№ 1190
гр. Бургас, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:АННА ИВ. ЩЕРЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело №
20252120100124 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на В. С. С. с ЕГН
********** от гр. Българово, община Бургас, против „КРЕДИРЕКТ” ЕООД с
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С******. Предявен е
установителен иск за прогласяване нищожност на сключения между страните
договор за потребителски кредит № ****/ 28.12.2023г. на основание чл.26,
ал.1 от ЗЗД вр. чл.11, т.9, т.10, т.11, т.20, чл.19, ал.4 и чл.22 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/. При условията на евентуалност ищцата
претендира нищожност на клаузата на чл.18 от договора на основание чл.26,
ал.1, предл. 3 от ЗЗД вр. чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗПК.
Обстоятелства, на които се основават исковете :
Твърди, че посоченият в процесния договор за кредит ГПР не отразява
действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а
именно допълнително уговорената печалба на кредитора, скрита като клаузи
за неустойка по чл.18 от договора. Счита, че предварително начислената
неустойка за непредоставено обезпечение съставлява общ разход по кредита
по смисъла на чл.19, ал.1 вр. § 1, т.1 от ДР на ЗПК. Така начислените суми за
1
неустойка по своята същност реално представляват печалба на кредитора, а не
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Налице е скрито
оскъпяване на кредита и заобикаляне на императивната разпоредбата на чл.
19, ал. 4 ЗПК. Невключването на разходите за кредитополучателя за
допълнителна печалба на кредитора, скрита като клауза за неустойки,
нарушава императивните разпоредби на чл.19, ал.1 от ЗПК и представлява
неизпълнение на задължението по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, водещо до
недействителност на целия договор за кредит на основание чл. 22 от ЗПК.
Оспорва и дължимостта на такси по Тарифата на кредитора, каквато не е била
предоставена на ищцата е не е подписана от нея.
В преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът представя
писмен отговор, с който оспорва исковете. Излага съображенията си за
действителност на договора и за липса на неравноправност по смисъла на ЗЗП.
Сочи, че договорът е сключен от разстояние.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд
намира за установено следното:
Страните не спорят по облигационната си връзка. Приложените
писмени доказателства установяват, че на 28.12.2023г. ищцата В. С. С. е
сключила с ответника „Кредирект” ЕООД договор за потребителски кредит №
****/ 28.12.2023г. По силата на този договор кредиторът е предоставил на
кредитополучателя сумата от 1000 лв. Договорните клаузи са за 18 месечен
срок за връщане на заемната сума – на 4 вноски по 39,17 лв. и 14 вноски по
94,15 лв., начиная от 29.01.2024г. Посочени са договорен фиксиран лихвен
процент в размер на 47 %, годишен процент на разходите в размер на 58,29 %
и обща сума за плащане 1474,78 лв. С чл.18, ал.1 от договора
кредитополучателят е поел задължение при неизпълнение на договореното с
чл.6, ал.1 задължение да предостави обезпечение в двудневен срок от
сключването на договора, да плати неустойка на кредитора в размер на
1911,79 лв., която съгласно чл.18, ал.3 не е включена при изчисляване на
годишния процент на разходите. Съгласно погасителният план, инкорпориран
в чл.3, ал.3 от договора така договорената неустойка е начислена като месечно
задължение, при което размерът на месечните 18 вноски възлиза на 190 лв., а
общият размер на дължимата сума за плащане – на 3386,57 лв. /3420 лв. след
2
отстъпка от 33,43 лв./
В това договорно правоотношение ищцата има качеството на
потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, а договорът е такъв за
потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК. Тъй като ищцата е
физическо лице, за което няма данни при сключването на процесния договор
да е действало в рамките на своя професионална или търговска дейност, а
ответникът е търговско дружество с предмет на дейност кредитиране, в
правоотношението ответникът действа в качеството на „търговец“ според
легалната дефиниция, дадена в § 13, т.2 от ДР на ЗЗП, а ищцата има качеството
на „потребител“ според легалната дефиниция в § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Определянето на годишния процент на разходите по кредита е
дефиниран в нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК - изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Според дефиницията
дадена в § 1, т. 1 „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит.
Действията по предоставяне на обезпечение за отпускане на кредит,
респективно задължението за неустойка при непредоставянето на такова
обезпечение, са свързани с кредитното правоотношение, като обуславят
усвояването му. Поради това съдът приема, че неустойката по чл.18, ал.1 от
договора представлява разход по кредита, който следва да бъде включен в
годишния процент на разходите. В този смисъл е и даденото задължително
тълкуване в Решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело C714/22 член 3, буква ж)
от Директива 2008/48. В случая в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК в
договора за кредит не е отразен действителният годишен процент на
разходите, като не са посочени всички разходи и допускания, а именно
предвидената договорна неустойка в размер на 1911,79 лв.
Наред с това при включване на вземането за неустойка в ГПР се налага
3
извод, че процесният договор за потребителски кредит е сключен в
противоречие със закона - противоречи на установеното в нормата на чл.19,
ал.4 от ЗПК изискване годишният процент на разходите да не бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Разпоредбата
на чл.1, ал.1 от Постановление на МС № 426/ 18.12.2014г. определя размер на
законната лихва по просрочени парични задължения в размер на основния
лихвен процент на Българската народна банка плюс 10 процентни пункта. Към
датата на сключване на процесния договор – 28.12.2023г. обявеният от БНБ
основен лихвен процент е 3,80, поради което размерът на законната лихва
възлиза на 13,80 %. Така максималният допустим от закона размер на ГПР е
69 %. При заемна сума от 1000 лв. и обща сума за връщане от 3386,57 лв. ГПР
значително надвишава този максимален установен от закона размер.
Изложеното обосновава извод за нищожност на процесния договор на
основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл.26, ал.1, т.1 от ЗЗД вр. чл.19,
ал.4 от ЗПК, без да се изследват останалите съединени основания. Поради
това искът е основателен и ще бъде уважен.
Предвид уважаването на главния иск, съдът не разглежда евентуално
съединения иск за нищожност на клаузата за неустойка.
С оглед на изхода от спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
дължи на ищцата направените по делото съдебни разноски в размер на 135,46
лв. – заплатена държавна такса по иска. Разликата от 27 лв. до претендирания
размер на разноските от 162,46 лв. не е заплатена държавна такса по иска,
както се сочи в списъка на ищцата по чл.80 от ГПК, а такса за изготвяне на
заверени преписи от исковата молба и приложенията. Съдът приема, че тези
разноски, направени на основание чл.102з, ал.3 от ГПК и чл.360з, ал.8 от ЗСВ,
не се включват в отговорността на насрещната страна за разноски, тъй като са
направени по избор на ищцата, която е избрала възможността да извърши
процесуалното действие в електронна форма. Последното налага
възпроизвеждането на документите на хартиен носител от администрацията
на съда и заверяването им от служител на съда, за което се дължи съответната
такса /чл.102з, ал.3 от ГПК/, за разлика от хипотезата на подаване на исковата
молба в съда, при която изискуемите на основание чл.128, т.3 от ГПК преписи
се представят от страната на нейни разноски.
4
Тъй като съгласно представения договор за правна защита и съдействие
адвокат И. С. е предоставила на ищцата безплатна адвокатска защита на
основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, на основание чл.38, ал.2
от ЗАдв. ответникът следва да й заплати и дължимото адвокатско
възнаграждение. За определяне размера на възнаграждението съдът отчита
следните факти : делото не е с фактическа и правна сложност; извършените от
пълномощника на ищцата процесуални действия включват само подаване на
искова молба и писмено становище без процесуално представителство в
съдебно заседание; делото е приключило без събиране на доказателства в едно
съдебно заседание. Ето защо при съобразяване с нормите на чл.38, ал.2, изр.2
от ЗАдв., чл.7, ал.2, т.2, § 1а и § 2а от ДР на Наредба № 1/ 2004г. за
възнагражденията за адвокатска работа съдът определя дължимото
възнаграждение в размер на 400 лв. Съдът споделя мотивите, изложени в
определение № 50015/ 16.02.2024г. по т. д. № 1908/ 2022г., I т. о. на ВКС,
постановено след решение на Съда на ЕС от 25.01.2024г. по дело C-438/22,
съгласно които посочените в Наредбата за адвокатските възнаграждения
размери служат само като ориентир при служебно определяне на
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв., без да са обвързващи за съда.
Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед вида на спора, интереса,
вида и количеството на извършената работа, и преди всичко фактическата и
правна сложност на делото.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на договор за потребителски кредит №
****/ 28.12.2023г., сключен между В. С. С. с ЕГН ********** и
„КРЕДИРЕКТ” ЕООД с ЕИК *****, на основание чл.26, ал.1, т.1 от ЗЗД и
чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10, чл.19, ал.4 от ЗПК.
ОСЪЖДА „КРЕДИРЕКТ” ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление гр. С******, със съдебен адрес гр. С**** – адвокат Х. М., да
заплати на В. С. С. с ЕГН ********** с настоящ адрес гр. Б*****, със
съдебен адрес гр. С***** – адвокат И. С., направените съдебни разноски в
размер на 135,46 лв.
5
ОСЪЖДА „КРЕДИРЕКТ” ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление гр. С******, да заплати на адвокат И. С. С. с адрес на
кантората гр. С*****, сумата от 400 лв. – адвокатско възнаграждение за
оказана на ищцата безплатна адвокатска помощ и съдействие на основание
чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Бургас
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6