Определение по дело №366/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 121/26.10.2011 г., постановено по гр.д. № 853/ 2011 г., Кърджалийският районен съд е осъдил М. М. О. от гр. Х. да предаде на Б. А. по Б. на Х., гр.С., бУ.П.С.” N*, владението на недвижим имот, представляващ сграда- Ветеринарна лечебница, находящ се в с.К., общ.Ч., обл.Кърджали, парцел 5 по плана на стопанския двор, попадащ в имот с № 24023 по плана за земеразделяне на землището на с.К., представляващ двуетажна масивна сграда със стоманобетонова конструкция със застроена площ 137 кв.м. Съдът е осъдил ответника М. М. О. да заплати на ищеца сумата 735.34 лв., представляваща разноски по делото.

Настоящото производство е образувано по повод депозирана от недоволния от решението ответник в първоинстанционното производство, М. О., въззивна жалба. В нея се твърди, че атакуваното решение е неправилно- незаконосъобразно и необосновано. Излагат се обстойни съображения.Твърди се , че решаващият съд е направил необоснован и незаконосъобразен извод, като е приел, че на Националната ветеринарно медицинска служба, респективно на нейното поделение в гр. Кърджали, чийто правоприемник бил ищеца по делото, е предоставено безвъзмездното право на стопанисване и управление върху държавен имот, което право на стопанисване и управление, включвало правото имота да се управлява, ползва и владее. Неправилен бил този извод на съда, защото в казуса на Националната ветеринарномедицинска служба, респективно на нейното поделение в гр. Кърджали било предоставено, видно от Заповед № I -871 от 28.09.1993 год. на министъра на земеделието безвъзмездно право на ползване. Неправилен бил формираният извод и защото правото на оперативно управление и правото на ползване били съвсем различни правни категории. Правото на оперативно управление включвало в съдържанието си правото на ползване, но не само него, а и правото на владение и разпореждане, поради което било по-широко по обем понятие от правото на ползване. В представения по делото АПДС било изрично записано, че имотът бил предоставен само за ползване на Националната ветеринарномедицинска служба гр. С. - Регионална ветеринарно медицинска служба, гр. Кърджали. Твърди се също, че решаващият съд не се бил произнесъл по направения пред него довод за изтекла погасителна давност. Излага се довод, че съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 3, предл. 2-ро от ЗС правото на ползване се погасявало ако не се упражнявало в продължение на 5 години. Този срок бил давностен и течението му не било прекъсвано, тъй като от 01.09.1997 год. и до този момент имотът се ползвал от трето лице - наемател в лицето на „О.-О.О.", гр. Х.. Неправилен се явявал и извода на съда, че възражението на ответника за нищожност на правопораждащите факти – липса на решение по чл. 48, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, било възражение, което не му принадлежало, тъй като той не черпил правата си от имуществото на ТКЗС, респективно праводателите му не черпили такива права .Жалбодателят твърди в този аспект ,че правен интерес от направените възражение за нищожност на заповед № I -871 от 28.09.1993 год. на министъра на земеделието, респ. за оборване доказателствената сила на съставения АПДС № 41/ 04.06.2001 г., към този момент имал само той – ответникът по делото, тъй като ТКЗС-та били заличени, а Община Ч. след отмяната на АЧОС и извършената приватизационна продажба не била активно легитимирана да прави това. В аспекта на изложеното жалбодателят моли настоящата инстанция да отмени обжалваното първоинстанционно решение, вместо което постанови друго, с което отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбодателят, чрез процесуалния си представител поддържа въззивната си жалба по изложените в нея съображения.

Ответникът по жалбата, чрез своя процесуален представител оспорва въззивната жалба. Претендира разноски за тази инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това, лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Компетентният Кърджалийски районен съд е бил сезиран с искова претенция, с която ищецът- Б. А. по Б. на Х. цели да бъде осъден ответникът М. М. О. да му предаде владението върху недвижим имот, съставляващ сграда - Ветеринарна лечебница, находяща се в с.К., общ.Ч., обл.Кърджали, парцел 5 по плана на стопанския двор, попадащ в имот с № 24023 по плана за земеразделяне на землище в с.К., представляващ двуетажна масивна сграда със стоманобетонова конструкция със застроена площ 137кв.м., построена през 1986 г., която се владее от последния.

Въз основа на приетите от първоинстанционния съд доказателства, доколкото пред настоящата инстанция не са ангажирани нови такива, и въззивният съд изгради своето становище :

Безспорен е в производството фактът на правоприемството на ищеца. Този извод се налага от прочита на разпоредбите на Закона за Б. А. по Б. на Х., съгласно които ищецът-Българската А. по Б. на Х. е правоприемник на активите, пасивите, архива, правата и задълженията на Националната ветеринарномедицинска служба, и че същата е със статут на юридическо лице на бюджетна издръжка, за изпълнение на чиято дейността й се предоставят имоти и вещи - държавна собственост.

В този аспект в производството се установява, че със Заповед № І -871/28.09.1993 г. на Министъра на земеделието, на основание чл.4 от Закона за ветеринарното дело и т.З от Разпореждане №322 от 23.11.1967 г. на МС, във вр. с чл.59 от ППЗСПЗЗ, е разпоредено ликвидационните съвети да предоставят ветеринарните лечебници за безвъзмездно ползване на Национална ветеринарномедицинска служба, респективно на нейните поделения в страната, като сгради, предназначени за ветеринарномедицинско обслужване на населените места, за сметка на държавното и общинско имущество в рамките на ТКЗС, като стойността на тези сгради се изключи от имуществото на ТКЗС преди разпределението му в дялове. С Протокол-опис от 01.09.1994 г. в изпълнение на заповедта и на чл.48, ал.4 от ППЗСПЗЗ, комисия на ЛС на ТКЗС, с.К. е предала безвъзмездно имот - ветеринарна лечебница в село К., ведно със сграда, дворното място и съоръженията към нея, на комисия от РВМС-Кърджали, като в същия протокол-опис е отразено, че предаденото имущество е на стойност 37 1170 лв., която стойност следва да се изключи от имуществото на ТКЗС - село К. и следва да се запише в счетоводните книги на РВМС-Кърджали. От приложените акт за приемане и предаване на основни средства и аналитична оборотна ведомост към 31.05.2011 г. на ОБДХ- Кърджали е видно, че Ветеринарна лечебница, с. К. е записана в счетоводните книги на ищеца /на негово поделение/.

С Акт за държавна собственост № 410/04.06.2001 г., Областният управител на област Кърджали е актувал като публична държавна собственост недвижим имот, представляващ Ветеринарна лечебница-двуетажна масивна сграда със стоманобетонова конструкция, със застроена площ от 137 кв.метра, построена през 1986 г., находяща се в землището на село К., в парцел V по парцеларния план на стопанския двор на селото, попадащ в имот с номер 24023 по плана за земеразделяне на селото. Според този акт за публична държавна собственост имотът е предоставен на Национална ветеринарномедицинска служба/НВМС/-град С. -Регионална ветеринарномедицинска служба - град Кърджали безвъзмездно за ползване от ЛС на ТКЗС-с. К., съгласно цитираната в предходния абзац Заповед №І-871 от 28.09.1993 г. на Министъра на земеделието. Така съставеният акт за публична държавна собственост е бил вписан по надлежния ред в Служба по вписванията при РС, Г. с Дв.вх.№826/08.06.2001 г, партида 3080, акт №117, том III, по дело №614/2001 г.

На 13.08.2002 г., Община Ч. с Акт №185 актува изцяло като частна общинска собственост актуваният вече с посочения по-горе акт за публична държавна собственост имот- сграда-Ветеринарна лечебница на посочено правно основание - чл.2, ал.2, т.1 и чл.З, ал.З от ЗОС, като така съставеният акт за частна общинска собственост в нарушение на чл.4, б."а" от Правилника за вписванията /ДВ, бр.5 от 2001 г./ не е бил вписан в Служба по вписванията при РС, Г.. След открита процедура за приватизация на този недвижим имот, чрез провеждане на публичен търг с явно наддаване, Община Ч. е продала ветеринарната лечебница на М.О. О. с договор от 17.11.2004г., който на 28.08.2008 г. я продава на ответника в настоящото производство М. М. О., с договор, обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 97, т.VІІ, рег.№ 12144, н.д. № 1269/28.08.2008 г. на нотариус с рег. № 20 на НК.

Със заповед № РД-09-116 от 13.06.2008 год. издадена по повод молба №449/16.05.2008 год. на директора на РВМС-Кърджали, на основание чл.32, ал.1 от Закона за администрацията и чл.79, ал.1 от Закона за държавната собственост, областният управител на област Кърджали е отменил Акта за частна общинска собственост №185/13.08.2002 год. на община Ч.. Възникналият спор е бил разрешен между държавата и община Ч. с влязло в сила Решение N 70/30.09.2008г. , постановено по адм.д. N 89/2008г. на АС-Кърджали, потвърдено с Решение N 8960/06.07.2009г., постановено по адм.д. N 15052/2008г. по описа на ВАС, като жалбата на Кмета на Община Ч. против цитираната в настоящия абзац отменителна заповед на областният управител, е била отхвърлена. Административните съдилища са приели, че процесният имот незаконосъобразно е бил актуван като общински с приложения и по това дело Акта за частна общинска собственост №185/13.08.2002 год. В този смисъл, съобразявайки и разпоредбата на чл.302 от ГПК, настоящата инстанция намира, че цитираното влязло в сила решение на административен съд е задължително в производството относно валидността и законосъобразността на Акта за частна общинска собственост №185/13.08.2002 год. на община Ч..

И така установявайки фактическите обстоятелства, въззивният съд следва изрично да се произнесе по наведените във въззивната жалба доводи, които съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК, са отправни за настоящото производство. Изложеният във въззивната жалба довод, че предоставеното на праводателя на ищеца, НВМС, по силата на процесната заповед № І-871/28.09.1993 г. право е право на ползване, а не както неправилно бил приел решаващият съд право на оперативно управление и стопанисване върху процесния имот по смисъла на Наредба за държавните имоти /отм./, съдът намира за неоснователен. С Наредбата за държавните имоти, в сила към датата на издаване на процесната заповед, и до 01.06.1996 г. са били уреждани придобиването, управлението и стопанисването на държавните имоти и разпореждането с тях. Както правилно жалбодателят е цитирал разпоредбата на чл.2 от същата, държавните имоти се предоставят за стопанисване и управление на държавните организации, които в съответствие с предмета на своята дейност, с плановите си задачи и предназначението на имотите в пределите, установени от закона, упражняват върху тях право на владение, ползване и разпореждане. По-значима обаче в казуса е разпоредбата на чл.89 от наредбата, защото с нея е предвидено императивно, че владението на държавните имоти се упражнява от държавата чрез държавните организации, на които се предоставя оперативното управление на имотите. А изхождайки от разпоредбата на §7 от ДР на наредбата, праводателят на ищеца, НВМС е определено държавна организация по смисъла на тази наредба, и като такава може да бъде носител само на правото на оперативно управление на имотите. Този извод се налага и от прочита на чл.101 от цитираната вече НДИ, съгласно който ограниченото като правомощия право на ползване е било предоставяно само на организации извън кръга на държавните такива, а именно на кооперациите и другите обществени организации. Т.е. предоставеното безвъзмездно право на праводателя на ищеца е било единствено възможното в онзи момент предоставяно на държавна организация, право на оперативно управление и стопанисване, както правилно е приел и първоинстанционния съд. С оглед формирания извод, изложеният във възивната жалба довод за изтекла за ищеца погасителна давност с правно основание чл.59, ал. 3, предл. 2-ро от ЗС, също се явява неоснователен.

Що се касае до довода за изтекла в полза на ответника придобивна давност, е достатъчно с оглед изложеното по-горе само да се цитира разпоредбата на чл.7 от ЗДС за да се определи същия като неоснователен. И това е така защото имотите - публична държавна собственост, не могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност.

И тук достигаме до основания във въззивната жалба довод, а именно правилен ли е изводът на първоинстанционния съд, че на ответника не принадлежи правото да направи възражение за нищожност на правопораждащите факти - че поради липса на решение по чл. 48, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, процесната заповед № I -871 от 28.09.1993 год. на министъра на земеделието е нищожна и това обстоятелство е достатъчно да обори доказателствената сила на съставения АПДС № 41/ 04.06.2001 г. Безспорно е в този аспект обстоятелството, че настоящият спор е спор за материално право, различен от този решен в административното производство. И както беше посочено, съгласно разпоредбата на чл.302 от ГПК, за гражданския съд влязлото в сила решение на административен съд е задължително досежно констатираната незаконосъобразност на Акта за частна общинска собственост №185/13.08.2002 год. на община Ч.. Тази констатация определено води и до реципрочната такава, че това обсто телство не лишава ответника при условията на пълно насрещно доказване да установи, че е собственик на процесния имот, вкл. и чрез възражение. И в този ред на мисли дори и прието за допустимо в производството, възражението на ответника за липса на решение по чл.48, ал.4 от ППЗСПЗЗ се явява неоснователно. Изводът се налага от прочита на цитираните разпоредби на чл.59 и чл.48, ал.4 от ППЗСПЗЗ. Безспорно съобразно последната разпоредба по решение на ликвидационните съвети от имуществото преди разпределението в дялове може да се изключи стойността на недвижими имоти, предназначени за обслужване на населеното място или на земеделската земя, като пътища, мостове, културно-битови сгради. От прочита пък на действащата към момента на издаване на процесната заповед разпоредба на чл.59, т.4 от ППЗСПЗЗ /в редакцията й към ДВ. бр.72/93 г./, се установява, на министъра на земеделието /към онзи момент/ е вменено правото и задължението да осъществява ръководство и контрол върху дейността и работата на ликвидационните съвети и на организациите по §12 на ПЗР на ЗСПЗЗ. Т.е. иде реч за едно делегирано от закона правомощие на министъра по ръководство и контрол, чийто израз е издаването на процесната заповед. Нейното наличие, а и аналогията на ал.2 на цитирания чл.59, определено игнорират правомощието на ЛС да вземе свое решение по чл.48, ал.4 от ППЗСПЗЗ, досежно същата сграда. Нещо повече, направеното от жалбодателя във въззивната жалба възражение, че министърът нямал право да учредява право на ползване върху сгради, собственост на правоимащите по чл.27 от закона, е също толкова значимо и относимо и по отношение правомощието на Кмета на Община Ч. да признае за общинска собственост сграда на същите тези правоимащи. Неуспешно се явява предприетото от ответника насрещно доказване и защото, приложена от него заповед № 31/31.01.2001 г. на Кмета на Община Ч., е издадена на основание чл.30, ал.1 от ЗСПЗЗ, т.е. като за имот, който същите тези правоимащи не желаят да получат в дял и/или който не може да бъде продаден, и при това при наличието на описания в предходен абзац двустранен протокол-опис от 01.09.1994 г. за приемане и предаване. Формираният в този абзац извод е значим и защото в казуса не иде реч за инициатива на ЛС със свое решение преди разпределението в дялове да изключи стойността на недвижими имоти, предназначени за обслужване на населеното място или на земеделската земя, като пътища, мостове, културно-битови сгради, а иде реч за предоставено с акт на компетентен държавен орган право на оперативно управление и стопанисване по смисъла на НДИ /отм./ на държавно учреждение или казано с езика на сега действащия ЗДС, иде реч за възлагане на юридическо лице на бюджетна издръжка- държавно ведомство, на управление на имот - държавна собственост за изпълнение на дейността му. / §2 от ДР на ЗДС /. В този смисъл настоящата инстанция споделя доводите на решаващия съд и относно това, че в производството ответникът не установява и последваща надлежна трансформация по отношение на процесния имот от държавна в общинска такава. Трансформация на собствеността от държавна в общинска определено не е настъпила на посочено в АЧОС правно основание – чл.2, ал.2,т.1 и чл.3,ал.3 от ЗОС, т.е. в производството ответникът не доказва, че иде реч за имот, предоставен на проводателя му - община Ч. със закон или преотстъпен на проводателя му - община Ч. безвъзмездно от държавата / в редакцията на ЗОС към ДВ бр.26/2000 г./. Трансформация на собствеността от държавна в общинска не е настъпила и на основание &42 от ПЗР на ЗИДЗОС, според който в собственост на общините преминават както застроените, така и незастроените парцели и имоти-частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините. Т.е. в производството ответникът не установи права противопоставими на държавата, тъй като имотът не е преминал в собственост на общината на правно основание, годно да направи Община Ч. надлежен собственик на процесния имот, която пък да може да прехвърли този имот надлежно на праводателя на ответника, а той съответно на ответника в производството.

Изложеното обосновава извода, че като е приел, че искът на ищеца е основателен, защото в производството ответникът владее спорния имот без основание, защото никой не може да прехвърли повече права, отколкото има, нито Община Ч., нито праводателят на ответника, са могли да му прехвърлят валидно правото на собственост върху процесния имот, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. Следва прочие доколкото потвърденото първоинстанционно решение по същината си отрича правото на собственост на ответника и без да бъде изрично поискано в производството, да бъде отменен притежаваният от него титул на така отреченото право на собственост. При този изход на делото, доколкото разноски изрично са поискани от ответника по жалбата, такива му се следват в размер на 735.34 лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВРЪЖДАВА решение № 121/26.10.2011 г., постановено по гр.д. № 853/2011 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

ОТМЕНЯ Нотариален акт № 97, т.VІІ, рег.№ 12144, н.д. № 1269/28.08.2008 г. по описа на нотариус К. Д., вписан в регистъра на Нотариалната камара на Република България под № 020, с район на действие, Районен съд, Г., вписан в Службата по вписвания, Г., вх. рег. № 3118 от 28.08.2008 г., Акт № 30, т.ХІІ ,дело № 2823/2008 г.

ОСЪЖДА М. М. О. от гр. Х., У.К.” / Н. Т. № ., с ЕГН *, да заплати на Б. А. за Б. на Х., гр.С., бул. „П.С.” №*, сумата в размер на 735,43 лв., съставляваща разноски във възивното производство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.