Решение по дело №657/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 204
Дата: 12 март 2021 г. (в сила от 9 април 2021 г.)
Съдия: Николай Христов Ингилизов
Дело: 20215330200657
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 януари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 204
гр. Пловдив , 12.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на десети март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Николай Х. Ингилизов
като разгледа докладваното от Николай Х. Ингилизов Административно
наказателно дело № 20215330200657 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № РД-04-XI-Б-273 от
17.12.2020 г., издадено от д-р В.Т.М. – Директор на РЗИ Пловдив, с което на
„Адикт 87“ ЕООД е била наложена глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева
на основание чл.218, ал.2 от Закона за здравето за нарушение по чл.56, ал.1 от
Закона за здравето.
С жалбата се прави искане за отмяна на наложената санкция, като се
изтъкват аргументи за допуснати процесуални нарушения, неправилност и
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.
Жалбоподателят „Адикт 87“ ЕОООД, представлявано в съдебно
заседание от адв.С.К.Д. сочи, че неправилно е наложено наказание глоба,
което счита за основание за отмяна на НП, сочи се че не е следвало да се
ангажира админисративно-наказателна отговорност на дружеството,
алтернативно се иска приложение на маловажен случай. Претендират се и
разноски по делото.
Въззиваемата страна – Регионална здравна инспекция, редовно и
своевременно призована, се представлява от гл.юрисконсулт Р.Г., която
излага аргументи за потвърждаване на процесното НП.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно
и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
1
На 25.10.2020 г. служителите на Регионална здравна инспекция
Пловдив, сред които св. Л. П. и св.В.В. осъществили проверка в нощен клуб
„Адикт”, намиращ се в гр.Хисаря, местност „Камилите“, стопанисван от
„Адикт 87“ ЕООД. При извършване на проверката проверяващите
констатирали, че в залата за консумация във вътрешността на обекта,
представляваща закрито помещение на масите има разположени чашки с
вода, в които се пепелира. Проверяващите установили, че по време на
проверката 4 лица извършват тютюнопушене на тютюневи изделия – цигари,
фабрично произведени с различни търговски марки. За констатираното на
тези 4 лица били съставени актове за установяване на административни
нарушения на чл.56, ал.1 от Закона за здравето. Бил съставен и констативен
протокол, като в последствие на 27.10.2020 г. в сградата на РЗИ Пловдив се
явил ** на „Адикт 87“ ЕООД Х.П., като в негово присъствие бил съставен
спрямо дружеството АУАН за нарушение на чл.56, ал.1 от Закона за здравето.
В съставения АУАН било отразено от **, че има възражения, но конкретни
такива не били посочени. Копие от съставения АУАН бил връчен на ** на
дружеството. В законоустановения срок постъпили писмени възражения,
които били счетени за неоснователни. Въз основа на съставения АУАН в
законоустановения срок било издадено оспорваното наказателно
постановление.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от
свидетелските показания на актосъставителя В.В., свидетеля по акта Л. П. и
приобщените по делото писмени доказателства – НП, АУАН, протоколи за
извършена проверка на 27.10.2020 г и на 25.10.2020 г., възражения, касов бон,
покана за съставяне на АУАН, актове за установяване на административни
нарушения на клиенти на заведението, оправомощителна заповед.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при
цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК,
вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Пловдивски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в
срок от лице, което има правен интерес от това.
Разгледана по същество, жалбата се преценя като
ОСНОВАТЕЛНА.
Същественото при производството от административно - наказателен
характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта, за
установяване на извършеното административно нарушение; съставеният акт
съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли
е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването;
компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да
2
представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали
това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител;
наказателното постановление издадено ли е при спазване на императивните
разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални предпоставки,
за които съдът следи служебно и когато се установи, че в хода на
административно - наказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде
отменено изцяло, като незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не
разглежда спора по същество.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Преди да обсъди спора по същество, съдът следва да посочи, че и
АУАН, както и НП са съставени от длъжностни лица, съобразно нормата на
чл. 231, ал.2 от ЗЗ, в кръга на правомощията им. Съдържат изискуемите
реквизити по чл. 42 и по чл. 57, ал.1 от ЗАНН. Дадено е ясно и точно
описание на нарушението, правна квалификация на същото, както и е
посочена приложимата според административно наказващия орган
санкционна разпоредба. Индивидуализиран е и нарушителят. Актът за
установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на
двама свидетели.
От друга страна, в показанията на свидетелите В.В. и Л. П., се сочи, че
те лично са възприела в заведението, стопанисвано от санкционираното
юридическо лице да се пушат цигари – тютюнево изделие - към момента на
проверката. Същите обстоятелства са отразени и в съставения на АУАН,
както и в съставения протокол от проверката на 25.10.2020 г. Съдът
кредитира изцяло показанията на актосъставителката В. и св.П., доколкото и
възприятията им са лични, а показанията им съдът намира за добросъвестно
депозирани и незаинтересовани.
Съгласно чл. 56, ал.1 ЗЗ е забранено тютюнопушенето в закритите
обществени места. С изменението на ЗЗ – чл. 56 с ДВ бр.40 от 2012 г., в сила
от 01.06.2012 г., е наложената цялостна забрана за тютюнопушене в закрити
обществени места /дадено е легално определение на понятието в §1а ДР на
ЗЗ/. Безспорно също така е и че провереният обект, където е било установено
клиенти да пушат тютюневи изделия, представлява закрито обществено място
по см. на §1а от ДП на ЗЗ. В приложимия материален закона няма дефиниция
на понятието "тютюнопушене". В Закона на тютюна и тютюневите изделия е
определено понятието "тютюневи изделия" /§1, т. 4 ДР/ - "всички продукти за
пушене, дъвчене, смъркане и орална употреба, доколкото те са дори частично
произведени от тютюн" с изброяване от няколко поредни букви. Т.е. без
значение е какъв продукт се пуши от обхвата на тютюневите изделия, за да е
налице неизпълнение на забраната за тютюнопушене в закрити обществени
места. А в случая от показанията на актосъставителката се установява, че в
3
заведението при проверката в заведението четири лица са пушели цигара –
тютюнево изделие по смисъла на цитирания по-горе текст, като коректно
нарушението е подведено под нормата на чл. 56, ал.1 от ЗЗ.
Административната отговорност за нарушението по чл. 56 от ЗЗ може да
бъде насочена както към физическо лице, както и към юридическо лице – по
аргумент от приложимата санкционна разпоредба – чл. 218 от ал.1 до ал.3 от
ЗЗ, където административното наказание е диференцирано по вид и размер
съобразно субекта на административната отговорност. Според съда
възможността за санкциониране на лице по реда на чл. 218, ал.1 от ЗЗ, е само
когато нарушението се изразява в това, че виновното лице нарушава
разпоредбата на чл. 56, ал.1 от ЗЗ, като пуши тютюнево изделие по смисъла
на закона. На базата на всички събрани по делото гласни и писмени
доказателства съдът е на становище, че обстоятелствата, описани в АУАН и
наказателното постановление, както и заявени от свидетелите, са установени
по безспорен начин. Установено е категорично, че в заведението, обект на
проверката е имало лица, които са пушили тютюневи изделия при наличието
на законова забрана за това и при осигуряване на чаши, в които да се
пепелира.
Затова и съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
отговорност на „Адикт 87“ ЕООД, доколкото е безспорно, че в заведението се
е пушело.
Същевременно обаче спрямо юридическото лице е било наказано с налагане
на глоба, което обаче се явява незаконосъобразно наказание. Съгласно
разпоредбата на чл.218, ал.2 от Закона за здравето, който допусне в
управляван от него обект извършването на нарушение на чл. 54, 56 или 56а,
се наказва с глоба от 300 до 500 лв., с имуществена санкция от 1 000 до 1 500
лв., когато нарушението е извършено от едноличен търговец, или с
имуществена санкция от 3 000 до 5 000 лв., когато нарушението е извършено
от юридическо лице. От доказателствата по делото се установява, че
санкционираното лице е юридическо такова и за него се предвижда наказание
имуществена санкция, а е наложена такава глоба. Това води до неправилно
приложение на материалния закон и е основание за отмяна на наказателното
постановление. Доколкото при издаването на НП не се предвижда аналогична
правна норма като тази на чл.53, ал.2 от ЗАНН, то соченото нарушение не
може да бъде санирано.
С оглед изхода на делото, съдът счита че следва да уважи направеното
процесуално искане и да присъди на дружеството жалбоподател направените
разноски по делото в размер на 300 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № РД-04-XI-Б-273 от 17.12.2020
г., издадено от д-р В.Т.М. – Директор на РЗИ Пловдив, с което на „Адикт 87“
ЕООД е била наложена глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание
чл.218, ал.2 от Закона за здравето за нарушение по чл.56, ал.1 от Закона за
здравето.
ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция Пловдив да заплати на „Адикт
87“ ЕООД направените по делото разноски в размер на 300 лева.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалва пред
Административен съд Пловдив от страните в 14-дневен срок от получаване
на съобщението по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5