., за когото
също липсват данни за година на раждане и за смърт.
Само за пълнота следва да се отбележи, че дори и да се приеме, че Н. Х. Б. (по мъж Т. С.)
е починала и това по всяка вероятност е стА.ло в периода от 1944 г. до 1992 г.,
то ще липсва законово основание нейната 1/24 идеална част да бъде разпределена
между А.С.К., С.К., Б. С.ова Д. и Г.С.К.,
каквото становище се поддържа в писмената защита с вх. № 27262/27.06.2018 г. на
адв.Е.К.. Подобно разпределение на тази идеална част между чичовците и лелята
на Н. Х. Б., респ. между нейните братовчеди, би се основавало на разпоредбата
на чл.8, ал.4 от ЗН (нова - ДВ, бр. 60 от 1992 г.). С нея е разширен кръгът на
наследниците по закон като е образуван нов четвърти ред наследници, включващ
съребрени роднини от III до VI степен
включително, които до изменението на закона нямаха право да наследяват, освен в
случаите на наследяване по право на заместване. Тази разпоредба обаче няма
обратно действие, в който смисъл е и константната съдебна практика (вж. решение
№ 2188 от 7.XII.1995 г. по гр. д. № 2697/94 г., IV г. о. и мн.други). В този
случай, ако се приеме, че Н. Х. Б. е починала преди 1992 г., с оглед на
действието на закона само зА.пред, то нейната идеална част би била собственост
на Община Русе – чл.11 от ЗН. Същото важи и за идеалната част на Т.Х. Б..
3. К. С.К.
С нотариален акт № 109, т.IV, рег. №999, д. №
1046/27.05.1946 г. на нотариус при Русенския областен съд К. С.К. продал на Т.Н. М. своята 1/8 идеална част (или
3/24 идеални части) от делбения имот. Както беше вече посочено, през 1944 г., с
нотариален акт № 118, т.V, рег. № 1160, д. № 1313/23.11.1944 г. на нотариус при
Русенския областен съд, Т. М. вече бил купил 2/24 идеални части от имота,
поради което общата квота на същия в делбения имот възлиза на 5/24 идеални
части, колкото е разпоредено и да бъдат отписани от актовите книги за
държавните имоти с решение на Министерството на финансите. След смъртта на Т.Н.
М. той оставил за свои наследници сина си П.Т.Н. и дъщеря си Я.Т.Н., починали в
хода на процеса съответно на 18.01.2002 г. и 07.09.2008 г. Последните двама
наследяват посочените 5/24 идеални части поравно – т.е. по 5/48 идеални части
за всеки от тях.
С нотариален акт № 78, т.XLI,
д. № 13318/17.12.1997 г. на нотариус при РРС (на л.409 от делото) П.Т.Н. дарил
собствените си 5/48 идеални части от имота на своите деца В.П.М. и Р.П.Н.. С
нотариален акт № 183, т.I, рег. № 1311, д. № 270
от 16.04.1999 г. на нотариус Г.Г.,*** действие РРС (на л.238 от делото),
последните прехвърлили чрез замяна в полза на Е.Р.Д. ½ идеална част от
общо притежаваните от тях 5/48 идеални части от имота. След прехвърлянето на
всеки от тях остА.ли по 5/192 идеални
части, а Е.Р.Д. придобил 5/96
идеални части, с които тези съделители следва да участват при допускането
на делбата.
По делото е представен и нотариален акт за
собственост по давностно владение № 095, т.I, рег. № 1467, д. № 078 от 20.03.2007 г. на нотариус К.П.,*** действие РРС ( на л.405 от
делото), с който В.П.М. е призната за собственик на обособен имот, част от
делбения имот, а именно магазин № 8 със застроена площ от 51,32 кв.м. Следва да
се отбележи, че посочената съделителка не е придобила този имот по давност, тъй
като по силата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ е заличена изтеклата придобивна давност
до влизане на тази норма в сила – 23.11.1997 г., а от този момент до
предявяване на иска за делба – 19.03.2001 г., когато давността е прекъсната, не е изтекла дори и кратката
петгодишна давност. В съдебната практика безпротиворечиво се приема, че искът
за делба също прекъсва придобивната давност (напр. решение № 80 от 11.06.2015
г. на ВКС по гр. д. № 7444/2014 г., II г. о., ГК и мн.други). Няма правен ефект
и сключения между В.П.М. и Р.П.Н. договор за доброволна делба на идеални части
от 16.04.1999 г. (на л.408 от делото). Целта на договора за доброволна делба е всеки
съсобственик да получи реален дял от съсобственото имущество, доколкото това е
възможно, срещу което и остА.лите съсобственици при възможност получават такъв
реален дял, максимално близък по стойност на стойността на дела им в
съсобствеността. В случая при сключване на договора не са участвали всички
съсобственици на имота, което го прави нищожен – чл.75, ал.2 от ЗН, а такъв
договор за делба на идеални части от имот би бил нищожен и поради липса на
основание, тъй като няма да може да постигне своята непосредствена, типична цел
– прекратяване на съсобствеността между съделителите. Тъй като не съставлява
договор за делба, той може да бъде квалифициран само като такъв за замяна на
идеални части от делбения имот срещу друг имот – гараж без обаче да е спазена
изискуемата от чл.18 от ЗЗД форма и може да има силата най-много на
предварителен договор.
С нотариален акт № 120, т.XXIII,
д. № 7703/05.09.1997 г. на нотариус
при РРС (на л.341 от делото) Я.Т.Н. дарила на сина си Т.Н.Н. ¾ идеални
части от 2,5/24 идеални части от 23/24 идеални части от делбения имот. Както
беше посочено по – горе, Я.Т.Н. е била собственик на наследство на 5/48 идеални
части от този имот, т.е. с дарението са прехвърлени ¾ от 5/48 идеални
части или 15/192 идеални части (т.е. 30/384 идеални части). ОстА.лите 5/192
идеални части са наследени поравно от нейните деца - Т.Н.Н. и Л.Н.И.
(удостоверение за наследници на л.252 от делото), т.е. по 5/384 идеални части за
всеки от тях. Така правата на Т.Н.Н., при които следва да бъде допусната
делбата, са в размер на 35/384 идеални
части, а на Л.И. – 5/384 идеални
части.
4. Г.С.К.
Последният е
починал на 19.09.1986 г. без да остави низходящи. В исковата молба обаче се
сочи, че той оставил завещание в полза на своята съпруга Анка (А.) А.К. за
притежавА.та от него 1/8 идеална част от делбения имот. По делото е представен
препис от влязло сила решение от 29.07.1994 г., постановено по гр.д. № 572 по
описа за 1994 г. на РРС, с което бил уважен предявения положителен
установителен иск по чл.97 от ГПК (отм.) като по отношение на А.С.К. било
признато за установено, че А. А.К. е собственик на 11/96 идеални части от
делбения имот и бил изменен нотариален акт № 66/1992 г. по нот.д. № 7199/1992
г. на Русенския нотариус, в частта за определените идеални части от продавания
имот. В мотивите е записано, че същата не е била собственик на 15/96 идеални
части, а само на 11/96 идеални части. Този извод се споделя и от настоящия
съдебен състав. Ако завещанието е извършено по време, когато имотът вече е бил
одържавен, то съгласно чл.90а от ЗН то няма да има действие. Според т.5 от Тълкувателно
решение № 1 от 4.11.1998 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 1/1998 г., ОСГК
разпоредбата на чл.90а от ЗН се прилага не само за имотите, които се
възстановяват по ЗСПЗЗ, но и за всички имоти, които ще се възстановяват зА.пред,
било защото тогава ще завърши процедурата по възстановяването им по влезлите в
сила закони, било защото чрез приемане на нови закони или изменение във вече
приетите, се разширява кръгът на имуществата, собствеността върху които се
възстановява. Както се сочи и в мотивите към т.3 от Тълкувателно решение № 1 от
19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК, законодателят е придал правна
релевантност на факта "време на съставяне на завещанието", като се е ръководел
от предполагаемата липса на воля на завещателя да се разпореди безвъзмездно за
след смъртта си с отнетите му имоти. Противоконституционността на чл.90а ЗН е
прогласена с Решение № 4 на КС на Република България от 27.02.1996 г.,
обнародвано в ДВ, бр. 21 от 12.03.1996 г. и влязло в сила на 16.03.1996 г. С
тълкувателното решение е решен въпроса за действието по време на обявената
противоконституционност като е прието, че универсалните завещания имат действие
и следва да се зачетат, дори и когато са съставени след одържавяването на
имотите, в хипотезата на висящ съдебен спор към датата на обявяване на
противоконституционността на нормата на чл.90а ЗН, т. е. към дата 16.03.1996 г.,
какъвто обаче настоящият случай не е. Впрочем и в мотивите към решение
№29.07.1994 г., постановено по гр.д. № 572 по описа за 1994 г. на РРС е
отбелязано, че в съответствие с разпоредбата на чл.9а от ЗН (а точната норма е
90а от ЗН), прехвърлителката А. К. е притежавала само 11/96 идеални части от
имота.
Щом тя не е била наследник по завещание на цялата
1/8 идеална част, притежавА. от завещателя и неин съпруг Г.С.К., то би имала права
само като негов наследник по закон. По делото липсват данни с каква
продължителност е бил брака между тях към датата на смъртта на Г.К.. Ако се
приеме, че бракът е продължил над 10 години, то преживялата съпруга – Анка К. получава
по наследство 2/3 съгласно чл.9, ал.2 от ЗН. Освен собствената си 1/8 идеална
част от имота нейният съпруг Г.С.К. получил и 1/40 идеална част по наследство
от своя брат И.С.К.. Така Г.С.К. общо притежава 6/40 идеални части. С влязло в
сила решение е признато, че неговата съпруга е притежавала по наследство общо 11/96
идеални части, т.е. 55/480 идеални части, а остА.лите 17/480 идеални части
следва да бъдат разпределени между братята и сестрите на Г.К., респ. между
техните низходящи по заместване. Видно от удостоверението за наследници на
същия, към датата на неговата смърт – 19.09.1986 г. това са наследниците на
брат му А.С.К. (за него 17/1440 идеални части), починал по-рано – на 17.02.1960
г., а именно Г.А.К., А.А.К., Н.А.К. и Л.А.К., всеки от които получава по 17/5760
идеални части, наследниците на брат му С.К.
(за него 17/1440 идеални части), починал на 20.01.1977 г., а именно С. ов К.,***
И. и К. ова М. (всеки от които получава по 17/4320 идеални части) и на сестра
му Б. С.ова Д., починала на 21.07.1953 г., а именно нейният наследник И.П.Д., който получава 17/1440 идеални части. След смъртта му
тези идеални части са преминали в собственост по наследство на съделителката Б.И.Д.
(удостоверение за наследници на л.69 от делото).
С нотариален акт № 66, т.XXII, д. № 7199/02.12.1992 г. на нотариус при РРС (л.442
– 443 от делото) А. А.К. продала на А.С.К. и съпругата му Е.М.К. 5/32 идеални
части от двуетажната масивна сграда със застроена площ от 923 кв.м. и от
дворното място. Този нотариален акт е изменен като с влязло в сила решение е
прието, че са продадени само 11/96
идеални части, колкото е притежавала по наследство продавачката. Въпреки
това на 21.09.1995 г. А.К. се снабдил с констативен нотариален акт за
собственост № 83, т.XI, дело № 6249/ 95 г. на нотариус при РРС (на л.36 и л.444 от делото) за
същите тези 5/32 идеални части, този път от едноетажната жилищна сграда,
построена върху 257 кв.м. В нотариалния акт е посочено изрично, че А.К. е
признат за собственик по завещание като в заключителната част са посочени две
завещания - от Г.С.К. (явно в полза на Анка А.К.) и от самата Анка К., вероятно
в полза на А.К.. В крайна сметка обаче по изложените по – горе съображения
следва да се приеме, че и от този имот Анка К. не е притежавала по завещание
5/32 идеални части, а само 11/96 идеални
части, колкото придобил и А.К.. Тези идеални части през 2013 г. той
прехвърлил на С.Т., по време на брака й с Т.Т..
С констативен нотариален акт за собственост по
наследство № 26, т.XI, д. № 5208/ 12.07.1996 г. на нотариус при РРС ( на л.445-446) А.К. бил
признат за собственик по наследство на още 13/864 идеални части от целия делбен
имот. Този извод на нотариуса е изцяло произволен и не почива на никакви
конкретни доказателства а, както е отбелязано по-долу, констативният нотариален
акт не разполага със задължителна за съда сила. Конкретните права в
съсобствеността на съделителите следва да бъдат определени с настоящото
решение.
С нотариален акт № 188, т.II, рег. 1729, д. № 235 от 11.04.2005 г. на нотариус
Албена А.,*** действие РРС, А.С.К. и Е.М.К. били признати за собственици по
давност на магазин № 1 с площ от 101 кв.м. и магазин № 2 с площ от 127 кв.м. С
влязло в сила решение № 663/29.10.2010 г., постановено по гр.д. № 1719/2009 г.
на ВКС, I г.о.,
по приложеното гр.д. № 6000/05 г. по описа на РРС, бил изменен така издадения
констативен нотариален акт до размер на 6/32 идеални части. В мотивите към
решението, които настоящият съдебен състав напълно споделя, е отбелязано, че А.К.
и Е.К. не са могли да придобият по давност спорните в това производство 3/16
идеални части от двата магазина и сервизните помещения към тях, тъй като с
нормата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ е заличена изтеклата придобивна давност до
влизането й в сила – 23.11.1997 г., а изискуемата десетгодишна давност не била
изтекла от тази дата до датата на предявяване на иска в това производство –
06.12.2005 г. Съобразно с диспозитивното начало констативният нотариален акт е
изменен само според правата на ищците. Това обаче не означава, че в остА.лата,
неотменена част констативният нотариален акт има обвързваща съда сила. Както се
приема и в Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
11/2012 г., ОСГК, той не се ползва с такава материална доказателствена сила
относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на
собственост, а само размества доказателствената тежест за неговото оборване. В
случая обаче то е оборено от доказателствата по делото и това е признато в
мотивите на решението на ВКС, където е посочено, че А. и Е. К. не са могли да
придобият двата магазина в тяхната цялост, а не само тази част от тях, за която
нотариалният акт е бил изменен.
5.С. С.К.
Видно от удостоверението за наследници на общия
наследодател С. А. К., неговият син С. С.К. починал през 1962 г. без да е
оставил низходящи или съпруга. От всички райони на Столична община са изискани
справки, а и ищците са снабдени със съдебни удостоверения, без за посоченото
лице да са установени други конкретни данни. С нотариален акт № 135, т.VI, рег. № 2008, д. № 2029
от 13.11.1947 г. на нотариус при Русенския областен съд С. К.С. продава на Х.С.
М., на основание чл.323 от ЗЗД (отм.) цялото наследство, което е получил от
покойните си родители, в което се включва и притежавА.та от него 1/8 идеална
част от делбения имот. Видно от т.5 от АДС първоначално тази идеална част не е била
одържавена (тя е определена като 4/32 идеални части, което е равно на 1/8
идеална част). Впоследствие, в т.3 от акта, с ръкописен текст, е отбелязано, че
е одържавена още 1/8 идеална част от имота, която остава да е именно предходно
неодържавената част на Х. М.. За това говори и дописването с ръкописен текст на
неговото име в списъка с лицата, от които имотът е бил отнет. В исковата молба
е посочено, че на 30.12.1955 г. за така одържавените идеални части Х. М. е бил
обезщетен с имот на ул.“Княжеска“ № 41 в гр.Русе, което твърдение не е оспорено
от никой от остА.лите съделители в хода на производството. За да настъпи ex lege ефекта на възстановяване по
силата на ЗВСОНИ на правото на собственост на отчуждените по ЗОЕГПНС имоти е
необходимо и собствениците на имотите да не са били обезщетение чрез друг
равностоен имот – чл.4, ал.1 от ЗВСОНИ. Ако такъв имот е отстъпен в обезщетение
на собственика, то ефектът на възстановяване на собствеността няма да настъпи и
имотът ще остане държавен. В мотивите към решение № 663/29.10.2010 г. по гр.д. №
1719/2009 г. по описа на ВКС, I г.о. е посочено, а и от приложените по гр.д. №
6000/05 г. по описа на РРС писмени доказателства се установява, че към
01.06.1999 г. дворното място и 7,25/24 идеални части от сградите от делбения
имот са включени в баланса на заличения съделител „Колора“ АД (бивше ЕАД с
държавно имущество). Следва да се приеме, че в тези идеални части се включват и
1/8 идеална част, закупена от Х. М., която била одържавена впоследствие, но за която
той бил обезщетен с друг недвижим имот и за която реституционният ефект по
чл.2, ал.3 от ЗВСОНИ не е настъпил. За разликата над тази 1/8 идеална част до
притежаваните от „Колора“ АД общо 7,25/24 идеални части собствеността е
възстановена по силата на цитирА.та норма. Следва да се отбележи, че в мотивите
към решението на ВКС се сочи, че към момента на покупката от купувача
„Стройремонт – 96“ ООД гр.София на индивидуален обект в сградата от делбения
имот – кафе-аператив с нотариален акт № 19, т.V, рег. № 9305, д.732 от 19.12.2000 г. на нотариус
Румяна Падалска, с район на действие РРС, продавачът „Колора“ АД не е било
собственик на целия имот, без при това да се отрича, че това дружество е имало определени
права в имота. Както вече беше отбелязано, тези права, които не били
възстановени по силата на ЗВСОНИ, възлизат 1/8 идеална част, която била одържавена
от Х. М. срещу обезщетение и която била прехвърлена в собственост на това бивше
държавно ЕАД, като част от отразените в неговия баланс общо 7,25/24 идеални
части. С посоченото решение на ВКС спрямо „Колора“ АД и неговия правоприемник в
този индивидуален имот е признато, че тримата ищци по това дело – И.Г.К., П.Г.К.
и М.Г. Павлова (наследник на починалата в процеса В.Г.К.) са собственици по
наследство и реституция по ЗВСОНИ на 6/32 от делбения имот като „Колора“ АД е
осъдено да предаде на ищците владението върху 6/32 идеални части от 7,5/24
идеални части от този имот. Тези дроби, изразени с общ знаменател, са равни
съответно на 18/96 идеални части (6/32 идеални части) и 30/96 идеални части (7,5/24
идеални части), т.е. след като ищците в посочения съдебен процес са били
признати за собственици на 18/96 идеални части, за ответника „Колора“ АД са остА.ли
още 12/96 идеални части от делбения имот. Такива идеални части - 12/96 идеални части той е прехвърлил и
на приобретателя „Стройремонт – 96“ ООД гр.София от индивидуален обект в него –
сутерен кафе-бар. С влязло на 10.11.2016 г. в сила решение № 331/ 02.11.2016
г., постановено по търг.д. № 24 по описа за 2013 г. Старозагорският окръжен съд
(л.740-741 от делото), на основание чл.632, ал.4 от ТЗ, е прекратил
производството по несъстоятелност срещу длъжника „Колора“ АД като е постановил
заличаването на това търговско дружество от търговския регистър. Със
заличаването на едно търговско дружество от търговския регистър то губи своята
правосубектност и зА.пред не би могло да бъде надлежна стрА. в процеса По
силата на чл.632, ал.4 от ТЗ, при наличие на предвидените в закона
предпоставки, съдът прекратява производството по несъстоятелност и заличава
длъжника – търговец от търговския регистър. В този случай не настъпва
правоприемство на евентуално съществуващите права и задължения на прекратения
търговец в лицето на друг правен субект. Следователно разпоредбата на чл.227 ГПК в подобна ситуация е неприложима. И тъй като правосубектността е абсолютна
процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, загубата й при липса на възможност за процесуално
правоприемство по време на висящ исков процес има за правна последица
прекратяване на производството (вж. в този смисъл решение № 124 от 26.11.2009
г. на ВКС по т. д. № 152/2009 г., I т. о., ТК и др.). По тези съображения с
влязло в сила протоколно определение от съдебно заседание от 16.12.2016 г.
производството срещу съделителя „Колора“ АД (в несъстоятелност) е прекратено.
Поради липсата на правоприемство при заличаване на несъстоятелния търговец от
търговския регистър се поставя върпосът кой е собственик понастоящем на остА.лите
притежавани от „Колора“ АД 12/96 идеални части. Следва да се посочи, че в
обективното право липсва правна норма, която да дава изричен отговор на този
въпрос. Поради оскъдната и противоречива практика по въпроса в Търговската
колегия на ВКС е образувано тълк.д. № 1/2017 г. на ОСТК, което с разпореждане №
2/17.05.2017 г. е допълнено и с въпроса чия собственост стават недвижимите имоти
и движимите вещи, остА.ли непродадени в производството по несъстоятелност след
прекратяване на производството и заличаване на длъжника от търговския регистър.
Настоящият съдебен състав намира, че от момента на заличаването му от
търговския регистър търговското дружество прекратява своето съществуване като
правен субект за в бъдеще и изчезва от правния мир без универсално или частно
правоприемство по отношение на остатъчните активи от имуществото му. Тъй като
прекратеното дружество няма правоприемник, то остА.лите непродадени в
производството по несъстоятелност движими или недвижими вещи остават без
собственик и стават безстопанствени вещи. Поради липсата на специална правна
уредба относно това кой ще бъде техен собственик след прекратяване на производството
по несъстоятелност и заличаване на длъжника от търговския регистър, по
отношение на тях следва да се прилагат общите правила на вещното право. Такова
правило се съдържа в чл.13, ал.2 от ЗОС, според която норма общината владее и
управлява безстопанствените имоти на своята територия по ред, установен с
наредбата по чл.8, ал.2. На пръв
поглед тази разпоредба не урежда някакъв особен първичен или производен
придобивен способ в полза на общината. От друга стрА. обаче е недопустимо да
има права и конкретно право на собственост върху недвижим имот без то да е
свързано с определен правен субект, който да го притежава. Този правен вакуум
следва да се запълни като посредством тълкуване на закона по А.логия се направи
извод кой би бил собственик на имота в такава хипотеза. Съдът намира, че собственик на тези 12/96 идеални части е Община Русе. Тук
следва да се посочи, че такава изрична норма е съществувала и това е
разпоредбата на чл.2, ал.2, т.5 от ЗОС (в редакцията към ДВ, бр. 96 от 1999 г.),
която е предвиждала, че общинска собственост са и недвижимите имоти на
територията на общината, чийто собственик не може да бъде установен. Всъщност
разпоредбата на чл.13, ал.2 от ЗОС е създадена при същото изменение на закона
(с ДВ, бр. 96 от 1999 г.), поради което съдът намира, че волята на законодателя
е била да запази собствеността на общините над намиращите се на тяхна територия
безстопанствени имоти като позволи на общинските съвети да детайлизират
условията и процедурите, при които ще се удостоверява придобиването.
6.А.С.К.
С нотариален акт № 4, т.I, рег. № 14, д. № 15/ 12.01.1946 г. на нотариус при Русенския областен съд А.С.К. продал на
наследодателя на ищците – Г.П.К. собствената си 1/8 идеална част от делбения имот.
Преди това, с нотариален акт № 39, т.V, рег. № 1036, д. № 1190 от 16.09.1944 г. на
нотариус при Русенския областен съд, друг от наследниците на С. А. К., а именно
С.К. продал на наследодателя на ищците –
Г.П.К. и на П. Р.П. своята 1/8 идеална част от имота, т.е. всеки от купувачите
закупил по 1/16 идеална част. Така Г.П.К. придобил общо 3/16 идеални части
(6/32 идеални части) от процесния имот, както е прието и в решение № 663/29.10.2010
г., постановено по гр.д. № 1719/2009 г. на ВКС, I г.о. Настоящият съдебен състав споделя напълно
изложените в мотивите на това решение правни и фактически доводи. Наследници на
Г.П.К., починал на 15.07.1973 г., са неговите синове И.Г.К. и П.Г.К. и дъщеря
му В. (В.) Г.К.. Всеки от тях получава по наследство по 2/32 идеални части. В.К.
е починала на 25.01.2008 г. като е оставила за своя наследница дъщеря си – М.Г.П.,
която починала на 27.10.2011 г. и била наследена от своите братя – И.К. и П.К.
като всеки от тях получил по още 1/32 идеална част и частта им се увеличила на
3/32 идеални части за всеки от тях. На 31.08.2014 г. починал ищеца П.К. като
оставил за свои наследници преживялата си съпруга Е.И.К. и синовете си Г.П.К. и
И.П.К. (удостоверение за наследници на л.711 от делото) като частта на техния
баща се разпределя поравно между тях и всеки получава по 1/32 идеална част.
Така правата, при които следва да бъде допусната делбата, възлизат за И.Г.К. на
3/32 идеални части, а за Е.И.К., Г.П.К.
и И.П.К. на по 1/32 идеална част.
Както беше посочено по-горе, А.С.К. получил по
наследство и 1/40 идеална част след смъртта на брат си И.С.К. през 1952 г. в
Румъния. Видно от удостоверението за наследници (на л.541 от делото) А.С.К.
починал на 17.02.1960 г. като оставил за свои наследници четиримата си синове Г.А.К.,
А.А.К., Н.А.К. и Л.А.К.. Всеки от тях получава по 1/160 идеална част. След
смъртта на Г.А.К. той бил наследен от преживялата съпруга В.Г.К. и от децата си
О.Г.К. и Б.Г.К., всеки от които получава по 1/480 идеална част. След смъртта на
А.А.К. той бил наследен от преживялата си съпруга П.В.К. и от сина си А.А.К.,
всеки от които получава по 1/320 идеална част.
Наследниците на А.С.К. получили по заместване и
17/1440 идеални части от своя чичо Г.С.К.. Те се разпределят поравно между
четиримата му синове Г.А.К., А.А.К., Н.А.К. и Л.А.К., всеки от които получава
по 17/5760 идеални части. Наследниците на Г.А.К. - В.Г.К., О.Г.К. и Б.Г.К.
получават за всеки от тях по 17/17280 идеални части, наследниците на А.А.К. - П.В.К.
и А.А.К. получават за всеки от тях по 17/11520 идеални части. Общо
притежаваните от наследниците на Г.А.К. - В.Г.К., О.Г.К. и Б.Г.К. идеални части
възлизат на 53/17280 идеални части (106/34560
идеални части) за всеки от тях, от наследниците на А.А.К. - П.В.К. и А.А.К. на 53/11520 идеални части (159/34560
идеални части) за всеки от тях и от Л.А.К. на 53/5760 идеални части (318/34560 идеални части).
С нотариален акт за дарение на недвижим имот №
180, т.II, рег. № 5194, д. № 312/ 16.04.2007 г. (погрешно посочен в заглавието
като такъв за продажба – л.239 от делото) на нотариус Цвятко Миланов, с район
на действие РРС, Н.А.К. дарил на Б.Л.К.-Б. 1/82 идеална част от делбения имот.
Подарената идеална част превишава притежаваните от дарителя права в
съсобствеността – 53/5760 идеални части (318/34560 идеални части). Макар в
актуалната си практика ВКС да приема, че дарението на чужда вещ не е нищожно
(решение № 306 от 26.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 87/2011 г., II г. о., ГК,
решение № 695 от 19.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 478/2009 г., II г. о., ГК),
то няма да произведе вещноправно действие за частта от подарените идеални
части, които дарителят сам не е притежавал съгласно принципа nemo dat quod non habet. По горните
съображения и този договор ще е произвел вещноправно действие само до размер на
притежаваните от дарителя 53/5760 идеални части (318/34560 идеални части). След
извършеното дарение и към датата на своята смърт - на 10.11.2016 г. Н.А.К. вече
няма права в съсобствеността, поради което и неговите наследници по закон - преживялата
му съпруга К.П.К. и синовете му Н.Н.К. и А.Н.К., няма да са съсобственици в
делбения имот, поради което предявеният иск за делба следва да бъде отхвърлен
спрямо тях.
С нотариален акт № 176, т.IV,
рег. № 4257, д. № 308 от 09.09.2004
г. на нотариус Жанета Г.,*** действие РРС (л.236 от делото), Л.А.К. също дарил
на дъщеря си Б.Л.К.-Б. 1/82 идеална част от делбения имот. Тъй като подарената
идеална част надхвърля по размер притежавА.та от дарителя, то вещнопрехвърлителният
ефект ще настъпи само за действително притежаваните 53/5760 идеални части
(318/34560 идеални части). След дарението съделителят Л.К. няма да има права в
съсобствеността върху делбения имот, поради което искът за делба спрямо него
следва да бъде отхвърлен.
С нотариален акт № 176, т.IV, рег. № 4257, д. №
308 от 09.09.2004 г. на нотариус Жанета Г.,*** действие РРС (на л.241 от
делото) П.В.К. и А.А.К. продали на Б.Л.К.–Б. всеки от тях по 1/164 идеална част
или общо 1/82 идеална част от имота. Общо притежаваните от тях идеални части
обаче възлизат на 106/11520 идеални части (318/34560 идеални части), т.е.
същата е по-малка от продадената такава, поради което вещноправния ефект и на
този договор се ограничава до действително притежаваните идеални части. След
извършеното прехвърляне продавачите П.В.К. и А.А.К. зА.пред не притежават права
в съсобствеността и искът за делба срещу тях следва да бъде отхвърлен.
В резултат на трите прехвърляния Б.Л.К.-Б. стА.ла
собственик на 954/34560 идеални части от имота.
С нотариален акт 123, т.III,
рег. № 4721, д. № 346 от 20.08.2008 г. на нотариус Жанета Г.,***
действие РРС, Б.Л.К.-Б. дарила на сестра си К.Л.К.-Ф. 2/82 идеални части от
имота. Тези идеални части Б.К.-Б. действително е прехвърлила, тъй като общата
притежавани идеални части - 954/34560 идеални части са в по-голям размер.
Подведени под общ знаменател, тези дроби са равни съответно на 34560/1416960
(2/82 идеални части) и 39114/1416960 (954/34560 идеални части). След дарението Б.К.-Б.
остА.ла собственик на 4554/1416960
идеални части, а нейната сестра К.К.-Ф. стА.ла собственик на 34560/1416960 идеални части.
7.
Б.
С.ова К.
С нотариален акт № 60, т.IX,
рег. № 2237, д. № 2307/ 25.12.1946 г.
на нотариус при Русенкия областен съд К. Ц. Х. продал на И. Й. Б.
наследствените права на своята праводателка Б. С.ова К. ***, по мъж П. Д.,
върху наследството, оставено от покойните й родители С. А. К. и К. С.ова К.. В
депозирА.та молба с вх. № 36702/22.06.2012 г. съделителката Б.И.Д. оспорва
твърдението в исковата молба, че лицето К. Ц. Х. е син на нейната баба Б. С.ова
К.. Не се оспорва обаче факта, че наследствените права, които последната придобила
от своите родители, включително нейната 1/8 идеална част върху делбения имот,
били продадени в полза на купувача И. Й. Б.. От представеното удостоверение за
наследници на С. А. е видно, че наследниците на дъщеря му Б. С.ова Д. са били
нейния съпруг П. Г. Д. и техния син И.П.Д.. Съдът намира, че К. Ц. Х. не е син
на Б. С.ова Д., а купувач на наследството, което и е било оставено от нейните
родители, което впоследствие сам продал на И. Й. Б., тъй като документ за
собственост на продавача е посочен нотариален акт. Със заповед №
1684/08.10.1992 г. на кмета на Община Русе е деактувА. идеалната част от имота
на наследниците на И. Й. Б.. Същият е починал на 18.02.1955 г. и е наследен от
своята преживяла съпруга Б. Й.а Б. и четирите си деца – Н.И.Р., Х.И.Б., Й.И.Б.
и Г.И.Б. (удостоверение за наследници на л.19 от делото). Те наследяват
закупената от техния наследодател 1/8 идеална част поравно като всеки получава
по 1/40 идеална част от имота. Тези идеални части били отписани от актовите
книги за държавна собственост със заповед № 1684/08.10.1992 г. на кмета на
Община Русе (писмо на л.28 от делото). С нотариални актове съответно № 129, т.XI, н.д. № 2810/1995 г., №
49, т.XIV, нот.д.
№ 4375/1995 г. и № 89, т.I, н.д. № 634/1998 г. на нотариус при РРС трима от
наследниците на И. Й. Б. – Й., Г. и Х. Б. продали на съделителя Т.А.Т.
притежаваните от тях по 1/40 идеална част от имота.
С нотариален акт № 140, т.XXV, д. № 8548/04.12.1995 г. на нотариус при РРС Б. Й.а
Б. и Н.И.Р. прехвърлили на Г.К.Р. (понастоящем с фамилното име С.), преди
същата да сключи граждански брак, общо 1/20
идеална част от имота (всяка от двете прехвърлила своята 1/40 идеална част)
срещу задължение за издръжка и гледане.
С нотариален акт № 140, т. IX, д. 2597/01.04.1994 г.
на нотариус при РРС Т.А.Т. закупил от К. ова М. и А. ова И. по 1/48 идеална
част от имота от всяка от тях или общо 1/24 идеална част от имота. Двете
продавачки са наследници на С.К. като
наследяват съответно всяка по 1/120 идеална част, т.е. 36/4320 идеални части
(1/3 от 1/40 идеална част), получена от И.С.К. и по 17/4320 идеални части,
получени от Г.С.К., или общо 53/4320 идеални части за всяка от тях. Всяка от
двете обаче е продала на Т.Т. повече - по 1/48 идеална част (90/4320 идеални
части), поради което вещнопрехвърлителния ефект на договора е настъпил само до
притежаваните от двете права общо от 106/4320 идеални части.
По делото е представен и договор за дарение № 62,
т.IV, рег. № 11614, д. № 563/ 29.06.2009 г. на нотариус Г.Г.,*** действие РРС (
на л.332), с който И.Т.А. (син на ответника Т.А.Т.) дарил на С.А.Т. 1/24
идеална част от идеалните части, описани в нотариален акт № 140, т. IX, д.
2597/01.04.1994 г. на РРС и 3/40 идеални части, описани в нотариални актове
съответно № 129, т.XI, н.д. № 2810/1995 г., № 49, т.XIV, нот.д. № 4375/1995 г.
и № 89, т.I, н.д. № 634/1998 г. на нотариус при РРС. Както обаче беше посочено
по – горе, по нотариален акт № 140, т. IX, д. 2597/01.04.1994 г. на РРС Т.Т.
придобил само 106/4320 идеални части, а не на общо 1/24 идеална част, която
била продадена, тъй като продавачките К. ова М. и А. ова И. не са имали такива
права. По тази причина и С.А.Т., предвид вида на сделката - дарение и на
основание чл.22, ал.1 от СК, е стА.ла собственик (извън съпружеската
имуществена общност) на 3/40 идеални части (324/4320 идеални части) и на 1/24
идеална част (106/4320 идеални части) или общо на 430/4320 идеални части.
С нотариален акт № 103, т.III,
рег. № 4473, д. № 285/13.12.2013 г.
на нотариус Албена Маркова, с район на действие РРС (на л.722), А.С.К. и Е.М.К.
продали на С.А.Т., по време на брака й с Т.Т., сключен на 07.07.1974 г.
(удостоверение за сключен граждански брак на л.70 от делото), 5/32 идеални
части от находящата се в имота едноетажна жилищна сграда, построена върху 257
кв.м. и съответни части от дворното място. Както обаче беше посочено по-горе, А.
и Е. К. не са били собственици на тези 5/32 идеални части, а само на 11/96
идеални части от имота, включително от тази сграда, поради което и вещнопрехвърлителния
ефект на договора е настъпил до размер на 11/96
идеални части от сградата, които са придобити от Т. и С. Тончеви в режим на
съпружеска имуществена общност.
Б. С.ова К. (Д.) получила и 1/40 идеална част (36/1440
идеални части) по наследство от своя брат И.С.К., която оставила в наследство
на своя син И.П.Д.. Последният наследил по заместване и 17/1440 идеални части
от своя чичо Г.С.К., или общо стА.л собственик на 53/1440 идеални части. На
21.05.1997 г. И.П.Д. починал и оставил за свой единствен наследник
съделителката Б.И.Д., която наследила посочените 53/1440 идеални части.
8.
С.К.
Както вече беше посочено, с нотариален акт № 39,
т.V, рег. № 1036, д. № 1190 от 16.09.1944 г. на нотариус при Русенския областен
съд (л.15 от делото) С.К. продал на П. Р.П.
своята 1/16 идеална част от делбения имот. След смъртта на П. Р.П. на
20.04.1976 г. той оставил за свои наследници своя син П.Р., дъщеря си Б.П.К. и преживялата си съпруга
от последващ, втори брак - С. И. Р. (удостоверение за наследници на л.18 от
делото). В исковата молба се твърди и това обстоятелство не е било оспорено, че
този втори брак е сключен след 1950 г., т.е. след одържавяването на имота в
края на същата година. Както е изяснено и в мотивите към т.1 от Тълкувателно
решение № 1 от 4.11.1998 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 1/1998 г., ОСГК във връзка
с тълкуването на чл.9а от ЗН, ако бракът е сключен след одържавяването на имота
и съпрузите са починали преди възстановяването, то всякакъв принос на съпруга -
наследник е изключен и в този случай е оправдано от морална гледна точка да се
отрече правото на наследяване на наследниците на последващия съпруг, когато от
брака няма деца. Така при възстановяването собствеността се запазва за лица, с
които наследодателят е имал родствена връзка. Както се сочи и в т.2 от същото
Тълкувателно решение, правилото на чл.9а от ЗН има обратно действие при
определяне на кръга на наследниците. Независимо от това, видно от последното
изискано удостоверение за наследници на П. Р.П. (на л.489), при смъртта си на
25.03.1999 г. С. И. Р. не е оставила низходящи. По делото е представено (на
л.439) и удостоверение за отказ от последната от наследството, оставено от нейния
съпруг П. Р.П., който отказ бил вписан в книгата на РРС под № 212/30.07.1992 г.
Този отказ съгласно чл.53 от ЗН уголемява дела на неговите деца - П.Р. и Б.П.К., всеки от които получава по
наследство по 1/32 идеална част от имота. На 06.12.2001 г. П.Р. починал във Виена, Австрия и бил наследен
от преживялата си съпруга Х. П. Р. въз основа на оставено в нейна полза
завещание от 21.11.2000 г. (удостоверение за наследство на л.245). С нотариален
акт № 31, т.III, рег. № 3844, д. № 344/ 18.11.2002 г. на нотариус Цвятко Миланов, с район
на действие РРС (на л.247 от делото) Х. П. Р. продала на съделителката К.К.К.
своята 1/32 идеална част от имота. Другата
1/32 идеална част продължава да е
собственост на Б.П.К.. Тук следва да се посочи, че по делото не са представени
описаните в заявлението на Б.К. и К.К. (с характер на писмена защита) с вх. №
26519/22.06.2018 г. нотариален акт № 015, т.II, рег. № 1718, д. № 085/29.02.2008 г. и нотариален
акт № 94, т.II, д. № 2133/1993 г., поради което делбата следва да бъде допусната при
посочените права за тези две съделителки.
Както беше посочено, С.К. получил и 1/40 идеална част от своя брат И.С.К.,
починал през 1952 г. в Румъния. След смъртта си на 20.01.1977 г. С.К. оставил за свои наследници сина си С. ов К.
и дъщерите си А. ова И. и К. ова М., т.е. всеки от тях получава по 1/120
идеална част по наследство от своя баща (удостоверение за наследници на
л.544-545 от делото). Всеки от тримата е получил по заместване и по 17/4320
идеални части от своя чичо Г.С.К., или общо 53/4320 идеални части за всеки от
тях. Както беше посочено обаче, А. И. и К.
М. продали своите идеални части с нотариален акт № 140, т. IX, д.
2597/01.04.1994 г. на нотариус при РРС на Т.А.Т., поради което зА.пред те нямат
права в съсобствеността върху делбения имот. 53/4320 идеални части от имота,
принадлежали по наследство на С. ов К., били наследени от неговия син –
съделителя А.С.К., които са негова лична собственост (не се притежават в режим
на съпружеска имуществена общност).
Беше посочено също, че с нотариален акт № 66,
т.XXII, д. № 7199/02.12.1992 г. на нотариус при РРС, съгласно извършеното
изменение на акта с влязло в сила решение, А.С.К. и съпругата му Е.М.К.
придобили само 11/96 идеални части от двуетажната масивна сграда със застроена
площ от 923 кв.м. и от дворното място. Права в едноетажната сграда в имота,
придобити от А.С.К. по завещание съгласно констативен нотариален акт за
собственост № 83, т.XI, дело № 6249/ 95 г. на нотариус при РРС, последният и съпругата му нямат, тъй като те били
продадени на С.Т. през 2013 г. Така Е. и А. К. са собственици в режим на
съпружеска имуществена собственост само на 11/96
идеални части от двуетажната сграда, А.К. е собственик по наследство и на 53/4320 идеални части, които са негова
лична собственост, при каквито права тези съделители следва да участват в
делбата.
Съдът намира, че практически по – удобно би било
квотите на съделителите да бъдат изразени освен с обикновени дроби и с
десетични такива, поради голямото цифрово изражение на знаменателя, като закръглянето
на десетичните дроби се извърши до четвърта цифра след десетичната запетая. Изчисленията
бяха проверени чрез използване на специализиран софтуер, при което общият сбор
на квотите на съделителите е равен на единица.
Описанието на имота следва да бъде извършено и
съгласно действащата кадастрална карта на гр.Русе, тъй като очевидно
понастоящем и към 2011 г. (скица на л.305 от делото) двуетажната жилищна сграда
е разделена на два самостоятелни обекта, които са нанесени със свои
самостоятелни идентификатори.
Така мотивиран и на основание чл.282, ал.1 от ГПК
(отм.), Русенският районен съд
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА
ДО ДЕЛБА между И.Г.К., с ЕГН **********,***,
Е.И.К., с ЕГН **********,***, р-н Средец, ***,
вх.“Б“, ет.2, ап.11, И.П.К., с ЕГН **********,***, р-н Средец, ***, вх.“Б“,
ет.2, ап.11, Г.П.К., с ЕГН **********,***, р-н Средец, ***, вх.“Б“, ет.2, ап.11,
А.С.К., с ЕГН **********,***, Е.М.К., с ЕГН **********,***-а, Т.А.Т., с ЕГН **********,***,
С.А.Т., с ЕГН **********,***, Б.П.К., с ЕГН **********, с адрес ***-Г, К.К.К.,
с ЕГН **********,***, В.П.М., с ЕГН **********,***,
р-н Изгрев, ***, вх.“Г“, ет.1, ап.23, Р.П.Н., с ЕГН **********,***, Е.Р.Д., с ЕГН **********,***, Б.И.Д., с ЕГН **********,***,
Т.Н.Н., с ЕГН **********,***, Л.Н.И., с ЕГН **********,***, Г.К.С., с ЕГН **********,***,
Б.Л.К. - Б., с ЕГН **********,***, К.Л.К. – Ф., с ЕГН **********,***, О.Г.К., с
ЕГН **********,***, В.Г.К., с ЕГН **********,***, Б.Г.К., с ЕГН **********,***,
„Стройремонт-96” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.София, ул.„Охрид” № 32А, ет.4, представлявано от управителя А. К.ов Рангелов,
Н. Х. Б. (по съпруг Т. С.) от гр.София, без данни за дата на раждане, Т.Х. Б.
от гр.София, без данни за дата на раждане и Община Русе, представлява от кмета
Пламен Пасев Стоилов, следния недвижим имот: Дворно място, находящо се в
гр.Русе, по ул.“Николаевска“ № 5, цялото с площ от 2274 кв.м., представляващо
имот № 26, в кв.118, с идентификатор 63427.2.26
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Русе, при съседи
63427.2.4887, 63427.2.70, 63427.2.5109, 63427.2.64, заедно с построените в това
дворно място сгради, както следва: двуетажна масивна сграда с идентификатор 63427.2.26.1, със застроена площ от 526
кв.м., с предназначение сграда-паметник на културата, двуетажна масивна сграда
с идентификатор 63427.2.26.2, със
застроена площ от 393 кв.м., с предназначение сграда-паметник на културата и
едноетажна масивна сграда с идентификатор 63427.2.26.3,
със застроена площ от 257 кв.м., с предназначение сграда за обществено хранене,
при права, както следва:
0,0938 (3/32) идеални части за И.Г.К.,
с ЕГН **********.
0,0313 (1/32) идеални части за Е.И.К.,
с ЕГН **********
0,0313 (1/32) идеални части за И.П.К.,
с ЕГН **********.
0,0313 (1/32) идеални части за Г.П.К.,
с ЕГН **********.
0,0123 (53/4320) идеални части за А.С.К., с ЕГН**********.
0,115 (11/96) идеални части в режим
на съпружеска имуществена общност за Е.М.К., с ЕГН ********** и А.С.К., с ЕГН**********
само от масивните двуетажни сгради с
идентификатори 63427.2.26.1 и 63427.2.26.2, както и същите идеални части в режим на
съпружеска имуществена общност за Т.А.Т., с ЕГН ********** и С.А.Т., с ЕГН **********,
само от масивната едноетажна сграда с идентификатор 63427.2.26.3 и дворното място.
0,0996 (430/4320) идеални части за С.А.Т., с ЕГН **********.
0,0313 (1/32) идеални части за Б.П.К.,
с ЕГН **********.
0,0313 (1/32) идеални части за К.К.К.,
с ЕГН **********.
0,0260 (5/192) идеални части за В.П.М.,
с ЕГН **********.
0,0260 (5/192) идеални части за Р.П.Н.,
с ЕГН **********.
0,0521 (5/96) идеални части за Е.Р.Д.,
с ЕГН **********.
0,0368 (53/1440) идеални части за Б.И.Д.,
с ЕГН **********.
0,0911 (35/384) идеални части за Т.Н.Н.,
с ЕГН **********.
0,0130 (5/384) идеални части за Л.Н.И.,
с ЕГН **********.
0,05 (1/20) идеални части за Г.К.С.,
с ЕГН **********.
0,0032 (4554/1416960) идеални части за
Б.Л.К. - Б., с ЕГН **********.
0,0244 (34560/1416960) идеални части
за К.Л.К. – Ф., с ЕГН **********.
0,0031 (53/17280) идеални части за О.Г.К.,
с ЕГН **********.
0,0031 (53/17280) идеални части за В.Г.К.,
с ЕГН **********.
0,0031 (53/17280) идеални части за Б.Г.К.,
с ЕГН **********.
0,0542 (13/240) идеални части за Н. Х.
Б. (без данни за дата на раждане).
0,0125 (3/240) идеални части за
Т.Х. Б. (без данни за дата на раждане).
0,125 (12/96) идеални части за Община
Русе, с изключение на имот,
представляващ съгласно нотариален акт № 019, т.V, рег. № 9305, д.732/19.12.2000
г. на нотариус Румяна Падалска, с район на действие РРС, сутерен кафе-бар със
застроена площ от 255 кв.м., построен през 1983 г. в двуетажна сграда в
гр.Русе, на ул.“Николаевска“ № 5, имот пл. № 26, в кв.137 по плА. на гр.Русе, а
понастоящем кв.118, при граници: ул.“Рила“, ул.“Николаевска“ и ул.“Скобелев“.
0,125 (12/96) идеални части за
„Стройремонт-96” ООД, с ЕИК *********, само
от имот, представляващ съгласно нотариален акт № 019, т.V, рег. № 9305,
д.732/19.12.2000 г. на нотариус Румяна Падалска, с район на действие РРС,
сутерен кафе-бар със застроена площ от 255 кв.м., построен през 1983 г. в
двуетажна сграда в гр.Русе, на ул.“Николаевска“ № 5, имот пл. № 26, в кв.137 по
плА. на гр.Русе, а понастоящем кв.118, при граници: ул.“Рила“, ул.“Николаевска“
и ул.“Скобелев“.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за делба на гореописания имот по отношение на Л.А.К., с ЕГН
**********, с адрес ***, К.П.К., с ЕГН **********, с адрес ***, Н.Н.К., с ЕГН **********,
с адрес ***, А.Н.К., с ЕГН **********, с адрес ***, П.В.К., с ЕГН **********, с
адрес ***, А.А.К., с ЕГН **********, с адрес ***.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от него на страните.
След
влизането му в сила, делото да се докладва за продължаване на делбата във
втората фаза.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/