№ 323
гр. Пловдив, 11.08.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на десети
август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Михаела Хр. Буюклиева
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
в присъствието на прокурора М. В. Б.
като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно частно
наказателно дело № 20235000600366 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.64, ал.7 от НПК.
Образувано е по частна жалба на адв.М.М., защитник на К. Й. Д. Х.,
обвиняем по досъдебно производство № ***/****г. по описа на ГПУ гр.С.,
срещу протоколно определение № 535/04.08.2023г. на Окръжен съд
гр.Хасково, постановено по ЧНД № 529/2023г. по описа на същия съд, с
което е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо
обвиняемия.
В жалбата се сочи, че не са налице кумулативните основания за
определяне на мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо
обвиняемия К. Х.. Прави се искане за отмяна на определението на
първоинстанционния съд и вземане на по-лека мярка за неотклонение спрямо
последния.
В съдебно заседание защитникът на обвиняемия поддържа жалбата и
излага съображения в подкрепа на искането си.
Обвиняемият К. Х. се присъединява към казаното от неговия защитник
и иска да му се наложи по-лека мярка за неотклонение.
Представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява
становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваният съдебен акт, като
правилен и законосъобразен, следва да се потвърди.
Съдът, след като анализира доказателствата по делото, поотделно и в
тяхната съвкупност, изложеното в жалбата и заявеното от страните, намира за
установено следното:
1
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от
надлежна страна в процеса. Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови определението си, Окръжен съд гр.Хасково е приел, че
в случая са налице основанията, визирани в чл.63 от НПК, за вземане мярка
за неотклонение „задържане под стража“ спрямо обвиняемия К. Х..
Този извод се споделя изцяло от въззивния съд.
Правилно първоинстанционният съд е счел, че от събраните
доказателства по делото може да се направи обосновано предположение за
съпричастност на обвиняемия към деянията по чл.242, ал.2 вр. чл.18, ал.1 от
НК, с предмет 0,530 кг кокаин и 6 кг хашиш, на обща стойност 130 700 лв., и
чл.3434б, ал.3 от НК, за които е привлечен към наказателна отговорност. В
подкрепа на този извод са събраните гласни, писмени и веществени
доказателства.
Законодателят борави с понятието „обосновано предположение“ и не се
изисква онази безспорност и категоричност, както и доказателствена
обезпеченост, задължителни при постановяване на присъда съгласно чл.301,
ал.1 от НПК.
С оглед началния етап на разследване, неоснователно е възражението
на защитата за липса на експертна справка или експертиза относно предмета
на деянието по чл.242 от НК.
Не се споделят и доводите, че при извършване на някои процесуално-
следствените действия са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Дали горната деятелност на К. Х. покрива признаците на престъпление
според наказателния закон на К. Н. е ирелевантно с оглед разпоредбата на
чл.3, ал.1 от НК.
На следващо място, касае се за умишлени престъпления, за които се
предвижда наказание лишаване от свобода, а първото е и тежко по смисъла на
чл.93, т.7 от НК и се наказва с лишаване от свобода от десет до петнадесети
години и глоба.
Като се вземат предвид обстоятелствата, при които е осъществена
вменената деятелност, нейният предмет, като вид, количество, разфасовки,
стойност, броят на престъпленията, настоящият състав също намира, че
съществува реална опасност обвиняемият К. Х. да извърши престъпление.
Налице е и такава да се укрие, тъй като същият е чужд гражданин и няма
каквато и да е връзка с Б., пътува извън границите на Европейския съюз.
Тъй като от доказателства по делото не се установява противното,
горната опасност се презюмира на основание чл.63, ал.2, т.3 от НПК.
2
С оглед фазата, на която се намира разследването, степента на
обществена опасност на деянията и дееца, настоящата инстанция намира, че
целите визирани в чл.57 от НПК ще се постигнат само с мярка за
неотклонение „задържане под стража“. Те не биха се постигнали с по-лека,
каквото е становището на защитника на обвиняемия К. Х..
Не се споделя и оплакването за липса на мотиви на проверявания
съдебен акт. Първоинстанционният съд е обсъдил всички предпоставки на
чл.63, ал.1 от НПК и е изложил виждането си за тях.
Поради изложеното Пловдивският апелативен съд счита, че
определението на Окръжен съд гр.Хасково е законосъобразно и обосновано и
като такова следва да се потвърди, а жалбата, като неоснователна, да се
остави без уважение.
Воден от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 535/04.08.2023г. на
Окръжен съд гр.Хасково, постановено по ЧНД № 529/2023г. по описа на
същия съд, с което спрямо К. Й. Д. Х. C. J. J. H./, обвиняем по досъдебно
производство № ***/****г. по описа на ГПУ гр.С., е взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3