РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 11048
гр. София, 07.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ Наказателно
дело частен характер № 20221110205046 по описа за 2022 година
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
гр. София, 07.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , Наказателно отделение, 13 състав, в закрито
заседание на седми септември две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
като разгледа н.ч.х.д. № 5046/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на депозирана пред СРС тъжба от
Т. Д. П. срещу Антония Х., с твърдения за извършено престъпление по чл. 147 от НК,
изразяващо се в разгласяване на позорни и неверни обстоятелства. След подаване на
уточнителна молба, производството по делото е прекратено с разпореждане на СРС от
22.11.2022 г., което е обжалвано и отменено с определение на СГС от 30.05.2023 г.
След постановяване на определението на СГС са влезли в сила изменения в чл. 250 от
НПК, които разширяват пределите на проверка от страна на съдията-докладчик при
извършване на подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание,
поради което определението на СГС не обвързва по никакъв начин настоящия съдия-
докладчик с оглед действащото законодателство.
Като взе предвид съдържанието на тъжбата, съдът намери, че са налице предпоставки
за прекратяване на наказателното производство по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 247б, ал. 2, вр. чл. 250, ал.1 от НПК съдията-докладчик
1
прекратява наказателното производство, когато когато деянието, описано в тъжбата, не
съставлява престъпление. С изричното възстановяване на това правомощия на съда,
законодателят приема, че е излишно да се провежда наказателно производство, когато дори
и да бъде доказана изложената от тъжителя фактическа обстановка поведението на
обвиняемия не би представлявало престъпление от обективна и субективна страна.
В конкретния случай изложените в тъжбата и уточнението към нея фактически
твърдения не съдържат признаците на осъществено престъпление от частен характер и
конкретно на престъпление по 147 от НК.
Изпълнителното деяние на престъплението клевета има две форми - умишлено
разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за другиго или приписването му на
неизвършено от него престъпление. Позорното обстоятелство е твърдение за
съществуването на конкретно определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия,
което обстоятелство е укоримо и недостойно от гледна точка на общоприетите морални
разбирания и предизвиква еднозначна отрицателна оценка на обществото за пострадалия,
накърнявайки неговото добро име. Изискването за конкретност е свързано с предвидената в
чл. 147, ал. 2 от НК възможност за доказване на истинността на позорното обстоятелство.
Това обстоятелсто следва да бъде разгласено, т.е. доведено до знанието на трето лице, като
деянието следва да бъде извършено при форма на вина умисъл – пряк или евентуален, тоест
деецът да съзнава и да цели или да се съгласява с това, че разгласява неверни позорни
обстоятелства за пострадалия, които засягат доброто му име в обществото. В настоящия
случай част от инкриминираните от тъжителя изрази категорично нямат позорен характер –
отказът да се яви за снемане на сведения не представлява позорно обстоятелство,
респективно дори да бъде доказано, че то е разгласено от обвиняемия, това не би би
съставлявало престъпление. По отношение на останалите посочени от тъжителя
обстоятелства, те биха могли да имат позорен характер при евентуалното им доказване, но
съгласно изложеното от него в тъжбата, същите не са разгласени от обвиняемата в смисъла,
вложен от законодателя в разпоредбата на чл. 147 от НК, а са изложени от нея при даване
на показания и изготвяне на докладна записка. В тази хипотеза у нея не е имало изискуемия
от субективна страна елемент – умисъл за засягане на доброто име в обществото на
тъжителя, тъй като, съгласно посоченото от тъжителя, лицето срещу което е подадена
тъжбата е изпълнявало служебни задължения, като изказванията му са били адресирани до
надлежни органи на властта. Би могъл да се обследва хипотетично въпросът дали не е
осъществен съставът на престъпление по глава осма, раздел трети от особената част на НК,
но в този случай би ставало дума за престъпление от общ характер, наказателното
производство по което не може да се образува с тъжба. Доколкото в настоящия случай,
описаното в тъжбата деяние не представлява престъпление, годно да иницира наказателно
производство по чл. 247, ал. 1, т. 2 от НПК, на основание чл. 250, ал.1, т.2 от НПК
производството по настоящото дело следва да бъде прекратено.
2
Така мотивиран съдът
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК наказателното производство
по н.ч.х.д. № 5046/2022 г. по описа на СРС.
Разпореждането подлежи на обжалване пред СГС в 15-дневен срок от връчването му
на тъжителя и обвиняемия.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3