Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер………. 26.06.2019г.    гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Старозагорски окръжен съд – търговско отделение, на 05.06.2019г., в публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                     

                                                            Председател: РУМЯНА БОНЧЕВА

                                                             Членове: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА

                                                                             ХРИСТО СИМИТЧИЕВ

                                                                                                                               

И секретаря Иванка Георгиева, като разгледа докладваното от съдията Симитчиев въззивно търговско дело номер 1185 по описа за  2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Е.” ЕАД против Решение №139 от 01.03.2019г. по гр.дело №2797/2018г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което се признава за установено по отношение “Е.” ЕАД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.”***, че Г.Я.Л., с ЕГН:********** ***, не му дължи сумата от 1145.76 лв., представляваща стойността на допълнително начислени по фактура  №**********/18.10.2018 г., 7923 kWh ел.енергия, за периода от 18.10.2016 г. до 16.01.2017 г.,  за обект на потребление-жилище, в гр.К., ж.к.“***, ИТН:2128106 и се осъжда ответника да заплати на ищеца сумата от 350 лв разноски по делото за възнаграждение на един адвокат и за държавна такса.

Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, като са изложени подробни съображения в тази връзка. Направено е искане съдът да отмени изцяло обжалваното решение и да се отхвърли предявения иск.

В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се изразява мнение за неоснователност на жалбата и се моли въззивният съд да потвърди първоинстанционното решение.

Старозагорският окръжен съд, като взе предвид становищата и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, намира следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Предмет на предявения иск по чл.124, ал.1 ГПК е признаване за установено по отношение на "Е." ЕАД, че Г.Я.Л., с ЕГН:********** ***, не му дължи сумата от 1145.76 лв., представляваща стойността на допълнително начислени по фактура  №**********/18.10.2018 г., 7923 kWh ел.енергия, за периода от 18.10.2016 г. до 16.01.2017 г.,  за обект на потребление-жилище, в гр.К., ж.к.“***, ИТН:2128106.

Ищецът твърди, че притежава имот в гр.К., находящ се в ж.к.“***. С писмо изх.№6382029-1/18.10.2018г. ответникът го уведомил, че дължи сума в размер на 1145.76 лв. за периода 18.10.2016г. до 16.01.2017г. – 90 дни, които, поради едностранно констатирана неизправност в електромера, били начислени по неясен и неопределен начин. Поддръжа, че не е потръбил допълнително начислените Квтч ел. енергия, а извършената едностранна корекция на сметки почивала на предположение за ползване на ел.енергия. Счита, че е недопустимо едностранно, с приемането на правила, да се въвежда обективната му отговорност на потребител. Ответникът се позовавал на констативен протокол №446 от 11.04.2018г. на БИМ, според който електромерът не съответствал на метрологичните и технически изисквания и на съставен констативен протокол №318315/16.01.2017г. за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване, за електромер №*********, който бил демонтиран от обект – жилище, находящо се в гр.К., ж.к.“*** и бил предаден за експертизна проверка в Български институт по метрология. Възразява, че констативния протокол не отговаря на изискванията на чл.47 от ПИКЕЕ, тъй като не бил посочен представител на РПУ К., който да е присъствал на проверката, а посочени само двама свидетели, индивидуализирани с двете си имена. Посочва също, че не е бил уведомен за проверката, а количеството отчетена ел.енергия не било надлежно удостоверено по начините и реда, посочени в нормативните актове и ПИКЕЕ.

Ответникът оспорва аргументите на ищеца, като счита, че корекцията на сметката му е извършена правомерно и при спазване на законовите изисквания, за което излага съображения в отговора на ИМ.

По въпроса относно наличието на основание за коригиране на сметките на абоната за минал период, въззивният съд съобрази, че съгласно актуалната практика на ВКС, със ЗИД на Закона за енергетиката /ДВ бр. 54/12 /в сила от 17.07.2012 г./ е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл. 98а ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ: т.е. само при предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия.

Нови ПИКЕЕ, приети на основание посочените норми, са издадени на 12.11.13г., след която дата, следва да се приеме, че корекцията на сметката на клиента от крайния снабдител е допустима и правомерна, но при предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция. Съответно, доколкото периодът на корекция в процесния случай е след тази дата, то новите ПИКЕЕ са приложими в настоящия случай.

Съгласно ал.1 на чл.28 от ОУ на ответника, ЕВН ЕС, въз основа на представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи, заедно със справки за начислената енергия, изчислява и коригира сметките на Клиента за изминал период. Според ал.2 на чл.28, в случаите по ал.1 продавачът изготвя справка за дължимите суми и в 7 (седем) дневен срок уведомява Клиента за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото плащане.

 С изменението на чл.98а, ал.1, т.6 и чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, обаче, за крайния снабдител е възникнало задължение да предвиди ред за уведомяване на абоната при корекция на сметката му за минал период.

В чл.98а, ал.1, т.6 ЗЕ, (в сила от 12.07.2012г.) изрично е предвидено, че общите условия на крайния снабдител задължително съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6:

а) в полза на крайния снабдител за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3;

б) в полза на клиента за потребена електрическа енергия в случаите на неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради повреда на уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3.

Очевидно е, че законодателят е имал предвид ОУ на крайните снабдители да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съобразно ПИКЕЕ, които е следвало да се приемат след въпросната законова променя от 2012г., т.е. новите ПИКЕЕ, издадени от ДКЕВР, обн. в ДВ на 12.11.13г.

В чл.28, ал.1 и 2 от общите условия на ответното дружество не е посочено, че в същия е регламентиран ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6, в посочените в б.”а” и б.”б” хипотези, както изисква новата разпоредба на чл.98а, ал.1, т.6 ЗЕ, в сила от 12.07.2012г.), а единствено регламентира процедура за корекция на сметки за изминал период, без никаква конкретика, вкл. и уведомяване на абоната в 7-дневен срок, за което пък липсва регламент по какъв точно начин се извършва.

Ето защо, съдът намира, че ответното дружество не е изпълнило вмененото му от законодателя задължение да създаде в общите си условия на договорите с крайния потребител на електрическа енергия ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, поради което, следва да се приеме, че не е осъществен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, тъй като снабдителят не е изпълнил горепосочените си задълженията по чл. 98, ал.2, т.6 ЗЕ, което води до липса на уреден в общите му условия ред за уведомяване на клиента, при наличие на основание за корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.

Следва да се отбележи, в допълнение, че според твърденията на ответника, началото на периода от 90 дни назад от датата на техническа проверката, за който е извършена корекцията, а именно – 18.10.2016г., е датата на регулярен отчет на процесния електромер. По делото обаче няма доказателства, че именно на тази дата е извършен последният регулярен отчет на показанията на електромера, нито по какъв начин е извършен – дистанционно или чрез проверка на място, респ. няма данни дали е съставен протокол или друг документ, установяващ горепосочения, релевантен по делото, факт. В заключението на поисканата от ответника СТЕ, в отговора на въпрос №5, пък се посочва друго - това била дата на извършване на манипулацията. Този извод на ВЛ обаче не може да бъде кредитиран, тъй като е основан на неприложено по делото доказателство – извадка от товаровия профил на електромера. Ето защо, съдът намира, че корекцията е била извършена напълно произволно за максималния период от 90 дни, в нарушение на чл.48, ал.1 ПИКЕЕ, без да е надлежно установен началния момент на периода на извършването й, което е самостоятелно основание за неправомерността й.

Въз основа на всичко изложено дотук, съдът намира, че извършената от ответното дружество корекция на сметките на ищеца, въз основа на която му е начислена допълнително за минал период сумата от 1145.76 лв., представляваща стойността на допълнително начислени по фактура  №**********/18.10.2018 г., 7923 kWh ел.енергия, от 18.10.2016 г. до 16.01.2017 г.,  за обект на потребление-жилище, в гр.К., ж.к.“***, ИТН:2128106, е неправомерна, поради което посочената сума не е дължима от ищеца, което обуславя извод за основателност на предявения срещу ответното дружество отрицателен установителен иск.

Тъй като първоинстанционния съд е стигнал до същия извод и го е уважил изцяло, обжалваното решение ще бъде потвърдено.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските пред настоящата инстанция от 300 лв за адвокатски хонорар.

Мотивиран от горното, съдът

 

                                               РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №139 от 01.03.2019г. по гр.дело №2797/2018г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

ОСЪЖДА „Е.”ЕАД със седалище и адрес на управление  гр. П., улица „***, ЕИК *** да заплати на Г.Я.Л., с ЕГН:********** *** разноските пред настоящата инстанция от 300лв за адв. хонорар.

Присъдените суми могат да бъдат заплатени от „Е.”ЕАД по следната банкова сметка ***:

IBAN: ***.

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                 

 

ЧЛЕНОВЕ:

                                                                           1.

                                                                    

      

 

           2.