Р Е Ш Е Н И Е
№ 217
гр. Плевен, 26 април 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд гр. Плевен – втори
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди двадесет
и трета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов
при
секретаря Бранимира Монова, изслуша докладваното от съдията Господинов
административно дело № 154/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК във вр. с чл.268, ал.1 от ДОПК.
Образувано е по жалба от
ЕТ „З.Б.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.“Р.К.“
№ 13, ет.4, ап.14, представлявано от З.Д.Б., подадена чрез адв. В.П. ***, с
която се оспорва Решение № 22/25.01.2023 г. на директора на ТД на НАП- В.
Търново, с което е оставена без уважение жалба с вх. № 1154/16.01.2023 г. по
описа на ТД на НАП и е потвърдено като правилно и законосъобразно Разпореждане
с изх.№ С230015-137-0000103/10.01.2023 год. на гл. публичен изпълнител при ТД
на НАП – В.Търново, офис Плевен, с което е постановен отказ за погасяване по
давност на задължения, произтичащи от публични вземания и да бъде прекратено ИД
№ 15150003871/2015 год.
В жалбата се
излагат доводи, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, противоречие с материалноправните разпоредби и
несъответствие с целта на закона. Оспорват се доводите на ответника, касаещи
обстоятелството, че не е изтекла предвидената от закона абсолютна давност за
погасяване на процесните задължения, основани на § 29 от ЗМДВИП и се твърди, че
посоченият параграф по никакъв начин не продължава срока по чл.172, ал.2 от ДОПК. Сочи се, че се касае за привременна мярка за защита интересите на
кредиторите, която е престанала да действа след отмяната на извънредното
положение, т.е. действието ѝ е било обвързано с определен срок, след
който правните последици са отпаднали, както и че посочената разпоредба от ПЗР
на ЗМДВИП не може да се дерогира действието на чл.172, ал.2 от ДОПК,
представляващ нормативен акт с по-висока йерархическа сила. В заключение е
направено искане да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно
оспореното решение, а ако към датата на с.з. е изтекла абсолютната давност, да
бъде разпоредено на АО задълженията да бъдат отписани служебно.Претендират се
разноски.
Ответникът по делото не е подал
писмен отговор на жалбата, въпреки предоставената му възможност с Определение №
472/28.02.2023 год.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв. В.П. ***, която поддържа жалбата по изложените в нея
съображения. Прави искане да бъде отменено обжалваното решение и претендира
присъждане в полза на жалбоподателя на направените по делото разноски, за които
представя списък.
Ответникът се представлява от гл.юрк. Н. М., която
оспорва подадената жалба и твърди, че същата е неоснователна. Прави искане да
бъде потвърдено обжалваното решение и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.161 ДОПК, за които представя списък.
Административен съд -
Плевен, след като се запозна с доводите на страните, доказателствата от
административната преписка и след служебна проверка съгласно разпоредбата на
чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Изпълнително
дело № 15150003871 от 2015 год. по описа на ТД на НАП – В.Търново, офис Плевен
е образувано за събиране на неплатени в срок публични задължения на
жалбоподателя З.Б., представляващи лихви и ДДС за периоди съответно 01.04.2012
г. – 30.04.2012 г.; 01.11.2012 г. – 30.11.2012г. и лихви за ДДФЛ, ДОО, НЗОК и
ДЗПО за периода 30.04.2012г. и 01.11.2012г., както и лихви за ДДФЛ, ДОО, НЗОК и
ДЗПО за периода 01.01.2011г. – 31.12.20111г. по Ревизионен акт №
Р–15–1400717-091-01/14.11.2014 год.
От
представената по делото административна преписка е видно, че настоящият жалбоподател
е подал до директора на ТД на НАП – В.Търново възражение за
погасяване по давност на публични задължения. По горното е налице произнасяне
от гл. публичен изпълнител при ТД на НАП
-В.Търново, офис Плевен с Разпореждане изх. № С230015-137-0000103/10.01.2023
год. Със същото е постановен отказ за погасяване по давност на задължения,
произтичащи от публични вземания и да бъде прекратено ИД № 15150003871/2015
год.
Разпореждането е редовно връчено на
11.01.2023 г. чрез упълномощен представител на жалбоподателя – адв. Л.Т. от АК
– Плевен. Против него е постъпила жалба от13.01.2023 г., изпратена по пощата и
заведена в деловодството на ТД на НАП – В.Търново на 16.01.2023 год. Същата е
разгледана от ответника, който е постановил Решение № 22/25.01.2023
г., с което оставил без уважение подадената жалба против посоченото по-горе
разпореждане и го потвърдил като правилно и законосъобразно. Изложени са
мотиви, че във връзка с разпространението на пандемията от Covid – 19 и мерките, свързани с ограничаването ѝ, е
приет Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обн. в
ДВ бр.28 от 24.03.2020 год., в сила от 13.03.2020 год., в § 29, т.1 от който е
регламентирано, че до отмяна на извънредното положение срокът по чл.171, ал.2
от ДОПК не се прилага. По силата на т.2 от същата разпоредба, освен в случаите
на чл.172, ал.1 от ДОПК, давността спира да тече и за времето на обявеното
извънредно положение. Съобразно разпоредбата на §13 от ПЗР към Закона за
здравето ( ДВ бр.44/2020 г., в сила от 14.05.2020г.) сроковете, спрели да текат
по време на извънредното положение по Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020
г. продължават да текат след изтичане на 7-дневен срок от обнародването на
закона в ДВ.
Въз основа на така посочената нормативна
уредба, ответникът е направил извод, че давностните срокове по чл.171 от ДОПК
се удължават с периода от влизане на закона в сила -24.03.2020 г. до датата на
отмяна на извънредното положение в страната – 13.05.2020 год. и 7 дни от
обнародването на закона в ДВ, т.е. 14.05.2020 год., с оглед което срокът на
давността следва да бъде удължен с 58 дни.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че
оспорването е направено от надлежна страна, адресат на административния акт,
в законоустановения преклузивен срок, против административен
акт, подлежащ на оспорване, поради което е допустимо. Разгледано по същество,
същото е и основателно по следните съображения:
Институтът
на погасителната давност за изпълнение на задължения за
заплащане на публични вземания е уреден в чл.171 и сл. от ДОПК.
Съобразно разпоредбата на чл.171 ал.1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват
с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение,
освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. С тази разпоредба е уредена т.нар
обикновена давност. В чл. 171, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс (ДОПК) е уредена абсолютна давност по отношение на публичните
вземания/задължения (изброени в
чл.162, ал.2 ДОПК), като вземането/задължението се погасява окончателно,
независимо от спирането или прекъсването на давността с изтичането на 10
години (считано от 1 януари на
следващата година), с изключение на случаите, когато
вземането/задължението е отсрочено или разсрочено, изпълнението е спряно по
искане на длъжника или е подадена жалба за разрешаване на спорен въпрос по
тълкуването и прилагането на спогодбите за избягване на двойното данъчно
облагане или други международни договори със сходен характер, възникнал между
Република България и друга държава членка. Абсолютната давност погасява правото
на публичноправния кредитор да осъществява принудително публичното
вземане/задължение. Тя се прилага служебно.
Настоящият съдебен състав не
споделя доводите на ответника от оспореното решение, че абсолютната давност по
чл.172, ал.2 от ДОПК следва да бъде удължена с 58 дни. Горното е в противоречие
със самата същност абсолютната давност като правен институт. Институтът на абсолютната давност е известен на различни клонове на
публичното право, като целта му е погасяване на неблагоприятни за частните лица
последици (които условно могат да
бъдат наречени „отговорност“) в отношенията им с държавата и други
публичноправни субекти след изтичане на определен срок. Абсолютната давност е
сложен юридически факт, който поначало се състои от няколко елемента, един от
които е изтичане на определен в абсолютен размер законоворегламентиран период
от време и се прилага независимо от
спирането и прекъсването ѝ.
Съгласно § 29, т. 1 от ПЗР от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, до отмяната на извънредното
положение срокът по чл. 171, ал. 2 от ДОПК не се прилага, а според т. 2 на § 29
освен в случаите по чл. 172, ал. 1 от ДОПК давността спира да тече и за
времето на обявеното извънредно положение. Последната разпоредба въвежда ново
основание за спиране на давността, наред с тези по чл. 172, ал. 1 от ДОПК, като срокът за новото спиране е до
отмяна на извънредното положение – 13.05.2020 г. След отмяната на извънредното
положение давността продължава да тече. Тази разпоредба обаче не препятства
действието на разпоредбата на чл. 172, ал. 2 от ДОПК и след изтичането на този срок
давността се брои за изтекла, независимо
от основанието за спирането ѝ. В § 29, т. 1 от ПЗР на Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, се посочва, че до отмяната на извънредното положение
срокът по чл. 171, ал. 2 от ДОПК не се прилага. От
логическото тълкуване на разпоредбата следва извод, че след отмяната на извънредното
положение срокът по чл.171, ал.2 се прилага, а самата разпоредба посочва
абсолютен размер на давността 10 години, независимо от спирането и прекъсването
/както и причините за това/ на този срок.
Ето защо ответникът неправилно е приел, че
определеният в ДОПК абсолютен давностен срок от 10 години може да бъде удължен
с 58 дни. Смисълът и целта на разпоредбата са да не изтече давностния срок при
действието на обявеното извънредно положение, съгласно чл. 3, т. 1 от с. з.,
което е привременна мярка за защита интересите на кредитора, неспособен да
действа поради наличието на извънредни непредвидени обстоятелства. Тази мярка
престава да действа с настъпване на събитието, визирано в хипотезата на § 29,
т. 1 /отмяна на извънредното положение/, действието ѝ е обвързано с
определен срок, след който правните последици, породени от това действие
отпадат.
Ето защо по
изложените съображения обжалваното Решение № 22/25.01.2023 г. на директора на
ТД на НАП- В. Търново и потвърденото с него Разпореждане с изх.№
С230015-137-0000103/10.01.2023 год. на гл. публичен изпълнител при ТД на НАП –
В.Търново, офис Плевен, са незаконосъобразни и подлежат на отмяна. След
отмяната им преписката следва да се върне на ТД на НАП,
съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като при липса на други обстоятелства,
освен изложените в настоящето производство, административният орган следва да
изчисли сроковете и се произнесе отново по направеното от жалбоподателя
възражение за погасяване по давност на публични задължения.
При този
изход на спора и при своевременно направено искане, съдът намира, че на
жалбодателя следва да се присъдят разноски в размер на 570 лв., от
които 520 лв. адвокатско възнаграждение и 50 лв. внесена държавна такса, които
да се заплатят от НАП като ЮЛ, в чиято структура е административният орган,
издал отмененият административен акт.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.172 ал.2 вр.чл.146 т.4
от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №
22/25.01.2023 г. на директора на ТД на НАП- В. Търново, с което е оставена без
уважение жалба с вх. № 1154/16.01.2023 г. по описа на ТД на НАП и е потвърдено
като правилно и законосъобразно Разпореждане с изх.№ С230015-137-0000103/10.01.2023
год. на гл. публичен изпълнител при ТД на НАП – В.Търново, офис Плевен, с което
е постановен отказ за погасяване по давност на задължения, произтичащи от
публични вземания и да бъде прекратено ИД № 15150003871/2015 год.
ВРЪЩА преписката
на Директора на ТД на НАП Велико Търново за ново произнасяне
съобразно дадените в мотивите указания.
ОСЪЖДА Национална
агенция по приходите - гр.София да заплати на ЕТ „З.Б.“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.“Р.К.“ № 13,
ет.4, ап.14, представлявано от З.Д.Б., сумата 570/ петстотин и
седемдесет/ лв. разноски по делото.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
СЪДИЯ: