№ 1708
гр. София, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело №
20221100503621 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответниците В. Д. А., Р. В. А. и С. В. Д., срещу
решение № 4501/08.12.2021 г., постановено по гр. д. № 46108/2021 г. на CPC, ГО, 149
състав, с което съдът е издал заповед за защита срещу тях, в полза на М. П. Н. и им е
наложил мерки по ЗЗДН. Въззивниците са посочили в жалбата си в какво се състои
порочността на решението- считат, че е неправилно, незаконосъобразно и необосновано,
постановено при допускане на процесуални нарушения и нарушения на материалния закон.
Изложили са съображенията си. Молят обжалваното решение да бъде отменено изцяло.
Претендират присъждане на разноски.
Въззиваемата страна М. П. Н. не е подала възражение в законоустановения срок.
В съдебно заседание въззивниците поддържат жалбата си. Представят списък на
разноските.
В съдебно заседание въззиваемата страна моли жалбата да бъде оставена без
уважение. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН, от ответниците в
първоинстанционното производство, които имат правен интерес от обжалването, и е срещу
подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН,
валиден и допустим съдебен акт.
С молба от 06.08.2021 г. М. П. Н. е поискала да се издаде заповед за защита в нейна
полза, срещу В. Д. А.-брат на починалия й съпруг, Р. В. А.-съпруга на В. Д. А. и С. В. Д.-
дъщеря на първите двама ответници, за актове на домашно насилие, извършени на
1
26.07.2021 г. спрямо нея, описвайки в какво се е изразявало насилието.
С решение № 4501/08.12.2021 г., постановено по гр. д. № 46108/2021 г., CPC, ГО, 149
състав е издал заповед за защита в полза на М. П. Н., като е наложил на В. Д. А., Р. В. А. и
С. В. Д. мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН- да се въздържат от извършване на
домашно насилие по отношение на молителката, наложил е на ответниците глоба в размер
на по 200 лв. на всеки от тях, осъдил ги е да заплатят държавна такса в размер на 25 лв. и
разноски на молителката в размер на 400 лв.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди
доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:
Във въззивната жалба са наведени доводи, че съдът неправилно е ценил като годно
доказателство декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, тъй като по делото има събрани други
доказателства, че не е обсъдил в решението си представените от ответниците писмени
доказателства, че докато ответниците са представили съдебномедицински удостоверения,
касаещи процесната дата, молителката не е представила такова, че от събраните по делото
доказателства не се установя извършено на 26.07.2021 г. от ответниците спрямо
молителката домашно насилие.
Тези доводи са неоснователни.
В мотивите си към обжалваното решение съдът е посочил защо приема за доказано
извършването на домашно насилие- разпита на свидетелите и на двете страни- М.М. и В.М.,
които и настоящия съдебен състав счита за непротиворечащи си едни на други. Показанията
им са дадени под страх от наказателна отговорност, свидетелите установяват обстоятелства,
за които имат преки и непосредствени наблюдения, като не се установява и св. М.М. да е
заинтересован от изхода на делото. Съдът съобрази родствената връзка на св. М. с една от
страните, но предвид липсата на противоречия и взаимно изключващи се твърдения, съдът
не намира пречка да ползва показанията при формиране на свободното си вътрешно
убеждение. Свидетелите установяват, че на процесната дата, час и място Р. В. А. и С. В. Д.
са нападнали молителката с думите: „Ти къде, вещице?“, „Ще те пратим при мъжа ти (който
е починал)“, бутали са я, хващали са я за дрехите; В. Д. А. е заплашвал молителката, че ще
я заколи;- св. М.. Страните по делото са се били скупчили, започнали са да се бият един
друг, всички са крещяли- св. М.. С кредитираните свидетелски показания се установява
извършено от ответниците Р. В. А. и С. В. Д. спрямо молителката домашно насилие,
представляващо физическо насилие-бутане, хващане за дрехите, обида, заплаха за живота й,
което е умишлено сериозно засягане на физическата и психологическата неприкосновеност
на молителката, причинявайки й болка, уплаха, стрес, психична травма и негативни емоции.
Ответникът В. Д. А. е извършил спрямо молителката психическо и емоционално насилие.
На стоящия съдебен състав намира, че доказателствената стойност на декларацията
по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН не се оборва от свидетелските показания, тъй като същите съвпадат с
декларираното от молителката.
При твърдения за извършено от молителката спрямо ответниците домашно насилие
на посочената дата, последните са разполагали с възможността да търсят защита правата си
2
по ЗЗДН и в производство по НК, като представените съдебномедицински удостоверения,
установяващи причинени увреждания на двама от ответниците биха били относими
единствено в такова производство, като предмет на настоящото производство е
наличието/липсата на извършено от ответниците спрямо молителката насилие по смисъла
на ЗЗДН.
Право и преценка единствено на пострадалото лице е по какъв ред и посредством
какви доказателства да търси защита- задължения в тази насока лицето няма.
Институтът на реторсията е неприложим в производството по ЗЗНД.
И във въззивната инстанция не бяха А.жирани доказателства, обуславящи
основателността на жалбата.
Съобразно така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до
следните правни изводи:
Първоинстанционното решение е правилно. Съобразено е с всички А.жирани и
относими към спора доказателства, поради което следва да се остави в сила.
Въззивниците, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН дължат заплащане на държавна
такса за въззивната жалба по сметка на СГС в размер на по 12,50 лв.
С оглед изхода на делото, неоснователно се явява искането на въззивниците за
присъждане на разноски. На въззиваемата страна съдът присъжда такива в размер на 300
лв.- платено възнаграждение за адвокат.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4501/08.12.2021 г., постановено по гр. д. № 46108/2021
г. на CPC, ГО, 149 състав.
ОСЪЖДА В. Д. А., Р. В. А. и С. В. Д. да заплатят държавна такса по сметка на СГС в
размер на по 12,50 лв. всеки от тях.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. Д. А., Р. В. А. и С. В. Д. за присъждане на
разноски, като неоснователно.
ОСЪЖДА В. Д. А., Р. В. А. и С. В. Д. да заплатят на М. П. Н. разноски в размер на 300
лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4