№ 40
гр. Варна, 17.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Г. Н. Грънчев
като разгледа докладваното от Ангелина Й. Лазарова Въззивно частно
наказателно дело № 20233000600034 по описа за 2023 година
Предмет на въззивното производство е определение № 14 по ЧНД №
464/2022 г. на Окръжен съд гр. Шумен, постановено на 13.01.2023 г., с което
съдът се произнесъл по жалба от адв.Г. Ш. от ВАК, повереник на И. И. И. и
Ала Н. И., наследници на пострадалата М. И. И., и отменил постановление на
Окръжна прокуратура Шумен за прекратяване на наказателното производство
по досъдебно производство № 147/2018г. по описа на РУ гр. Нови Пазар.
Въззивното производство е образувано по протест на прокурор при ОП
Шумен, който намира, че определението е незаконосъобразно, неправилно и
необосновано. Счита се, че съдът е нарушил закона и излязъл извън
правомощията си, като се е произнесъл относно събраните при разследването
доказателства и нуждата от конкретни, допълнителни такива. На следващо
място, неправилно приел безкритично за основателни доводите на
поверениците, че липсва анализ на събраните гласни доказателства и по
отношение на безспорно установяване на механизма на травматичните
увреждания на пострадалата и свид. Н. И., за което според прокурора са
налице заключения на комплексните петорни експертизи и не са кредитирани
заключения на комплексните тройни. Прокурорът счита, че делото е изяснено
от фактическа страна и посочените от съда нови действия не биха допринесли
за промяна на установената фактическа обстановка и обективна истина, а
именно, че водач на автомобила по време на инкриминираното произшествие
е била пострадалата и касае за нещастен случай, респ. основание
производството да бъде прекратено по чл. 24 ал. 1 т. 1 предл. 2 от НПК.
Поради изложеното предлага отмяна на определението и потвърждаване на
постановлението за прекратяване на производството.
Пред въззивния съд е постъпило становище на повереника на
родителите на пострадалата, адв. Г. Ш., който моли определението на съда да
1
бъде потвърдено.
След задълбочена проверка на материалите по делото, актовете на
прокурора и съда, настоящият състав на въззивната инстанция, счете
протестът за допустим, но по същество неоснователен. Съображенията в този
смисъл:
I. На първо място е необходимо уточнение, че прокуратурата в пълнота
упражнява правомощията си на ръководно-решаващ орган на ДП и единствен,
който решава кого и дали да привлече към наказателна отговорност, и за
какво престъпление. Но преценката й подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност в пределите, очертани в чл. 243, ал. 5 и 6 от НПК,
обхващащи въпросите - извършено ли е пълно, всестранно и безпристрастно
разследване, установена ли е правилно фактическата обстановка по делото,
осъществени ли са правомощията на прокурора по анализа и оценката на
фактите.
Схващането за обоснованост на един акт винаги изисква изследване на
факти. Фактите могат да бъдат достатъчни, но неправилно интерпретирани,
или – недостатъчни, за да бъдат интерпретирани други, включени в предмета
на доказване. Тук може да се констатира, както неправилна оценка, така и
непълнота на разследването по прекратеното наказателно производство.
Постановлението ще бъде обосновано, когато проведено обективно,
всестранно и пълно разследване, установените фактически положения
обективно съответстват на събрания и проверен от прокурора доказателствен
материал, без да са допуснати аналитични грешки. Съдебната практика е
категорична, че за изясняване на обективната истина по делото не е
необходимо събирането на всички възможни, допустими и относими към
предмета на доказване доказателства и доказателствени средства, нито пък те
да бъдат изцяло безпротиворечиви и еднопосочни. Обосноваността би била
постигната, когато доказателствата по делото, позволяват на прокурора да
формира стабилна фактическа съвкупност по предмета на доказване, като
интерпретира съответно взаимовръзките между фактите.
Законосъобразността, от своя страна, може да се отнесе към
подвеждането на факти спрямо квалификация, но и към спазване на
процесуалните правила. Постановлението за прекратяване ще е
законосъобразно, когато правните изводи на прокурора са съответни на
установената и изложена в обстоятелствената му част фактическа обстановка.
Прекратяването на наказателното производство изцяло ще бъде
законосъобразно, само ако в хода на разследването не са били събрани
доказателства за извършване на друго престъпление от общ характер.
При съдебния контрол върху ДП се осъществява пряко проверка върху
доказателствената съвкупност и най-често, в случаите на отмяна на
постановлението, задължителните указания са свързани с необходимостта от
2
допълнителни доказателства, чието събирането им е възможно и
законосъобразно за постигане на окончателен извод. Обемът на
задължителните указания, които съдът може да даде на прокурора, на
основание чл. 243 ал. 6 т. 3 от НПК, обхваща прилагането на материалния и
процесуалния закон. В този смисъл са налице приетите от съдебната практика
разяснения, напр. в Решение № 557 от 17.12.2009 г. на ВКС по н. д. №
527/2009 г., I н. о.; Решение № 238 от 29.04.2010 г. на ВКС по н. д. №
118/2010 г., I н. о.: „Произнасянето по обосноваността и законосъобразността на
постановление за прекратяване на наказателното производство, несъмнено е обусловено от
преценка на съда по отношение на въпросите - извършено ли е престъплението и кой е
неговия автор, а преди това по правилността на оценката на доказателствата в тази
насока, направена от прокурора“; Решение № 155 от 12.11.2018 г. по н. д. №
775/2018 г., ІІІ н. о. на ВКС: „В посоченото определение съдебният състав на въззивния
съд е споделил изводите на градския съд за неправилно приложение на материалния закон,
критикувайки изводите на прокурора относно недоказаността субективната страна на
деянието, направил е и анализ на събраните по делото доказателства.“; Решение №
61 от 9.06.2020 г. на ВКС по н. д. № 209/2020 г., I н. о. : „От съдържанието на
цитираните определения, постановени по реда на чл. 243, ал. 7-8 от НПК, е видно, че
съдебните състави на въззивния съд са утвърдили дейността на първата инстанция,
извършена в рамките на осъществения съдебен контрол върху постановленията за
прекратяване на наказателното производство. Споделена е критиката към изводите и
доказателствения анализ на прокурора, както и наложилото се в тази връзка
обсъждане на фактически и правни въпроси. В производството по реда на чл. 243 от НПК
съдът, извършвайки проверка на обосноваността и законосъобразността на постановлението
за прекратяване на наказателното производство, навлиза по съществото на делото, тъй
като същността на процедурата изисква формиране на предварително заключение по
обвинението.“.
В посочените съдебни актове на върховната инстанция ясно е
разяснено, че именно поради степента на навлизане по същество в
обвинението и анализа на доказателствата, съдиите, упражнили съдебен
контрол по чл. 243 ал. 6-8 от НПК, следва да се отвеждат от ново участие в
последващо разглеждане на същото наказателно производство. Видно е
обаче, че границите на съдебния контрол обхващат всички материали по
делото и направените по тях изводи от прокурора, като съдът е свободен да
формулира свои, както за съществуващото, така и за дължимото ниво за
разкриване на обективната истина, респективно за доказателствата, които
биха позволили изпълнението на принципите на чл. 13 и 14 от НПК. Поради
което и указанията на съда по реда на чл. 243 ал. 6 т. 3 и ал. 8 от НПК могат
да засягат доказателствата по наказателното производство, респ. непълнотата
или непълноценността им за изграждане на изводите по правилното
приложение на материалния закон.
На тази основа, съставът счете възраженията по протеста, че в
определението ШОС е излязъл от рамките на компетентността си и си вменил
правомощия да ръководи разследването в досъдебната фаза, като
неоснователни.
3
II. Съществен в хода на едно разследване не е броят на огледите и
назначените експертизи, а приносът им към изясняване на предмета на
доказване и разкриване на обективната истина. Към момента разследването не
е ефективно и качествено, независимо от количеството проведени действия.
1). Въз основа на аналитичната проверка по приетите от прокурора за
установени по делото фактически положения, произнасяйки определението
по ЧНД № 464/22г., ШОС счел, че разследването не е събрало достатъчно
относими към разкриване на обективната истина доказателства, не е
проведено, всестранно, обективно и пълно, и не са изяснени по категоричен и
детайлен начин значими факти. В разглежданото определение
първоинстанционният съд е коментирал конкретни неизяснени положения и
дал указания за назначаване на:
Съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства;
ДНК експертиза;
Комплексна съдебно- медицинска, биомеханична и автотехническа
експертиза с участието на съдебен лекар, биомеханик /физик/и автоексперт.
По всяка от необходимите експертизи съдът формулирал и конкретни
задачи.
При обсъждане становището на прокурора по протеста, изложените от
първоинстанционния съд съображения, и с оглед материалите по делото,
въззивният състав формира извод за законосъобразност и относимост на
указанията, дадени на основание чл. 243 ал. 6 т. 3 от НПК към органите на
разследването. Надценяването на гласните източници, при изясняване на
фактическата обстановка в постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателното производство, е довело до противоречиви по отношение на
останалите доказателства, непълни, основани на предположения,
констатации. Сигурността в протеста, че с изпълнението на указанията на
съда няма се достигне до други изводи по фактите, е преждевременна и
неубедителна.
Тезата, че съдът неправилно, безкритично и еднопосочно приема
всичко, което пострадалите поискат, е несъстоятелна, предвид конкретните
съображения в мотивите на определението. Прецизността налага да се отчете
още и, че орган на разследването – разследващ полицай, е заявявал
необходимост от назначаване на ДНК експертиза на ВД, иззети при огледа,
която ще сравни дали по волана и шофьорската седалка/шофьорския праг има
такива следи, които да установят кой с точност е карал МПС-то; както и от
биомеханична експертиза, в писмата си с искане за продължаване на срока на
разследването – от 30.03.2018г., 05.07.2018г., 03.09.2018г., 09.11.2018г. и т.н.
Тези аргументи са били възприети, без да са били изключени, от
наблюдаващия прокурор и административният ръководител, постановил
продължаване на процесуалния срок.
При установеното към момента неизследване на значими веществени
обекти; противоречиви източници за разположението на пътниците в
4
автомобила преди произшествието; непълни/неубедителни изводи на
назначените комплексни експертизи - необходимостта от провеждане на
допълнително разследване и изпълнение на дадените от съда указания е
обоснована.
2). Заключението на комплексната арбитражна експертиза не може да
бъде счетено за достатъчно поради следните решаващи аргументи:
В т. 8, л. 92, абз. 2, вещите лица коментират проведения на 12.03.2018г.
оглед, при който са описани деформации по л.а., но сочат, че при
преобръщане на автомобила върху колелата му, след огледа, на мястото на
произшествието може да са получени някои увреждания, например
протривания по лявата или дясната страна на купето му. „Няма данни чрез
които да се конкретизират такива увреждания тъй като всички деформации са
описани при огледа на л.а. БВМ в Нови пазар.“. Този изначален проблем е
могъл и следва да бъде преодолян в хода на указаната от ШОС комплексна
експертиза.
Първият оглед на местопроизшествието не е отразил находките,
коментирани в показанията пред съдия на свид. Е.Д. (останали извън
вниманието на вещите лица), т. 1, л. 44 – предпоследно изречение в края на
страницата, за стъкло от автомобила, намиращо се на „страничния бордюр, на
отсрещния бордюр…“, дава информация и за друго стъкло и разположението
му. Фотоалбумът към този огледен протокол позволява по-пълна представа за
завареното положение, за разлика от съдържанието на самия протокол, и
може да подпомогне изследваните обстоятелства. С тази цел, снимките,
направени при огледа, следва да бъдат приложени в тяхната пълнота, да бъде
подобрено тяхното изображение, да бъдат увеличени значимите детайли, сред
които и вещите пръснати в и около автомобила. С участието на знания и от
областта на фотограметрията може да се определи разположението на
предните седалки една спрямо друга (сн. 13, л. 92), на ръчната спирачка,
скоростния лост, позицията на „възглавницата“ на шофьорската седалка.
Видно от показанията на същата свидетелка, при идването на полицейски
служители – „по-високият като дойде направи снимка на колата“. Такъв
източник по делото не е събран и обсъждан, свидетелите полицейски
служители не са запитани дали са правили снимки на л.а. и защо, къде са към
момента тези снимки.
Огледът от 12.03.2018г. включва пояснението, че л.а. „се иззе и
транспортира“. Данните по този оглед отразяват състоянието на л.а. само
обърнат по таван. Не е бил довършен огледът след преобръщането му на
колела. Не е ясно как и кога е станало това, с помощта на каква техника, как е
бил пренесен до РУ Нови пазар – по капак или върху колелата. Тази
информация – очевидно е съществена и за вещите лица от комплексната
арбитражна експертиза, но не е изследвана напълно. В тази насока ценни
показания могат да дадат поемните лица, лицето, осъществило
транспортирането на автомобила и лицето, приело го на паркинга. Свид. А.Б.,
5
едно от поемните лица, в показанията си сочи, че е бил на мястото до 01.30ч.,
но не е разпитван по тези обстоятелства, които следва да е възприел.
Очевидно, в присъствието на полицаите свид. Ц.Г. е имала възможност
да се доближи до колата, да надникне вътре, да вземе шапката на сина си
свид. Х. (от шофьорската седалка или от земята – тъй като показанията са
двусмислени). Батерия на мобилен телефон е била намерена и върната.
Местоположението на тези и други вещи, пръснати около л.а. също могат да
дадат информация за разположението на собствениците им при динамиката
на произшествието до окончателното спиране на автомобила.
При огледа на шофьорската седалка на 15.03.2018г. е пропуснато да се
измери разположението на съседната седалка, както и дали шофьорската
седалка е била изправна и е могла да бъде местена. Основателно е
възражението на поверениците, че пътуващите в автомобила момчета, не
дават показания при сядане от страна на пострадалата на шофьорското място,
седалката да е била преместена.
В нито една експертиза до момента не е обсъждан въпросът с
вдигнатата ръчната спирачка, както и какъв би бил ефектът от вдигането й в
процеса на движение (обективно не е била вдигната след преустановяване на
движението му); довело ли е това до блокиране на части и системи на
автомобила; такива ли щяха да са следите по платното и банкета; би ли се
променил изводът за скоростта на движение; при „вкопчването“ във волана,
видимо по снимките към експертизите, разясняващи значението на травмата
на пострадалата между палец и показалец, могла ли е тя да вдигне ръчната
спирачка или е било извършено от друг; и т.н.
По отношение на обстоятелствата, свързани с разположението на
пътуващите в автомобила. За ръстът на свид. Х. по делото има противоречиви
данни – в т. 2, л. 112, по схемата е отбелязан ръст 179см. Експертизите
приемат 185см (арбитражната приема неговите собствени показания).
Разликата е значителна и би следвало да се потърси обективно измерване,
респективно преценка по отношение на пространството, необходимо му да
управлява л.а., седейки зад волана. Не е коментирано, че постъпвайки в
спешния център той е бил изпратен за образно изследване с отразяване
„Повърхностна травма на корема, долната част на гърба и таза.“, това
насочване не може да е независимо от оплакванията на пациента. Ако той
наистина е имал такива оплаквания, в съответствие и с позицията на самото
образно изследване, би ли се променил изводът за възможното място, на
което е пътувал в автомобила. Извън вниманието на експертите е било и
изследването на твърденията на свид. Н. И. къде и как е пътувал, къде е бил
след спиране на л.а. и как е излязъл.
Правилно ШОС е изискал да се извърши компютърна симулация на
произшествието, да се изследват различните варианти на разположение на
пътуващите, с и без колани. До момента не е налице отговор на експертите,
съответстват ли гласните показания на свид. Х. за начина, по който е възприел
6
тялото на пострадалата – наполовина навън и навътре в автомобила, на
обективните травми по нея, на вероятността тялото да е счупило стъклото на
шофьорската врата и с коя своя част, и най-вече на физичните сили, проявени
в динамиката на произшествието. Независимо, че е било депозирано
съображение за необходимост от изследване дали травмата между палец и
показалец може да бъде получена, ако пострадалата е била на задната седалка
и е държала металната стойка на „възглавницата“ на шофьорската седалка, и
от обективното състояние на тази „възглавница“ по снимковия материал,
вещите лица от арбитражната експертиза не са разгледали такъв вариант.
Вещите лица от тройната експертиза поставят пострадалата на предна дясна
седалка, а от друга страна свързват травмата с извод, че към момента на
произшествието е държала волана. До този момент не е изследвано
съответства ли на травмите й съчетаване на тези два елемента – да е седяла на
предна дясна седалка и да е хванала волана, по време на загубата на
управление от другия водач.
Поставените въпроси търсят отговор, не за да разсеят нечии съмнения и
предубеждения, а само с цел да се изясни обективната истина по делото. За
съжаление, преценката на органите на ДП за връщане на л.а. осуетява
възможността за експертен оглед към момента. От друга страна, по делото
съществуват фотоснимки, възможности за подобряване на качеството им,
събиране и на гласни доказателства, за изясняване на свързаните с него
въпроси.
В заключение, всички указани от първоинстанционния съд действия, с
допълненията на настоящата инстанция, биха обезпечили събирането на нови
гласни и веществени доказателствени средства, СМЕ и ДНК експертизи,
проверката на събраните (основно гласните) доказателствени средства –
показанията на свидетелите Х. и И., и експертното интерпретиране на цялата
съвкупност от една комплексна експертиза, която би имала необходима и
достатъчна основа за изводи с приложение на специални знания, вкл. от
областта на фотографията, фотограметрията, и трасологията.
С оглед на изложеното съставът на ШОС е взел правилно решение да
отмени постановеното от прокурора и да върне делото за прилагане на
закона. В хода на разследването следва да бъдат съобразени указанията по
разглежданото и настоящото определение.
Поради което и предвид липсата на служебно констатирани основания
за отменяване или изменяване на определението, на основание чл. 243 ал. 8 от
НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 14, постановено на 13.01.2023 г., на
Окръжен съд гр. Шумен, по ЧНД № 464 по описа на същия съд за 2022г.
7
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8