Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 5.06.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-18 състав, в публично заседание на двадесет и пети май две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ФИЛИПОВА
при секретаря И.
Апостолова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 11849 по описа за
2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.).
Ищците Е.П.И. и К.И.И. (заместен в процеса от наследниците си – неговите
деца К. К. И. и Д.К.И., която е заявила отказ от иска и спрямо която
производството е прекратено) са поддържали в подадената от тях искова молба, че
на 2.05.2010 г. около 4 ч. водачът на неизвестен лекотоварен микробус, движещо
се по бул. „Академик Иван Гешов“ в
района на моста с бул. „Цар Борис ІІІ“ нарушил правилата за движение и прегазил
12 годишният им син А. К. И., който непосредствено преди това паднал от 6 м.
височина от бетонна естакада. След жестоката загуба на детето си ищците се
затворили, животът им се променил изцяло и изпитвали неутешима скръб. Посочено
е, че два месеца преди инцидента ищците се развели, като родителските права
спрямо А. били предоставени на ищцата, с определен режим за виждане с ищеца.
Претендират за търпените болки и страдания за всеки от тях да се изплати обезщетение
от ответника в размер 100 000 лв. за ищцата Е.И. и 100 000 лв. за
ищеца К.И., както и разноски.
Ответникът Г. Ф.оспорва иска, като твърди, че причина за смъртта на А. е
само неговото поведение (падане от бетонен парапет), което е причинило
травматично увреждане и смърт. Твърди, че е налице случайно събитие спрямо водача
на превозното средство. Отделно от това прави възражение за съпричиняване от
страна на майката на загиналия, тъй като го е оставила без надзор през нощта.
Оспорва размера и претенцията за лихви. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Видно от удостоверение № 4070 от 19.10.2012 г. ищците като родители са
законни наследници на сина си А. К. И., починал на 2.05.2010 г.
Видно от решение от 22.02.2010 г. на СРС, 113 с-в, по гр.д. № 12419/09 г.,
родителските права спрямо А. И. са предоставени за упражняване на майката Е. И.,
като на бащата К.И. се предоставят възможности за лични контакти два пъти в
месеца.
В приетата САТЕ е установено, че инцидента е настъпил на 02.05.2010 г.
около 04:00 часа в гр. София на бул. „Академик Иван Евстатиев Гешов“ в района
преди надлеза в посока към бул. „Цар Борис III“. Пешеходците А. К. И. и М.М.Б.,
придвижвайки се по бул. „Акад. Иван Гешов“ към бул. „Цар Борис III“, преодолели
преграда - предпазна мантинела и храстовидна растителност, отводнителна канавка,
и тръгнали по бетонна възходяща стена с ширина от около 30 см. Пешеходецът И.
вървял първи, а зад него се движел пешеходецът Б.. На около 13-14 метра преди
надлеза А. И. при движението си по горната циментова част на естакадата загубил
равновесие и паднал от височина от около 6 метра върху пътното платно на бул. „Акад.
Иван Гешов“ в посока към бул. „България“. Тялото се установило на платното,
като главата му и по-голямата част от тялото били в дясната лента и сочели към
другият пешеходец, а краката му били след осевата линия и сочели в посока към
мантинелата, която разделя двете платна. Около две до три секунди след падане
на момчето на платното, неустановено превозно средство с неизвестен водач (лекотоварен
микробус) преминал през тялото на И., като го ударил, притиснал, прегазил и с
части от окачването на МПС, го повлякъл, като водачът без да спира напуснал
местопроизшествието. Установено е, че в случая опасната зона за спиране е 37 м.
Отразено е още, че от падането на детето на платното до прегазването му от МПС са
изминали три и повече секунди, а с оглед времето за реакция от 1 - 1,4 секунди,
водачът е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП чрез аварийно
спиране или отклоняване на автомобила. Прието е, че при скорост от 50 км/ч
ударът е бил предотвратим за водача.
Приетата първоначална СМЕ е дала становище, че причината за смъртта е
множествена съчетана травма на тялото – черепно-мозъчна травма, гръдна,
коремна, тазова, травма на горните и долните крайници, дълбоки кръвонасядания и
размачквания на тялото и крайниците. Според вещото лице, наличието на
белодробен оток и масивните вътрешни кръвоизливи (за което е необходимо време)
дават основание да се приеме, че смъртта не е настъпила мигновено, а за
известен период след получаване на травматичните увреждания. Изрично е
посочено, че преди прегазването пострадалият е бил жив, без да има данни, че е
могъл да извършва активни действия. Прието е, че между ПТП и смъртта е налице
пряка-причинно следствена връзка, като е отразено, че се касае до силно
притискане и въртеливо движение между тялото с твърди тъпи предмети, което може
да настъпи при надлъжно прегазване на дяната половина на тялото от колело на
лекотоварен автомобил. Макар да не може да се установи с категоричност
механизма на получаване на всяко от множеството увреди вещото лице е посочило,
че в случая може да се приеме, че пострадалият е паднал от неголяма височина (6
м) по гръб върху терена.
Поради оспорване е назначена тройна СМЕ, която е дала становище, че при
падането от 6 метра височина А. И. е получил хлътващо счупване на черепа, а от
прегазването – счупване на ребра, излив на кръв и въздух в гръдните кухини,
контузия и разкъсване на белите дробове, контузия на сърцето, разкъсване на
черния дроб и далака. Поради установената вдишана кръв се налага извода, че А.
е бил жив след падането. Изтъкнато е, че не е налице медицинско основание да се
приеме, че от травмата на черепа непременно е щяло да настъпи смъртния изход,
както и че детето е можело да преживее това увреждане при оказана съответна
медицинска помощ. Смъртта според експертите е в резултат на гръдната и коремна
травма, предизвикани от прегазването.
Св. Р.И.С., кръстница на загиналия и
кума на ищцата, разказва, че познава Е. от години, през които тя била спокоен,
весел и контактен човек. Описва ищцата като майка, която искала да има деца, да
се грижи за тях, обичала и двамата си
синове и била отдадена на семейството като сама ги отгледала. Тя имала
специална и особена връзка с А., била търпелива с него, изслушвала го, той
пишел на листчета, че я обича. А. бил будно и живо дете, интересувал се от
рисуване на графити, участвал в такива мероприятия. Ищцата не можела да повярва
и да приеме загубата на сина си, затворила се, променила се, само заради
другото си дете продължила да живее, изгубила желание да говори, да работи, да
полага грижи за собственото си здраве. Свидетелката сочи, че към времето на
инцидента били почивни дни и децата били в дома на баба си и дядо си.
Другата св. Г.А.Д., племенница на
ищцата, разказва, че вечерта на първи май приела да остане с децата в
апартамента на баба им и дядо им, като към този момент тя била на 26 г. След
като си говорили и яли пица, децата легнали, като през нощта свидетелката ги
проверила, установила, че те си говорят и си легнала. На сутринта й се обадила
ищцата, като й казала да провери къде е А. и св. Д. установила, че го няма.
Ищцата дошла в апартамента и съобщила, че е синът й е мъртъв. Трагичната вест
била понесена изключително тежко от К. - брат на А..
С молба от 10.10.2012 г. ищцата Е.И. е предявила претенциите си за
обезщетяване пред ответника.
При така установената фактическа
обстановка, се налагат следните правни изводи:
От събраните в хода на настоящото производство
доказателства съдът приема за доказано, че на 2.05.2010 г. в гр. София на бул.
„Академик Иван Гешов“ е настъпил инцидент, при който е загинал А. И..
Установява се, че след като е паднал от бетонен парапет от височина 6 м.,
пострадалият е бил прегазен от неизвестен водач. Съдът приема, въз основа на
неоспореното заключение на САТЕ, че поведението на неустановения водач е било
противоправно. С него е нарушено правилото на чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП, според
което водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението. В разглеждания случай се
установява, че след като детето е паднало на пътното платно превозното средство
се е намирало на такова разстояние от него, че е можело да спре при
своевременна реакция на водача посредством предприето аварийно спиране, или да
отклони автомобила така, че да не премине през тялото на пострадалия. В САТЕ е
посочено, че при движение със скорост от 50 км/ч превозното средство е можело
да спре, което е индиция, че в случая е било налице превишаване на тази скорост
- нарушение на чл. 21 ЗДвП, който установява, че в населени места максимално
допустимата скорост е 50 км/ч. Ето защо следва да се приеме, че процесното ПТП
е настъпило поради противоправното поведение на неизвестен водач на неустановен
микробус, а поради липса на доказателства, оборващи презумпцията на чл. 45, ал.
2 ЗЗД, това поведение трябва да се счита и за виновно. В резултат на
несвоевременната реакция на водача падналото на платното дете е било прегазено.
Според приетите СМЕ (единична и тройна) следва да се приеме, че при падането си
А. е получил фрактура на черепа, за която обаче няма никакви данни да е била животозастрашаваща,
още по-малко да е предпоставила леталния изход за него. Всички вещи лица са
дали становище, че към момента, в който автомобилът е преминал през тялото на
пострадалия той е бил жив. Причинените от това прегазване и повличане на тялото
травматични увреди обаче са били изключително тежки и несъвместими с живота и в
резултат на тях А. е починал. Ето защо при тези данни следва да се приеме, че
причината за смъртта е именно инцидента с неизвестния автомобил.
В същото време, съдът приема, че в случая е налице и
съпричиняване от страна на загиналия. Същият с поведението си е допринесъл за
настъпването на инцидента, тъй като се е движел на място непредназначено за
пешеходци и сам е извършил движение, което е довело до падането му от височина
6 метра и попадането му на пътното платно в обездвижено състояние, което не му
е позволило да го напусне своевременно. Това поведение е съпричинило нещастния
инцидент в съотношение 50:50.
За пълнота следва да се отбележи, че възражението на
ответника за неупражнен родителски контрол е останало недоказано. Свидетелските
показания установяват, че ищцата е поверила децата си на пълнолетно лице, което
е поело отговорността за осъществяване на контрол спрямо тях.
Въз основа на изложените доводи и като приема, че се
касае до причиняване на смърт от ПТП на територията на Република България,
предизвикано от неидентифицирано моторно превозно средство, съдът намира, че
отговорност за заплащане на обезщетение следва да се възложи на ответника Г. Ф.на
основание чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.).
Събраните гласни доказателства установяват, че ищцата Е.И.
е живеела с децата си, отглеждала е А. като добра майка с много любов и при
наличие на специална и близка връзка. Ето защо съдът приема, че размерът на
дължимото обезщетение за претърпени от смъртта на А. И. болки и страдания
следва да се определи на стойност от 100 000 лв. При отчитане на процента
на съпричиняване обаче следва да се присъди на ищцата сумата от 50 000
лв., като за горницата искът следва да се отхвърли.
Що се касае до иска, предявен от К.И.И., баща на
загиналия А., който в хода на процеса също е починал и е заместен от наследника
си К. К. И., съдът намира, че същият следва да бъде отхвърлен. В хода на
процеса не се събраха никакви доказателства, които да установят каква е била
връзката между бащата и сина, от какво естество са били отношенията им, как
ищеца е преживял процесните събития. По делото е установено само (показанията
на разпитаната свидетелка), че ищцата е отглеждала децата си сама, което
предполага извод, че присъствието на бащата в живота на загиналото дете е било
ограничено. Посочените по-горе обстоятелства относно търпените от ищеца
неимуществени вреди подлежат на установяване в процеса по пътя на пълното и
главно доказване и не се предполагат. Събраните гласни доказателства, които
установяват как К. К. И. (брат на загиналия) е преживял трагичните събития са
неотносими, тъй като искът е предявен от името на бащата на А. И., за търпени от него като родител неимуществени
вреди. Отделно от казаното К. К. И. не е от кръга лица, които са материално
правно легитимирани да претендират вреди от смъртта на своя брат, съгласно Постановления
№ 4 от 1961 г. и № 5 от 1969 г. на Пленума на ВС.
По отношение на искането за присъждане на лихви, съдът
намира същото за основателно, считано от дата 10.01.2013 г., съгласно правилото
на чл. 288, ал. 7 КЗ (отм.) и данните, че ищцата е предявила претенциите си пред
ответника на 10.10.2012 г.
При този изход на спора и като се има предвид, че част
от исковата претенция е отхвърлена, на ищцовата страна се следват разноски в
размер на 1150 лв., а на адв. Д.Д. на основание чл. 38 ЗА – сумата от 2030 лв.
като хонорар. На застрахователното дружество следва да се присъди сумата от 450
лв., изчислена съгласно влязлото в сила понастоящем изменение на ГПК от ДВ, бр.
8/2017 г. на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от ЗПрП вр. чл. 25, ал. 2 и ал. 1 от НЗПП, както и 50
лв. като разноски за вещи лица.
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г. Ф.да заплати на Е.П.И.,
ЕГН **********, на основание чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) сумата от 50
000 лв., като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й А.
К. И., настъпила на 2.05.2010 г., ведно със законната лихва тази дата до
окончателното изплащане, както и сумата от 1150 лв. като разноски на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от
100 000 лв. като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.), предявен от К.И.И., заместен в процеса от
наследника си К. К. И., ЕГН **********, срещу Г. Ф.за сумата от 100 000
лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А. К. И.,
като недоказан.
ОСЪЖДА Г. Ф.да заплати на адв. Д.Д. на
основание чл. 38 ЗА сумата от 2030 лв. като хонорар.
ОСЪЖДА Е.П.И. и К.И.И. да заплати на Г. Ф.разноски
в размер на 450 лв. на основание на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от ЗПрП вр. чл. 25, ал. 2 и ал. 1 от НЗПП и сумата от
50 лв. за вещи лица.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
ГРАДСКИ СЪДИЯ: