№ 496
гр. Варна , 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на девети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско
дело № 20203100503545 по описа за 2020 година
Производството пред въззивния съд е образувано възоснова на въззивна жалба от Б.
Е. В., представляван от адв. Стоян Зл.С. от ВАК срещу Решение № 9255/2019 г.
постановено по гр.д. № 92555 по опис на ВРС за 2019 г. – 31 състав, с което
Ц. Н. Т. ЕГН**********, И. В. М. ЕГН**********, И. А. С. ЕГН********** и Б. Е.
В. ЕГН********** солидарно са осъдени да заплатят на ищеца Г. С. Р. ЕГН********** от
гр.Варна, жк.Чайка, бл.68, вх.И, ет.4, ап.12
сумата от 9 860лева, представляваща стойността на противозаконно отнето и
погинало МПС л.а.“БМВ 120“ д.к.№В4454НМ, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на сезиране на съда - 14.06.2019г. до окончателното изплащане на
сумата, на осн. чл.45 от ЗЗД, и
3001.89лева лихва върху главницата за времето от 13.06.2016г. до 13.06.2019г. на
осн.чл.86 от ЗЗД и
1 358.24лева, разноски по делото на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания
акт, постановен в несъответствие със събраните доказателства. Отправено е искане за
отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго с което, съдът да отхвърли
осъдителната претенция на ищцата към ответника Б. Е. В.. В съдебно заседание въззивният
жалбоподател, чрез пр. представител поддържа жалбата и претендира присъждане на
разноските по делото.
В отговор насрещната страна, оспорва основателността на жалбата, като излага
съображения за правилност и обоснованост на първоинстанциониия съдебен акт с подробни
възражения, основани на цитирана в отговора съдебна практика.В съдебно заседание
1
поддържа тезата, че Б. Е. В. е осъден за участие в организирана престъпна група, от което
следва и основателност на претенцията спрямо него.
Съдът, след служебна проверка на обжалваното въззивно решение, намира същото за
валидно и допустимо.
Относно правилността на първоинстанционния съдебен акт, съдът намира следното:
Пред първоинстанционния съд ищецът Г. С. Р. е предявил срещу ответниците Ц. Н.
Т., И. В. М., Б. Е. В. иск с правно основание чл. 45 и 86 от ЗЗД. В обстоятелствената част на
исковата молба ищецът е изложил, че на 15.11.2014 г. е откраднат личният му автомобил с
ДКН В 4454 НМ на стойност 9860 лева и намиращите се в него движими вещи, на обща
стойност 883.30 лева. Твърди, че движимите вещи са били собственост на неговия син и
след кражбата е заплатил на сина си техния паричен еквивалент. Излага, че с Присъда № 8
от 10.03.2017 г. на Пловдивски военен съд ответниците са признати за виновни в
извършване на престъпление и претендира да бъдат осъдени солидарно да му заплатят
обезщетение за нанесени имуществени вреди и мораторни лихви както следва: 9 860 лева,
представляваща оценката на лекият автомобил; 883.30 лева, обща стойност на движими
вещи; 3 001.89лв. лихва върху стойността на л.а. за времето от 13.06.2016г. до 13.06.2019г. ;
268.93лв. лихва върху сборната главница за отнетите движими вещи за времето от
13.06.2016г. до 13.06.2019г. и сторените разноски по делото.
Ответникът Ц.. Н. Т., в писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК е изразил
становище за неоснователност на исковете като оспорва твърдението на ищеца, че е
собственик на лекият автомобил.
Ответникът Ива. А. С. не е отговорил на предявения иск и не е ангажирал съда с
възражения.
Ответникът И.В. М., оспорва правото на иск по отношение на стойността на
движимите вещи, като счита, че ищецът е предявил чуди права или ако твърди, че се е
суборгирал в правата на собственика, следва да установи този факт.Възразява и срещу
основателността на претенцията за сумата, представляваща стойността на лекия автомобил
като твърди, че тя вече е платена на ищеца от застрахователя.
Ответникът Б. Е. В. в писмен отговор е оспорил основателността на предявения иск с
правоизключващото възражение, че не е пасивно легитимиран, тъй като не е участвал в
кражбата лекия автомобил.
Първоинстанционният съд е уважил предявения иск само за сумата, претендирана
като стойността на лекия автомобил, ведно с мораторната лихва от датата на осъществяване
на деянието, като е приел за неоснователни възраженията на ответниците позовавайки се на
постановената и влязла в законна сила на 203.2017 г. присъда №8/10.03.2017г. на
Пловдивски военен съд по НОХД №3/2017г. По отношение на претендираното
обезщетение, произтичащо от твърдението, за отнети движими вещи, осъдителният иск е
отхвърлен и в тази част решението е влязло в законна сила.
Спорно пред въззивния съд от фактическа страна е участието на въззивния
жалбоподател Б. Е. В. в изпълнителното деяние, от което ищецът е претърпял вреда. Спорно
от правна страна е дали осъждането за организирана престъпна група, с участието на Б. Е. В.
обосновава неговата отговорност, независимо дали е участвал в конкретното изпълнително
деяние, довело до вреда за ищеца.
От разпоредбата на чл. 300 от ГПК се установява, че гражданският съд е задължен да
зачете задължителния характер на влязла в законна сила присъда №8/10.03.2017г. на
Пловдивски военен съд по НОХД №3/2017г. по отношение на извършеното деяние,
неговата противоправност и виновността на дееца. От съдържанието на присъдата се
2
установява, че въззивния жалбоподател Б. Е. В. е признат за виновен в това, че е участвал в
организирана престъпна група, ръководена от И. В. М., която е създадена с користна цел да
вършат престъпление по чл. 195 вр. л. 194 от НК и е осъден на две години и десет месеца
лишаване от свобода. От диспозитива на присъдата, не може да се установи, в кои деяния е
участвал подсъдимия Б. Е. В.. Мотивите съдържат няколко подточки, като всяка от тях се
отнася да конкретен пострадал, от конкретно изпълнително деяние. Диспозитивът на
присъдата е абстрактен, но мотивите са изключително подробни и от тях се установява, че в
т.2.7, която се отнася до кражбата с пострадалия ищец, ответникът Б. Е. В. не е участвал.
След като ответникът Б. Е. В., не е участвал в деянието, от което са нанесени имуществени
вреди на ищеца, следва че гражданският съд не е обвързан с диспозитива на осъдителната
присъда в тази част, защото под присъда, се има предвид единство между мотиви и
диспозитив. При постановяване на решение от гражданския съд, същият е длъжен да
констатира, дали ответникът е признат за виновен за виновен, за извършеното деяние. Макар
и безспорно противоправно, съдът следва да се съобрази със съдържанието на присъдата,
която не посочва Б. Е. В. като извършител на деянието от което са нанесени имуществени
вреди на ищеца Г. С. Р..
Предвид гореизложеното, от присъдата не следва отговорността на ответника на Б. Е.
В. за вредите претендирани от ищеца. Решението в обжалваната част е неправилно, поради
нарушение на материалния закон. С оглед изхода от спора, в тежест на ищеца следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски, които пред първоинстанционния съд са в
размер на 500 лева, представляващи адвокатско възнаграждение и пред въззивния съд са в
размер на 259.56 лева, представляващи платената държавна такса за образуване на въззивно
производство .
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3798 от 10.08.2020 г. в частта, в която Б. Е. В.
ЕГН********** от гр.Варна, жк.Чайка, №4, вх.Г, ап.23 е осъден солидарно с Ц. Н. Т., И. В.
М. и И. А. С. да заплати Г. С. Р. ЕГН********** от гр.Варна, ж.к.Чайка, бл.68, вх.И, ет.4,
ап.12 сумата от 9 860 лева, присъдена като обезщетение на нанесена имуществена вреда на
противозаконно отнето и погинало МПС л.а.“БМВ 120“ д.к.№В4454НМ, ведно със законна
лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба - 14.06.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.45 от ЗЗД и сумата от 3001.89лв. присъдена
като лихва върху главницата за времето от 13.06.2016г. до 13.06.2019г. на основание чл.86
от ЗЗД, както и в частта в която е осъден за разноски в размер на 1 358.24 лева, на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК и определение № 261497 от 01.10.2020 г. в частта, в която Б. Е. В.
ЕГН********** от гр.Варна, жк.Чайка, №4, вх.Г, ап.23 е осъден солидарно с Ц. Н. Т., И. В.
М. и И. А. С. да заплати в полза на Варненски районен съд сумата от 514.48 лева,
определена като дължима държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА Г. С. Р. ЕГН********** от гр.Варна, жк.Чайка, бл.68, вх.И, ет.4, ап.12, ДА
ЗАПЛАТИ на Б. Е. В. ЕГН********** от гр.Варна, жк.Чайка, №4, вх.Г, ап.23 сумата от
759.56 представляваща разноски, от които 500 лева в първоинстанционното и 259.56 лева
във въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
Решението може да се обжалва пред върховен касационен съд в едномесечен срок от
връчване на препис на страните.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4