№ 580
гр. Пазарджик, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20225220103299 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 456, ал. 1 от КЗ.
Ищците Л. Т. Г., И. Г. Г. и Т. Г. Г. чрез пълномощника си адвокат Т.
твърдят, че са наследници на Г. И. Г. – съпруг на първата ищца и баща на
втория и третия ищец.
Приживе наследодателят им сключил договор за потребителски кредит
№ 81100КР-АБ-2723/17.05.2018 г. с „Централна кооперативна банка“ АД за
сумата от 38 000 лв. и договор за застраховка „Живот“ в полза на банката-
кредитодател със „ЗЕАД ЦКБ Живот“ ЕАД, за което била издадена
застрахователна полица № 141К0084081/17.05.2018 г.
Наследодателят на ищците починал внезапно на 19.10.2019 г. При
извършената аутопсия било установено, че причината за смъртта е
комплексна, болестна, ненасилствена и най-вероятно се дължала на внезапно,
рязко повишаване на артериалното кръвно налягане, което довело до
кръвоизлив в мозъка и белите дробове и исхемия, която се проявила в
мозъчно размекчение в лявата голямомозъчна хемисфера, като тези
изменения довели до спиране на сърцето.
След уведомяване на банката-кредитодател за смъртта на длъжника,
същата подала молба за изплащане на застрахователно обезщетение по
индивидуалната застраховка „Живот“, като била заведена щета №
141К190151/31.10.2019 г. С писмо с изх. № ЖЗ-100-944/18.11.2019 г. от
наследниците били изискани личната амбулаторна карта на наследодателя в
оригинал, удостоверение за здравословното му състояние от личен лекар и
1
аутопсионен протокол, като същите били предоставени. Въпреки това
застрахователят уведомил ищците, че отказва да изплати застрахователното
обезщетение на основание чл. 363, ал. 1 и 4 от КЗ, тъй като наследодателят им
не бил декларирал, че е бил с диагностицирана и системно лекувана
артериална хипертония и ако застрахователят бил уведомен за това,
договорът за застраховка нямало да бъде сключен.
След смъртта на наследодателя ищците изплатили изцяло задълженията
по договора за кредит в размер на 32 348.81 лв. Твърдят, че застрахователят
неоснователно е отказал изплащане на застрахователно обезщетение и тъй
като са заплатили изцяло кредита, предявяват иск срещу застрахователя
„ЗЕАД ЦКБ Живот“ ЕАД за заплащане на сумата от 5 000 лв.,
представляваща част от общия размер на заплатения от наследодателите
кредит от 32 348.81 лв. към датата на настъпване на застрахователното
събитие – 19.10.2019 г., ведно със законната лихва от настъпване на
застрахователното събитие до окончателното изплащане на сумата.
Претендират разноските по делото.
Ангажират доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „ЗЕАД ЦКБ Живот“ ЕАД
чрез пълномощника си юрисконсулт К. намира исковата молба за редовна и
допустима, но за изцяло неоснователна.
Признава, че между него и наследодателя на ищците е имало сключен
застрахователен договор за застраховка „Живот“ с начало 18.05.2018 г. и край
17.05.2026 г. във връзка с договор за потребителски кредит № 81100КР-АБ-
2723/17.05.2018 г., сключен с „Централна кооперативна банка” АД, като един
от покритите рискове бил „смърт вследствие заболяване“. Твърди, че при
сключване на договора за застраховка застрахованият не е посочил в нарочно
представено му предложение-декларация, че страда от заболявания и ако го
беше направил, то полицата нямало да бъде сключена или щяло да му бъде
предложено да сключи друг вид договор за застраховка. Твърди, че съгласно
писмените доказателства по преписката застрахованият боледувал от
хипертония, за която бил диспансеризиран и приемал медикаменти като част
от съответното лечение. Той бил наясно какво е здравословното му състояние
и каква е поставената му диагноза и съзнателно е пропуснал да отбележи в
декларацията тази диагноза, за да не се лиши от застрахователния договор.
Оспорва основателността на претенцията за заплащане на законна лихва, тъй
като бил постановен отказ за изплащане на такова. Моли за отхвърляне на
иска, а в случай, че искът бъде приет за основателен, моли да бъде намалено
обезщетението съгласно чл. 363, ал. 4 от КЗ.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ангажира доказателства.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
2
На 17.05.2018 г. между „Централна кооперативна банка“ АД и Г. И. Г. в
качеството на кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит
№ 81100КР-АБ-2723 на стойност 38 000 лв. с краен срок за погасяване
28.04.2026 г.
На същата дата между „ЗЕАД ЦКБ Живот“ ЕАД и Г. И. Г. в качеството
на застрахован е сключен договор № 141К0084081 за застраховка „Живот“ на
кредитополучател, покриващ рисковете: смърт вследствие заболяване, смърт
вследствие злополука, трайна загуба на работоспособност вследствие
заболяване над 70 % и трайна загуба на работоспособност вследствие
злополука над 50 %, при настъпване на които в полза на „Централна
кооперативна банка“ АД се изплаща непогасената част от главницата по
кредита към момента на смъртта, без просрочените вноски и лихвите по тях,
респективно – дължимите погасителни вноски по кредита за срока на
трайната загуба на работоспособност съгласно погасителния план.
Г. И. Г. е починал на 19.10.2019 г. в гр. Пазарджик и е оставил за свои
наследници по закон съпругата си Л. Т. Г., сина си И. Г. Г. и дъщеря си Т. Г.
Г..
По повод смъртта на кредитополучателя „Централна кооперативна
банка“ АД е подала уведомление до „ЗЕАД ЦКБ Живот“ ЕАД за настъпило
застрахователно събитие с искане за изплащане на застрахователно
обезщетение в размер на 32 348.81 лв.
С уведомление от 27.12.2019 г. застрахователят е отказал изплащане на
застрахователно обезщетение на основание чл. 363, ал. 1 и 4 от КЗ поради
обстоятелството, че застрахованият е страдал от артериална хипертония, не е
декларирал това обстоятелство при сключване на договора за застраховка и
смъртта му е настъпила в резултат на промените от артериалната хипертония.
Съгласно приетото по делото заключение на съдебносчетоводната
експертиза кредитополучателят е заплатил всички дължими суми по договора
за кредит до 28.10.2019 г. Към датата на смъртта му е била дължима главница
в размер на 32 252 лв. и договорна лихва в размер на 88.05 лв. След смъртта
му по договора са направени плащания в общ размер на 33 159.88 лв., с което
задълженията по кредита са били предсрочно погасени на 03.11.2021 г.
Според заключението на съдебномедицинската експертиза смъртта на Г.
И. Г. се дължи на внезапно спиране на сърцето, провокирано от рязко
покачване на кръвното налягане (хипертонична криза), което е довело до
спазъм на съдовете, хранещи сърдечния мускул. Друга последица на тази
хипертонична криза са множеството точковидни кръвоизливи в мозъка, които
са пряка нейна последица и също са допринесли за внезапното спиране на
сърцето, причинило смъртта на Г. И. Г.. Починалият е страдал от есенциална
първична хипертония. Това означава, че същият е вдигал инцидентно кръвно
налягане и същото не е било постоянно високо. Това повишаване на кръвното
налягане най-вероятно се дължи на психо-емоционален стрес, свързан с
работата му като надзирател в Затвора в Пазарджик. В конкретния случай
3
основен рисков фактори е психо-емоционалният стрес, който води до
отделяне на големи количества адреналин и норадреналин. Тези
физиологично-активни вещества водят до учестяване на сърдечната дейност,
рязко покачване на кръвното налягане, генерализиран съдов спазъм, а при
тежки случаи (хипертонични кризи) и до мозъчни кръвоизливи. Повишеното
кръвно налягане влошава драстично захранването с кръв на сърдечния мускул
поради изразения спазъм на коронарните артерии и може да причини
рефлекторно спиране на сърдечната дейност и смърт. По същия механизъм
рязкото повишаване на кръвното налягане (хипертонична криза) може да
причини исхемичен мозъчен инсулт или да доведе до разкъсване тънките
стени на мозъчни артериоли, в резултат на което се получават множество
точковидни кръвоизливи сред мозъчното вещество. Именно такива
кръвоизливи са установени по време на аутопсията на Г. И. Г.. Същите се
откриват и на микроскопскиге препарати. Тези многобройни точковидни
кръвоизливи в мозъка също са допринесли за спиране на сърдечната дейност
и настъпване на смъртта. Артериалната хипертония се дели на есенциална
(първична) артериална хипертония и вторична (симптоматична) артериална
хипертония. Еесенциалната (първична) артериална хипертония е
преобладаваща в общата популация (92-96% от всички случаи на високо
кръвно налягане). За тази форма на артериална хипертония е характерен
нарушен баланс в синтезата и обмяната на веществата със съдосвиващ и
съдоразширяващ ефект. Поради тази причина тя може да бъде инцидентна и
краткотрайна – при психо-емоционален стрес, силен гняв, физическо
напрежение и въздействието на други фактори – студ, горещина, травма и др.
При вторичната (симптоматична) артериална хипертония основното
заболяване е на друг вътрешен орган, в резултат на което настъпва вторична
промяна в кръвното налягане. Трайното повишаване на кръвното налягане
представлява хронично сърдечно-съдово заболяване, при което настъпват
болестни промени в сърцето и артериалните кръвоносни съдове, най-вече в
мозъка и бъбреците. В сърцето при дълготрайна хипертония се развива
задебеляване стената на лява сърдечна камера, която сама по себе си не е
сигурен белег за дълготрайна хипертония, защото се среща и като
физиологичен феномен, например при спортисти. По-важни са промените в
кръвоносните съдове като индикатор за хронична артериална хипертония.
Тези промени в големите и средните артерии се изразяват в задебеляване на
мускулния слой на стената, с последващо отлагане на съединителна тъкан.
При дълготрайна (с месеци и години) постоянна хипертония в стената на най-
малките артерии (артериоли) се отлага белтъчното вещество хиалин.
Съдовите стени задебеляват и изглеждат хомогенни и розови на рутинните
микроскопски препарати. При извършената ревизия на хистологичните
препарати е установено, че липсват каквито и да било промени както в
големите, така и малките артериални съдове, които да са белег на
дълготрайна хипертония. Това означава, че диагностицираната от 2017 г.
есенциална (първична) хипертония при Г. И. Г. не е била съпроводена от
4
постоянно високо кръвно налягане, протичала е безсимптомно или с леки,
нехарактерни симптоми. Причината за рязкото повишаване на кръвното
налягане, причинила смъртта на Г. И. Г., най-вероятно е свързана с психо-
емоционално напрежение и стрес.
В съдебно заседание вещото лице уточни, че няма категорични данни за
причината за спиране на сърцето. Възможно е да се стигне до спиране на
сърцето и без човек да е страдал от първична есенциална хипертония, а също
така и при напълно здрави хора, които не са страдали от никакви заболявания
– при т.нар. скоропостижна смърт. В случая починалият не е имал постоянно
високо кръвно налягане. При няколко изследвания са му измерени повишени
стойности на кръвното налягане и личният лекар му е изписал лекарства за
контролиране на кръвното налягане. Впоследствие са му правени
профилактични прегледи, при които не са установени по-високи стойности на
кръвното налягане.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Предявени са при условията на кумулативно субективно съединяване
осъдителни искове с правно основание чл. 456, ал. 1 от КЗ за заплащане на
платените след смъртта на кредитополучателя задължения по договор за
потребителски кредит, във връзка с който е сключен договор за застраховка
„Живот“ в полза на банката-кредитодател.
Основателността на исковете предполага съществуване на валидно
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Живот“ между
наследодателя на ищците и ответника към датата на настъпване на
застрахователното събитие, сключен във връзка с договор за потребителски
кредит, по който наследодателят е бил кредитополучател, и изплащане на
задълженията по кредита след смъртта му. Тези правнорелевантни факти
следва да бъдат установени по делото при условията на пълно и главно
доказване, като тежестта за това е на ищците.
Ответникът е направил възражение по чл. 363, ал. 4 във връзка с ал. 1 от
КЗ за намаляване на застрахователното обезщетение поради съзнателно
обявено неточно или премълчано обстоятелство, при наличието на което
застрахователят не би сключил договора за застраховка. В негова
доказателствена тежест е да установи по делото при условията на пълно и
главно доказване, че наследодателят на ищците е страдал от заболяване, за
което е знаел и съзнателно е премълчал при сключване на застрахователния
договор и същото е оказало въздействие за настъпване на смъртта му.
Не е спорно, че наследодателят на ищците и ответникът са били
надлежно обвързани от валидно сключен между тях договор по застраховка
„Живот“, обезпечаващ задълженията на застрахования кредитополучател по
договор за потребителски кредит, сключен с „Централна кооперативна банка“
АД, в случай на смърт или загуба на работоспособност. Не е спорно и, че след
смъртта на застрахования застрахователят е отказал да изплати
5
застрахователно обезщетение на ползващото се лице, което е наложило
наследниците на кредитополучателя да погасят остатъка от кредита в пълен
размер.
Отказът на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение е
неоснователен. За да е основателен този отказ, е необходимо съгласно чл. 363,
ал. 4 от КЗ застрахованият съзнателно да е обявил неточно или да е
премълчал обстоятелство, при наличието на което застрахователят не би
сключил договора, ако е знаел за това обстоятелство, и също така това
обстоятелство да е оказало въздействие за настъпване на застрахователното
събитие. В случая това означава застрахованият да е страдал от сърдечно-
съдово заболяване, което му е било известно към датата на сключване на
застрахователния договор, и то да е оказало въздействие за настъпване на
смъртта му.
Действително по делото е установено, че застрахованият е страдал от
първична есенциална хипертония, но не е категорично установено, че смъртта
му е резултат именно от това заболяване. Констатираната при застрахования
първична есенциална хипертония се е характеризирала с непостоянни,
инциденти случаи на повишено кръвно налягане, протичала е безсимптомно
или с леки, нехарактерни симптоми, лекувана е адекватно със съответните
медикаменти, контролиращи нивото на кръвното налягане и при последващи
профилактични прегледи не са били измерени високи стойности на кръвното
налягане. Първичната есенциална хипертония може да се дължи на различни
фактори – например психо-емоционален стрес, силен гняв, физическо
напрежение, студ, горещина, травма. Тя не е задължително свързана с летален
изход. Ако същата бъде правилно коригирана и ако се избегне ежедневния
психо-емоционален стрес, не вреди на здравето. В случая причината за
смъртта на застрахования е внезапно спиране на сърцето в резултат от рязко
повишаване на кръвното налягане, дължащо се най-вероятно на психо-
емоционално напрежение и стрес, свързано с работата му като надзирател в
Затвора в Пазарджик. Налице са категорични данни, че застрахованият не е
имал трайно повишено кръвно налягане, което да е довело до болестни
промени в сърцето и артериалните кръвоносни съдове и в крайна сметка да е
причинило смъртта му. Също така спирането на сърцето е възможно да
настъпи и при напълно здрави хора, при които не е констатирано високо
кръвно налягане при т.нар. скоропостижна смърт. В този смисъл не е
установено при условията на пълно доказване, че механизмът на настъпилата
смърт се намира в пряка причинно-следствена връзка с установената при
застрахования първична есенциална хипертония, а това изключва
приложението на чл. 363, ал. 4 от КЗ.
На следващо място съгласно чл. 362, ал. 2 от КЗ отказът на
застрахователя да изплати застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.
363, ал. 4 от КЗ е оправдан само в случай, че при сключване на договора за
застраховка застрахователят е поставил изрично и писмено въпроси на
застрахования, които са съществени за настъпване на риска. Застрахователят
6
не може да откаже плащане по претенция въз основа на обстоятелства, за
които не е поставил писмено въпроси. Логично е преценката на риска да се
извършва чрез поставяне на въпроси от застрахователя към застрахования,
които са от съществено значение за предмета на застраховане. При
договорите за застраховка „Живот“ тези въпроси следва да са свързани с
възрастта, здравословното и физическо състояние на застрахования.
Отговорите на същите ще дадат основание на застрахователя да се прецени
дали за него е налице интерес от сключване на договор за застраховка и за
определяне на правата и задълженията на страните по него. В случая обаче на
застрахования въпроси от типа, посочен в чл. 362, ал. 1 от КЗ, не са
отправяни. По делото са налице данни единствено за попълване от страна на
застрахования на здравна декларация за това, че няма група инвалидност и не
е боледувал от конкретно изброени заболявания. Тези декларативни
изявления на застрахования в никакъв случай не могат да се приравнят на
отговори на въпроси по чл. 362, ал. 1 от КЗ, тъй като декларацията не съдържа
никакви конкретни въпроси към застрахования. Освен това никъде в
предложението-декларация за сключване на застраховка, нито в
застрахователната полица, нито в приложимите общи условия има
предупреждение, че попълването на здравната декларация се счита за отговор
на зададени от застрахователя въпроси по чл. 362, ал. 1 от КЗ за оценка на
риска. След като застрахователят не е поставил писмено и изрично на
застрахования въпроси, които според него са от съществено значение за
определяне на риска, той няма право да откаже изплащане на застрахователно
обезщетение, дори и конкретното обстоятелство да е съществувало при
сключване на договора за застраховка и да е допринесло за настъпване на
застрахователното събитие.
С оглед на изложеното съдът намира, че застрахователят не е имал
причина да откаже изплащане на застрахователно обезщетение в размер на
остатъка от главницата по кредита и предвид пълното погасяване на
задълженията по кредита от наследниците на застрахования, на основание чл.
456, ал. 1 от КЗ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците
заплатената от тях сума по кредита след смъртта на наследодателя им.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК разноските по делото следва да се
възложат в тежест на ответника.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК Районен съд –
Пазарджик
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 456, ал. 1 от КЗ „ЗЕАД ЦКБ Живот ЕАД“,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец,
ул. „*********, представлявано заедно от изпълнителния директор Р. Г. В. и
прокуриста К. С. В., да заплати на Л. Т. Г., ЕГН ********** от гр. Пазарджик,
7
ул. „*********, И. Г. Г., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „********* и
Т. Г. Г., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „*********, действаща лично
и със съгласието на майка си Л. Т. Г., ЕГН **********, сумата от 5 000 лв.,
предявена частично от 32 348.81 лв., представляваща заплатените от ищците
след смъртта на наследодателя им Г. И. Г., ЕГН ********** задължения по
договор за потребителски кредит № 81100КР-АБ-2723, сключен на 17.05.2018
г. между „Централна кооперативна банка“ АД и Г. И. Г., ЕГН **********,
ведно със законната лихва от настъпване на застрахователното събитие –
19.10.2019 г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „ЗЕАД ЦКБ Живот ЕАД“,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец,
ул. „*********, представлявано заедно от изпълнителния директор Р. Г. В. и
прокуриста К. С. В., да заплати на Л. Т. Г., ЕГН ********** от гр. Пазарджик,
ул. „*********, И. Г. Г., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „********* и
Т. Г. Г., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „*********, действаща лично
и със съгласието на майка си Л. Т. Г., ЕГН **********, разноски по делото за
държавна такса в размер на 200 лв. и депозити за вещи лица в размер на 425
лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Препис от решението да се връчи на страните чрез пълномощниците им.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8