Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 14.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно
заседание, проведено на петнадесети
юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието
на секретаря Ивелина Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 19651 по описа
за 2019година на Варненски
районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с
искова молба, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 441 ГПК вр. чл.45 ЗЗД от М.Х.Щ.,
ЕГН ********** за осъждане ответника Н.П.Г., в качеството му на ЧСИ рег. № 716
с район на действие ВОС да му заплати сумата от 1700лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди
изразяващи се в извършени в периода м. 01.2018г. до м.05.2019г. месечни удръжки
от трудовото възнаграждение на ищеца в размер на 100лева всяка, настъпили като
пряка и непосредствена последица от процесуалното поведение на ответника по
изп.д. № 20147160400431, изразяващо се в продължаване на принудителното
изпълнение след настъпила перемпция, ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на исковата молба- 02.12.2019г., както и сумата от 1000лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, представляваща обезщетение за причинени му
неимуществени вреди във вид на преживян стрес, лишения и страдания, в резултат
на процесуалното поведение на ответника- предприети действия по принудително
изпълнение върху несеквестируем доход от трудово
възнаграждение в периода м.01.2018г. до м.05.2019г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба- 02.12.2019г. до окончателното
погасяване на задължението.
В исковата молба, ищецът излага, че въз основа на изп.лист
от 11.02.2014г. издаден по ч.гр.д. № 1862/2014г. на ВРС, „Ти би ай банк“ ЕАД е образувало при ответника в качеството му на ЧСИ
изп.дело № 20147160400431. На 14.05.2014г. е било получено запорно
съобщение от работодателя на ищеца, по което предвид прекратяване на трудовото
правоотношение на 22.05.2014г. не били постъпвали суми. Следващото действие по
изпълнението било запорно съобщение до следващ
работодател получено на 22.05.2017г. Предвид продължилото двугодишно
бездействие, изп. производство следва да се счита перемирано
на 22.05.2016г. Въпреки прекратяване на изп.производство по силата на закона се
твърди, че ЧСИ е продължил на извършва нови действия, като 26.01.2018г. е изпратил
запорно съобщение до работодателя на ищеца „Зърнени
храни Силистра“ АД. Вследствие на този запор в периода м.01.2018г. до м.
04.2018г. от трудовото възнаграждение на
ищеца са правени удръжки в размер на по 100лева месечно. След прекратяване на
изп.дело с постановление на ЧСИ от 12.04.2019г., ЧСИ не изпълнил задължението
си служебно да вдигне запора, като по този начин м. 05.2019г. от трудовото
възнаграждение на ищеца е била удържаната сумата от 100лева. Извън така
посочените имуществени вреди, твърди, че е търпял и неимуществени вреди,
доколкото с правените удръжки от трудовото му възнаграждение в размер на
560лева, е бил нарушен несеквестируемият минимум и
семейството му е преживявало месеца с
350лева, с която сума е било заставено да живее в мизерия. В резултат на всичко
това, ищецът преживял голям стрес, чието обезщетяване счита, че възлиза в
размер на исковата сума. Искането е за уважаване на претенцията и присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен.
Потвърждава, че в кантората на ответника е било образувано изп.д. №
20147160400431, по което ищецът е бил длъжник, както и че на 07.04.2014г. е
изпратил запорно съобщение до работодателя му, в
отговор на което е получил заповед за прекратяване на ТПО. Посочва, че на
22.05.2017г. е било изпратено запорно съобщение до
следващ работодател, в отговор на което е бил уведомен, че към момента се
изпълнява по запорно съобщение по друго изп. дело. На
11.01.2018г. е постъпила молба от взискателя- цесионер
на вземането на първоначалния взискател с искане за извършване на справки за
сключени трудови договори и запор върху трудово възнаграждение. На 26.01.2018г.
е изпратено запорно съобщение до работодателя
„Зърнени храни Силистра“ АД с указан срок, в който работодателят може да оспори
задължението си. На 01.02.2018г. ищецът е получил уведомлението за наложения
запор. Жалба или възражение от работодателя, респ. длъжника не била постъпила.
Не оспорва, че сумата от 1700лева е събрана по изп.дело в изпълнение на
наложения запор от работодателя на ищеца в периода м.01.2018г. до м.05.2019г.,
както и че ежемесечно по запора е постъпвала сумата от 100лева. Не оспорва и че
в периода м.05.2014г. до м.05.2017г. не са правени искания от взискателя за
извършване действия по изпълнението. Оспорва обаче, че събраната сума от
1700лева представлява имуществена вреда за ищеца, позовавайки се на т.3 от ТР №
2/2015г. на ВКС, т.е защото запорът касае само секвестируема
част от трудовото възнаграждение. Съответно преценката относно секвестируемата част от него е предоставена на работодателя
като трето задължено лице. Извън това, БТВ на ищеца през целия период на
удръжките се сочи да е било в размер надхвърлящ несеквестируемата
част. Отделно, счита, че е възможно и самият работник да се е съгласил
работодателят му да удържа определен размер от заплатата, т.е сам да се е
отказал от несеквестируемостта, извод за което можело
да се направи от изявлението на ищеца по изп.дело, че спирал от м.06.2018г. да
плаща по изп.дело, защото заплатата му е под несеквестируемия
минимум. На 30.11.2018г. е била депозирана жалба срещу действията на ответника
относно налагането на запора, която е била оставена без разглеждане от ВОС с
определение по в.гр.д. № 341/2019г. На 10.04.2019г. взискателят
е отправил искане за прекратяване на изп.производството и връщане на изп.лист.
На 12.04.2019г. е изпратено уведомление до взискателя за прекратяване на
изп.дело. На 19.04.2019г. е изпратено и съобщение до работодателя за вдигане на
наложения запор. Потвърждава, че понастоящем по изп.дело е събрана сума от
300лева, която не е била разпределена и която подлежи на връщане на длъжника,
за което отправя покана до него за посочване на банкова сметка ***. Твърди, че
в случая липсва причинена имуществена вреда, защото събраните по изп.д. суми са
погасили съдебно установено задължение на ищеца. Евентуално, твърди, че вредите
не са резултат на негови незаконосъобразни действия, а такива на работодателя,
който не е изпълнил задължението си по преценка несеквестируемия
размер от получаваното от ответника възнаграждение. Оспорва и наличие на
причинно- следствена връзка между негови действия и сочените вреди. Евентуално
твърди да е налице съпричиняване от страна на ищеца, доколкото същият не бил се
възползвал своевременно от възможността да обжалва действията на ЧСИ по реда на
чл. 435 ГПК насочени към несеквестируемо вземане и
след настъпила перемпция. Ето защо,
искането е за отхвърляне на исковата претенция.
По искане
на ответника по делото е конституирано като трето лице помагач „Лев инс“
АД, ЕИК *********, което не е взело фактическо участие в делото.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, и по вътрешно убеждение, съобразявайки приложимия закон,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание
чл. 74, ал.1 ЗЧСИ вр. чл. 441 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал.1 ЗЧСИ частните съдебни изпълнители дължат
обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането.
За да бъде уважена исковата претенция
за непозволено увреждане следва да бъдат налице в условията на кумулативност всички елементи от
фактическия състав на правото, а именно: че ответникът е извършил твърдяните процесуални действия- удръжки от трудово възнаграждение по запорно съобщение, вкл. техния размер и размера на
получаваното в периода м.01.2018г. до м.05.2019г. трудово възнаграждение; тяхната незаконосъобразност като
извършени след настъпила перемпция по силата на закона и при несъобразяване несеквестируемия минимум по закон; настъпването на
вредоносен резултат, причинна връзка между него и деянието, вид, интензитет и
продължителност на твърдяните неимуществени вреди.
В тежест на ответника е установяване наведените
от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете,
от които черпи благоприятни за себе си правни последици, в т.ч. възражението си
за съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат.
Съдът,
който е сезиран с такъв иск дължи преценка вредата, противоправността
на действията или бездействията на ответника и причинната връзка между тях. При
упражняване на правомощията си по осъществяване на действия по принудително
изпълнение ЧСИ прилага процесуалните норми, като отклонението от тях се
квалифицира като процесуална незаконосъобразност. Съгласно установената съдебна
практика пряката вреда означава директно въздействие върху правната сфера на
увредения и означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното
действие или бездействие на частния съдебен изпълнител.
По естеството си отговорността на ЧСИ
по чл. 74 ЗЧСИ е деликтна и почива на принципа, че
всеки следва да поправи вредите причинени виновно другиму.
Между страните са обявени за безспорни
и ненуждаещи се от доказване, на
основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 ГПК следните обстоятелства:
- че по изп.лист срещу ищеца издаден
по ч.гр.д. № 1862/2014г. на ВРС кредиторът е образувал в кантората на ответника
изп.д. № 20147160400431;
- че в периода м.05.2014г. до
м.05.2017г. не са правени искания от взискателя за извършване действия по
изпълнението;
- че в периода м.01.2018г. до
м.05.2019г. по повод запорно съобщение са извършвани
удръжки от работодателя на ищеца от трудовото му възнаграждение в размер на по
100лева месечно и по изп.д. е постъпила сумата от общо 1700лева.
От ангажираните по делото писмени доказателства /служебни бележки,
материалите по изп.д. № 20147160400431, приложени по гр.д. № 3881/2019г. на ВРС/ се установява следното: По молба от 17.04.2014г.
подадена от „Ти Би Ай Банка“ ЕАД, при ЧСИ рег. № 716 е било образувано изп.д. №
431/2014г. срещу ищеца. На 07.05.2014г. ЧСИ е изпратил запорно
съобщение до работодателя на ищеца „Пара дайв 98“ ООД.
В отговор е получено писмо от работодателя, с което уведомява ЧСИ, че ищецът е
освободен от работа със заповед от 22.05.2014г. На 05.05.2017г.
е било изпратено запорно съобщение до следващ
работодател ЕТ „Ник- пол Николай Георгиев“. С писмо от 22.05.2017г. ЧСИ е бил
уведомен от работодателя, че ищецът работи при него, но понастоящем изплаща
задължение по друго запорно съобщение от м.05.2016г.
С молба от 23.08.2017г. ЧСИ е бил уведомен, че вземането по изп.дело е било
прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. На 24.11.2017г. длъжникът
е бил уведомен за цесията. С молбата си цесионерът е
поискал от ЧСИ извършване справка за работодател/пенсия на длъжника. На
26.01.2018г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до
работодателя на длъжника „Зърнени храни“ АД. В периода от м.01.2018г.-м.05.2019г.
работодателят в изпълнение на запорното съобщение е
правил удръжки от по 100лева на месец, като в резултат на това изпълнително
действие по изп. дело е била събраната сумата от 1700лева. В този период
брутното трудово възнаграждение на ищеца е било, както следва: м.01.18г.-
657,58лева, м.02.18г.- 609,31лева, м.03.18г.- 699,98лева, м.04.18г.-
708,42лева, м.05.18г.- 690,89лева, м.06.18г.- 632,78лева, м.07.18г.-
639,28лева, м.08.18г.- 584,32лева, м.09.18г.- 685,46лева, м. 10.18г.-
643,78лева, м.11.18г.- 987,28лева, м.12.18г.- 681,46лева, м.01.19г.-
694,60лева, м. 02.19г. – 683,60лева, м.03.19г.- 727,04лева, м.04.19г.-
753,48лева и м.05.19г.- 754,38лева. С молба от 22.06.2018г. длъжникът е
уведомил ЧСИ, че спира да плаща задължението си по изп.дело, тъй като получавал
под минималния несеквестируем по закон минимум доход,
като съответно приложил и издадена му от работодателя служебна бележка. Тази
молба, ЧСИ разпоредил да се приложи по делото. На 26.11.2018г. предвид
продължаващите действия по извършване удръжки от трудовото му възнаграждение,
ищецът депозирал жалба пред ВОС, която с определение от 26.03.2019г. по в.гр.д.
№ 341/2019г. на ВОС била оставена без разглеждане. С молба от 10.04.2019г. взискателят е поискал прекратяване на изп.д. на основание
чл. 433, ал.1, т. 2 ГПК и връщане оригинала на изп.лист. С постановление от
12.04.2019г. ЧСИ прекратил изп. дело на основание чл. 433, ал.1, т. 2 ГПК, за
което длъжникът е бил уведомен на 15.04.2019г. На 12.04.2019г. с молба от
взискателя бил уведомен, че последният няма да обжалва постановлението за
прекратяване и отново е поискал връщане на изп.лист. Постановление е влязло в
законна сила на 23.04.2019г. На 19.04.2019г. ЧСИ е изпратил съобщение до
работодателя, че вдига наложения запор.
За
установяване твърденията на ищеца за търпяни от негова
страна неимуществени вреди във вид на стрес и лишения в резултат на насочване
изпълнението върху негов несеквестируем доход по
делото е разпитан свидетелят Руска Тодорова Вълчева- живуща на семейни начала с
ищеца. Свидетелката разказва, че живее с
М. от 17години. През 2014г. получил писмо, че има задължение. Не знае колко
изп. дела има срещу М. и счита, че е едно. След като получил писмото през
2014г. се разболял, взел да вдига кръвно, вечер не можел да спи от притеснение,
че няма да може да си покрие дълга. Нямал поставени диагнози от лекар. През
2017г. започнали да удържат от възнаграждението му по 100лева на месец.
Притеснявал се, че не може да се справи, лишавали се от много неща. Оставали му
по 300лева на месец след удръжките. Свидетелката получавала пенсия от по
220лева и помагала на М. понякога, за да си купи лекарствата. Сега си пиел
лекарствата и бил горе- долу добре, но и сега живеели оскъдно.
Предмет на претенцията за репариране
на имуществени вреди, са такива, които се твърди да настъпили в резултат на
неправомерни действия на ЧСИ Николай Георгиев, изразяващи се в продължаване на
изп. действия независимо, че е била настъпила перемцията
и ЧСИ е следвало да прекрати изпълнението.
От ангажираните по делото и обсъдени
от съда доказателства безспорно се установява, че в периода от м.05.2014г. до
м.05.2017г. взискателят по изп.дело не е изисквал от
ЧСИ предприемане действия по събиране на вземането си. Този факт е обявен и за
безспорен между страните. За да се приеме, че са налице валидно предприети
действия по изпълнението и то е допустимо провеждано, положителна процесуална
предпоставка е наличие на висящо изпълнително производство. Основанията за
прекратяване на изпълнителното производство са регламентирани в чл. 433, ал.1 ГПК. Изрично в т. 8 от цитираната разпоредба е предвидено като такова основание
взискателят да не е поискал извършването на
изп.действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка,
каквото настоящото задължение не е. При това положение следва, че по отношение
на ищеца към дата 07.05.2016г. изпълнителното производство е било прекратено по
право на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, поради бездействие на взискателя,
което състояние е продължило повече от две години. Без правно значение е обстоятелството
дали съдебният изпълнител ще се произнесе с нарочно постановление за това или
не, защото с ТР 2/2013г. ОСГТК на ВКС се прие, че актът му има само
констативно, но не и правопораждащо действие.
Следователно, действията по налагане на запор със запорното
съобщение от 26.01.2018г. и извършваните удръжки от възнаграждението на ищеца в
периода от м.02.2018г. до м.05.2019г. са предприети при липса на висящо изп. производство.
Съдебният изпълнител, подобно на взискателя е разполагал с възможност по
собствена инициатива да прилага изпълнителни действия съгл. чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ
/доколкото с молбата за образуване на изп.дело му е възложено цялостно
проучване имущественото състояние на длъжника и предприемане на действия по
събиране на вземането/ и по този начин да поддържа висящ процеса. След
настъпване на основание за прекратяване, обаче съдебният изпълнител не може да
извършва изпълнителни действия. Той е задължен да вдигне и то служебно
наложените възбрани и запори съгласно чл. 433, ал. 3 ГПК. Следователно
недопустими от гледище на закона се явяват и действията по налагане на нови
такива. Действието по прилагането на нови изпълнителни способи, независимо
какво е основанието на вземанията и кой е техният титуляр, се явява
неправомерно, тъй като не са налице необходимите законови предпоставки за
извършването му. Независимо от това обаче, като основателно се приема възражението на ответника, че
реално липсва вреда за ищеца, доколкото в крайна сметка е погасил свое съдебно
установено вземане. Обективно имуществото на
ищеца не е намаляло, тъй като чрез принудителното, макар и противоправно
събиране от ответника- ЧСИ на тези суми от трудовото му възнаграждение, се е
стигнало до погасяването до общия размер на сумата от 1400лева на неговото
валидно възникнало, изискуемо и ликвидно парично задължение, удостоверено с
представения изпълнителен лист, и подлежащо на принудително изпълнение, макар и
не в рамките на същото, а в друго изпълнително производство, за образуването на
каквото не е имало процесуална пречка /така решение № 83/11.04.2018г. по гр.д.
№ 1667/2017г. на ВКС, 4 ГО/. По отношение на остатъка от 300лева, ответникът
признава факта, че тази сума е събрана и понастоящем не е разпределена на
взискателя, поради което и като неподлежаща на предаване на последния, предвид
прекратеното изп. дело, същата има характеристиките на вреда за ищеца. В
заключение исковата претенция следва да бъде уважена до размера на сумата от
300лева, т.е за три от месечните удръжки правени в процесния период и
отхвърлена за разликата до 1700лева. Сумата следва да
бъде присъдена ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба, така както е поискано и като законова последица от
основателността на тази част от претенцията.
По отношение на неимуществените вреди.
Твърденията на ищеца относно характера на тези вреди са стрес и лишения, а
неправомерните действията на ЧСИ предизвикали настъпването им- насочване на
изпълнението върху несеквестируем доход от труд на
ищеца. С т. 3 на ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че несеквестируемият
минимум е определен от закона- чл. 446, ал.1 ГПК абсолютно- в размер на
минималната работна заплата и това се
отнася, както за всяко възнаграждение за труд, така и за пенсията. В ал. 2 на
чл. 446 ГПК е разписано, че месечното трудово възнаграждение по ал. 1 се
определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни
осигурителни вноски. Т.е несеквестуемият доход се
определя по размер на база нетното трудово възнаграждение. В случая, в
представените по делото служебни бележки липсва отразяване размера на нетния
доход получаван от ищеца, т.е този след приспадане на дължимите данъци и
задължителни осигурителни вноски. Посочен е размер на чист доход, т.е след
приспадане на данъците и осигуровките, но и на правените удръжки по заеми към
банки, запори и прочие. Поради което и при преценка дали удръжките са правени
върху несеквестируем доход следва да се вземе предвид
размера на посочения като чист доход с прибавяне към него на удръжката по запорното съобщение. Удръжките върху трудовото
възнаграждение на ищеца касаят периода м.01.2018г. до м.05.2019г. Минималната
работна заплата за 2018г. е в размер на 510лева, приета с ПМС № 316/20.12.2017г., а за 2019г.
560лева приета с ПМС № 320/20.12.2018г. Вземайки предвид този размер и размера
на получаваното от ищеца трудово възнаграждение за периода /колона чист доход +
колона заеми към банки, запори и др./, безспорно установено е, че полученото
възнаграждение за м.02, м.06, м.07, м.08, м.10.2018г., м.01 и м. 02.2019г. е
било под минималната работна заплата, поради което и удръжки върху него не е
следвало да се извършват. Възраженията на ответника, че доколкото м.06.2018г.
същият е депозирал молба до ЧСИ, очевидно е имало подадена от него декларация
до работодателя да се извършват удръжки, са неоснователни. Категоричен извод в
тази насока от подадената декларация не може да се изведе, а и наличието на
такава е въпрос на доказване, каквото твърдение обаче ответникът изрично е
заявил, че не въвежда в процеса. Затова, съдът приема, че с извършване на
посочените удръжки, съдебният изпълнител е допуснал нарушение на разпоредбата
на чл. 446, ал.1 ГПК, поради което и поведението му се определя като незаконосъобразно.
Задължение на съдебния изпълнител съгласно чл. 2 ЗЧСИ е осигуряването на
законосъобразното провеждане на изпълнението. В т.ч. негово задължение
конкретно е и събирането на информация за размера на нетното трудово
възнаграждение на длъжника, а не само за осигурителния му доход, както е
направил в случая ЧСИ. Преценката за спазване забраната на чл. 446, ал.1 ГПК е
на ЧСИ, респ. негова е и отговорността при нарушаването й. Затова не може да
бъде споделено становище на ответника, че работодателят е този, който следва да
следи за спазване забраната на чл. 446 ГПК. За месеците м.03- м. 05.18г., м. 9,
м. 11 и м.12.18г. и м.03- м.05.19г., липсва противоправно поведение на ЧСИ,
доколкото възнаграждението на ищеца е било над несеквестируемия
минимум.
При така доказаното
противоправно поведение на ответника за удръжките за м.02, м.06, м.07, м.08,
м.10.2018г., м.01 и м. 02.2019г., съдът приема, че по делото се събраха
доказателства в резултат на тези действия на ЧСИ, ищецът да е търпял сочените
вреди- стрес, лишения и страдания. В този смисъл съобразени бяха показанията на
св. Вълчева, които съдът кредитира в цялост относно релевантните за спора факти
и съобразно чл. 172 ГПК. Несъмнено, идеята на законодателя при въвеждане
института на несеквестируемостта е да се осигурят
средства на длъжника необходими за покриване на елементарни, ежедневни
потребности даващи му възможност за физическо оцеляване. Лишаването на ищеца от
тях неминуемо е създало за него неудобства и е затруднило физическото му оцеляване. Анализът
на ангажираните гласни доказателства налага извод, че притесненията на ищеца са
възникнали още през 2014г., когато е образувано изп.д., от когато започнал да
вдига кръвно и се нарушил сънят му. Наред с това, тези притеснения са били
продиктувани от невъзможността за покриване на дълговете, а не толкова от това,
че се удържат повече суми и не остават такива за покриване разходите на
семейството. Става ясно и че семейството е търпяло лишения, но това състояние е
и понастоящем, когато вече реално удръжки не се правят. Свидетелски показания
не бяха информативни и за факта, че влошаването на здравословното състояние на
ищеца, което при това не е официално диагностицирано
от компетентно за това лице, стои в пряка причинно- следствена връзка с
поведението на ответника по удържане на суми от несеквестируемия
доход на ищеца за процесния период. Преценявайки всички посочени обстоятелства
имащи значение за търпени вреди, съобразявайки интезивността на причинените болки и страдания на лицето,
тяхната продължителност и настъпилите последствия от тях, настоящият
състав намира, че следва да се присъди обезщетение, чийто справедлив размер
определи в размер на сумата от 500лева. Както е поискано, като законна
последица от уважаване на исковата претенция, така определеното обезщетение
следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба- 02.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението. За
разликата до пълния заявен размер от 1000лева претенцията е неоснователна и
следва да се отхвърли.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съразмерно на
уважената част на исковата претенция. Такива са поискани, представен е и списък
по чл. 80 ГПК. Претендират се разноски за заплатено адв. възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие от 02.12.2019г. в размер на 600лева.
Направено е възражение за прекомерност, което съдът приема за неоснователно,
доколкото то е в минимален размер съобразно чл.7, ал.2, т. 1 от Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения в редакцията към датата
на уговарянето му. Доколкото предмет на спора са два обективно съединени иска,
без в договора за правна помощ да е направено разграничение за уговореното
адв.възнаграждение по всеки от тях, то следва да се приеме, че е уговорено по
равно, т.е от по 300лева за всеки. Съобразно уважената част на исковите
претенции в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на общо
239,94лева.
Ответникът
също е поискал присъждане на разноски, за което е представил списък по чл. 80 ГПК. Претендират се такива в размер на сумата от 400лева за платено адв.
възнаграждение. Доколкото предмет на спора са два обективно съединени иска, без
в договора за правна помощ да е направено разграничение за уговореното
адв.възнаграждение по всеки от тях, то следва да се приеме, че е уговорено по
равно, т.е от по 200лева за всеки. Съобразно отхвърлената част на исковите
претенция в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 264,71лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Н.П.Г., в качеството му на ЧСИ рег. № 716 с район на действие ВОС ДА ЗАПЛАТИ на М.Х.Щ., ЕГН ********** сумата
от 500лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, представляваща обезщетение за
причинени му неимуществени вреди във вид на преживян стрес, лишения и
страдания, в резултат на процесуалното поведение на ответника- предприети
действия по принудително изпълнение върху несеквестируем
доход от трудово възнаграждение в периода м.01.2018г. до м.05.2019г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 02.12.2019г.
до окончателното погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния заявен размер от 1000лева, на
основание чл. 74 ЗЧСИ.
ОСЪЖДА
Н.П.Г., в качеството му на ЧСИ рег. № 716 с район на действие ВОС ДА ЗАПЛАТИ на М.Х.Щ., ЕГН **********
сумата от 300лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди изразяващи се в извършени три на
брой в периода м. 01.2018г. до м.05.2019г. месечни удръжки от трудовото
възнаграждение на ищеца в размер на 100лева всяка, настъпили като пряка и
непосредствена последица от процесуалното поведение на ответника по изп.д. №
20147160400431, изразяващо се в продължаване на принудителното изпълнение след
настъпила перемпция, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба- 02.12.2019г., като отхвърля иска за разликата до пълния заявен
размер от 1700лева, на основание чл. 74 ЗЧСИ.
ОСЪЖДА Н.П.Г.,
в качеството му на ЧСИ рег. № 716 с район на действие ВОС да заплати на М.Х.Щ.,
ЕГН ********** сумата от 239,94лева, представляваща сторени в производството
съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА М.Х.Щ.,
ЕГН ********** да заплати на Н.П.Г., в качеството му на ЧСИ рег. №
716 с район на действие ВОС сумата от 264,71лева, представляваща сторени в
производството съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението е постановено
при участие на трето лице- помагач „Лев
инс“ АД, ЕИК ********* на страната
на ответника.
Решението може да
бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд
Варна в двуседмичен срок от връчване препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: