№ 53
гр. Козлодуй, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Адриана Г. Добрева
при участието на секретаря Стела Б. Бочева
като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Гражданско дело №
20211440100689 по описа за 2021 година
Съдебното производство е образувано по искова молба на СТ. Б. Т.,
ЕГН ********** от гр.Козлодуй, обл.Враца, ул.”Безименна” № 3, с която е
предявил против Прокуратурата на Република България, иск за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева и
имуществени вреди в размер на 1 900 лева, причинени от незаконно
повдигнато и поддържано обвинение от Районна прокуратура – Козлодуй
(била тогава, а сега Териториално отделение – Козлодуй към Районна
прокуратура – Враца), по което е оправдан с решение по НАХД № 179/2020г.
по описа на Районен съд - Козлодуй, ведно със законната лихва върху
обезщетенията от датата на влизане в сила на оправдателния съдебен акт на
15.02.2021г. до окончателното им изплащане.
В исковата молба се посочва, че ищецът СТ. Б. Т. е привлечен към
наказателна отговорност на 19.07.2019г. за престъпление по чл.159, ал.2, пр.1,
вр. чл.26, ал.1 НК. Въз основа на така повдигнатото обвинение е било внесено
предложение за прилагане на разпоредбата на чл.78а НК, където на първа
инстанция с решение от 13.12.2019г. ищецът е бил признат за невиновен.
Този акт е бил протестиран и Окръжен съд - Враца е постановил решение от
15.07.2020г. по ВНАД № 190/2020г., с което оправдателното решение е било
отменено и делото е било върнато за ново разглеждане. При последващото
разглеждане на наказателното дело ищецът отново е бил признат за
1
невиновен по обвинението с решение от 23.11.2020г. по НАХД № 179/2020г.
на Районен съд - Козлодуй, като този съдебен акт е бил потвърден с решение
от 15.02.2021г. по ВНАД № 512/2020г. по описа на Окръжен съд - Враца.
Решението на Окръжен съд - Враца е окончателно и е влязло в законна сила
на 15.02.2021г. Ищецът твърди, че в резултат на незаконно повдигнатото и
поддържано от Районна прокуратура - Козлодуй срещу него обвинение до
окончателното решаване на делото е преживял унижение и стрес, бил е в
постоянно притеснение за работата си, срамувал се е от колеги и
ръководители, затворил се в себе си, изолирал се от близки и познати. Сочи,
че повдигането на обвинение срещу него е било отразено в медиите в
гр.Козлодуй, което е довело до засягане на доброто му име, до уронване на
авторитета му в обществото. Сочи, че с оглед изложеното, за него е
възникнал правен интерес от предявяване на настоящата искова претенция
срещу Прокуратура на РП за присъждане на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнатото и поддържано
обвинение в размер на 10 000 лв. за неимуществени вреди резултат от
незаконните действия на нейни длъжностни лица - прокурори от Районна
прокуратура Козлодуй (сега ТО на Районна прокуратура Враца), по
образуването на досъдебно производство без наличие на законен повод и
достатъчно данни; привличането му в процесуалното качество на обвиняем,
вземане на мярка за неотклонение; явяване на разпити и предявяване на
разследването, криминалистическата му регистрация; поддържане на
обвинението пред съда, протестиране на оправдателната присъда и
претърпените във връзка с това стрес, негативни емоции, болки и страдания,
както и 1 900 лева - обезщетение за имуществени вреди, представляващи
заплатените от него възнаграждения на защитника му в досъдебното и
съдебното производство. Претендира също и законната лихва върху всяка
една от тези суми от деня на влизане в сила на оправдателната присъда срещу
него, до окончателното им изплащане, както и направените от него разноски
по настоящето дело - държавна такса и адвокатско възнаграждение.
В съдебни заседания ищецът участва чрез пълномощник адвокат
М.С. от Адвокатска колегия Враца и поддържа исковете.
Ответникът Прокуратурата на Република България, чрез прокурор от
Районна прокуратура Враца, в писмения отговор по делото оспорва
2
предявените искове като недоказани и неоснователни и моли съда да ги
отхвърли. Не оспорва твърденията в исковата молба относно привличането на
ищеца като обвиняем за извършено престъпление, образуваното в Районен
съд Козлодуй дело и постановената оправдателна присъда. Оспорва
основателността на твърденията на ищеца за причинените му вреди, както и
наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между описаните в
исковата молба емоционални страдания и увреждания на здравето и
предявените му обвинения във воденото срещу него наказателно
производство. В случай, че съдът приеме предявените искове за основателни,
заявява че оспорва техния размер. Счита, че претенцията от 10 000 лева
обезщетение за неимуществени вреди е силно завишена и не е съобразена с
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, с установените от съдебна практика критерии за
справедливост, както и със стандарта на живот и обществено-икономическите
условия в страната. Следва да се отчете, че срещу ищеца е предявено
обвинение за едно престъпление, взетата мярка за неотклонение не е довела
до ограничаване на основни негови права, както и че наказателното
производство срещу ищеца е протекло в разумни срокове. Счита за
неоснователен и предявения иск за обезщетение за причинени имуществени
вреди, тъй като липсват доказателства за обема на процесуалните действия,
извършени с участие на упълномощения защитник в досъдебното и съдебното
производство. Счита също, че платеното от ищеца възнаграждение за адвокат
е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, поради което, в случай, че съдът приеме иска за основателен, моли да
намали размера на иска за имуществени вреди до размера на дължимото
адвокатско възнаграждение съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Поради неоснователност на исковете за обезщетение, счита за неоснователен
и иска за присъждане на законна лихва.
В съдебни заседания представителят на Прокуратурата поддържа
становището си за неоснователност на иска за неимуществени и имуществени
вреди и искането си за отхвърлянето му и изразява подробно становище в
писмена защита.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намери за установено следното:
По делото е изискано от Районен съд Козлодуй и е приложено АНД №
3
179/2020 г. по описа на същия съд, заедно с приложеното по него ВАНД №
520/2020 г. по описа на Окръжен съд Враца, както и АНД № 234/2019г. по
описа на Районен съд Козлодуй, ВАНД № 190/2020г. по описа н Окръжен съд
Враца и досъдебно производство пр.пр. № 102/2019 г. на Районна
прокуратура Козлодуй (Досъдебно производство №1/2019г. по описа на ОД
МВР Враца).
От материалите по тези дела се установява следното:
С Постановление от 24.01.2019 г. Районна прокуратура Козлодуй е
образувала досъдебно производство № 102/2019 г. по описа на същата
прокуратура (№ 1/2019 г. по описа на ОД на МВР Враца) срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл.159, ал.4 т.1 вр. ал.2 НК.
На 14.03.2019 г. с разрешение на съдия от Районен съд Козлодуй е
извършено претърсване и са иззети вещи – компютър от дома на ищеца С.Т. –
вж. протокол на л.33 от досъдебното производство.
С Постановление от 15.07.2019 г. по ДП № 102/2019 г. по описа на
Района прокуратура Козлодуй СТ. Б. Т. е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл.159, ал.2 вр. чл.26, ал.1 НК и е разпитан в това качество.
На 19.07.2019 г. материалите по разследването са предявени на обвиняемия и
му е била извършена криминалистична регистрация. На досъдебното
производство обвиняемия е участвал без защитник.
Установи се също, че на 29.07.2019 г. Районна прокуратура Козлодуй е
внесла постановление от 29.07.2019 г. с предложение обвиняемия СТ. Б. Т. да
бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено наказание на
основание чл.78а НК за извършено престъпление по чл.159, ал.2 вр. чл.26,
ал.1 НК, въз основа на което в районен съд Козлодуй е образувано АНД №
234 по описа за 2019 г. По делото са проведени две съдебни заседания, като
обвиняемия не е участвал лично, а чрез защитник адвокат М.С..
Съдебното производство по делото е приключило с Решение № 105 от
13.12.2019 г., с което обвиняемия е признат за невиновен по повдигнатото му
обвинение и е оправдан.
По делото на л.21 е представено пълномощно и договор за правна
защита и съдействие от 10.09.2019 г., сключен между С.Т. и адвокат М.С. за
4
защита по АНД № 234/2019 г. на КРС, по който обвиняемия е заплатил в брой
сумата 400 лева адвокатско възнаграждение.
Установи се също, че по протест на Козлодуйска районна прокуратура
против постановеното от районния съд оправдателно решение е образувано
ВАНД № 190/2020 г. по описа на Окръжен съд Враца. По това дело е
проведено едно съдебно заседание на което обвиняемия не е участвал, а
вместо него е участвал защитника адвокат С..
С Решение № 43 от 15.07.2020 г. Окръжен съд Враца е отменил
решението на районния съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг
състав на районния съд.
По делото на л.31 е представено пълномощно и договор за правна
защита и съдействие от 24.06.2020 г., сключен между С.Т. и адв. С. за защита
по ВАНД № 190/2020 г. на ВОС, по който обвиняемия е заплатил в брой
сумата 500 лева адвокатско възнаграждение.
След връщане на делото на първата инстанция в Районен съд Козлодуй
е образувано АНД № 179/2020 г. Съдът е провел две съдебни заседания, като
в едно обвиняемия е участвал лично и със защитник адвокат С..
Съдебното производство по делото е приключило с Решение № 260023
от 23.11.2020 г., с което обвиняемия е признат за невиновен по повдигнатото
му обвинение и е оправдан.
По делото на л.11 е представено пълномощно и договор за правна
защита и съдействие от 18.09.2020 г., сключен между С.Т. и адвокат М.С. за
защита по АНД № 179/2020 г. на КРС, по който обвиняемия е заплатил в брой
сумата 500 лева адвокатско възнаграждение.
Установи се също, че по протест на Козлодуйска районна прокуратура
против постановеното от районния съд оправдателно решение е образувано
ВАНД № 512/2020 г. по описа на Окръжен съд Враца. По това дело е
проведено едно съдебно заседание на което обвиняемия не е участвал, а
вместо него е участвал защитника адвокат С..
С Решение № 260014 от 15.02.2021 г. Окръжен съд Враца е потвърдил
Решение № 260023 от 23.11.2020 г. на Районен съд Козлодуй, с което
обвиняемия е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение и е
оправдан. Решението на Окръжен съд Враца е окончателно.
5
По делото на л.30 е представено пълномощно и договор за правна
защита и съдействие от 20.01.2021 г., сключен между С.Т. и адв. С. за защита
по ВАНД № 512/2020 г. на ВОС, по който обвиняемия е заплатил в брой
сумата 500 лева адвокатско възнаграждение.
Установи се също, от приложената на л.61 в делото справка за съдимост
издадена от Районен съд Оряхово от 3.09.2021 г. че СТ. Б. Т. не е осъждан, а
от приложените на л.85 характеристична справка се установява, че за С.Т.
няма данни за обвинения по неприключили наказателни производства.
Видно от материалите по АНД № 179/2020 г. на л.26 – получена
служебна характеристика за С.Т. от работодателя „АЕЦ Козлодуй” ЕАД с
положителни констатации.
Установи се също, от представената характеристична справка за С.Т.,че
е женен и има едно дете.
Изложените обстоятелства относно развитието на наказателното
производство срещу ищеца, трудовата му ангажираност и семейно положение
са безспорни между страните по настоящето дело.
Основният спор е свързан с това дали от повдигнатото обвинение са
настъпили имуществени и неимуществени вреди за ищеца и ако са настъпили
– какъв е вида и обема на същите.
За установяване на причинените на ищеца вследствие на воденото
срещу него наказателно производство увреждания са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпита на свидетеля Николай Иванов Диков,
който няма родство с ищеца по делото.
Свидетеля твърди, че познава С.Т. от 1987 г., когато учили в техникум в
гр.Козлодуй. След това го познава като приятел и колега от работата, като от
1990 година са колеги и работят в „АЕЦ Козлодуй” ЕАД. Виждат се често и
са семейни приятели, ходят заедно на почивки, риболов и семейни тържества.
Знае за повдигнато обвинение на С.Т. от него, той му казал, че му е
повдигнато обвинение за разпространение на детска порнография. След това
прочел в козлодуйски сайт „kozloduy bg. Info”, където имало публикация.
С.Т. бил много притеснен и разтревожен, и не се чувствал комфортно когато
се виждали. Поведението му се променило. Започнал да страни от приятели,
трудно говорели и по телефона, и се виждали рядко за по десет – петнадесет
6
минути. Променил поведението си и спрямо общата компания. Притеснявал
се за семейството си и за работата. Свидетелства, че в сайта в коментари под
статията било публикувано името и местоработата на С.Т. се той се
притеснявал за имиджа си и от дъщеря си, която е на 20 години. Споделил
това с него. В последствие разбрал от Т., че делото е приключило и има
оправдателна за него присъда. След това станал по-спокоен и общителен, по-
често се виждали и не го избягвал .
Знае, че статията в сайта е видяна от други техни колеги и е чул, че я
обсъждат. Станало известно на работа, но нямал негативни последици. Не
знае и в семейството да е имал такива.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни,
безпристрастни, непротиворечиви и непосредствени, изградени на лични
възприятия, същите не бяха оспорени в процеса, при което следва да бъдат
ценени при постановяването на решението.
По делото е представена статия, публикувана на 09.08.2019 г. на
интернет сайта „kozloduy bg. Info” със заглавие „Предлагат глоба за
разпространител на детско порно”. В статията е изнесена информация за
внесено от Районна прокуратура Козлодуй предложение за освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание на лице с
инициали С.Т. за разпространение н порнографски материали.
Въз основа на така възприетите фактически констатации, от
правна страна, съда намира за обосновани следните изводи:
Нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ предвижда, че държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи,
прокуратурата или съда от незаконно обвинение в извършването на
престъпление, ако лицето бъде оправдано, като отговорността на
правозащитните органи е обективна.
Пасивно материално легитимирана да отговаря по предявения иск,
съобразно чл. 7 ЗОДОВ и разясненията, дадени в т. 5 от ТР № 3/2005 г.,
ОСГК, е Прокуратурата на РБ, предявила и поддържала незаконно обвинение
срещу ищеца чрез структурните си звена.
За уважаването на предявения иск е необходимо да бъде доказано
наличието на следните предпоставки: повдигане на обвинение на ищеца за
7
извършване на престъпление от общ характер; оправдаването му с влязла
сила присъда; наличието на вреди (имуществени и/или неимуществени) и
причинно-следствена връзка между незаконното действие на правозащитните
органи и настъпилите вреди, които следва да се докажат от ищеца.
Относно иска за присъждане на сумата 10 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди:
В случая се установяват всички елементи от фактическия състав на чл.
2, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, обуславящ отговорността на ответника. Установено е
по делото, че ищецът е бил обвинен в извършването на престъпление по
чл.159, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 НК и е оправдан с влязъл в сила съдебен акт.
Това обстоятелство само по себе си е достатъчно да обоснове основателност
на претенцията за претърпени неимуществени вреди, доколкото е житейски
логично наказателното преследване да породи негативни психически
преживявания в емоционалната сфера на ищеца.
В трайната съдебна практика на ВКС се приема, че при иска за
обезщетение на вреди от процесния деликт, не е необходимо ищецът да
доказва обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят
от лице, което е незаконно обвинено в извършването на престъпление и е
оправдано, като: стрес и притеснения от повдигнатото обвинение и за
развитието на наказателното производство, страх от несправедливо осъждане,
негативни изживявания и чувство за онеправданост от наложените мерки за
неотклонение (особено при задържане под стража) и от евентуално
постановена (макар и след това отменена) невлязла в сила осъдителна
присъда, накърняване на чувството за собствено достойнство, за
справедливост и на самооценката на лицето, както и на доверието му в
държавността. Това е така, защото тези вреди и причинната връзка между тях
и незаконното наказателно преследване са очевидни и те са налице във
всички случаи, при които по делото е доказано, че ищецът е оправдан с влязла
в сила присъда. При условията на пълно главно доказване следва да се
установят всички останали вреди (които – в противовес на посочените
обичайни и типични такива, практиката често определя като "специфични") и
причинната връзка между тях и незаконното наказателно преследване,
приключило с оправдаването на ищеца.
В настоящото производство настъпването на вреди за ищеца,
8
изразяващи се в отрицателни психически изживявания – притеснения,
стрес и тревоги, накърняване на доброто име и авторитета му, които
имат неимуществен характер, както и че тези вреди са пряка и
непосредствена последица от действията на правозащитните органи, се
установява и от събраните по делото доказателства.
С оглед на горното, искът по чл. 2, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ е доказан по
основание по отношение на неимуществените вреди, които ищецът е търпял
във връзка с образуваното срещу него наказателно производство, поради
което са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника
за репарирането на тези вреди.
При установената основателност на ищцовата претенция, спорният
въпрос е свързан с размера на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено
увреждане е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в
чл. 52 ЗЗД, приложим предвид § 1 от ЗР към ЗОДОВ, спрямо който
настъпилата вреда се съизмерява. Понятието "справедливост" по смисъла на
чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано със задължителната преценка от
съда на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен
случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определянето на
размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства
поначало са вида, характера, интензитета и продължителността на
увреждането на ищеца. Като база за определяне паричния еквивалент на
неимуществените вреди следва да служи още икономическият растеж,
стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и
покупателните възможности в страната към датата на увреждането
Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ такива
правно-релевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди са:
- тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко
отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост, какви наказания
се предвиждат за него/тях; дали ищецът е оправдан по всички обвинения или
по част от тях, а по други е осъден; продължителността и начина на развитие
на наказателното производство срещу ищеца, приключило с оправдаването
9
му, дали е приключило на една или повече съдебни инстанции; дали в
рамките на същото срещу ищеца е била постановявана осъдителна присъда и
за какво наказание; колко, с каква продължителност и с какъв интензитет
действия по разследването с участието на обвиняемия са били извършени,
както и дали продължителността на незаконното наказателно преследване
надхвърля или не разумните срокове за провеждането му, като тази преценка
се обуславя от фактическата и правната сложност на наказателното
производство в досъдебната и съдебната му фаза, която от своя страна се
определя от броя, вида и характера на престъпленията, за които е повдигнато
обвинението, поведението и броя на обвиняемите и на останалите участници
в производството, обема на доказателствения материал и пр.;
- вида и продължителността на взетата мярка за неотклонение, както и
другите наложени на ищеца ограничения на правата и свободите му в рамките
на наказателното производство;
- дали през времетраенето на процесното незаконно наказателно
преследване, срещу ищеца са били водени и други наказателни производства,
по какви обвинения, какъв е техният изход, тяхната продължителност и
наложените на ищеца мерки за неотклонение и други ограничения, а ако те
също са били незаконни – дали ищецът вече е обезщетен и в каква степен;
- други обстоятелствата относими към характера на увреждането, за
което имат значение и други и предишни обвинения и осъждания,
задържания и ефективно изтърпяване на наказания;
- всички останали конкретни обстоятелства, установени по делото,
които сочат на това, как и по какъв начин процесното незаконно наказателно
преследване се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му
състояние, в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на
ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него
наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и
професионална реализация, обществен отзвук, включително предизвикан от
оповестяване на повдигнатото обвинение чрез медиите и пр.
Съдът трябва да отчете само вредите, явяващи се пряка и
непосредствена последица от увреждането, т. е. вредите, настъпването на
които е в пряка причинна връзка с непозволеното увреждане.
Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3,
10
предл. 1 от ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени
неимуществени вреди от този деликт. В този смисъл, неимуществените вреди
са конкретно определими и глобално присъденото парично обезщетение за
тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната
цялост, следва да е достатъчно по размер за репарирането им – в съответствие
с общоприетия критерий за справедливост и обществено-икономическите
условия и стандарта на живот в страната, но най-вече – с оглед особеностите
на конкретния случай. Същевременно обезщетението не следва да надвишава
този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на
конкретно претърпените неимуществени вреди, т.е. не следва да бъде
източник на обогатяване за пострадалия.
В конкретния случай се установи, че на ищеца С.Т. е повдигнато
обвинение за престъпление по чл.159, ал.2 във вр. чл.26, ал.1 НК, което се
наказва с лишаване от свобода до две години и глоба от хиляда до три хиляди
лева, т. е. за леко умишлено престъпление от арг. за противното съгласно на
чл. 93, т. 7 НК. От момента на повдигане на обвинението на ищеца на
15.07.2019 г. до момента на приключване на наказателното производство с
влязлата в сила оправдателна присъда – решение на 15.02.2021 г. са изминали
1 година и 7 месеца, от които едва 14 дни досъдебно производство и 1 година
и 6 месеца и 16 дни съдебно производство. Съдебната фаза включва в две
първоинстанционни и две въззивни производство, проведени са общо 6
съдебни заседания (4 в първа инстанция по 2 при всяко гледане на делото и 2
във втора по едно при всяко гледане на делото), като само в едно обвиняемия
С.Т. е присъствал лично, което неминуемо му е причинявало допълнителен
стрес и напрежение.
От друга страна, производството по делото се е провело по реда на чл.
375 НПК, с искане да бъде освободен от наказателна отговорност и налагане
на административно наказание – глоба, което е облекчило негативните
изживявания на ищеца.
Освен това в хода на наказателното производство ищецът се е явил
веднъж пред органите на досъдебното производство и веднъж пред съда.
Съдът съобрази още, от една страна, че доколкото липсват данни за
други осъждания на ищеца, инициираното наказателно производство срещу
него се е отразило значително по-стресиращо и интензивно върху психиката
11
му като неосъждан човек, а от друга страна – обстоятелството, че в
процесното наказателно производство ищецът е оправдан още на първа
инстанция, което е снижило притесненията му за изхода на наказателното
дело. В същото време не е установено в наказателното производство спрямо
ищеца да са извършвани много на брой и/или интензивни процесуално –
следствени действия.
При определяне на справедливото обезщетение съдът съобрази и
възрастта на ищеца към момента на повдигане на обвинението – 48 г., т.е. той
е бил в активен етап от професионалното и личностното си развитие.
От свидетелските показания се установи нарушение на психическото и
емоционално равновесие на ищеца, притеснения, изолиране от приятели и
познати, срам във връзка с воденото наказателно производство и вследствие
медийните публикации. Тези последици съставляват неимуществени вреди
естествено присъщи и характерни за хора, спрямо които е предприето
наказателно преследване, които отзвучават в продължителен период.
При определяне размера на обезщетението следва да бъде отчетен и
установения по делото факт, че повдигнатото обвинение е станало
обществено достояние вследствие публикациите в електронните медии. Това
безспорно е довело до дискредитирането му в личен, професионален и
обществен план и най-същественото - накърнено е било доброто име и
авторитета му.
Следва да бъде отчетено обаче, че по делото не се установи при
условията на пълно и главно доказване, наказателното производство
обективно да е попречило в работата на ищеца. Не се събраха доказателства
това производство да се е отразило по негативен начин и семейството на
ищеца.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че за
да бъде удовлетворен обществения критерий за справедливост при
съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот и с
оглед конкретните обстоятелства по делото, за обезщетяване на заявените с
настоящия иск вреди като произтекли от обвинението, следва да се определи
обезщетение от 4 000 лева. В този размер обезщетението отчита балансирано
тези аспекти на отражение на наказателната репресия върху личността, за
които може да се направи извод при ангажираните доказателства за размера
12
на вредата, да се направи извод за засягане на нематериални блага в
установената по делото степен.
Съдът намира, че по-висок размер на обезщетението не следва да бъде
присъждан, тъй като трябва да бъдат отчетени и следните обстоятелства:
Срещу ищеца е повдигнато обвинение за едно престъпление. Общият
период, през който ищецът е имал качеството на обвиняем (1 година и 7
месеца), не надвишава рамките на "разумния срок" по смисъла на ЕКЗПЧОС и
НПК. В този смисъл не е нарушено правото на ищеца за справедливо и
публично гледане на делото в разумен срок от независим и безпристрастен
съд, съгласно чл. 6 ЕКЗПЧОС.
По време на наказателното производство срещу ищеца е взета най-
леката мярка за неотклонение "Подписка", и същият не е търпял наложени
ограничения на правата и свободите му, вкл. свободата на придвижване.
В случая няма данни от ищеца да е търсена и реализирана друг вид
отговорност – евентуално дисциплинарна по реда на КТ.
При определяне на размера на обезщетението, съдът взе предвид като
фактори обуславящи по-нисък размер на обезщетение обстоятелството, че
недоказани по делото са обстоятелствата относно това, че е бил изправен
пред угроза да бъде отнет достъпа му до работното му място. Освен това не се
доказаха и твърденията на ищеца, че е загубил голяма част от приятелите си в
резултат и по причина именно от конкретното наказателно преследване.
Следва да се отчита и обстоятелството, че осъждането на държавата в
лицето на процесуалния й субституент – Прокуратурата на РБ, за заплащане
на обезщетение, само по себе си също има ефект на репарация за ищеца, като
размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за
него.
В обобщение ищецът не установи по делото неимуществени вреди, вкл.
накърняване на честта и достойнството, болки и страдания, над обичайно
преживените от всеки човек с висок интелект и заемащ отговорна
управленска длъжност.
Предвид изложените съображения настоящата инстанция намира за
справедливо обезщетение в размер на 4 000 лева, до който предявеният иск за
неимуществени вреди е доказан и следва да се уважи като основателен, а за
13
разликата до пълния предявен размер от 10 000 лева, искът е недоказан и
следва да се отхвърли като неоснователен.
Обезщетението следва да бъде присъдено ведно със законната лихва,
считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – Решение по
АНД № 179/2020 г. по описа на КРС, а именно – 15.02.2021г., когато е
постановен акта на въззивната инстанция, с който е потвърдено решението, до
окончателното изплащане на сумата.
Относно иска за присъждане на сумата 1 900 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди:
Съгласно трайната съдебна практика, постановена както с Тълкувателно
решение № 1/2017 година по т. д. № 1/2017 година, ОСГК, ВКС, така и по
реда на чл. 290 ГПК (Решение № 126 от 10.05.2010 г. на ВКС по гр. д. №
55/2009 г., ІV г. о., Решение № 355 от 03.08.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1651/2009 г., ІІІ г. о., и Решение № 433 от 23.06.2010 г. на ВКС по гр. д. №
563/2009 г., ІV г. о.), разноските, изразяващи се в заплатен от подсъдимия
адвокатски хонорар за осъществяване на защитата му в наказателното
производство, приключило с оправдателна присъда, представляват за него
имуществена вреда по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ и подлежат на обезщетяване
по общия ред на ЗОДОВ – арг. чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ. На обезщетение подлежат
само действително претърпените вреди, т. е. действително разходените суми.
Както беше посочено, по делото се установи, че са налице първите две
от предпоставките за уважаване на иска чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Установи се също, че между СТ. Б. Т. и адвокат М.С. са сключени
договори за правна защита и съдействие в наказателното производство, в
изпълнение на които обвиняемия е заплатил в брой на защитника си
адвокатско възнаграждение, както следва: в производството пред районния
съд по АНД № 234/2019г. - сумата 400 лева; в производството пред въззивния
съд по ВАНД № 190/2020 г. - сумата 500 лева; при новото разглеждане на
делото от районния съд по АНД № 179/2020 г. – сумата 500 лева и в
производството пред въззивния съд по ВАНД № 512/2020 г. - сумата 500 лева,
общо 1 900 лева. Така заплатените от страна на обвиняемия суми за
адвокатско възнаграждение в наказателното производство представляват
имуществена вреда. Налице е също пряка и непосредствена причинно-
следствена връзка между незаконното обвинение и заплатените от
14
обвиняемия хонорари за правна помощ, тъй като той не би потърсил
адвокатска защита, ако не е бил обвинен в извършване на престъпление.
Предвид гореизложеното, безспорно са установени и последните две
материални предпоставки, обуславящи възникването на имуществената
отговорност на Прокуратурата на Република България по ЗОДОВ.
Досежно заплатените суми за защита по процесните дела в общ размер
1 900 лева с отговора на исковата молба е релевирано възражение за
прекомерност, което се поддържа и в съдебното заседание от представителя
на Прокуратурата.
Като взе предвид фактическата и правна сложност на наказателното
дело, за което са заплатени претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение, както и извършените от защитника на обвиняемия
процесуални действия в двете фази на наказателното производство, съдът
счита, че заплатената в общ размер сума от 1 900 лева за адвокатско
възнаграждение не надвишава съществено разумния и обичаен размер на
дължимото възнаграждение. Освен това уговорените и платени
възнаграждения са в минималните размери съгласно чл. 13, ал.1 т.2 от
наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (била в сила към датата на сключване на договорите за
правна защита с оглед тежестта на деянието, за което Т. е бил обвинен –
доколкото се предвижда наказание до две години лишаване от свобода и
глоба). Предвид на това не са налице предпоставките за редуциране на
заплатеното от С.Т. в наказателното производство адвокатско
възнаграждение.
Поради изложеното, съдът намира, че предявеният иск за обезвреда на
претърпените от ищеца имуществени вреди от недоказаното му обвинение е
доказан в размер на исковата сума от 1 900 лева и като такъв следва да бъде
уважен изцяло като основателен. Обезщетението следва да бъде присъдено
ведно със законната лихва, считано 15.02.2021 г. - датата на влизане в сила на
оправдателната присъда - решение по АНД № 179/2020г. по описа на КРС, до
окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ и чл. 78, ал.
1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени деловодни разноски за държавна
такса в размер 10 лева и адвокатско възнаграждение в размер 411.52 лева,
15
съразмерно с уважената част от исковете.
Водим от горното, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 пр. 1 ЗОДОВ, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на СТ.
Б. Т., ЕГН ********** от гр.Козлодуй, обл.Враца, ул.”Безименна” № 3,
сумата 4000 (четири хиляди) лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, както и сумата 1 900 (хиляда и деветстотин) лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплатено
адвокатско възнаграждение по договори за правна защита и съдействие, в
резултат на повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.159, ал.2
във вр. с чл.26, ал.1 НК, по което е оправдан с влязла в сила присъда, ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от 15.02.2021 г. до
окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди
за разликата до пълния претендиран размер от 10 000 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на СТ.
Б. Т., ЕГН ********** от гр.Козлодуй, обл.Враца, ул.”Безименна” № 3,
деловодни разноски за държавна такса в размер 10 лева и адвокатско
възнаграждение в размер 411.52 лева, съразмерно с уважената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване от страните пред
Окръжен съд Враца в двуседмичен срок от връчване на преписи със
съобщения.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
16