Определение по дело №515/2019 на Окръжен съд - Перник

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№       

 

гр. Перник, 04.09.2019 г.

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 04.09.2019 г., IIІ-ти въззивен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Методи Величков

ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров

Кристина Костадинова

 

като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.д. № 00515 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от А.А. против решение № 44/25.04.2019 г. по гр.д. № 908/2018 г. по описа на Районен съд – Р., с което е отхвърлен искът с пр. основание чл. 109 ЗС, предявен от А.А. срещу Г.С. за осъждане на ответника да преустанови действията, с които нарушава правото на собственост и ползване на имота по предназначение от ищцата, като премахне следния недвижим имот: масивна жилищна сграда, построена в поземлен имот №***, находящ се в местност "Дома ", с площ от 2, 006 дка по КВС на с. ***, при граници и съседи: имот №*** – използваема ливада на насл. на Д. Д., имот №0*** – полски път на общ. К., имот №*** – използваема ливада на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ и имот № *** – дере на общ. К.

В жалбата се поддържа неправилност на решението, като са развити подробни съображения във връзка с направените оплаквания за нарушения на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, тъй като е осъществил косвен съдебен контрол върху материалната законосъобразност на представеното по делото реституционно решение по реда на ЗСПЗЗ, от което черпи права ищецът, при липса на оспорване от ответника в срока по чл. 131 ГПК на материалната законосъобразност на решението и представлява произнасяне на съда извън рамките на търсената защита. Съдът е приел, че липсват доказателства, че наследодателят на ищцата е бил собственик на процесния имот, поради липсата на условията на зем. реституция, което е в противоречие с ТР № 9 от 07.11.2012 г. по гр. д. № 9 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, според което ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция не може да възразява, че лицето, на което е възстановено правото на собственост, респ. неговият наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията. В тази връзка се твърдят и допуснати процесуални нарушения във връзка с доклада на делото и дадените указания. Изложени са доводи, че окончателния доклад на съда по чл. 146 от ГПК не отговаря на изискванията на чл. 146, ал.1, т.т. 3, 4 и 5 ГПК и на изискванията 146, ал.2 и ал.3 от ГПК. Съдът не е обсъдил и липсва преценка на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, като не е обсъдил доказателствата, доводите и възраженията на ищеца, че реституционно решение по реда на ЗСПЗЗ, от което черпи права ищецът и нот. актове, с които ответникът се легитимира като собственик, не касаят идентични имоти. Заявени са и възражения за необоснованост на решението, тъй като съдът е приел безрезервно заключението на съдебно-техническата експертиза, като не е приел възраженията на ищеца относно компетентността на вещото лице, както и направените оспорвания на експертизата. Съдът освен това не е обсъдил изобщо другите предпоставки на предявения иск по чл. 109 ЗС относно неоснователно действие от ответника, съставляващо строеж, изграден в имота на ищцата, което създава обективна пречка за свободното й упражняване на правото на собственост и използването на имота по предназначението. Въз основа на изложеното се иска отмяна на решението, и решаване на спора по същество като въззивният съд постанови друго, с което искът бъдат уважен. Във връзка с оплакването, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, тъй като ответникът не е оспорвал истинността на представеното по делото реституционно решение по реда на ЗСПЗЗ, от което черпи права ищецът, но съдът е постановил решението си по въпрос, по който няма направено вързажение/оспорване и по непоставен въпрос, жалбоподателят е направил искане въззивният съд да изготви нов доклад и даде съответните указания на ответника. С жалбата е направено искане – община Ковачевци да представи доказателства дали имота по реституционно решение по реда на ЗСПЗЗ, от което черпи права ищецът и имота обективиран в нот. актове, от които черпи права ответникът са идентични; да се открие производство по оспорване приложените писмени доказателства от община Ковачевци с рег. № 783 от 18.02.2019г. и писмо № П-2123/21.06.2016г., както констативен протокол от 18.02.2014г и от 2015г. и писмо с рег. № 4273 от 12.12.2015г., което искане е обосновано с твърденето, че в документите се съдържат неистини, като ищецът е оспорил истинността на документите, от гледна точка на компетентността на издателя и съдържането им, които оспорване обаче не е допуснато от съда. Не се сочи необходимост от събирането на други нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият е подал отговор на жалбата, в който по подробно изложени съображения поддържа становище за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението. Противопоставя се на док. и др. искания на жалбоподателя с довод за тяхната преклузия, респ. че съдът е изготвил подробен доклад, в който е указал на ищеца какви обстоятелства следва да докаже. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.

Искането на жалбоподателя въззивният съд да изготви нов доклад и даде съответните указания на ответника следва да бъде оставено без уважение. От прегледа на първоинстанционното дело, въззивният съд установява, че в първата инстанция е изготвен доклад по делото, с който с оглед твърденото от ищеца придобивно основание, вида на търсената негаторна защита с оглед твърдяното нарушение и доводи, както доводите и възраженията на ответника, разпределението на доказателствената тежест е извършено съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, съответно са дадени указания по чл. 146, ал. 2 ГПК в тази връзка на страните. Извършеният доклад по реда на чл. 146 от ГПК, от страна на Районен съд - Р. е законосъобразен, напълно конкретен, ясен и разбираем, относно който доклад и указания в съдебно заседание на 28.01.2019г. страните изрично са заявили, че нямат възражения. Още повече, че ищцата /жалбоподател/ няма правен интерес да иска предокладването и даване на указания на ответника, т.е. да защитава интересите на насрещната страна по делото. Преценката дали фактическите констатации и правни изводи на РС съответстват на събраните по делото доказателства и експертизи, респ. на заявените от страните доводи и възражения, включително и относно правомощието и обема на съдебен контрол върху материалната законосъобразност на представеното по делото реституционно решение по реда на ЗСПЗЗ, от което черпи права ищецът, е извън обхвата на дейността на въззивния съд в предварителната проверка в процедурата по реда на чл. 267 ГПК, а тази преценка се дължи едва при постановяване на въззивното решение.

Въззивният съд намира, че относно док. искането на жалбоподателя - община К. да представи доказателства дали имота по реституционно решение по реда на ЗСПЗЗ, от което черпи права ищецът и имота обективиран в нот. актове, от които черпи права ответникът са идентични, не се твърди и не се доказва наличието на никоя от хипотезите на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, при които е допустимо посочване на нови факти и събирането на нови доказателства пред въззивната инстанция, поради което е преклудирано по см. на чл. 266, ал. 1 ГПК и следва да бъде оставено без уважение.

Въззивният съд намира, че искането на жалбоподателя да се открие производство по оспорване приложените писмени доказателства от община Ковачевци с рег. № 783 от 18.02.2019г. и писмо № П-2123/21.06.2016г., както констативен протокол от 18.02.2014г и от 2015г. и писмо с рег. № 4273 от 12.12.2015г. не следва да бъде уважавано, тъй като документите са приети и приложени в проведеното в първата инстанция съдебно заседание на 25.02.2019г. и същите не са оспорени от ищеца изрично относно истинността им с искане за откриване на производство по чл. 193 ГПК и в срока по чл. 193 от ГПК - до края на съдебното заседание, нито в дадения от съда допълнителен едноседмичен срок. На общо основание (чл. 8, ал. 2 и чл. 156, ал. 1 ГПК) съдът не може служебно да събира доказателства за проверка истинността на документа, а такива могат да се ангажират само от страните при открито производство по чл. 193 ГПК. Следователно тези негови процесуални права се преклудират съгласно разпоредбите на чл. 193, ал. 1 и чл. 266, ал. 1 от ГПК, поради което те не могат да бъдат упражнени за първи път във въззивното производство.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на определението.

УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на жалбоподателя А.Т.А. *** да представи доказателства дали имота по реституционно решение по реда на ЗСПЗЗ, от което черпи права ищецът и имота обективиран в нот. актове, от които черпи права ответникът са идентични.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя А.Т.А. за откриване производство по оспорване истинността на представените по първоинстанционното дело документи от община К. с рег. № 783 от 18.02.2019г. и писмо № П-2123/21.06.2016г., както констативен протокол от 18.02.2014г и от 2015г. и писмо с рег. № 4273 от 12.12.2015г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя А.Т.А. Пернишкия окръжен съд да извърши нов доклад по реда на чл. 146, ал. 1 и да даде съответните указания на страните, тъй като извършения доклад от Районен съд – Р. е непълен, неясен и неконкретен.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 09.10.2019 г. от 10,10 часа, за когато да се призоват страните /на посочените съдебни адреси/, като им се връчи препис от настоящото определение, а на жалбоподателя – и препис от отговора на въззиваемия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.