№ 81
гр. Варна , 25.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20213001000234 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.
По делото е постъпила въззивна жалба от „АВТОМАГИСТРАЛИ –
ЧЕРНО МОРЕ“ АД, гр.Шумен против Решение № 260011/15.02.2021 год.,
постановено по т.д.№ 116/2020 год. по описа на ОС – Шумен, с което
„Автомагистрали – Черно море“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Шумен, ул. Алеко Константинов“, № 8, представлявано от
изп. директор Д Х Д е осъдено да заплати на „Пътинженеринг“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Олимпи Панов“,
№ 14, комплекс „ЕВАС“, вх. Б, ет.4, представлявано от изп. директор П Й Н
сумата от 237 600.50 (двеста тридесет и седем хиляди и шестстотин лева, и
петсесет стотинки) лв., от които 221 577.52 лв., представляваща
неизплатената част от дължима цена на продадени стоки по фактури №№
**********/30.04.2019 г., **********/31.05.2019 г., **********/28.06.2019 г.
и **********/30.09.2019 г. и 16 022.98 лв., представляваща мораторна лихва
върху незаплатената стойност на стоките считано от падежа по всяка една
фактура до 16.01.2020 г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба – 06.02.2020 г. до датата на нейното
окончателно плащане, както и 21 873.10 (двадесет и една хиляди осемстотин
1
седемдесет и три лева и десет стотинки) лв., разноски по делото, съразмерно с
уважената част от исковата претенция.
Решението в отхвърлителната си част е влязло в законна сила и не е
предмет на обжалване.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на
постановения съдебен акт поради нарушения на материалния закон и поради
необоснованост на фактическите и правни изводи на първоинстанционния
съд.
Въззивната жалба е редовна и надлежно администрирана.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Не се спори, че на 12.03.2019 г. между ответника като купувач и ищеца
като продавач е сключен договор за продажба на строителни материали
/плътен и неплатен асфалтобетон, асфалтова смес/. Страните са уговорили
единичните цени на стоката, а в чл. 3, ал.2 от договора изрично са
определили, че промяната им се извършва след писмено двустранно съгласие.
Не се спори още, че с двустранно подписани фактури №№
**********/30.04.2019 г., **********/31.05.2019 г., **********/28.06.2019 г.
и **********/30.09.2019 г., придружени с двустранно подписани приемо-
предавателни протоколи, ищецът е предал на ответника строителни
материали на обща стойност 271 577.52 лв.
Не се спори и относно това, че е налице несъответствие между цените
уговорени в договора и тези посочени в процесните фактури. Единичната
цена на продадените стоки във фактурите е по-висока от уговорената в чл.3,
ал.1 от договора.
От заключението на вещото лице по назначената от съда съдебно-
счетоводна експертиза, неоспорено от страните се установява, че търговските
книги на страните са редовно водени. Процесните фактури са осчетоводени в
счетоводството на ответника, включени са в счетоводните му регистри, както
и в дневниците за покупки и справките-декларации за съответния данъчен
2
период. Ответникът е ползвал данъчен кредит по реда на ЗДДС за процесните
фактури. Извършил е едно плащане по банков път в размер на 50 000.00 лв. по
фактура № **********/30.04.2019 г.
Първият спорен въпрос пред настоящата инстанция е съставляват ли
двустранно подписаните фактури доказателство за изменение на продажната
цена по смисъла на чл. 3, ал.2 от договора.
Трайна и последователна е съдебната практика по въпроса, че
двустранно подписаната фактура е доказателство за сключен договор за
търговска продажба, когато съдържа всички необходими елементи от
съдържанието на сделката. Вписването на фактурата в дневниците за
продажби и покупки на продавача и купувача, имащи статут на търговци,
както и отразяването на стойността й в справките декларации по ЗДДС /при
наличие на данъчна регистрация/ и ползването на данъчен кредит във връзка с
нея, са обстоятелства, релевантни за установяване възникване на
продажбеното правоотношение, по повод на което е била съставена. В този
смисъл - решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г., II т. о.; решение
№ 71/22.06.2009 г. по т. д. № 11/2009 г.; решение № 62/25.06.2009 г. по т. д.
№. № 546/2008 г.; решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на II т. о.;
решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2009 г., I т. о.; решение №
166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г., II т. о.; решение № 109/7.09.2011 г. по
т. д № 465/2010 г., II т. о. ; Решение № 20 от 25.03.2013 г. на ВКС по т. д. №
206/2012 г., I т. о., ТК и др.
От факта, че двустранно подписаната фактура е годно доказателствено
средство за възникване на договорно правоотношение следва и извода, че
счетоводният документ се ползва с доказателствена стойност и по отношение
последващо настъпило изменение в договорното съдържание. На посоченото
основание процесните фактури удостоверяват фактическото предаване на
стоките и основанието за това, но и имплицитно обективират
волеизявлението на доставчика и получателя за увеличаване на предходно
договорените единични цени. Следователно, представените фактури, вкл. и
приемо-предавателните протоколи към тях съставляват доказателство за
изменение в продажната цена по смисъла на чл.3, ал.2 от договора.
По делото липсват доказателства за представителната власт на лицето,
3
което е положило подпис в представените фактури и протоколи от името на
купувача. Правилен е извода на ШОС, че ответникът е получил всяка една от
фактурите през съответния месец – април, май, юни и септември 2019 г. и я е
включил във вторичен счетоводен документ – отчетен регистър по чл.124,
ал.1, т.1 от ЗДДС, а именно дневник за покупките. Съставил е и е подал
справка– декларация по ДДС за съответния месец през 2019 г. – 14.05.2019 г.,
14.06.2019 г., 14.07.2019 г. и 14.10.2019 г., съгл. чл.125, ал.5 от ЗДДС.
Горните фактически и правни действия на ответника презумират знание за
съставените документи и тяхното съдържание, вкл. знание за вписаните
единични цени на доставена стока. Соченото разбиране изхожда от
дължимата грижа на добрия търговец за собствените му работи - чл.302 ТЗ.
В хода на процеса не са представени доказателства, че след която и да е
от двете дати, датата, на която фактурата е получена и включена в дневника
за покупките и съставянето и подаване на справката-декларация в срока по
чл.125, ал. 5 от ЗДДС, ответникът се е противопоставил на цената на
конкретната сделка. Отправените писма, обективиращи оспорване на
вписаните във фактурите единични цени, датират от 24.01.2020 год. и
11.02.2020 год. и не съставляват незабавно противопоставяне по смисъла на
чл. 301 ТЗ. Следователно, действията на лицето, подписало счетоводните
документи и протоколи следва да се считат за потвърдени от купувача с оглед
установената в чл. 301 ТЗ презумпция за надлежно представителство на
търговеца.
Вън от гореизложеното, ответникът – купувач е извършил и правни
действия, които съдът квалифицира като потвърждаване на действията на
представителя по общата разпоредба на чл. 42, ал.2 ЗЗД. Ответникът е
признал размера на формирания дълг и неговия произход при двустранната
годишна инвентаризация – така потвърждение от 21.01.2020 год.
Задълженията са признати по основание и размер и в протокол за взаимно
прихващане от 31.12.2019 год.
Общия размер на задължението по четирите процесни фактури при
съобразяване на осъщественото от ответника частично плащане е в размер на
221 577.52 лв. Размерът на дължимата мораторна лихва върху незаплатената
стойност на стоките за периода от падежа на съответната фактура до
16.01.2020 г. е в размер на 16 022.98 лв. – така т.6 от заключението на ССЕ.
4
При изчисленията на акцесорното вземане вещото лице е съобразило
уговорките в чл. 3, ал.3 от договора.
Направеното в отговора на исковата молба и поддържано пред
въззивната инстанция възражение за прихващане е неоснователно.
Ответникът не разполага с вземане, произтичащо от недължимо платени суми
по процесното правоотношение.
Предявените искове с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ във вр. с
чл.86, ал.1 от ЗЗД са основателни. Решението на ШОС следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Разноски: В полза на въззиваемата страна – „Пътинженеринг“АД следва
да бъдат присъдени сторените в производството съдебни и деловодни
разноски в размер на 7440 лева, съставляващи договорен и заплатен
адвокатски хонорар с ДДС.
На основание чл. 78, ал.5 от ГПК, насрещната страна е направила
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Уговореният асвокатски хонорар е в минималния размер, предвиден в чл.7,
ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., поради което липсват законовите
предпоставки за неговото намаляване.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260011/15.02.2021 год., постановено по
т.д.№ 116/2020 год. по описа на ОС – Шумен.
ОСЪЖДА „Автомагистрали – Черно море“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. Алеко Константинов“, № 8,
представлявано от изп. директор Д Х Д да заплати на „Пътинженеринг“ АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Олимпи
Панов“, № 14, комплекс „ЕВАС“, вх. Б, ет.4, представлявано от изп. директор
П Й Н сумата от 7440 лева – разноски за въззивното разглеждане на спора.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6