РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 03.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на двадесет и осми януари две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 15644/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 149213/02.12.2015 г., предявена от В.И.Х., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, против „Б.Д.Е.“ ЕООД, ЕИК ********,
със
седалище и адрес на управление:*** и „И.П.“ ООД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление ***.
Ищецът твърди, че с
влязло в сила решение по гр.д. № 11540/2011 г. по описа на СГС, „Б.Д.Е.“ ЕООД е
осъдено да му заплати: 1/ сумата от 298 068,40 евро – остатък от
продажната цена по допълнително споразумение от 19.12.2008 г. към предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, ведно със законната лихва, считано
от 30.08.2011 г., 2/ сумата от 47 770,47
евро - обезщетение за забава, от които: 5 393,61 евро – за периода от
05.01.2010 г. до 29.08.2011 г. и 42 376,83 евро - за периода от 23.03.2010 г.
до 29.08.2011 г., 3/ сумата от 14 050,
00 лева – разноски по делото. На
22.04.2010 г., „Б.Д.Е.“ ЕООД е учредило договорна ипотека в полза на „У.Б.“ АД
като обезпечение на договор за кредит за сумата от 750 000 евро. На
07.10.2011 г., „Б.Д.Е.“ ЕООД продало на
„И.П.“ ООД (с предишно фирмено наименование „Б. С.К.“ ЕООД) цялото притежавано
от него недвижимо имущество. Заявява, че сделките са сключени на цени по-ниски
от пазарните, а цената по тях не е била платена.
Ищецът твърди, че с
извършените продажби е увреден, тъй като липсва имущество, от което той да може
да се удовлетвори. Според него е налице знание за увреждането и от втория
ответник, като в тази връзка заявява, че малко след сключване на
разпоредителните сделки, управителят и едноличен собственик на капитала на продавача
е станал собственик и управител на дружеството - купувач. Освен това твърди, че
„Б.Д.Е.“ ЕООД е предприело тези действия защото не е имало средства да изпълни
задължението си към ищеца. Заявява още, че 4 дни след продажбите „И.П.“ ООД
(към онзи момент „Б. С.К.“ ЕООД) е станало собственост на Т.Ш.. На 12.03.2012
г. едноличният собственик на капитала (ЕСК) на „Б.Д.Е.“ ЕООД – У.С.М.Ф.М. придобил 54 % от капитала на „И.П.“ ООД, а на
27.02.2015 г. останалите дялове били придобити от Г.П.. Счита, че аргумент за
знанието за увреждане е и това, че при сключване на сделките не е изплатена
продажната цена, като това не било сторено в последствие. В съдебно заседание
от 10.04.2017 г., ищецът заявява, че двете ответни дружества са свързани
помежду си чрез подставени лица на Х.П., който
бил управител към този момент на „И.Б.“ ЕООД.
Предвид изложеното,
ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде обявена относителната
недействителност спрямо него на двата договора за покупко-продажба, сключени
между ответниците „Б.Д.Е.“ ЕООД, като продавач и „И.П.“
ООД, като купувач, и обективирани в нотариален акт №
49/07.10.2011г. и нотариален акт 50/07.10.2011 г. по описа на нотариус с рег. №
117 от РНКР.
Ответникът „Б.Д.Е.“ ЕООД
не е подал отговор на исковата молба в законоустановения
срок.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „И.П.“ ООД е депозирал отговор на исковата молба,
с който оспорва исковете, като недопустими, евентуално като неоснователни. Ответникът оспорва исковете с
възражението, че ищецът няма качеството на кредитор по отношение на първия
ответник, тъй като вземанията му не са възникнали, евентуално са погасени,
поради изтичане на предвидения в закона давностен
срок. Релевира възражение за
погасяване по давност и на претенцията за обявяване на относителна
недействителност на договорите, за която смята, че е започнала да тече от
настъпването на падежа на вземанията на ищеца.
Ответникът оспорва и
сочения от ищеца увреждащ характер на сделката. Излага съображения, че дори да са довели до
намаляване на пасива на „Б.Д.Е.“ ЕООД, договорите са възмездни. На следващо
място оспорва твърдението, че двете дружества са свързани лица. Счита, че
презумпцията за знание не следва да се прилага по отношение на ответниците. Освен това заявява, че „И.П.“ ООД, не е знаело,
че ищецът претендира да е кредитор на „Б.Д.Е.“ ЕООД. Моли исковете да бъдат
отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.
На
04.06.2018 г., ищецът е представил писмени бележки, с които поддържа доводите
си за основателност на исковете.
На
14.02.2019 г., „И.П.“ ООД е депозирало
по делото писмена защита, в които излага подробни съображения, че исковете са
неоснователни.
Съдът приема следното от фактическа страна:
На
19.12.2008 г., между В.И.Х., като продавач, и „Б.Д.Е.“ ЕООД, като купувач, е бил сключен предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който ищецът се е
задължил да продаде на първия ответник, собствения си недвижим имот, находящ се в гр. София, СО - район „Кремиковци”, в
землището на Враждебна, местност „Япаджа”, а именно: имот № 130027, представляващ пасище с
храсти, четвърта категория, целият с площ от 13 035 кв.м., при граници: имот №
130016, имот № 000286, имот № 130026, имот № 132001 и имот № 130001. Купувачът
по предварителният договор се е задължил да заплати продажна цена в размер общо
на 520 117.00 лева. Част от цената
в размер на 333 000,00 лева е била заплатена преди сключване на договора (чл.
2.2), а остатъкът е следвало да се плати по следния начин: 45 425,00 лева – при
подписването на предварителния договор и 141 692,00 лева – при сключването на
окончателния договор (л. 28-31).
На
същата дата (19.12.2008 г.), страните са сключили и допълнително споразумение
към предварителния договор. С него са се уговорили, че ако в срок от 18 месеца
след сключването на окончателния договор по тогава действащия и влязъл в сила
ОУП част от имот № 130027 попада в Зона за малки и средни производства и
занаятчийски услуги /Пмс/ и ако тази част граничи с и е прилежаща на имот №
130082, то за всеки кв.метър от тази част купувачът ще заплати на продавача в
срок до три месеца след публикацията в Държавен вестник на новия ОУП на
гр.София, допълнително по 50 евро на кв.м., но не повече от 564 000,00 евро
общо по предварителния договор и допълнителното споразумение (допълнително
споразумение, л. 32-33, том 1).
При
сключването на договорите и допълнителното споразумение ответникът „Б.Д.Е.“
ЕООД е бил представляван от управителя си Н.Г.П.(л. 31 и л. 33, том 1).
Отново
на 19.12.2008 г., между същите страни, е
сключен договор за покупко – продажба на недвижим
имот, по силата на който В.И.Х. е продал на
„Б.Д.Е.“ ЕООД, собствения си недвижим имот, находящ
се в гр. София, СО - район „Кремиковци”, в землището на Враждебна, местност „Япаджа”, а именно: подробно описания имот № 130019, с площ от
1 601 кв.м. Договорът за покупко – продажба е
бил сключен във формата на представения по делото нотариален акт № 145, том І,
рег. № 5967, дело № 116/2008 г. по описа на нотариус с рег. № 117 от РНКРБ (л. 38-39, том 1 и справка от имотния
регистър, л. 94, том 1).
От
приетите по делото справки от Търговския регистър и регистър БУЛСТАТ (л. 71-76,
том 1 и л. 198-209, том 1) и от служебна справка в сайта на ТР към АВ, се
установява, че на 12.02.2009 г., Н.Г.П.е продала на „ЕПСА“ ЕООД (ЕИК ********)
дяловете си от капитала на „Б.Д.Е.“ ЕООД. Към този момент управители на
дружеството, което е станало ЕСК на ответника са били Е.Г.П.и А.Р.П.. ЕСК на
„ЕПСА“ ЕООД е била ФОНДАЦИЯ „Р.П.“, която е учредена и се е управлявала от Е.Г.П.(заявление,
удостоверения, спесимен, решение, л. 324-331, том 1).
Е.Г.П.е брат на Н.Г.П.(удостоверение, л. 320, том 1).
На
02.04.2009 г., е сключен договор за покупко –
продажба на недвижим имот, по силата на който В.И.Х. е продал на „Б.Д.Е.“ ЕООД, недвижимия имот, предмет на
предварителния договор от 19.12.2008 г., а именно, подробно описания имот № 130027. Договорът е бил сключен
във формата на нотариален акт № 19, том І, рег. № 1115, дело № 12/2009 г. по
описа на нотариус с рег. № 117 от РНКРБ. В нотариалния акт е посочено, че
цената на имота е 300 000 лева, от която купувачът е получил 193 000
лева преди подписването на окончателния договор, а 107 000 лева ще бъде
преведена по сметка на „ТЕРА КОМ 2007“ ЕООД. При сключването на сделката
управителят на „Б.Д.Е.“ ЕООД – Е.Г.П.е представляван от пълномощник - Н.М.Л.(нотариален акт, л. 40-42, том
1).
Към този момент, Н.М.Л.е била служител на „И.Б.“
ЕООД на длъжност „секретар“. Това се установява, от кода НКП (41152001), описан
в справката от НОИ (л. 263, том 1). Тя е изпълнявала длъжността в периода 2006
г. – 2011 г. От показанията на свидетеля Н.Г.К., се установява още, че Н.М.Л.е
била секретарка на Х.Г.П.(л. 417, том 2). Това обстоятелство се
потвърждава и от показанията на самия Х.П. (л. 440, том 2).
На 09.06.2009 г., управител и ЕСК на „Б.Д.Е.“ ЕООД е
станал У.С.М.Ф.М. (справка от ТР, л. 200, том 1).
Видно от приетите по делото справки от имотния
регистър (л. 92-гръб и л. 93, том 1), на 19.12.2009 г., „Б.Д.Е.“ ЕООД е
придобило от „И.Б.“ (ЕИК *******) поземлен имот с площ 6 665,26 кв.м. и
построените в него сгради. На същата дата „Б.Д.Е.“ ЕООД е отдало под наем този
имот и останалите имоти в район „Кремиковци“ (имот № 130027 и № 130019) на „И.Б.“ ЕООД (ЕИК *******).
Към този момент управител на наемателя е бил Х.Г.П.(видно от справката
от имотния регистър, л. 92-93, том 1 и договорите за наем, л. 333-365, том 1).
При сключването на договорите „Б.Д.Е.“ ЕООД е било представлявано от Н.М.Л.,
упълномощена от управителя У.С.М.Ф.М., която все още е била служител на „И.Б.“
ЕООД. Последното се е представлявало при сделката от неговия управител Х.Г.П..
На
21.04.2010 г., между „У.Б.“ АД и „Б.Д.Е.“
ЕООД е бил сключен договор за банков инвестиционен кредит № 61/21.04.2010 г.,
по силата на който, на първия ответник е бил предоставен кредит в размер на
750 000 евро. За обезпечаване на вземанията на банката по договора за
кредит, на 22.04.2010 г., „Б.Д.Е.“
ЕООД е учредило договорна ипотека в полза на „У.Б.“ АД. Ипотеката е била
учредена с нотариален акт № 171, том І, рег. № 2928, дело № 143/2010 г., видно
от който са били ипотекирани няколко имота, измежду които и пасището, което
дружеството е придобило от ищеца (имот
№ 130027). Към този момент
управител на „Б.Д.Е.“ ЕООД е бил У.С.М.Ф.М. (нотариален акт, л. 43-46, том 1;
договор за кредит, л. 184-188, том 1). Сумата по кредита е усвоена от „Б.Д.Е.“
ЕООД (отговор на първа задача от заключението на в.л., л.
468, том 2).
На 22.04.2010 г., У.С.М.Ф.М. е упълномощил Н.М.Л.с
права подробно описани в 19 точки. По този начин упълномощителят
е дал право на пълномощника да го представлява при изключително разнообразни
хипотези, отнасящи се до всички дейности, които може да породи управлението на
дружеството. Изрично е описано, че пълномощникът има право да „търгува от името
на дружеството с трети лице, като пълномощникът има право да взима решения от
името на дружеството, когато пълномощникът по свое собствено усмотрение сметне
за необходимо“. Пълномощникът освен това има право да подписва, издава и оформя
всякакви документи, да оперира със сметките на дружеството без ограничение; да представлява дружеството пред всякакви
лица и във връзка с всякакви въпроси, касаещи дейността му (пълномощно, л.
291-296, том 1). Към този момент Н.Л.все още е била служител на „И.Б.“ ЕООД на
длъжност „секретар“.
На
15.12.2010 г., ЕСК на „И.Б.“ ЕООД е взел решение да освободи Х.Г.П.като
управител на дружеството (л. 271, том 1). Това обстоятелство е вписано в
търговския регистър на 12.03.2011 г. (справка, л. 269-270, том 1).
„Б.Д.Е.“ ЕООД е заплащало вноските по кредита към „У.Б.“
АД до 29.07.2011 г. Дружеството е погасило 333 958,95 лева до тази дата
(отговор на първа задача и таблица № 1 от заключението на в.л., л. 461-462 и л. 468, том 2).
На
22.08.2011 г., „Б.Д.Е.“ ЕООД и „И.П.“
ООД (към този момент с наименование „Б. С.К.“ ЕООД ) са сключили два
предварителни договора за покупко-продажба на имоти.
Първият договор е за имот с идентификатор 68134.8555.1910.
Той е образуван от два други имота, единият от които е пасището с площ от
1 601 кв.м. и представляващо имот 130019 (видно от предварителния
договор, л. 179, том 1 и скица, л. 134, том 1). Страните са уговорили цена за
имота и построените в него сгради от 1 050 000 лева. С втория договор
е постигнато съгласие за продажбата на пасището - имот 130027, което е
представлявало имот с идентификатор 68134.8624.283 срещу цена от
100 000 лева (предварителния договор, л. 182, том 1 и скица, л. 133, том
1). И в двата договора е уговорено, че плащането на цената ще стане чрез встъпване/заместване
в дълг и/или конституирането на купувача като съдлъжник
по договор за кредит № 61/21.04.2010 г., сключен между „Б.Д.Е.“ ЕООД и „У.Б.“
АД (чл. 2.1. от предварителните договори, л. 180 и л. 182, том 1). При
сключването на договорите „Б.Д.Е.“ ЕООД е било представлявано от С.Д.М.,
пълномощник на управителя У.С.М.Ф.М..
На 07.10.2011 г., „Б.Д.Е.“ ЕООД е продало на „И.П.“ ООД (към
онзи момент „Б. С.К.“ ЕООД), за цена от 100 000 лева, пасището в район
„Кремиковци“, представляващо имот с идентификатор 68134.8624.283 с
предходен номер 130027. Продавачът по сделката е представляван от
пълномощник – С.Д.М., а купувачът – от неговия управител В.Б. (нотариален акт №
50, том 1, рег. № 1811, нот.дело 41/2011 г. на
нотариус Д.Д., л. 47-49, том 1 и скица, л. 54, том
1). Пазарната стойност на този имот към датата на продажбата е била 21 790
лева, видно от приетото по делото заключение на вещото лице Ж.Г. (л. 328-338,
том 1). Продажната цена е изцяло погасена чрез погасяване на вноските по
договора за кредит от страна на „И.П.“ ООД (отговор на първа и втора задача от ССчЕ, л. 468-469, том 2 и показанията на вещото лице, л.
487-488, том 2).
На същата дата, „Б.Д.Е.“ ЕООД е продало на „И.П.“
ООД още един имот, заедно с построените в него сгради за общо
1 050 000 лева (нотариален акт № 49, том 1, рег. № 1810, нот.дело 40/2011 г. на нотариус Д.Д.,
л. 47-49, том 1 и скици, л. 55-58, том 1). Пазарната стойност на този имот към
датата на продажбата е била 2 294 806 лева, видно от приетото по
делото заключение на вещото лице Ж.Г. (л. 328-338, том 1). Продавачът по
сделката е представляван от пълномощник
– С.Д.М., а купувачът – от неговия управител В.Б. (нотариален акт № 49, том 1,
рег. № 1810, нот.дело 40/2011 г. на нотариус Д.Д., л. 47-49, том 1). „И.П.“ ООД е заплатил 467 638,43
лева от продажната цена чрез погасяване на вноските по договора за кредит
(отговор на първа задача от ССчЕ, л. 468, том 2; л.
487-488, том 2).
От показанията на свидетелите Н.К.и Х.П. се
установява, че С.М.е представлявал „Б.Д.Е.“ ЕООД поради връзката му с Х.П.
(протокол от с.з. от 12.07.2018 г., л. 434 и следващите, том 2).
Сделките са били „предложени“ на управителя на „И.П.“
ООД от Н.М.Л., която е била приятелка на неговия брат. Това се установява от
показанията на самия управител - В.Б., разпитан по делото като свидетел
(протокол, л. 413-418, том 2). Както се установи вече, Н.Л.е била и секретар
на Х.П. – управител на „И.“.
С
договор от 11.10.2011 г., В.Б. е продал на Т.Ш. дяловете си от капитала на „И.П.“ ООД (дата на възникване на основанието
за вписване на обстоятелството, л. 208, том 1). На 19.10.2011 г. Т.Ш. е
вписана като управител и ЕСК на „И.П.“ ООД (справка от ТР, л. 205-206, том
1).
От показанията на свидетеля В.Б. се установява, че „Б.Д.Е.“
ЕООД чрез Н.М.Л.е предложило на свидетеля да „изкупят фирмата с активите и
пасивите“. Така се е стигнало до изкупуването на дяловете от Т.Ш..
В показанията си свидетелят твърди още, че той е
продал дружеството, тъй като установил, че не може да намери наематели и
финансовата сметка не била много добра.
В тази част, в която свидетелят твърди, че 4 дни
след придобиването на недвижимите имоти сам е взел решение да ги продаде, съдът
намира показанията за нелогични. За един
търговец, който се предполага, че е професионалист, не може да се очаква да не провери
резултати от сделка за повече от 1 000 000 лева, преди сключването
ѝ. Липсва логика в евентуалните
действия на купувач, който придобива имущество на такава значителна стойност,
дори да не посети имотите, които стават негова собственост. На следващо място
нелогично е такава проверка дали инвестицията е рентабилна да се направи едва
след закупуването на имотите. Нелогично на следващо място е и такава проверка
да трае по-малко от 4 дни. За толкова време, свидетелят твърди, че е направил усилия да
намери наематели, не е успял, взел е решение да продаде дружеството и дори го е
продал. При такава стойност на придобитото имущество, при това без средства да
са излезли от дружеството, е логично да се положи повече старание в това да се
реализира печалба от направената сделка. Още повече, че видно от сключените
договори за наем преди и след тези две сделки, за отдаването на тези имоти под
наем е имало интерес от други дружества. Поради това, съдът не кредитира
показанията на свидетеля в тази им част.
На
12.03.2012 г., Т.Ш. е продала на У.С.М.Ф.М.
54 % от капитала на „И.П.“ ООД (договор, л. 240-241, том 1).
На
21.11.2012 г., У.С.М.Ф.М. е продал
всички свои дялове от капитала на „Б.Д.Е.“ ЕООД. Те са придобити от А.Д., а
продавачът е представляван от М.В.П.(договор, л. 238, том 1), който е племенник
на Х.Г.П.(вж. удостоверенията на СО район „Триадица с изх. № 19 от
05.04.2017г., л. 266, том 1, и от
23.05.2017 г., л. 319, том 1).
На 12.06.2013 г. е сключен договор между „И.П.“ ООД
и „Д-р Й.Б.“ ЕООД. Ответното дружество е било представлявано при сключването на
сделката от Х.Г.П., в качеството му на пълномощник на управителя Т.Ш..
Това се установява от представения по делото договор (л. 100-109, том 1),
подписите върху който са нотариално заверени (л.109-гръб, том 1). На 07.03.2012 г.
„И.П.“ ООД е встъпило като солидарен
длъжник по договора за кредит, сключен между „Б.Д.Е.“ ЕООД и „У.Б.“ АД (анекс,
л. 189, том 1).
На
27.02.2015 г. Т.Ш. е продала
останалите 46 % от капитала на „И.П.“
ООД на Георги Х. П. (договор,
л. 237, том 1). Той е баща на Х.Г.П., видно от удостоверенията за
родствени връзки (л. 317 и л. 319, том 1).
Видно
от пълномощните, приети по делото (л. 232-236, том 1) „Б.Д.Е.“ ЕООД и „И.П.“
ООД са били представлявани пред агенция по вписванията от един и същи лица.
На
26.06.2015 г. е вписана възбрана върху пасището в район „Кремиковци“ с площ от
1 601 кв.м. по изп.дело срещу „Б.Д.Е.“ ЕООД, образувано по молба на Дирекция
„Приходи и администриране на местни данъци и такси“ (ПАМДТ) (искане, л. 97, том
1).
На
14.10.2015 г. е наложена възбрана върху всички имоти, които „Б.Д.Е.“ ЕООД е продало на „И.П.“ ООД.
Изпълнителното дело е образувано по молба на „У.Б.“ АД (постановление, л.
98-99, том 1).
С
влязло в сила решение от 19.11.2015 г. по
гр.д. № 11540/2011 г. на СГС, „Б.Д.Е.“
ЕООД е осъдено да заплати на ищеца: 1/ 298 068,40 евро –
остатък от продажната цена по допълнителното споразумение от 19.12.2008 г. към
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот; 2/ 47 770,47
евро - обезщетение за забава, от които: 5 393,61 евро за времето от
05.01.2010 г. до 29.08.2011 г. вкл. и 42 376,83 евро за времето от 23.03.2010
г. до 29.08.2011 г. вкл.; 3/ 14 050, 00 лева – разноски по делото (решение, л. 25-27, том
1 и мотивите в проекта на доклад, л. 211, том 1).
По
делото са събрани гласни доказателства и чрез разпита на свидетелите Н.Г.К. и Х.Г.П..
Двамата
свидетели са дали показания за отношенията между тях и страните по делото както
и между ищеца и ответниците и трети за делото лица.
От разпита на свидетеля Н.Г.К., се установява, че той е бил посредник при
сключването на сделките за продажба на имотите от В.Х. на „Б.Д.Е.“ ЕООД
(протокол, л. 416-417, том 2 и л. 434-445, том 2). От името на ищеца
преговорите се водели от свидетеля К., а за ответника – Х.П.. Това се
потвърждава и от показанията на свидетеля П..
Двамата
свидетели обаче са дали противоречиви обяснения за това каква е причината за
поредицата от сделки, респ. дали двете ответни дружества са свързани лица. Н.Г.К.
е заявил, че Х.П. е искал да продаде имотите на В.Б., защото отношенията му с „И.“
се влошили и по този начин щял да предпази „Б.Д.Е.“ ЕООД от евентуални съдебни дела. Целта според свидетеля е била Х.П.
да изтегли кредит и така да заплати остатъка от цената на ищеца, а впоследствие
да придобие обратно собствеността върху имотите. За целта С.У.и В.Б. са
действали като подставени лица на Х.П..
Според
показанията на свидетеля Х.П., от друга страна, С.У.е бил действителния собственик и управител на „Б.Д.Е.“ ЕООД и не е
бил негово подставено лице. В показанията си той е заявил още, че не е бил
съдружник или управител в „Б. С.К.“, не познава В.Б., никога не го е виждал и
поради това не е възможно Н.К.да е виждал В.Б. в негово присъствие. Той твърди,
че 2008 г. е преговарял с Недялко, но от името на С.У.. Те двамата са се виждали
„един или два пъти в офиса“, но според Х.П., той никога не е казвал, че Стефан
е негово подставено лице. Свидетелят е заявил, че С.У.е негов приятел от
Германия, който освен това се познава с „фамилията от И. Германия“. Според Х.П.,
той е поканил С.У.да инвестира в България, но същевременно преговорите се
водели от У. лично с И. Германия.
При
преценката на противоречивите показания на двамата свидетели съдът съобрази, че
Х.П. е син на настоящ съдружник в „И.П.“
ООД. Евентуално положително решение по иска би имало негативни последствия за
това дружество, доколкото ищецът би могъл да насочи принудително изпълнение
срещу имотите, които това дружество е придобило. Затова съдът приема, че следва
показанията на свидетеля да се преценяват при условията на чл. 172 ГПК. Ето
защо за настоящият състав тези показания са с по-ниска доказателствена
стойност от показанията на свидетеля К.. Поради това, в тази част, съдът
кредитира показанията на Н.К.и приема, че С.У.и В.Б. са действали съгласувано
по волята на Х.П.. Съдът приема това и поради вече възприетото, че показанията
на В.Б. са нелогични в частта, в която е заявил, че 4 дни след придобиването на
имоти на стойност от повече от 1 000 000 лева е сам решил да
прехвърли собствеността им обратно на купувача, защото не е намерил наематели.
Съдът приема, че продажбата на имотите е извършена по волята на Х.П. и защото неговата
секретарка е имала правото фактически да управлява дейността на „Б.Д.Е.“ ЕООД,
а лицето, което е придобило капитала на „И.П.“ ООД – Т.Ш. е била посочена от „Б.Д.Е.“
ЕООД, чрез Н.Л.. Поради всичко това съдът приема, че поредицата от сделки –
продажбата на имотите и продажбата на дяловете от капитала, е осъществена по
предварително взето решение от свидетеля П..
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правна квалификация
чл. 135, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Съгласно
чл. 135, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за
недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако
длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е
възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за
увреждането (чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД).
Чрез иска по чл. 135 ЗЗД се упражнява едно потестативно
право на кредитора, с което се цели постигане на правна промяна – обявяване на
дадено правно действие за относително недействително спрямо кредитора – ищец. Конститутивният иск
по чл.135 от ЗЗД е правен способ за защита на кредитора срещу разпоредителните
действия на длъжника, с които последният намалява или обременява имуществото
си, предназначено съгласно чл. 133 от ЗЗД да служи за удовлетворяване на
кредиторите, и по този начин създава опасност за реализиране на вземанията на кредитора. Уважаването на иска предполага
установяване на следния фактически състав: 1/ наличието на вземане, като без
значение е неговия вид – парично или непарично (ищецът да е кредитор на „Б.Д.Е.“
ЕООД); 2/ „Б.Д.Е.“ ЕООД да е извършил действие (сделка), което да е валидно (в
този смисъл и решение на ВС 993-1986-II Г. О. по гр. д. 13/1986 г.); 3/ това
действие (сделка) да уврежда ищеца; 4/ когато увреждащото действие е възмездно
трябва и длъжникът, и третото лице, с което е договарял, да са знаели за
увреждането (т.е. и „Б.Д.Е.“ ЕООД и „И.П.“
ООД да са знаели за увреждането).
Качеството кредитор е налице, ако ищецът по
иска твърди и съществуването на вземането му произтича от твърдените
факти в исковата молба, като извод за несъществуване на вземането може да
се направи, само ако твърдяното вземане е отречено със сила на присъдено нещо.
Представеното по делото влязло в сила решение от 19.11.2015
г. по гр.д. № 11540/2011 г. на
СГС, установява съществуването на посочените в него вземания, а именно, че „Б.Д.Е.“
ЕООД дължи на ищеца сумата от 298068,40 евро – главница, ведно със законна
лихва, сумата от 47770,47 евро, и сумата от 14 050 лева. Не се твърди (а и
не се установява) тези вземания да са удовлетворени. Следователно, ищецът се легитимира
като кредитор на първия ответник.
Възраженията
на ответника, в тази връзка, са неоснователни.
Искът
по чл. 135 ЗЗД има за предмет потестативното право на
кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка (или друго
действие), с която длъжникът го уврежда. Правоотношенията, от които произтича
вземането не стават предмет на делото по Павловия иск и съдът не може да
преценява дали съществуват правоотношенията, които легитимират ищеца като
кредитор. В производството по Павловия иск съдът изхожда от положението, че
вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти. Той може да приеме
обратното, ако вземането е отречено със сила на пресъдено
нещо (в този смисъл Решение № 552 от 15.07.2010 г. по гр. д. № 171/2009 г., г. к., ІV г. о. на ВКС). Напротив – в настоящия случай,
вземането (вземанията) на ищеца са установени с влязло в сила съдебно решение,
поради което и несъмнено ищецът е кредитор
на първия ответник.
На
следващо място, установи се по делото, че
на 07.10.2011 г., „Б.Д.Е.“ ЕООД се е разпоредило със свои имуществени права
в полза на „И.П.“ ООД – с двата
договора за покупко – продажба, сключени с нотариален
акт № 49/07.10.2011 г., том 1,
рег. № 1810, нот.дело 40/2011 г. и с нотариален акт № 50/07.10.2011 г., том 1, рег. № 1811, нот.дело
41/2011 г., по описа на нотариус с рег. № 117 от РНКРБ.
Проявните форми на увреждането на кредитора по смисъла на
чл. 135, ал. 1 ЗЗД могат да бъдат различни: или длъжникът да се е лишил изцяло
от своето имущество; или да е намалил имуществото си; или с правните си
действия длъжникът да затруднява удовлетворяването на кредитора (така Решение №
219 от 17.02.2010 г. по т. д. № 752/2009 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС). Прехвърлянето на собствеността върху описаните недвижими имоти чрез
договори от първия ответник в полза на втория ответник представлява правно
действие, което уврежда ищцовата страна в качеството
й на кредитор на отчуждителя, защото намалява
имущество на длъжника, което съгласно чл.133 ЗЗД служи като общо обезпечение на
неговите кредитори, от което те да могат да се удовлетворят. Освен
това, отчуждаването на недвижимото имущество на дружеството, при това не срещу
плащане на цена, а срещу встъпване в дълг, само по себе си е действие, което
съществено затруднява удовлетворяването на вземането на ищеца. Фактът на
увреждането се преценява към момента на сключване на сделките, чиято
недействителност се иска да бъде обявена, а към този момент – 07.10.2011 г., ищецът вече е имал
качеството на кредитор на ответника.
Неоснователни
са възраженията на ответника, че в резултат на продажбите, нито е налице
намаляване на имуществото на продавача, нито е налице увреждане на ищеца. Съгласно константната практика на ВКС, отразена в редица
решения - решение № 149 от 12.11.2013 г. по т. д. № 422/2012 г., Т. К., І Т. О.
на ВКС, решение № 320 от 05.11.2013 г. по гр. д. № 1379/2012 г., Г. К., ІV Г.
О. на ВКС, решение № 322 от 29.10.2015 г. по гр. д. № 2761/2015 г., Г. К., ІV
Г. О. на ВКС, решение № 48 от 21.02.2014 г. по гр. д. № 4321/2013 г., Г. К., ІV
Г. О. на ВКС, „увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое
имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението
на кредитора. Правноирелевантно е дали длъжникът след
разпореждането притежава имущество и на каква стойност.“. Освен това е прието
също, че „увреждането на кредитора като елемент от фактическия състав на иска е
от категорията на обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното
правното действие, длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си.“.
Ето защо, напълно без значение е и на каква точно (пазарна) стойност са
отчуждените имоти. Изхождайки от основният принцип, че цялото имущество на
длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори – чл. 133 ЗЗД, следва
да се приеме, че с продажбата на своите имот, длъжникът е извадил от патримониума си вещни права, към които ищецът би могъл да
насочи претенциите си. Поради изложеното
е налице и тази предпоставка за уважаването на иска.
По
отношение на следващата предпоставка, в практиката си ВКС приема, че за да е
налице знание за увреждане не е необходимо третото лице да познава кредитора и
длъжника, да са представени доказателства кога и при какви обстоятелства му е
съобщено съдържанието на техните насрещни права и задължения, за да може той да
е наясно как те се накърняват от сключения договор. Достатъчно е на третото
лице да са известни обстоятелствата, от които произтича вземането на кредитора.
Презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД не може да се прилага разширително,
но наличието на съответна фактическа степен на близост в отношенията имат
значение и ако бъдат доказани могат да залегнат в основата на фактически извод
за наличието на знание. Юридическото
лице знае за увреждането, ако за това знаят лицата от състава на неговите органи.
Както при измамата, ако
упълномощеният представител знае за увреждането и действа от името на упълномощителя, не е необходимо да се доказва, че и упълномощителят знае.
При
съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема
за установено по делото, че и „Б.Д.Е.“ ЕООД и „И.П.“ ООД са знаели за увреждането. С оглед приетото от фактическа
страна, установи се по делото, че двете
ответни дружества са свързани помежду си чрез свидетеля Х.П.. На следващо място
се установи, че той е преговарял за продажбата на имотите с представителя на
ищеца. Поради това уговорката за цената е постигната от него и той е бил
наясно, че задълженията към ищеца не са били изпълнени. Поради това, съдът
приема, че физическото лице, което е свързвало двете дружества е знаело за
увреждането, т.е. за това са знаели и самите дружества. Ето защо е налице и
последната предпоставка за уважаване на иска.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че се
установиха всички обективни и субективни елементи от фактическия състав на
правото по чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
При това положение, съдът следва да разгледа и
направеното от ответника с отговора на исковата молба възражение за погасяване
на претенцията на ищеца, поради изтичане на предвидения в закона давностен срок.
Искът по чл. 135 ЗЗД се погасява с изтичане на
петгодишна давност, съгласно чл. 110 ЗЗД. Начало на давностния
срок тече от момента на извършване на увреждащото действие, т.е. от сключване
на увреждащата сделка. От този момент, увреденият става носител на субективното
право на обезщетение за увреждането и за него възниква и правото да иска
обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника (в
този смисъл: решение № 147/25.07.2016 г. по дело № 645/2016 на ВКС, III ГО и
решение № 7/26.01.2012 г. по дело № 456/2011 на ВКС, III ГО). Тъй като за успешно провеждане на отменителния иск не се изисква нито безспорност, нито
съдебна установеност на вземането, погасителната давност за предявяването на
иска с правно основание чл. 135 ЗЗД, започнала да тече от сключването на
увреждащата сделка, не се прекъсва при настъпването на горните факти и не се
влияе от прекъсване на давността по отношение на самото вземане (в този смисъл:
решение №12/11.03.2014 г. по гр. д. № 3547/2013 г. на ВКС, III ГО, решение №
311/2010 г. по гр. д. № 308/2009 г. на ВКС, IV ГО и решение № 342/2010 г. по
гр.д. № 430/2009 г. на ВКС, III ГО/. Давността за предявяване на иска по чл.
135 ЗЗД се спира само в изчерпателно посочените в чл. 115 ЗЗД хипотези, в това
число и докато трае съдебния процес за вземането / чл. 115, ал. 1, б. ”ж” ЗЗД/.
Става въпрос обаче за същото вземане, а не за друго вземане (решение №
147/25.07.2016 г. по гр. д. № 645/2015 г. на ВКС, III ГО/.
В настоящия случай, атакуваните сделки са
извършени на 07.10.2011 г., от
която дата, по изложените по-горе съображения, е започнала да тече петгодишната
погасителна давност за предявяване на претенцията по чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
Производство по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба,
заведена в Регистратурата на СГС с вх. № 149213/02.12.2015 г., т.е. преди изтичане на пет години от
извършване на разпоредителните сделки.
Поради изложеното, предявените искове са основателни и следва да
бъдат уважени.
Относно разноските: При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва
да се присъди сумата от 1462.93 лева
– разноски по делото, в т.ч.: 50 лева - платена държавна такса (л. 147, том 1),
692.93 лева – такса за вписване на исковата молба (л. 126, том 1), 700 лева за
вещи лица (л. 231, том 1 и л. 451, том 2), 15 лева - депозит за свидетел (л.
282, том 1), 5 лева за съдебно удостоверение, (л. 286, том 1).
На основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38, ал.1,
т.2 от ЗА, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за
минималният размер на адвокатските възнаграждения, ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на процесуалния представител на ищеца – адв. С.Х., адвокатско
възнаграждение в размер на 15 388.59
лева (3530+(692 929,6-100
000)*0,02).
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на Софийски градски съд, сумата от 6879.30 лева – държавна такса (6 929.30
лв. – 50 лв.).
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ, на
основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, по отношение на В.И.Х., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, разпоредителните
сделки, извършени между „Б.Д.Е.“ ЕООД, ЕИК ********,
със
седалище и адрес на управление:*** и „И.П.“ ООД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление ***, а именно:
1/ Договор за покупко-продажба, сключен на 07.10.2011 г.
във формата на нотариален акт № 49, том
І, рег. № 1810, нот.дело № 40/2011 г. по описа на
нотариус с рег. № 117 от РНКРБ, вписан в СВ с вх. рег. № 42750/07.10.2011 г.,
акт. № 22, том СVІ, дело № 22967/2011 г., и
2/ Договор за покупко-продажба, сключен на 07.10.2011 г.
във формата на нотариален акт № 50, том
І, рег. № 1811, нот.дело № 41/2011 г. по описа на
нотариус с рег. № 117 от РНКРБ, вписан в СВ с вх. рег. № 42751/07.10.2011 г.,
акт. № 23, том СVІ, дело № 22968/2011 г.
ОСЪЖДА „Б.Д.Е.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** и „И.П.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, да
заплатят на В.И.Х., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 1462.93
лева –
разноски по делото.
ОСЪЖДА „Б.Д.Е.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** и „И.П.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, да
заплатят на адвокат С. И.Х., с ЕГН: **********, с адрес: ***, партер, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата, сумата от 15 388.59
лева - адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Б.Д.Е.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** и „И.П.“
ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплатят на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 6879.30 лева – държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: