Р Е Ш Е Н И Е

 

                                              гр.  София  26.02.2018 г.

 

 

                              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

   

         СОФИЙСКИ   ГРАДСКИ   СЪД,    Г.О.,   ІI-б   ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,

в публичното заседание на дванадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ:  РАЛИЦА Д.

                                                                                       АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА   

                       

при секретаря Д. Шулева,  като разгледа докладваното  от съдия  ЯНЧЕВА гр. дело № 9243 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.196 и сл. от ГПК (отм.).

            Производството пред СРС е образувано на 27.03.2006 г. по искова молба на В.К.Д. и С.Е.И., с която срещу Н.Щ.Б. е предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС, както и е направено искане по чл.431, ал.2 от ГПК.  

Ищците твърдят, че са собственици на описания в исковата молба имот – празно дворно място с площ от 945 кв.м, съставляващо парцел VІ-1825 от кв.55б по плана на гр. София, м. „в.з. ******“,  при съседи: от две страни - улици и парцел V-1829, придобит в режим на съпружеска имуществена общност по силата на нотариален акт № 16, том 230, дело № 45192/1997 г. В началото на м. март 2006 г. установили, че в имота им се извършва строителство, като след проверка констатирали, че през 2004 г. Н.Б. е закупил от К.Б.Н. собствения им недвижим имот. Ищците считат, че Б. е придобил имота от несобственик, поради което го владее и държи без правно основание. Ето защо молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да им предаде владението върху имота, както и да отмени легитимиращия го нотариален акт - нотариален акт № 63/28.05.2004 г., том І, рег.№ 1378, нот. дело № 53/2004 г. Претендират разноски. С допълнителни молби от 5.05.2006 г., 5.06.2006 г. и 7.07.2006 г. ищците са уточнили имота, като по регулационния план за м. „в.з. ******“, одобрен с протокол № 29, решение № 16/28.09.2001 г., имотът е идентичен с УПИ VІ-333 от кв.55б, а съгласно изменение на регулационния план през 2005 г. е идентичен с УПИ VІ-333 и УПИ ХVІІІ-333 от кв.55б, м. „в.з. ******“.

В хода на производството пред СРС, с определение от 7.02.2017 г.,  като ответница е конституирана Г.Д.Б. – съпруга на първоначалния ответник, предвид обстоятелството, че имотът е бил придобит при условията на съпружеска имуществена общност.

Ответниците оспорват иска. Твърдят, че ищците не са собственици на спорния имот, като сочат, че за част от имота има друг собственик. При условията на евентуалност заявяват, че са придобили имота на основание добросъвестно давностно владение, продължило девет години, считано от 1998 г. Оспорват нотариален акт № 147, том ХХІV, дело № 4310/1961 г., с който се легитимира като собственик наследодателят на лицата, продали имота на ищците, като считат продажбата, извършена с въпросния нотариален акт, за противоречаща на Примерния устав на трудовокооперативно земеделско стопанство от 1958 г. (чл.11), и сочат, че няма доказателства имотът да е бил собственост на ОТКЗС „Георги Кирков“, както и че липсва основание ТКЗС да се разпорежда с този имот. Твърдят и че липсва обективирано волеизявление на продавача ТКЗС за сделката, визирана в нотариален акт № 147/1961 г.

От своя страна ищците твърдят, че имотът е бил възстановен на праводателя на ответниците в нарушение на ЗСПЗЗ – без да е било налице направено в законния срок искане за възстановяването му, както и в противоречие с разпоредбите на чл.10, ал.13, във вр. с чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ.

Като трето лице помагач на страната на ответниците е конституиран по реда на чл.174 от ГПК К.Б.Н., който оспорва иска.

СРС е уважил иска по чл.108 от ЗС. Съдът е приел, че праводателят на ищците е закупил имота от ТКЗС, като на основание чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ имотът не е подлежал на възстановяване на предходните му собственици. Впоследствие ищците придобили същия имот с нотариалния акт № 67/1997 г. Имотът бил възстановен незаконосъобразно от Поземлена комисия „Овча купел“ в полза на К.Н., поради което същият се явява недобросъвестен владелец. Покупката на имота от ответниците през 2004 г. е положила началото на добросъвестно владение, но към датата на подаване на исковата молба петгодишният давностен срок не е изтекъл.

Срещу първоинстанционното решение са подадени две въззивни жалби.

Н.Б. и Г.Б. атакуват първоинстанционното решение като незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Считат, че недопустимо СРС е постановил акта си срещу Г.Б. като ответник по иска, като сочат, че тя е била конституирана като трето лице-помагач по делото. Заявяват, че СРС не се е произнесъл по направеното възражение за нищожност на сделката между праводателя на ищците и ТКЗС и твърдят, че не е налице решение на ТКЗС за продажба на имота, както и че ТКЗС не е имало право да продава чужд имот. Считат, че по делото не се установява идентичност между придобития от ищците имот и владения от ответниците и техния праводател, както и че не се доказва, че процесният имот е бил застроен към момента на възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ и че застрояването е било законно. Отново се позовават на изтекла 5-годишна придобивна давност.

Третото лице помагач К.Б.Н. е подало въззивна жалба, в която, на първо място, сочи, че решението на СРС е недопустимо, тъй като е постановено по нередовна искова молба, предвид непосочването на имота съгласно актуалните му регулационни данни. Оспорва изводите на съда, с които последният е уважил иска, като счита, че от доказателствата не се установява имотът да е бил застроен при влизане в сила на ЗСПЗЗ. Счита възстановяването собствеността върху имота за противоречащо на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ.

В.Д. и С.И. намират жалбите за неоснователни.

Пред СГС са събрани нови доказателства.

Пред въззивния съд ищците са уточнили процесния имот, като са съобразили актуалния му статут, а именно: поземлен имот с идентификатор 68134.4329.1512 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-74/20.10.2009 г. на изп. директор на АГКК, с площ от 590 кв.м, при съседи: 68134.4329.983, 68134.4329.1657, 68134.4329.1658, 68134.4329.1511, отразен на скица № 15-612053/4.12.2017 г. Същият имот представлява УПИ VІ-333 (нов), образуван след частичното изменение на ПУП със заповед № РД-09-64/15.03.2005 г.

След преценка доводите на страните и доказателствата по делото, въззивният съд намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С нотариален акт № 16/17.12.1997 г., том LLLLXXX, дело № 45192/1997 г. А.К.К.и К.К.К.са продали на В.К.Д. празно дворно място с площ от 945 кв.м, съставляващо парцел VІ-1825 от кв.55Б по плана на гр. София, м. „в.з. ******“,  при съседи: от две страни – улици, и парцел V-1829.

При изповядване на сделката с горепосочения нотариален акт е била представена скица № АБ-657/28.07.1997 г., копие от която се намира по делото. Видно от скицата, в парцел VІ-1825 не е отбелязано наличието на сграда.

Към датата на покупко-продажбата В.Д. се е намирал в граждански брак, видно от удостоверение  за граждански брак от 15.08.1969 г.

А.К.К.и К.К.К.се наследници по закон на К.Л.К.(удостоверение за наследници № 162/16.05.1995 г.)

Съгласно нотариален акт № 147/21.11.1961 г., том ХХІV, дело № 4310/1961 г. ОТКЗС „Георги Кирков“ – София, ****** е продало на К.Л.К.празно дворно място с площ от 945 кв.м, находящо се в гр. София, ******-вилна зона, м. „******валог“, бивша собственост на наследници на Н.Т.Г., съставляващо парцел VІ, пл.№ 1825 от кв.55б по плана на гр. София, при съседи: от две страни път, парцел V, пл.№ 1829. Актът е съставен на основание  протокол № 27 от 27.10.1961 г. на СГНС, статия 2 по преписка вх.№ А-975/1961 г. В нотариалния акт, сред представените документи за съставянето му, фигурира протокол № 3/25.04.1959 г. на ОТКЗС „Георги Кирков“.

По делото е представен протокол № 3/25.04.1959 г. на ТКЗС „Георги Кирков“ – София, ******, в което са отразени дневен ред и решения на събранието, в които липсва точка (респ. и решение) за продажба на имоти.

От протокол № 27 от 27.10.1961 г. на СГНС по преписка вх.№ А-975/1961 г. е видно, че на 27.10.1961 г. ИК на Кирковски РНС е определил К.Л.К.за купувач на предложеното за продажба от ТКЗС „Георги Кирков“ – ****** дворно място от 945 кв.м, съставляващо парцел VІ-1825 от кв.55б по плана на гр. София, м. „****** – вилна зона“, при граници – от две страни път и парцел V.

По делото е приета служебна бележка № 1095/26.02.1963 г., издадена от Техническия отдел при Кирковски РНС, съгласно която в ******, вилна зона, кв.55б, парцел VІ-1825, е построена през м. юли 1962 г. масивна тухлена барака с разрешение на Техническия отдел № 208/10.07.1962 г., издадено на името на К.Л.К..

Представени са строително разрешение № 208/10.07.1962 г., протокол № 5/19.07.1962 г. за дадена строителна линия и определено ниво, издаден на К.К.за парцел VІ-1825, м. „в.з. ******“, кв.55б, 3 броя позволителни билета - № 122/17.05.1962 г., № 113/10.07.1962 г. и № 86/31.03.1965 г., както и одобрен проект  от 1962 г. за вилна сграда с квадратура от 27 кв.м в същия имот.

Съгласно акт за държавна собственост № 7418/12.11.1970 г., със заповед № 281/12.09.1964 г. на гл. архитект за нуждите на НТС е отчуждена ливада от 6 605 кв.м, съставляваща част от имоти пл.№№ 1825, 1826, 1827  и 1828, кв.55б, м. „в.з. ******“. На гърба на акта е отбелязано, че на основание заповед на областния управител на област София № РД-157-277/4.12.1997 г. се отписва от акта парцел VІ-1825 с площ от 945 кв.м, като неправилно актуван – имотът е собственост на К.Л.К.с нотариален акт № 147/1961 г. Въпросната заповед е приета по делото. С нея е наредено да се отпише от актовите книги за държавна собственост АДС № 7418/12.11.1970 г. в частта му, отнасяща се до имот от 945 кв.м, парцел VІ, пл.№ 1825, кв.55б по плана на гр. София, м. „в.з. ******“, като неправилно актуван като държавен.

С решение № Р65ГБ/26.06.1996 г. ПК „Овча купел“ е възстановила на наследниците на Б.Н.Т.в съществуващи (възстановими) стари реални граници правото на собственост върху ливади, находящи се в землището на „******“, м. „Валого“, с площи от: 0.351 дка – имот 1825 от кадастралния план, изработен през 1943 г.;  0.528 дка - имот 1825 от кадастралния план, изработен през 1943 г., 0.152 дка - имот 1825 от кадастралния план, изработен през 1943 г.;  2.127 дка - имот 1826 от кадастралния план, изработен през 1943 г. Поземлената комисия е отказала да възстанови ливада от 3.907 дка в същата местност – имот 1825, 1826, като е посочено, че имотът попада в регулация, парцелиран е и разпродаден от ТКЗС и са реализирани улици.

След обжалване на решение № Р65ГБ/26.06.1996 г. на ПК „Овча купел“ в частта, в която е отказано възстановяването собствеността върху ливадата от 3.907 дка, с решение от 24.02.1998 г. на СРС, ІІ Г.О., 39 състав, постановено по реда на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ по гр. дело № 8980/1996 г., влязло в сила на 18.04.1998 г., е възстановено на наследниците на Н.Т.Г. правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху следния недвижим имот, като част от ливада от 8 дка в м. „Валого“, внесена в ТКЗС: парцел VІ-1825, кв.55б, с площ от 945 кв.м, част от имота, записан на кад. лист 465 и 488 от кадастралния план от 1958 г. В мотивите си съдът е посочил, позовавайки се на изслушаните от него технически експертизи, че имотът не е застроен.

С решение № Р65ГБ/27.04.1998 г., издадено на основание горецитираното съдебно решение,  ПК „Овча купел“ е възстановила на наследниците на Б.Н.Т.в съществуващи (възстановими) стари реални граници правото на собственост върху следния недвижим имот: ливада  от 0.945 дка в землището на ******, м. „Валого“, к.л. № 465, 488, имот № 1825, 1826 от кад. план, изработен 1958 г., при граници (съседи): ул. „740“, ул. „Белите борове“, наследници на Б.Н.Т., наследници на С.З.М., наследници на Б.Н.Т., който имот представлява парцел VІ-1825 от кв.55б от регулационния план от 1961 г.  

Видно от протокол № РГ-51/27.05.1998 г., на посочената дата наследниците на Б.Т.са въведени във владение на възстановения им с визираното по-горе решение на ПК имот.

Със заповед № РД-57-225/6.05.1998 г. на кмета на СО е отписан от актовите книги за общинска собственост част от акт № 130/27.05.1997 г. на Район „Овча купел“, касаещ части от имот 1826, кад. лист 465, м. „Валого“, заснет в кадастралния план от 1958 г. със свободна площ от 2 127 кв.м и 935 кв.м, общо 3 062 кв.м. Заповедта е издадена на основание чл.64 от ЗОС, във връзка с решение № Р65ГБ/26.06.1996 г. на ОПК „Овча купел“ и искане на наследниците на Б.Н.Т..

Със заповед № РД-57-278/23.07.1998 г. на областния управител на област София на основание чл.78, ал.1 от ЗДС, във връзка с решение № Р65ГБ/26.06.1996 г. на ОПК „Овча купел“ и искане на наследниците на Б.Н.Т., е наредено да се отпише от актовите книги за държавна собственост на район „Овча купел“ АДС № 7418/12.11.1970 г. в частта относно имоти пл.№№ 1825 І,1825 II, 1825 III, части от имот пл.№ 1825, нанесен в кад. план от 1943 г., лист № 485, № 468, а по действащия кад. план от 1996 г. - кад. лист № 465, 468 - вилна зона „******“, пл.№№ 985, 986, 987. В заповедта е посочено, че отделните части, свободни за възстановяване, са с площ, както следва: № 1825 І (стар) - № 965 (нов), с площ от 351 кв.м; № 1825 I (стар) - № 986 (нов), с площ от 528 кв. м и № 1825 III (стар) - № 987 (нов), с площ от 152 кв.м, т.е. общо 1 031 кв.м.

От скица от 3.06.1997 г., издадена от СО-район „Овча купел“, е видно, че парцел VІ-1825 не е застроен.

Съгласно удостоверение за наследници № 920/7.05.2002 г. наследниците по закон на Б.Н.Т., починал на 2.09.1982 г., са: С.Г.Н.Е.Б.Н., К.Б.Н. и Б.Б.Н..

По делото е приета преписката на ПК, образувана по заявление на К.Б.Н. вх.№ 0175/10.01.1992 г. като наследник на Б.Н.Т., в което заявление фигурира ливада в м. „Валого“ от 8 дка. Съгласно представеното заявление-декларация  на Б.Н.Т., последният е внесъл в ТКЗС въпросната ливада. От приложените в преписката удостоверения за наследници се установява, че К.Б.Н. е син на Б.Н.Т.и внук на Н.Т.Г.. Същевременно налице са доказателства (нотариален акт № 49/23.02.1921 г., том І, дело № 39 и записка за вписване на разделителен протокол от 21.12.1922 г.) за притежавани от Т.Г.К.ниви и ливади в м. „Валого“.

С договор за доброволна делба от 5.02.2004 г., с нотариална заверка на подписите, горепосочените лица-наследници на Б. Т., са си поделили възстановените им по реда на ЗСПЗЗ имоти, като К.Б. е получил в дял УПИ с пл.№ 333, за който е отреден парцел VІ-333 в кв.55б по плана на гр. София, м. „в.з. ******“, с площ на парцела от 1 245 кв.м, който УПИ включва: поземлен имот с пл.№ 333 с площ от 991 кв.м, поземлен имот с пл.№ 987 с площ от 152 кв.м и част от имот с пл.№ 985 с площ от 151 кв.м, от които 49 кв.м са отредени за улица.

С нотариален акт № 12/19.02.2004 г., том І, рег.№ 439, дело № 11/2004 г. К.Б.Н. е бил признат за собственик на основание реституция по ЗСПЗЗ, наследствено правоприемство и доброволна делба на следния имот: празно дворно място, образуващо УПИ (парцел) VІ-333 в кв.55-б по плана на гр. София, м. „в.з. ******“, с площ от 1 245 кв.м, в който парцел, освен поземленият имот, за който е отреден, с площ от 991 кв.м, са включени като придаваеми още имот с пл.№ 987 с площ от 152 кв.м и реална част от имот с пл.№ 985 с площ от 151 кв.м, регулационните отношения относно които са уредени по силата на договора за делба, като общо 49 кв.м са отредени за улици, при съседи на УПИ: УПИ ХV-981, 982, поземлен имот с пл.№ 983, УПИ VІІ-980 и от две страни – улици.

С нотариален акт № 63/28.05.2004 г., том І, рег.№ 1378, нот. дело № 53/2004 г. К.Б.Н. е продал на Н.Щ.Б. имота, описан в нотариален акт № 12/2004 г. Имотът е закупен от Н.Б. по време на брака му с Г.Д.Б., видно от удостоверение за граждански брак от 1979 г.   

По делото е прието разрешение за строеж № 390/27.07.2005 г., издадено на Н.Щ.Б. за построяване на жилищна сграда в парцел VІ-333 от кв.55б, м. „в.з. ******“.

С нотариален акт № 1/27.01.2006 г., том І, рег.№ 198, дело № 3/2006 г. Н.Б. и Г.Б. са продали на „***“ ООД празно дворно място – УПИ ХVІІІ-333 от кв.55б по плана на гр. София, м. „в.з. ******“, целия с площ от 613 кв.м.

Видно от скица № 15-612053/4.12.2017 г. на СГКК, издадена за имот с площ от 590 кв.м, със собственик Н.Щ.Б. съгласно нотариален акт № 84/28.05.2004 г., том LХІV, рег.№ 20128, дело № 15485, въпросният поземлен имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******“, е с идентификатор 68134.4329.1512 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-74/20.10.2009 г. на изп. директор на АГКК, със съседи: 68134.4329.983, 68134.4329.1657, 68134.4329.1658, 68134.4329.1511, като по предходен план е с № 333, 987, кв.55б, парцел VІ.

Пред СРС и СГС са събрани гласни доказателства.

Свидетелят Е.С.заявява, че познава В.Д. като съсед в „******“. Когато за първи път видял имота на Д. през 1997 – 1998 г., в него имало тухлена барака с паднал покрив, с циментов фундамент. От 1997 – 1998 г. Д. ползвал мястото, поставил временна ограда, засадил дръвчета и жив плет. От 1998 г. до 2005 г. свидетелят не бил виждал други лица в имота, освен В.Д. и неговия зет.

Свидетелят Б.К.– зет на ищците от 1992 г., твърди, че В. и С. Д.имат имот в „******“, на ул. „740“, като К.закупил също имот на около 200 м от този на Д.. Когато Д.купили своя имот, в него имало изоставена тухлена барака с порутен покрив, която се рушала, а тухлите се разграбвали. От 1998 г. до 2005 г. само В. и С. ползвали имота. В имота ходел и друг човек, който се грижел за него по молба на Д..

Свидетелят А.К.З., че живее в „******“ от 1989 г., на около 100 м от имота на Б., и познава Н.Б. откакто последният започнал да строи около 2006 г. в имота си в „******“, намиращ се на ул. „Белите борове“ и ул. „740“. Преди това същият имот до 1997-1998 г. бил изоставен и представлявал гора и бурени. След 1998 г. дошъл един човек, който идвал, режел дървета и вършел друга работа в двора. Свидетелят виждал този човек поне 5-6 пъти, най-вече в събота и неделя.

Свидетелят Л.А.заявява, че е приятел с Н.Б. от младежките му години и има място в кв. „******“, намиращо се близо до това на Б.. Когато Н.Б. закупил имота си, той бил пустеещо място, което не било оградено. Единственото, което бил направил бившия собственик К.Н., било да подравни мястото. Постройка нямало, а само някакъв панелен модул без основа, без покрив и врата. След като Б. закупил имота през 2005 г., започнал да строи в него.

Свидетелката А.К.заявява, че баща й К.К.през 1962 г. построил в закупеното от него през 1961 г. място виличка с тухлени стени, бетонова основа и покрив, като сградата била обзаведена и имало прокарано електричество. Семейството й ползвало редовно мястото с вилата до момента, в който продали имота през 1997 г. Към момента на продажбата постройката съществувала.

Свидетелят Л.Н.твърди, че живее в кв. „******“ от 1976 г. При възстановяване на имотите от поземлената комисия се запознал с К.Н.. Свидетелят твърди, че не му е направило впечатление в имота на Н. да има постройка. Имало една изоставена сграда, която била на министерство на транспорта.

Свидетелят В.Й.заявява, че през 1998 г. посетил закупения от Д. ***. В него свидетелят видял тухлена сграда с площ от около 30 кв.м, с дървен покрив с керемиди, пропаднал на едно място. Сградата била измазана, с основа от камък и бетон, имала дървена врата и прозорци, както и тераса. На места мазилката била паднала. Постройката се намирала в средата на мястото, като Д. имал намерение да я разшири и преустрои.

Свидетелят П.П.заявява, че от дете познава мястото на Н.Д. и живее на около 100 м от него. Твърди, че до 1990 г. имотът бил гола поляна. Единствената къща, която свидетелят знае, е на ул. „Белите борове“ и ул. „740“, която била характерна, тъй като била полукръгла, кръгла.

Свидетелката А.А.заявява, че откакто се е родила живее в близост до имота, който К.Н. продал на Н.Б.. Твърди, че този имот през 1990 – 1991 г. бил запустял, обрасъл с храсти и дървета. Същият не бил застроен преди 2005 г.

Свидетелката А.А.– позната на сестрата на К.Н., твърди, че през 1991 – 1992 г. ходила на оглед в района около процесното място, тъй като проявявала интерес да закупи имот. Когато видяла за първи път мястото, възстановено на Н. и роднините му, то представлявало гола поляна с горска растителност и било доста стръмно. На целия имот нямало никакво застрояване. От лявата страна, през пътя, имало едноетажна схлупена къща, която нямала нищо общо с мястото на Н.. Над мястото имало изоставен държавен строеж.

Свидетелят Н. У.твърди, че е познат на дъщерята на Д.– К.К., като чрез нея познава и родителите й. През пролетта на 1998 г. семейството на свидетеля заедно с К.правили излет в имота на последните в „******“. Тогава У.посетил и имота на В.Д. и С. Д., който бил наблизо. Мястото на Д.било около 1 дка, оградено с телена ограда, паднала на места. В средата му се намирала постройка от около 30 кв.м, тухлена, с паднала на няколко места мазилка  и компроментиран покрив, с бетонна тераска. Зад мястото се виждала недостроена голяма сграда, приличаща на административна. Имотът бил неподдържан, с лек наклон.

Свидетелката С.Й.твърди, че съпругът й през 1997 г. имал фирма за недвижими имоти и двамата съдействали на Д.да закупят имота в „******“. Имотът бил обрасъл с трева и ниски храсти, с повредена ограда. В средата на парцела се намирала малка сграда с бетонна тераса. Мазилката й била паднала на някои места, а покривът от едната страна – пропаднал. Продавачът им представил проекта за къщичката, което ги изненадало, защото рядко се случвало да има такива книжа за подобни постройки. Сградата не била нанесена в плана на вилната зона.

Пред СРС са назначени експертизи.

Съгласно заключението на вещо лице Б.Х., депозирано на 25.10.2007 г., парцел VІ-1825 от кв.55б е частично идентичен с УПИ VІ-333 от кв.55б. Със заповеди №№ РД-09-09/12.01.2004 г. и РД-09-64/15.03.2005 г. за частично изменение на ПУП са създадени два нови УПИ – УПИ ХVІІІ-333 и УПИ VІ-333 от кв.55б, като бившият УПИ VІ-333 е частично идентичен с тези нови УПИ (отразено на скица към заключението). В първото допълнително заключение на същото вещо лице, придружено със скица, е отразено и че последното изменение на ПУ кв.55б, м. „в.з. ******“ е направено със заповед № РД-09-64/15.03.2005 г., като с него са създадени два УПИ: УПИ VІ-333, по букви К-Е-Ж-Л-К – 613 кв.м, и УПИ ХVІІІ-333, по букви Д-К-Л-З-И-Д – 450 кв.м, отразени на скицата към заключението. В последващо допълнително заключение, депозирано в съда на 17.04.2008 г.,  вещото лице е отразило на скица коя част от УПИ VІ-1825 е идентична с УПИ VІ-333, както и е обозначило имота, възстановен от ПК, и този-предмет на сделката между Б. и К.Н.. От това заключение става ясно, че бившият УПИ VІ-1825 от кв.55б, с площ от 945 кв.м, е предмет на следните нотариални актове, приети по делото: № 147/21.11.1961 г. и № 16/17.12.1997 г. С решение № 16, т.16 по протокол № 29 от 2001 г., заповед № РД-09-09/12.01.2004 г. е създаден УПИ VІ-333, кв.55б, оцветен на скицата към заключението в синьо и ограничен по буквите М-Д-Е-Ж-З-Н-М, с площ от 1 245 кв.м. УПИ VІ-333 е предмет на нотариален акт № 12/19.02.2004 г. и на нотариален акт № 63/28.05.2004 г. Частта от бившия УПИ VІ-1825, попадаща в УПИ VІ-333, е с площ от около 891 кв.м и е очертана по т.1-2-3-4-5-1 на скицата на вещото лице. С частично изменение на ПУП със заповед № РД-09-64/15.03.2005 г. от УПИ VІ-333 са създадени два нови УПИ: ХVІІІ-333 и VІ-333 от кв.55б. В новия УПИ VІ-333 попада част от бившия УПИ VІ-1825, с площ от 460 кв.м, по т.6-2-3-7-6.

Пред първоинстанционния съд са изслушани и еднолична и тройна съдебно-технически експертизи досежно извършените от Н.Б. строителни работи в УПИ VІ-333 от кв.55б. От същите се установява, че в имота е налице двуетажна масивна сграда, с гаражна клетка, със скатен покрив, покрит с керемиди, с положена мазилка и боя на оградните стени, както и че е налице изпълнена вертикалната планировка. На първия и втория етажи са с положени замазка, шпакловка и латексова боя, както и частично тапети, положени са подовите настилки, монтирани са дограми, изградена е ВиК инсталация, както и са направени изводи за ел. инсталацията. На втория етаж е налице цялостно оформен санитарен възел, а на първия – незавършена тоалетна. В приземния етаж е монтиран 250 литров бойлер в оформено котелно помещение.

Въз основа на изложеното, въззивния съд прави следните изводи:

На първо място, решението на СРС не е недопустимо по изложените във въззивните жалби съображения.

Както бе отразено по-горе, Г.Б. е била конституирана от СРС като ответник по иска. Същевременно пред въззивния съд спорният имот е уточнен съгласно актуалния му статут, като това е направено в съответствие с възприетото в т.4 от ТР № 1/17.07.2001 г. по тълк. дело № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС.

От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, и най-вече от съдебно-техническите експертизи, се установява по несъмнен начин, че имотът, закупен от В.Д. и С.И. с нотариален акт № 16/17.12.1997 г., както и имотът, закупен от наследодателя на продавачите по този нотариален акт с нотариален акт № 147/21.11.1961 г., е идентичен с част от УПИ VІ-333 (стар) по ПУП, утвърден със заповед № РД-09-09/12.01.2004 г., както и с части от УПИ VІ-333 (нов) и УПИ ХVІІІ-333, кв.55б, съгласно частичното изменение на ПУП със заповед № РД-09-64/15.03.2005 г., като това е отразено в комбинирана скица към допълнителното заключение на вещо лице Б.Х., депозирано на 17.04.2008 г.

Установява се по делото, че имотът, закупен от Д., е идентичен с имота, възстановен на наследниците на Б.Н.Т.с решение на ПК „Овча купел“ № Р65ГБ/27.04.1998 г.

УПИ VІ-333 (стар) е предмет на сделките по нотариалните актове №№ 12/19.02.2004 г. и 63/28.05.2004 г., като последният нотариален акт легитимира Н.Б. и Г.Б. като собственици.

Спорният имот, идентифициран пред настоящия съд като поземлен имот с идентификатор 68134.4329.1512 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-74/20.10.2009 г. на изп. директор на АГКК, с площ от 590 кв.м, при съседи: 68134.4329.983, 68134.4329.1657, 68134.4329.1658, 68134.4329.1511, е идентичен с УПИ VІ-333 (нов), което е видно от съпоставката на визираната по-горе комбинирана скица на в.л. Х.и приетата от СГС скица № 15-612053/4.12.2017 г.

Преди подаване на исковата молба  Б.са продали част от закупения от тях с нотариален акт № 63/28.05.2004 г. имот на трето за спора лице. Продадената част представлява УПИ ХVІІІ-333 с площ от 613 кв.м. и е извън предмета на настоящия спор.

От така изложеното се установява, че в по-голямата си част притежаваният понастоящем от Б.имот, предмет на делото, съвпада с имота, закупен от Д.. Несъвпадащата част, представляваща реална такава от имот с пл.№ 987, е придадена по регулация, видно от отразеното в нотариален акт № 12/19.02.2004 г.

Предявилите ревандикационния иск следва да докажат на първо място по делото, че се явяват собственици на претендирания от тях имот.

Оспорвайки правото на собственост на ищците, ответниците по иска и третото лице помагач са направили няколко основни възражения: че ТКЗС не е имало право да продава чужд имот (имот, внесен за кооперативно ползване, върху който собствениците са запазили правата си на собственост); че липсва решение на общото събрание за продажба на имота; че имотът е подлежал на възстановяване на бившите му собственици съгласно чл.10, ал.13, във вр. с ал.7 от ЗСПЗЗ.

Настоящият съдебен състав счита първото възражение на ответниците за неоснователно. По негово становище, съгласно чл.11 от Примерния устав на ТКЗС (обн. ДВ бр.14 от 18.02.1958 г., отм. ДВ бр.83 от 25.10.1968 г.). колективното стопанство има право да се разпорежда с внесените в него земеделски земи. Върху внесената земя ТКЗС придобива право на кооперативно земеползване. Това е едно вещно право, което по своето съдържание е по-широко от правото на владение и дава правната възможност на кооперативното стопанство фактически да се разпорежда със земите като със собствени.  Разпореждането става с изрично решение на общото събрание на ТКЗС (чл.11, ал.5 от Примерния устав).

Основателно, обаче, е възражението, че за имота, закупен от К.Л.К.(наследодателя на лицата, от които Д.са придобили собствеността с нотариален акт № 16/17.12.1997 г.), липсва решение за продажба от общото събрание на ТКЗС „Георги Кирков“ – ******.  Вярно е, че нотариален акт № 147/21.11.1961 г. и протокол № 27/27.10.1961 г. на ИК на Кирковски РНС съдържат данни за наличието на решение. Съгласно възприетото в ТР № 11/21.03.2013 г. по тълк. дело № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС констативният нотариален акт  и нотариалният акт за сделка притежават обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда, като ги задължават да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. Правният извод на нотариуса за съществуването на правото на собственост се счита верен до доказване на противното. В случая въззивният съд счита, че легитимиращото действие  и доказателствената сила на нотариален акт № 147/21.11.1961 г. са оборени с приемането на описания в нотариалния акт протокол  №  3/25.04.1959 г. от заседание на общокооперативното събрание на ТКЗС „Георги Кирков“ – София, ******, в който протокол не е отразено решение за продажба на визирания по-горе имот. Липсата на решение по чл.11, ал.5 от Примерния устав на ТКЗС от 1958 г. прави сделката, обективирана в нотариалния акт, нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, като сключена в нарушение на изискванията на нормативен акт. Ето защо, К.Л.К.не е станал собственик на имота, закупен от него от ОТКЗС „Георги Кирков“, респ. наследниците му не са наследили този имот и не са го продали  валидно на Д..

Дори да се приеме, че сделката по нотариален акт № 147/21.11.1961 г.  е произвела вещно-прехвърлителното си действие, въззивният съд намира, че и в този случай Д.не се легитимират като собственици на имота, предвид разпоредбата на чл.10, ал.13, във вр. с ал.7 от ЗСПЗЗ (в редакцията на закона съгласно ДВ бр.98 от 1997 г., тъй като административното производство по възстановяване на собствеността в случая е приключило през 1998 г.). Това е така, защото по делото не се установява към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ в процесния имот да е съществувала постройка, изградена при спазване на всички нормативни изисквания.

От събраните доказателства – строителни книжа и служебна бележка № 1095/26.02.1963 г., съдът приема за установено по несъмнен начин, че Д.са построили през 1962 г. вилна постройка в имота. Същата, обаче, не е съществувала към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ, поради което не е била налице пречка по смисъла на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ за реституиране на бившия земеделски имот. За да направи този си извод, съдът кредитира показанията на свидетелите А.К., Л.А., П.П., А.А.и М.С., като ги счита за по-обективни и достоверни. Тези показания си кореспондират с отбелязаното в нотариален акт № 16/17.12.1997 г., в скицата от 3.06.1997 г., в скица № АБ-657/28.07.1997 г., както и в мотивите на съдебното решение, постановено на 24.02.1998 г. по гр. дело № 8980/1996 г., че имотът не е бил застроен, а е представлявал празно дворно място. Свидетелските показания в обратния смисъл съдът счита за неубедителни, тъй като изложените твърдения, че през 1997-1998 г. в имота е имало постройка, изцяло се опровергават от посочените нотариален акт, скици и съдебно решение. В тази връзка въззивният съдебен състав държи да отбележи, че мотивите на визираното съдебно решение не го обвързват при решаване на настоящия спор, но направените там констатации по въпроса за застрояването на имота могат да бъдат ползвани при преценката кои от събраните по делото противоречиви гласни доказателства да бъдат кредитирани и кои – не.

Следователно, в случая не намира приложение хипотезата на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, изключваща правата на бившите собственици на земята, и имотът подлежи на земеделска реституция, тъй като не е бил застроен при влизане в сила на ЗСПЗЗ. Въззивният съд приема, че имотът законосъобразно е бил възстановен на наследниците на Б.Н.Т., въз основа на подадено в срок заявление от наследника на последния К.Б.Н.. Доколкото Д.не заявяват свои права към момента на колективизацията, те не разполагат с възражения за материална незаконосъобразност на решението на поземлената комисия за възстановяване правото на собственост.

Въз основа на изложеното, въззивният съд приема, че Д.не се легитимират като собственици на процесния имот. Това води до неоснователност на предявения ревандикационен иск, поради което съдът следва да отмени обжалваното решение и постанови друго за отхвърляне на претенцията.

Ответниците по иска имат право на разноските за двете съдебни инстанции, като по този въпрос и с оглед диспозитивното начало на гражданския процес съдът съобразява, че същите са поискали пред СРС заплащане на по-малко разноски от действително направените. Предвид направеното възражение на Д.за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от Б. за СГС, съдът счита същото за основателно и намалява възнаграждението от 4 000 лв. на 2 500 лв. Неоснователно е възражението по чл.64, ал.4 от ГПК (отм.), направено пред СРС, предвид фактическата и правна сложност на спора и продължилия повече от 10 години съдебен процес. 

Третото лице помагач няма право на разноски съгласно чл.67 от ГПК (отм.).

Водим от горното, съдът

 

                                                                 Р  Е  Ш  И: 

 

 

ОТМЕНЯ решението от 15.03.2017 г. на СРС, І Г.О., 35 състав, постановено по гр. дело № 7128 по описа за 2006 г., И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска по чл.108 от ЗС, предявен от В.К.Д., ЕГН ********** и С.Е.И., ЕГН **********,***, срещу Н.Щ.Б., ЕГН ********** и Г.Д.Б., ЕГН **********, двамата от гр. София, кв. „******“, ул. „*****: за признаване за установено, че ищците са собственици на поземлен имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******“, с идентификатор 68134.4329.1512 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-74/20.10.2009 г. на изп. директор на АГКК, с площ от 590 кв.м, при съседи: 68134.4329.983, 68134.4329.1657, 68134.4329.1658, 68134.4329.1511, който имот съгласно изменението на ПУП на в.з. „******“ със заповед № РД-09-64/15.03.2005 г. представлява  УПИ VІ-333 от кв.55б, и за осъждане на ответниците да предадат владението на имота, като неоснователен.

ОСЪЖДА В.К.Д. и С.Е.И. да заплатят на Н.Щ.Б. разноски пред СРС в размер на 4 000 лв., както и разноски пред СГС в размер на 2 624.50 лв.

ОСЪЖДА В.К.Д. и С.Е.И. да заплатят на Г.Д.Б. разноски пред СРС в размер на 4 000 лв.

Решението е постановено при участието на К.Б.Н. – трето лице помагач на страната на Н.Щ.Б. и Г.Д.Б..                                                                                             Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.

                                                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                 2.