Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1994 21.05.2019
година град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично
съдебно заседание на десети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря Малина Петрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2245
по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК ********* против М.С.Р., ЕГН **********, с
която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът има качеството на
енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката
и притежава лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, която
доставя в абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване.
Ответникът като собственик на топлоснабден имот,
находящ се в гр. П, ж.к. „Т” бл. вх., ап. , имал качеството на клиент на
топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за
доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия. При неизпълнение в срок,
дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. С оглед сключения при
общи условия договор за покупко - продажба на
топлинна енергия, дружеството доставило такава на стойност 403,51 лв. през
периода 01.08.2015 г. – 30.04.2018 г, която не била платена. Предвид забавата,
се дължала и сумата от 65,81 лв. - лихва за периода 02.10.2015 г. – 13.11.2018
г. Ответникът не изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради което
ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 10402/27.11.2018 г. по ч.гр.д. № 18137/2018 г. на ПРС, III бр.с., срещу
която в срок постъпило възражение за недължимост, при
което възникнал правен интерес да предяви искови претенции в срока по чл. 415 ГПК. Моли за уважаването им. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от
ответника, макар исковата молба и приложенията към нея да са редовно връчени
лично. Същият е бил редовно призован за
първото съдебно заседание, като в изпратената призовка, ведно с Определението
по чл.140 ГПК № 4062/09.04.2019 г., изрично е вписано, че при
неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е
направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноски.
В проведеното съдебно заседание на 10.05.2019 г.
ответникът не се е явил, не е изпратил представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл.
238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не се явява и не изпраща
представител в първото по делото заседание, редовно призован и не е направил
искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От писмените доказателства
може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение да се мотивира
по същество. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с
което предявените установителни искове да бъдат уважени изцяло.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане,
разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е
искане, представени са доказателства за сторени такива в размер на 75 лева –
платена ДТ. Претендира се и юрк. възнаграждение,
което следва да бъде присъдено в минимален размер от 100 лева, на основание чл.
78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПрП,
вр. с чл. 25, ал. 1 НЗЗПрП.
Дължат се и разноските в заповедното производство /т.12
на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК/, които възлизат на 25 лева – ДТ и 50 лева
– юрк. възнаграждение, определено от съда на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПрП, вр. с чл. 26 от НЗПрП, предвид едностранния характер на производството и
липсата на фактическа и правна сложност. Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че М.С.Р., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД,
ЕИК *********, на основание чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, следните суми: 403,51 лева -
главница, представляваща неплатена стойност на доставена топлинна енергия в
обект, находящ се в гр. П., ж.к. „Т” бл. , вх., ап. , за периода 01.08.2015 г.
– 30.04.2018 г.; 65,81 лева - обезщетение за забава за периода 02.10.2015 г. –
13.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда - 14.11.2018
г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 10402/27.11.2018 г. по ч.гр.д. № 18137/2018
г. на ПРС, III бр.с.
ОСЪЖДА М.С.Р., ЕГН **********, с адрес: *** да плати на „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, следните суми: общо 75 лева /седемдесет и пет лева/ -
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 18137/2018 г. на ПРС, III
бр.с. и общо 175 лева /сто
седемдесет и пет лева/ - разноски за настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по
реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП