№ 742
гр. Бургас, 05.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20242120200768 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод жалба на П. К. Н. с ЕГН: **********, с посочен адрес
*****, срещу Наказателно постановление № 24-0769-000062/29.01.2024 г., издадено от Началник
група в ОДМВР-гр. Бургас, Сектор „Пътна полиция“ Бургас, с което на жалбоподателя за
нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП е наложено наказание –
"глоба" в размер на 2000 лева и наказание "лишаване от право да управлява МПС" за 24 месеца.
Със жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се посочва, че са
налице нарушения на материалния закон и процесуални нарушения, не е доказано авторството и
фактическата обстановка.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен по телефона чрез адв.В., не се
явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен,не се явява и не се представлява.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно
от разписката на НП е връчено на жалбоподателя на 06.02.2024 г., а жалбата е подадена на
20.02.2024 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за
установено следното:
На 05.01.2024 г., около 22.10 ч. в гр. Бургас, по **** бил спрян за проверка от служители на Сектор
„Пътна полиция“ Бургас автомобил „Мерцедес Е 250 ЦДИ“ с рег. №****, собственост на Е.Н. Н.а,
управляван от жалбоподателя П. Н., в посока ул. „Ц.“. Водачът бил поканен да даде бъде изпробван
за употреба на наркотични вещества или техни аналози, но в 22.54 ч. отказал да бъде тестван с
техническо средство Дрегер „Друг тест 5000“ с фабричен номер ARPK- 0024. На водача бил връчен
талон за медицинско изследване №183535.
Непосредствено след отказа му за тестване с техническо средство на жалбоподателя бил съставен
процесният АУАН с бл. №464972 . В Талона за медицинско изследване №183535 изрично било
посочено, че лицето следва да се яви в Спешен център на УМБАЛ Бургас до 45 минути от
връчването на талона за даване на кръвна проба. Водачът получил талона, но отказал да предостави
кръвна проба за медицинско лабораторно изследване.
1
За горните обстоятелства мл.автоконтрольор Х. К. съставил на водача АУАН с бл. № №464972, в
който било посочено, че водачът отказва да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или
техни аналози с техническо средство Дрегер „Дръг тест 5000“ с фабричен номер ARPK 0024, и му
бил връчен талон за медицинско изследване №183535. Актът бил предявен на водача за
запознаване и подпис, като в реквизит възражения фигурира вписано изявление с фактически
твърдения , целящи да опровергаят наличието на действително управление на МПС преди
проверката.
Въз основа на АУАН, на 29.01.2024 г. било издадено и атакуваното НП, в което била възпроизведена
при цялостно словесно единство и в пълнота фактическата обстановка, изложена в акта, като
очертаните обективни и субективни характеристики на нарушението били субсумирани под
нормата на чл.174, ал. 3 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
доказателства и доказателствени източници, преценени индивидуално и комплексно, които
формират единна и устойчива доказателствена верига, цялостно хармонираща с гласните
доказателствени средства, събрани в хода на съдебното производство. Показанията на
допълнително разпитаните свидетели полицейски служители от 01 РУ-Бургас К. К. и Д. М., съдът
оценява като лишени, единни и последователни, устойчиви в репродуцирането на правнозначими
факти относно поведението на жалбоподателя,-че е управлявал собственото на Е.Н.а МПС по
фиксираната траектория - **** в посока ул. „Ц.“, на 05.01.2024 г. в 22.10 ч., че е бил сам в
управлявания автомобил към момента на спирането му за проверка, че при легитимация на
контролните органи и съобщаване на предстоящата проверка за употреба на наркотични вещества,
водачът Н. реагирал с безпокойство. Тези двама свидетели изтъкват, при липса на логически
противоречия със съобщеното от актосъставителя Хр.К., че жалбоподателят отказал да бъде
тестван с техническо средство дрегер по време на проверката. При разпита си актосъставителят
Хр.К. уточнява, и че впоследствие жалбоподателят не се е явил пред болницата съгласно
указанието в талона за изследване, връчено му в 23.55 ч. Актосъставителят Хр.К. уточни,че заедно
с колегата Н.К. е изчаквал жалбоподателя да се яви пред Спешния център УМБАЛ-Бургас. Не
намира опора в показанията на разпитаните полицейски служители защитната теза на
жалбоподателя,че е бил задържан по време на проверката, т.к. свидетелят М. категорично отрече
при проверката да е било ограничавано правото на свободно придвижване на Н..
От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред
представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в
него, също се установява гореописаната фактическа обстановка.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –Началник група към ОДМВР-гр.
Бургас, Сектор „Пътна полиция“ Бургас, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице,–
мл.автоконтрольор при сектор „ПП“ при ОДМВР Бургас, оправомощени със Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР-Бургас, т. е. от компетентни органи в съответствие с
разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при
издаване на атакуваното НП са спазени процесуалните изисквания и същите изпълняват
необходимите съдържателни критерии от гледище на задължително включени реквизити съобр.
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, т.к. относимите към състава на нарушението факти и
обстоятелства са описани изчерпателно и точно, позволяващи на жалбоподателя да разбере
характера и естеството на административнонаказателното обвинение и да се защити. Правилно е
определена материалноправната квалификация на нарушението, с вярно и съответстващо на
фактическите особености на нарушението изписване на нормативния бланкет,придаващ правна
конкретизация на едновременно осъществените в случая алтернативни форми на изпълнителното
деяние „отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози“ .
Ето защо съдът счита, че формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП отсъстват, тъй
2
като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, дискредитиращи
законосъобразността на административнонаказателното производство.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП регламентира, че водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата
на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв
Съгласно чл. 3а, предл. второ от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с извършване на медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на
проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото
средство или теста; 3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с
техническо средство или тест.
От събраните по делото доказателства, се установява, че към момента на извършената проверка
П.Н. е отказал да бъде изпробван с техническо средство за установяване употреба на наркотични
вещества или техни аналози, поради което от контролните длъжностни лица му е разяснена
алтернативната възможност да бъде тестван посредством извършване на медицинско и химико-
токсикологично лабораторно изследване, като обстоятелството, че не е дал кръвна проба за анализ
също не е спорно предвид в тази насока показанията на разпитания актосъставителя. От
контролните длъжностни лица е съставен талон за медицинско изследване, който е подписан от
жалбоподателя П. Н.,, в т.ч. относно разяснението по чл.6,ал.6 и ал.8 от Наредба № 1 от 19.07.2017
г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози за времевите граници, в които следва да предостави биологична проба
в срок до 45 мин. в Спешен център на УМБАЛ-Бургас, и последиците на чл.174,ал.3 ЗДвП от
неизпълнението на това задължение. Впоследствие е попълнен и протокол за извършване на
проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, в който се съдържа
отбелязване,че водачът отказва проверка с техническо средство, подписан от П.Н.
В случая, жалбоподателят още в самото начало, по време на извършване на проверката от
контролните длъжностни лица е манифестирал своето противопоставяне за провеждане на
предвидените в чл.174,ал.3,пр.2 ЗДвП форми за тестване/ химико-токсикологично изследване,като
е отказал да бъде тестван на място и да даде кръв за изследване. Това негово поведение е напълно
достатъчно, за да понесе административно наказателна отговорност по реда на чл. 174, ал. 3, пр. 2
от ЗДвП. / в т.см. виж Решение № 3341 от 27.04.2024 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 626/2024
г./
Независимо обаче, чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с
техническо средство или неизпълнение на предписание за химико-токсикологично лабораторно
изследване, се осъществява едно и също нарушение - това по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП - Решение №
984 от 2.06.2017 г. на АдмС Бургас по к. а. н. д. № 973/2017 г. Основната нормативна цел с
инкриминирането на независимите алтернативни форми на изпълнителното деяние е да се въведе
ефективен механизъм за контрол и отчетност като коректив на безопасността при експлоатиране на
МПС от водачите с цел осигуряване на безаварийното осъществяване на транспортната дейност, в
полза на което законодателят е въвел нормативно правило , което да ограничи възможностите за
водачите на МПС, чрез отказ да избягват контрола за наличие на алкохол/наркотични вещества или
техни аналози. Фокусът на този ефект е с насоченост да се сведе до минимум произволността и
субективизма при преценката на водачите да отказват тестване, и предвид това той е наказуем
много по-строго, отколкото нарушението по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП. В конкретния случай от
приложения по делото талон за медицинско изследване се установява, че въпреки че е бил поканен,
жалбоподателят е отказал да даде проба за химико-токсикологично изследване. Съдът намира, че
както в АУАН, така и в описателната част на наказателното постановление, отправено "обвинение"
е индивидуализирано в степен позволяваща на водача да разбере, срещу какво обвинение в
3
неговите изчерпателно и последователно поднесени фактически и правни параметри да се
защитава, като поведението му обективно покрива признаците на вмененото му нарушение.
Независимо от направеното оспорване от жалбоподателя, съдът на основата на анализираните
гласни доказателствени източници прие за несъмнено установен факта на управлението на
автомобила от страна на жалбоподателя към момента на проверката. Нарушението е извършено
при форма на вината пряк умисъл, осъществява фактическият състав на визираната в диспозитива
на наказателното постановление законова норма на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и представлява
основание за реализирането на административно-наказателната отговорност, установена в същата
законова разпоредба. Не е налице основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, т.к. процесното
нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на
държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид.
В случая за съда красноречив показател е съзнателният и изцяло попадащ в сферата на
автономното усмотрение на жалбоподателя отказ да бъде подложен на тестване, както с техническо
средство, така и на детайлно по своята структура химико-токсикологично изследване, което освен
еманация на свободна воля е и израз по-нататък на обвързаността и готовността на жалбоподателя
да понесе последиците на административно-санкционното третиране, предписани в чл.174, ал.3,
пр.2 ЗДвП.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 174, ал. 3,
пр.2 ЗДвП - глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок 2 години,
който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му наказание е
правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното наказателно
постановление следва да се потвърди.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.2,т.5, вр.чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският районен съд, LXV-ти
наказателен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0769-000062/29.01.2024 г., издадено от
Началник група в ОДМВР-гр. Бургас, Сектор „Пътна полиция“ Бургас, с което на П. К. Н. с ЕГН:
**********, за нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП е
наложено наказание – "глоба" в размер на 2000 лева и наказание "лишаване от право да управлява
МПС" за 24 месеца.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14
- дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4