Р Е Ш Е Н И Е
№ 312
гр. Горна Оряховица, 09.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Х състав, в публично
съдебно заседание на девети септември две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Джукова
при секретаря С.Б.като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 1317 по описа на Районен съд – Горна Оряховица за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Водоснабдяване – Дунав“ ЕООД твърди, че е ВиК
оператор и предоставя водоснабдителни и канализационни услуги на територията на
област Разград по силата на публично известни общи условия. Твърди, че
ответникът „Артемида-71“ ЕООД е бил потребител на такива услуги в наети
водоснабдени имоти, представляващи „птицевъдни ферми“ /животновъдни обекти/,
находящи се в гр.Попово, в поземлен имот с идентификатор 57649.87.13 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на града, представляващ парцел V
от кв.501 по парцеларния план на „Стопански двор - юг“ и в поземлен имот с
идентификатор 57649.503.3173 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
града, представляващ парцел VII от кв.500 по парцеларния план на „Стопански
двор - юг“ на града. Твърди, че за отчет
на потреблението на питейна вода били монтирани водомери с партиден номер 118,
съответно 122, и двата регистрирани под един абонатен № 904****.
Ищецът твърди, че в периода от 08.10.2018 г. до
31.12.2018 г. е доставил в обекта на ответника 1215 m³ питейна вода,
отчетени с електронен карнет (таблет), съгласно чл.23, ал.4, изр.3 от публично
известните общи условия и в изпълнение на заповед № РД-11-265/26.10.2016 г. на
управителя на дружеството. Сочи се, че този начин на отчитане не е довел до
промяна на съдържанието на правоотношението с потребителите и дружеството не е
имало задължение за нарочно уведомяване за преминаване към такова отчитане. За
стойността на отчетеното количество питейна вода – 3 061,80 лв. били
издадени фактури № **********/30.11.2018 г. (за периода 08.10.2018 г. –
09.11.2018 г.) и № **********/31.12.2018 г. (за
периода 09.11.2018 г. – 31.12.2018 г.). Ищецът допълва, че сумите по
последната фактура са отчетени на два подпериода – от 09.11.2018 г. до
06.12.2018 г. и от 07.12.2018 г. до 31.12.2018 г., тъй като на 06.12.2018 г. е
извършен демонтаж на водомер, а на 31.12.2018 г. – извънреден отчет поради
преминаване на територията на община Попово към ВиК – гр.Търговище. Сумите по
издадените фактури не били платени от ответното дружество в посочения в общите
условия срок – до 1 месец от издаване на всяка от тях. Ищецът твърди, че е отправил
до ответника и покана за плащане на задълженията, получена на 20.02.2019 г. с
указан двуседмичен срок за изпълнение, но плащане отново не постъпило. Ищецът
счита, че ответникът му дължи и лихва за забава в плащанията от датата на
падежа на първата фактура – 30.12.2018 г. до 04.04.2019 г. в размер на 100,05
лв. Моли за постановяване на решение,
с което да се приеме за установено съществуването на вземанията за стойността
на предоставените в периода от 08.10.2018 г. до 31.12.2018 г. ВиК услуги
/доставка на 1215 m³ питейна вода/ – 3 061,80 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума от 18.04.2019 г. до изплащането й и лихва за
забава в плащанията от 30.12.2018 г. до 04.04.2019 г. – 100,05 лв., за които е
издадена заповед № 1137/23.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 939/2019 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица. Претендира
се и присъждане на сторените в заповедното и исковото производство разноски.
Ответникът „Артемида-71“ ЕООД признава, че е
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги в наети от него
водоснабдени имоти, представляващи „птицевъдни ферми“ /животновъдни обекти/,
находящи се в гр.Попово, но възразява, че ищецът е доставил 1 215 m³
питейна вода в обекта му през исковия период. Твърди, че обичайното му
потребление е около 100 m³ месечно, а соченото от ищеца количество от
1 040 m³ по фактура № **********/31.12.2018 г. значително го
превишава. Твърди, че през исковия период е извършена подмяна на водомери без
знанието му. Оспорва техническата изправност на монтираните преди и след
06.12.2018 г. водомери. Сочи, че в общите условия не е уреден механизъм за
отчет чрез електронен карнет и не са му известни правата и задълженията на
страните в тази хипотеза. Оспорва заповедта за отчет с електронен карнет да му
е била известна. В хода на устните състезания заявява, че счита за недължима
само стойността на 893 m³ питейна вода, отчетени на 06.12.2018 г. и претендира
отхвърляне на иска в тази част със съответно присъждане на сторените разноски.
Съдът,
след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните
не спорят, а и от заявление № 64/10.07.2015 г. и договор № ВК-03-270/18.08.2015
г., се установява, че ответникът бил потребител на предоставяната от ищеца
съгласно публично известни общи условия услуга „доставяне на питейна вода“ за
обекти, представляващи „птицевъдни ферми“ /животновъдни обекти/ в гр.Попово, в поземлени
имоти с идентификатор 57649.87.13 и идентификатор 57649.503.3173 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на града, наети от ответника от ЕТ
„ММ-Мирослав Х.“ (договори за наем от 17.01.2014 г.). Съгласно чл.2, т.1 и 4 от
сключения между страните договор и чл.22
и чл.23, ал.1, т.1 от общите условия, ищецът бил задължен да доставя до
обектите на ответника вода с питейни качества и веднъж месечно да отчита изразходваното
количество чрез монтирано на водопроводното отклонение средство за измерване, а
ответникът – да заплаща утвърдената от КЕВР цена на количеството отчетена за
периода питейна вода в 30-дневен срок от издаване на фактура (чл.3, т.1 от
договора, вр. чл.31, ал.1 и чл.33, ал.2 от общите условия). Ищецът бил задължен
да монтира, поддържа и контролира водомерите за своя сметка. Те подлежали на
проверка на всеки 10 години, при нарушаване на целостта на пломбите или по
искане на ВиК оператора или потребителя (чл.16 и чл.17 от общите условия). Съгласно
чл.23, ал.4 от общите условия, отчетът на потреблението следвало да се извършва
в присъствие на потребителя, който с подписа си да удостовери съответствието на
показанията с данните от отчета, с изключение на случаите на дистанционно
отчитане и ползване на електронен карнет. За представител на ответника в
отношенията с ищеца, на който е възложено да подписва при отчитане на
показанията от негово име била посочена П.Г.П./тогава управител на ответното
дружество/ – чл.3, т.6 от договор № ВК-03-270/18.08.2015 г.
Видно
от декларация от 10.07.2015 г. от ЕТ „ММ-Мирослав Х.“ и заявлението от
ответника, потреблението в двата имота се отчитало по един абонатен номер – 904****,
но с четири водомера с партиден № 117, 118, 121 и 122. Съгласно писмените
доказателства, съвпадащите по съдържание твърдения на страните и свидетелските
показания на свид.Ж.Я. – инкасатор, през исковия период били активни само два
от водомерите – тези партидни номера 118 и 122. Видно от протокол №
171892/23.12.2015 г., на посочената дата и в присъствието на представител на
ответника, за отчет по партиден № 122 бил монтиран водомер марка „Беласица“,
фабр. № 13609, с метрологична пломба М15 и пломба на ищеца № 0403966, с нулево
показание. Съгласно протокол № 192508/05.04.2018 г. в присъствието на
представител на ответника, за отчет по партиден № 118 бил монтиран водомер
марка „Байлан“, фабр. № 1051011, с метрологична пломба М17 и пломба на ищеца №
0890814.
Свид.Я.
установява още, че към 2018 г. отчетът на потреблението на питейна вода в
обектите на ответника се извършвал с електронен карнет, съгласно заповед №
РД-11-265/26.10.2016 г. на управителя на ищеца. Тя пояснява, че този начин на
отчитане включвал посещение на инкасатора на място в обекта, снемане на
показанията на водомера, но вписването им в електронно устройство – таблет,
вместо на хартиен носител. Уточнява, че при отчет на електронен карнет
потребителят няма възможност да положи подпис, както при отчет с хартиен
карнет.
Свидетелят
разказва, че през 2018 г., в началото на всеки месец, извършвал посещение за
отчет в обектите на ответника, при което винаги присъствал негов представител –
обичайно свид.П.П.. Свидетелите Я. и П. сочат, че шахтата, където се намирал един
от водомерите /партиден № 122/ била по-дълбока и порутена от едната страна,
поради което в нея влизал служител на ответника, снемал показанията на водомера
и свид.Я. ги вписвала в електронното устройство.
По
този начин тя извършила отчет на 09.11.2018 г., при което отчела показание по
водомер парт.№ 118 – 397, при старо показание 337, или потребление от 60 m³
за периода 08.10.2018 г. – 09.11.2018 г. и по водомер парт.№ 122 – показание
1240 при старо 1213, или потребление от 27 m³ за периода 10.10.2018 г. –
09.11.2018 г. (справка от електронен карнет). За отчетеното количество питейна вода
от общо 87 m³ била издадена фактура № **********/30.11.2018 г. на стойност
219,24 лв. с ДДС при единична цена на доставката на питейна вода от 2,10 лв.,
определена с Решение № Ц-30/29.07.2016 г. на КЕВР.
Поради
неплащане на задължения на ответното дружество, на 06.12.2018 г. било
преустановено водоподаването като водомер фабр. № 13609 (обслужващ парт.№ 122) бил
демонтиран. Видно от протокол № 202050/06.12.2018 г. и показанията на
свидетелите ХР. Х. – „инспектор водоползване“ при ищеца, Я. и П., присъствали
на демонтажа, свид.ХР. Х. влязъл в силно обрушената шахтата, в която се намирал
водомера. Той снел показанията му към момента – 2133, като констатирал, че
метрологичната пломба липсва. При изслушването на заключението по
съдебно-техническата експертиза, вещото лице уточнява, че пломбата показва
извършена последната метрологична проверка и е външна за водомера, като по
думите на свид.Х. е разположена така, че всеки може да я премахне. Свид.П.
положила подпис като представител на ответника под протокола, удостоверяващ
констатациите и демонатажа на водомера. В същия ден водомерът й бил предаден,
за което бил съставен протокол № ВК-09-1936/06.12.2018 г. между нея и свид.М.Х.
– водопроводчик във водомерната работилница на ищеца. Свидетелят изключва да е
вписал данните с грешка, но макар и да става въпрос за предаване на
демонтирания водомер (показанията на свид.П. и ХР. Х.), фабричният номер бил
вписан вместо 13609 – „13690“.
На
същия ден ответникът заплатил дължимите просрочени суми и за отчет по парт. №
122 бил монтиран водомер марка „Аквариус“ с фабр. № 015304 и метрологична
пломба М18, пломба на дружеството № 0957075/0957036 и с начално показание към
монтажа 407 (протокол № 202578).
Съгласно
показанията на всички разпитани свидетели и видно от фактурите, издадени след
01.01.2019 г., считано от тази дата, отчитането на територията на гр.Попово
преминало към „ВиК“ ООД – Търговище. В тази връзка към края на 2018 г. бил
извършен извънреден отчет за потреблението на ответното дружество, при което били
снети показанията на водомер по партида № 118 – 485 и по партида № 122, по
новомонтирания водомер фабр. № 015304 – 554. Видно от фактури №
**********/03.02.2019 г. и № **********/01.03.2019 г. и показанията на свид.Я.,
която и към момента отчита потреблението на ответника, това са първите
показания, от които „ВиК“ ООД – Търговище е започнало отчитането след
31.12.2019 г.
Във
връзка с преминаване към друг ВиК оператор, ответникът бил задължен да върне в
работилницата на ищеца водомер, тъй като при демонтажа такъв останал у него. На
28.12.2018 г. бил съставен протокол № 202682/28.12.2018 г., съгласно който ответникът
предал на ищеца чрез свид.М.Х. водомер марка „Беласица“, фабр.№ 05371, с
показание 11 – различен от демонтирания и предадения на 06.12.2018 г.
Свидетелят М.Х. сочи, че водомерът,
който е останал у клиента (съгласно протокол № ВК-09-1936/06.12.2018 г.) и
този, който е върнат в работилницата, са различни, но уточнява, че понеже водомерите
се водели в работилницата само като брой, а не с фабричния си номер, за ищцовото
дружество било без значение кой точно водомер се връща. Уточнява, че във връзка
с преминаването на гр.Попово към „ВиК“ ООД – Търговище, му били предадени около
2000 водомера, но изключва да има техническа грешка във вписаните в протокола
данни. Свид.П. в разпита си посочва, че след демонтажа, водомерът останал у
ответното дружество с цел да се извърши проверка в специална лаборатория. При
разпита си тя потвърждава, че е подписала протокол № 202682/28.12.2018 г. и че
това е именно документът, съставен за последващото предаване на водомера, като
заявява, че данните са били попълнени от служителя на ищеца. Показанията на
свид.П. в частта относно факта кой водомер е върнала на ищеца, са недопустими
на основание чл.164, ал.1, т.6 ГПК, доколкото чрез тях ответникът се домогва да
опровергае съдържанието на изходящия от него частен документ протокол №
ВК-09-1936/06.12.2018 г.
След
извършения извънреден отчет била издадена фактура № **********/31.12.2018 г. за
потребление за периода 09.11.2018 г. – 31.12.2018 г., отчетено с водомер парт.
№ 118 от 88 m³ и с водомер парт. № 122 – общо 1040 m³, от които 893
m³ – разлика в показанията между отчета на 09.11.2018 г. и демонтажа на
06.12.2018 г., вписани в графа „служебно“ и 147 m³ разлика в показанията
между показанията при монтажа на 06.12.2018 г. и отчета на 31.12.2018 г.
Фактурата за отчетния период 09.11.2018 г. – 31.12.2018 г. за потреблението на
общо 1 128 m³ била на стойност 2 842,56 лв. с ДДС, при същата
единична цена от 2,10 лв.
Съгласно
отговори на задачи № 1 и 3 от заключението по приетата съдебно-техническа
експертиза количеството питейна вода от 893 m³ е възможно да премине през
водопроводното отклонение в периода 09.11.2018 г. и 07.12.2018 г., тъй като
максималното количество съобразно характеристиките на тръбата на отклонението е
1 185,4 m³.
Съгласно
отговора на задача № 4, водомер фабр. № 13609 е бил произведен в годината на
монтажа му – 2015 г., за което била поставена пломба за първоначално
метрологично изпитване с обозначение М-15. Съгласно заключението на вещото лице
и представената по делото Заповед № А-333/29.05.2014 г. на ДАМТН, водомери от
типа на процесния подлежат на метрологична проверка на всеки 5 години, или в
случая водомерът е бил метрологично годен до 2020 г. При изслушването си вещото
лице пояснява отговора на задача № 5 – че липсват данни за извършено изследване
в акредирирана лаборатория, сочейки, че това е информация, получена при запитване
до ищеца и че клиентът е могъл да извърши такова изследване, тъй като водомерът
съгласно протокола от 06.12.2018 г., е останал у него. Експертизата установява
още, че няма данни за аварии преди или след водопроводното отклонение през
исковия период, като такава авария преди водомера не би повлияла на
показанията. Свид.ХР. Х. също сочи, че не е имало теч в шахтата, нито му е
известно да е имало аварии през исковия период в системата по захранването
преди и след водомера.
На
06.02.2019 г. ищецът изпратил до ответника покана за доброволно плащане на
сумите по двете фактури № **********/30.11.2018 г. и № **********/31.12.2018 г.
и съответната законна лихва, с предупреждение, че при неизпълнение в 15-дневен
срок, водоснабдяването ще бъде прекъснато, а сумите – събрани по съдебен ред.
Поканата била получена на 20.02.2019 г. от управителя Н.П.. Страните не спорят,
че тези суми не са платени от ответника до приключване на устните състезания. Този
факт, с оглед и признанието на ответника, е установим и от представените
изходящи от ищеца документи – справка за неплатени фактури от 30.11.2018 г. до 10.07.2019 г. и
справка-извлечение № 502558. Не се твърди и не се установява вземанията да са били
погасени и по различен от изпълнението начин.
Въз основа
на приетите за установени факти, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на
вземания, за които е издадена заповед за изпълнение. Уважаването им, с оглед твърденията на ищеца, е предпоставено от
кумулативното установяване на следните материалноправни предпоставки:
съществувало между страните правоотношение по договор за предоставяне на
водоснабдителни и канализационни услуги в обекта на ответника в гр.Попово при
публично известни общи условия и осъществено в периода от 08.10.2018 г. до
31.12.2018 г. доставяне в обекта на ответника 1 215 m³ питейна вода.
Първата
от посочените предпоставки не е спорна и е установена безпротиворечиво от
събрания доказателствен материал – страните са били в правоотношение, по силата
на което ищецът е доставял до обектите на ответника в гр.Попово вода с питейни
качества, а основното задължение на ответника било заплащането на цената на
това количество по утвърдени от КЕВР цени (към 2018 г. – 2,10 лв./ m³).
Съгласно
клаузите на сключения между страните договор и общите условия, доставено до
обекта на потребителя е това количество питейна вода, което е отчетено при
периодичния (в случая месечен) отчет на водопровода, монтиран на водопроводното
отклонение. Ищецът, в качеството си на ВиК оператор, бил длъжен да извърши
такъв отчет в периодите по чл.23, ал.1 от общите условия, но не и да уведомява
потребителя или да изисква съгласието му за начина на отчитане – на хартиен карнет,
електронен карнет или дистанционно. Това е въпрос, касаещ изключително
вътрешната организация на работата с цел изпълнение на посоченото договорно
задължение. Видно от договора, общите условия и показанията на свид.Я.,
изясняваща в какво се състои разликата между отчитане с хартиен и електронен
карнет, отчитането с електронен карнет нито създава нови, нито променя
съществуващите права и задължения на страните, поради което знанието у
потребителя за начина, по който операторът изпълнява задължението си, е без
значение. Независимо от това, от събраните гласни доказателствени средства е
явно, че ответникът е знаел, че ищецът прилага този механизъм на отчитане. Свидетелите
Я. и П. сочат, че на извършването на отчета винаги е присъствал представител на
дружеството и дори служител на ответника е снемал показанията за водомер парт.№
122 поради дълбочината на шахтата и срутване в нея. Възраженията на ответника
относно начина на отчитане на потреблението са относими единствено към
вземанията за консумация, отчетена от инкасатора на 09.11.2018 г. и при
извънредния отчет към 31.12.2018 г., т.е. за всички вземания за отчета по
водомер парт. № 118 (общо за целия исков период 148 m³) и за 27 m³ за
периода 10.10.2018 г. – 09.11.2018 г. и 147 m³ за периода от 06.12.2018 г.
до 31.12.2018 г. за водомер парт. № 122. За тези вземания ответникът чрез
процесуалния си представител, заяви признание за дължимост, което преценено по
реда на чл.175 ГПК се явява подкрепено от събраните писмени доказателства и
свидетелски показания.
Спорно
между страните е потреблението на 893 m³ в периода между извършения от
свид.Я. отчет на 09.11.2018 г. и демонтирането на водомера фабр. № 13609 по
партида № 122 на 06.12.2018 г. Самата възможност да бъде извършена доставка на
такова количество питейна вода (установена от експертизата), не води до извод
за пълно доказване на твърдения от ищеца факт на доставката, без категорично
установяване на изправността на измервателното устройство. Съдът счита, че
събраните доказателства не дават основание за такова заключение. На първо място,
водомерът с фабр. № 13609 е бил в срока си на метрологична годност към момента
на демонтажа, но неговата метрологична пломба е липсвала. Само по себе си това
не води до негодност на водомера, но съгласно чл.16, ал.3 от общите условия е
предпоставка за задължително извършване на проверка от ищеца. Основание за този
извод е клаузата на чл.17, ал.1 от общите условия и уреденото там задължение на
ищеца да поддържа и контролира водомерите за своя сметка. Вярно, че такава
проверка би могла да се инициира и от ответника, но посоченото е негово право –
чл.16, ал.3, предл. посл. вр. ал.5 от общите условия, докато за ищеца
извършването на проверка в тази хипотеза е задължение. Вещото лице посочи, че
сам ищецът е потвърдил за нуждите на експертизата, че проверка след демонтажа
не е извършвана, а по делото безспорно се установи, че водомерът е предаден на
абоната на 06.12.2018 г.
Освен
посоченото, създадената от ищеца организация на работа и отчетност на
водомерите е изключила и възможност за последваща за проверка на изправността
на демонтирания водомер, в т.ч. и в рамките на настоящото производство. Тъй
като ищецът е водил само броя на водомерите, които следва да му бъдат върнати,
ответникът, предавайки водомер фабр.№ 05371, надлежно е изпълнил задължението
си. По тези причина липсата на техническа проверка за изправност на водомера
след демонтажа и невъзможността такава да се извърши към момента, не могат да
породят последици, неизгодни за ответника. Вярно, че показанията на водомера –
2133, вписани в протокола за демонтаж, съдържащ потвърденото по авторство
изявление на свид.П., са противопоставими на ответника, но натрупването на тези
показания би могло в равна степен да се дължи както на потребление, така и на
техническа неизправност, за която изрично възразява ответника. Неустановяването
и невъзможността да се установи техническата изправност на водомера е пречка да
се изведе заключение, че разликата между снетите при отчета и демонтажа
показания, се дължи на потребление. По тази причина съдът няма основание да
приеме, че ищецът е доказал пълно, че количеството от питейна вода от 893 m³
е доставено до обекта на ответника. Това предпоставя недоказаност на иска в
частта за сумата, съставляваща цена на доставката на това количество питейна
вода.
Така
искът се явява доказан по основание в частта само за отчетените от инкасатора
количества питейна вода, или цялото вземане по фактура № **********/30.11.2018
г. за отчетния период 08.10.2018 г. – 09.11.2018 г. на стойност 219,24 лв. с
ДДС и частично – вземането по фактура № **********/31.12.2018 г. за периода
09.11.2018 г. – 31.12.2018 г. През последния период са доставени и преминали
през водомер парт. № 118 88 m³ питейна вода, а през водомер с парт. № 122
/новомонтирания с фабр. № 015304/ – 147 m³, или общо за обекта – 235 m³.
Цената на доставката на това количество питейна вода съобразно утвърдената от
КЕВР единична цена е 493,50 лв. без ДДС и 592,20 лв. с ДДС. Така ответникът дължи
на ищеца заплащане на цена за доставена през целия исков период питейна вода до
обекта му от общо 811,44 лв.
Неизпълнението
на задължението на ответника да заплати сумите по двете фактури в срок от 30
дни от издаване на всяка от тях е довело до възникване на вземане на ищеца за
обезщетение за забава в плащането в размер на законната лихва. До 04.04.2019 г.
размерът на законната лихва по първата фактура е 5,79 лв., а по втората – 10,69
лв., определено от съда на основание
чл.162 ГПК съобразно Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне
размера на законната лихва по просрочени парични задължения за периода от
падежа (30.01.2019 г.) до крайната дата на ищцовата претенция (04.04.2019 г.).
По изложените до тук съображения, предявените искове
се явяват частично основателни и следва да бъде уважени за сумите от 811,44 лв. – цена
на доставена питейна вода за периода 08.10.2018 г. – 31.12.2018 г. и
16,48 лв. – законна лихва за периода от 30.12.2018 г. (падежа на първата
фактура) до 04.04.2019 г., а в останалата
част – да бъдат отхвърлени.
По присъждане на направените разноски:
Предвид изхода на спора и
съгласно чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право да му се присъдят направените
разноски в заповедното и в исковото производство, съразмерно на уважената част от
исковете. От негова страна е направено такова искане и са представени
доказателства да е сторил разноски в заповедното производство в общ размер 63,24
лв. за държавна такса, от които съразмерно на уважената част от исковете му се
следват 16,82 лв. В исковото производство са представени доказателства за
направени разноски от 533,23 лв. (63,23 лв. за държавна такса; 20 лв. за
възнаграждение за явяване на свидетел и 450 лв. за адвокатски хонорар), от
които пропорционално на уважената част от исковете, му се следват 141,84 лв.
Ответникът съгласно чл.78,
ал.3 ГПК има право да му бъдат присъдени разноските за заповедното и исковото
производство съразмерно на отхвърлената част от исковете. Такова присъждане се
претендира и се представят доказателства да са сторени разноски в исковото
производство от общо 722 лв. (250 лв. за възнаграждение на вещото лице, 20 лв.
за възнаграждение за явяване на свидетел и 452 лв. за заплатен адвокатски
хонорар), от които съразмерно на отхвърлената част от исковете, на ответника
следва да бъдат присъдени 541,39 лв.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че "АРТЕМИДА - 71"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Горна Оряховица,
ул.“Георги Измирлиев“ № 4, етаж 6, апартамент № 604, представлявано от
управителя Н.Н.П. дължи на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ-ДУНАВ"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Разград, ул.“Сливница“
№ 3А, представлявано от управителя С.Р.И. сумата
от 811,44 лв. /осемстотин и
единадесет лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща главница за цена
на предоставени за периода от 08.10.2018
г. до 31.12.2018 г. ВиК услуги – доставка на питейна вода до обект с абонатен номер 904****,
съставляващ птицевъдна ферма /животновъден обект/, находящ се в гр.Попово, в поземлени имоти с идентификатор
57649.87.13 и идентификатор 57649.503.3173 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на града, ведно със законната лихва върху тази сума от
18.04.2019 г. до изплащането й и сумата от 16,48 лв. /шеснадесет лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за
забава в плащането в размер на законната лихва за периода от 30.12.2018 г. до 04.04.2019 г., за които е
издадена заповед № 1137/23.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 939/2019 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, като ОТХВЪРЛЯ исковете в частта за сумата над присъдените 811,44 лв. /осемстотин и единадесет лева и четиридесет и
четири стотинки/ до претендираните 3 061,80 лв. /три хиляди шестдесет и един лева и осемдесет стотинки/, или за сумата
2 250,36 лв. /две хиляди двеста и петдесет лева и тридесет и шест
стотинки/ – главница и за сумата над присъдените 16,48 лв. /шеснадесет лева и четиридесет и осем стотинки/ до
претендираните 100,05 лв. /сто лева и пет стотинки/, или за сумата
83,57 лв. /осемдесет и три лева и петдесет и седем стотинки/ – лихва за
забава.
ОСЪЖДА "АРТЕМИДА - 71" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Горна Оряховица,
ул.“Георги Измирлиев“ № 4, етаж 6, апартамент № 604, представлявано от
управителя Н.Н.П. да заплати
на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ-ДУНАВ" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Разград, ул.“Сливница“ № 3А, представлявано
от управителя С.Р.И. сумата от 16,82 лв. /шестнадесет лева и осемдесет и
две стотинки/, представляваща направени разноски за заплащане на
държавна такса в заповедното производство, съразмерно на уважената част от
исковете и сумата от 141,84
лв. /сто четиридесет
и един лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща
направени разноски за заплащане на държавна такса, депозит явяване на свидетел и
адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство, съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА "ВОДОСНАБДЯВАНЕ-ДУНАВ"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Разград,
ул.“Сливница“ № 3А, представлявано от управителя С.Р.И. да заплати на "АРТЕМИДА -
71" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Горна
Оряховица, ул.“Георги Измирлиев“ № 4, етаж 6, апартамент № 604, представлявано
от управителя Н.Н.П. сумата от 541,39
лв. /петстотин четиридесет и един лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща направени разноски за заплащане
на депозит за вещо лице, за явяване на свидетел и адвокатско възнаграждение в
първоинстанционното производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване
на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: