РЕШЕНИЕ
гр. София, 09.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в
публичното заседание на дванадесети април две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА
при секретаря Елеонора Г.,
разгледа докладваното от съдия Сантиров гр. дело № 12675 по описа на СГС за 2018 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С Решение № 423683 от 06.06.2018 г., постановено
по гр. дело № 11925/2018 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 85 състав, е уважен предявения от В.С.И. срещу „Х.а.“ ООД осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД
за заплащане на сумата от 20000,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени от публикация от 20.10.2017 г. в сайта www.h..net, ведно със законната лихва върху тази
сума от 24.10.2017 г. до окончателното й плащане. Със същото решение ответникът
е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 840,00
лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Срещу така постановеното решение е
подадена въззивна жалба от ответника - „Х.а.“ ООД,
чрез пълномощника си – адв. А.И., с надлежно учредена представителна власт по делото,
в която са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални
нарушения и необоснованост. Поддържа се, че в процесната публикация е посочен източникът,
на който се позовава сайта, а именно вестник „Таблоид“, като публикуваният в
сайта текст е напълно идентичен с този в „Таблоид“, поради което изложените
твърдения не изхождали от него. Изтъква, че по делото не било установено и
съществуването на процесната публикация, като представения в тази връзка Констативен протокол на
нотариус В.Г. е извън удостоверителната компетентност на нотариуса и същият не
притежавал удостоверителна стойност. Изтъква, че показанията на изслушания
свидетел не доказвали обема и продължителността на претърпените неимуществени
вреди, които да са в пряка връзка с процесната публикация, доколкото същата чела
същата на хартиен носител, поради което ако ищцата е търпяла вреди, същите са
от публикацията във вестник „Таблоид“. При евентуалност на оплакванията сочи
още, че присъденото обезщетение е в завишен размер и не било справедливо по
смисъла на чл. 52 ЗЗД. Моли съда да
отмени решението и отхвърли предявения иск, като присъди и направените разноски
за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият – ищец В.С.И. не е подала
в законоустановения срок отговор на въззивната жалба и не взема становище по същата.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата
държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази оплакванията в
жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за основателна по
следните съображения:
Отговорността по чл. 49 ЗЗД на лицата,
които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите,
причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни
действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция
и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица.
Следователно, за да възникне
обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за причинени вреди,
причинени при или по повод на уговорената работа, трябва в обективната
действителност да са настъпили следните юридически факти: 1) деяние (действие
или бездействие); 2) противоправност (несъответствие между правно дължимото и
фактически осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно засягане на
имуществената сфера на увредения или накърняване
на неговия телесен интегритет, респ. на неговото достойнство, чест и добро име);
4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите
имуществени вреди (вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес
между явленията в природата следва да е закономерна, необходима, естествена,
присъща последица от виновното противоправно поведение на делинквента); 5) вина
на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима
презумпция се предполага и 6) виновното лице да е причинило вредите при или при
повод на изпълнение на възложената работа.
Съгласно задължителните за съда
тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС,
юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни
работници и служители при или по повод на възложената им работа.
Настоящият съдебен състав намира, че
при правен анализ на публикациите на дадена медия съдът трябва да вземе за
изходна точка установеното в националното право престъпление „клевета“ (чл. 147 НК), което предвижда кое поведение при изнасяне на фактически твърдения е
неправомерно. Съгласно систематичното тълкуване на двете алинеи на чл. 147 НК,
„клевета“ е такова поведение на едно лице, при което се разгласяват на поне
един човек, различен от наклеветеното лице, твърдения за това, че едно лице е
извършило престъпление, или пък за факти, които по друг начин увреждат доброто
има на това лице, и тези факти не са верни (не съответстват на обективната
действително, на това, което действително се е случило). Следователно чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 147 НК установява забрана за излагане на неистински
твърдения за факти.
От друга страна за разлика от
наказателното право, за което е предвидено изчерпателно изброяване на всички
видове престъпления и неуредените като престъпления правонарушения не са обект
на наказателноправна регламентация (чл. 5, ал. 3 от Конституцията на Република
България), гражданскоправната уредба на непозволеното увреждане (чл. 45, ал. 1 ЗЗД) въвежда задължение за обезщетение на вреди от всяко противоправно
поведение. Противоправно поведение е увреждането на всяко защитено от правото
благо. Такова благо е и защитата на доброто име, за която чл. 32, изр. 2 Конституцията на Република България изрично урежда, че поражда субективно право
на защитата. Следователно на обезщетяване по реда на чл. 45 и сл. ЗЗД подлежат
не само вредите от клевета, а и всяка друга форма на изразяване, която уврежда
доброто име на едно лице.
Действително тази защита има своите
граници, доколкото увреждането на доброто име става чрез употреба на слово или
мнение, а свободното изразяване е правно благо, което само по себе си е предмет
на конституционна (чл. 39, ал. 1 КРБ) и международноправна (чл. 10, пар. 1 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, наричана още „Европейската
конвенция“ или „ЕКПЧ“) защита. Следователно изводът на съда дали е налице
противоправно поведение при употреба или разпространение на слово (текст) следва
да се основава на преценка за баланса между посочените по-горе две основни
права (на защита на доброто име и на свободното изразяване на мнение). В този
смисъл се е произнесъл и Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в
константната си практика, обобщена в §§ 83 – 89 от решението си по делото Couderc et Hachette
Filipacchi Associés с/у Франция
(жалба 40454/07).
Действително свободата на словото е
основно човешко право от фундаментално значение за съвременното демократично
общество. ЕСПЧ е извеждал многократно, че свободата на словото е в „основите на
демократичното общество и едно от базовите условия за неговия прогрес и
реализацията на всеки отделен човек“ – делото
Lingens v. Austria, ж. № 9815/82; РКС № 7/1996 г. Защитават се не само
идеи, които са променливи, но и идеи, които „обиждат, шокират и притесняват“.
Това са изискванията за плурализъм, толерантност и широкомислие, без които няма
демократично общество – така делото
Handyside v. The United Kingdom, ж. 5493/72 § 49. Съгласно правилото на чл.
10, ал. 2 от Конвенцията за защита правата на човека Ограничението на свободата
на словото винаги трябва да преследва поне една от следните легитимни цели –
интереса на националната и обществената сигурност, териториалната цялост,
предотвратяването на безредици или престъпления, защита на здравето, на морала,
на репутацията или правата на другите, предотвратяването на разкриване на
секретна информация, гарантирането на авторитета и безпристрастността на
правосъдието, като изброяването е изчерпателно. Ако свободата на словото засяга
репутация и добро име, тя може да бъде ограничена в определени рамки. Това
ограничение се налага, за да се защитят третите лица, когато се разгласяват
неверни и позорящи ги обстоятелства или се засягат тяхното достойнство и чест.
Но тук е необходимо внимателно да се балансира между това ограничение и
свободата на словото като ценност за демократичното общество.
Без съмнение ЕСПЧ признава на медиите
особена роля при разпространението на информация в интерес на обществото,
поради което медийните публикации се ползват по принцип с относително по-висока
степен на защита (срв. § 65 от решението по дело Sunday Times с/у Англия (No. 1), жалба № 6538/74, и § 31 от решението по дело Jersild с/у Дания,
жалба № 15890/89). Поради това и журналистическите разследвания, дори и когато
излагат неподкрепени със солидни доказателства твърдения, могат да се ползват
от защита като свободно изразяване на мнение, тъй като са от обществен интерес
и спомагат за формиране на дебат в обществото по важни теми, а също така и за
разкриване на общественозначими проблеми.
За да се ползват от тази засилена
степен на защита обаче, журналистите следва да извършват проверка на
информацията съобразно журналистическите стандарти и добри практики (вж. § 54
от решението по дело Fessoz & Roire с/у Франция,
жалба № 29183/95 и § 78 от решението
по дело Pedersen & Baadsgaard с/у Дания, жалба № 49017/99). При това журналистите следва да предават информацията
добросъвестно, като извършват и собствена проверка на фактите, доколкото
това е във възможностите им, и като дават възможност за отразяване на различни
значими гледни точки, включително и тези на участниците (вж. § 31 от решението
по дело Flux с/у Молдова (No. 6), жалба №
22824/04, и § 68 от решението по делото Europapress Holding DOO с/у Хърватия, жалба № 25333/06). Наред с това това журналистическите
публикации следва да представят добросъвестно
установените от журналиста факти (вж. § 54 от решението по дело Fessoz & Roire с/у Франция, жалба № 29183/95) и
не следва да създават неверни внушения за действителния характер на
установените факти чрез употреба на неподходящи изразни средства (§
38 от решението по дело Radio France и др. с/у Франция,
жалба № 53984/00).
В конкретния случай, предвид депозирания
отговор на исковата молба, първоинстанционният съд е приел за безспорни и
ненуждаещи се от доказване в отношенията помежду им обстоятелството, че
процесната статия е била публикувана на
поддържания от ответното дружество сайт www.hotarena.net на 24.10.2017 г.
Тъй като ответникът не е оспорил с отговора на исковата молба това твърдение на
ищеца и не е възразил по доклада на делото, релевираните в жалбата оплаквания,
че по делото не било установено съществуването на процесната публикация на
сайта www.hotarena.net, тъй като представения в тази връзка
Констативен протокол на нотариус В.Г. е извън удостоверителната компетентност
на нотариуса, са възражения по отношение на които е настъпила процесуална преклузия
и същите не подлежат на анализ и проверка от въззивния съд.
Основателно обаче
е оплакването, че самата статия не
съставлява публикация на подържания от „Х.а.“ ООД сайт www.hotarena.net, а е препечатана от друго издание, а
именно вестник „Таблоид“, като действително в статията на сайта www.hotarena.net е посочен източникът, на който се
позовава сайта - „Таблоид“. Ищецът е въвел като основание на своя иск следния
текст, който счита за клеветнически, обиден и позорящ, а именно: „Дългия спасил В. Щ. от зависимостта й към
белото...", като „...В. Щ. ... дължи на Дългия физическото си
оцеляване". Посочено е, че „По времето, когато се гаджосвала с култовия
водещ, блондинката била сериозно затънала в блатото на наркотиците..."
„Именно двуметровият любител на дамските одежди („травестът Урсула",
бел.м.) отворил Щ. на дрогата - започнало се с по някоя цигара марихуана, но
само за няколко месеца В. стигнала до промишлени количества кокаин...".
„От блатото я измъкнал именно Слави Трифонов, с когото имали кратка, но
ползотворна афера. Дългия бил известен с ненавистта си към всякакви стимуланти
и тропнал с крак на младата В. да се вземе в ръце. Заплашил я, че ще я заключи
в дома й, ако продължава с наркотичните изцепки. В типичния си авторитарен стил
шоуменът без да си поплюва се обръщал към бъдещата писателка с „парцал" и
„мръсна дрога". Психоатаката му подействала и Щ. решила да сложи живота си
в ред. Отказала се от стимулантите..." .
По делото с
отговора на исковата молба ответникът е представил копие от вестник „Таблоид“
от 16.10.2017 г., който не е бил оспорен от пълномощника на ищеца в съдебно
заседание от 10.05.2018 г. и приет като писмено доказателство, като на страница
6-7 от същия се установява, че процесната статия, публикувана на 24.10.2017 г.
на поддържания от ответното дружество сайт www.hotarena.net, касаеща релевирания в исковата молба
като обиден и клеветническа текст е изцяло препечатана от вестник „Таблоид“ от
16.10.2017 г., т.е. следва времево печатното издание. Изложеното налага
обоснован извод, че при коректно предадена информация, изхождаща от друга медия,
липсва съзнание за оклеветяване, респективно няма основание да се ангажира
отговорността на автора, съответно на възложителя, за препредадените чрез
публикувания материал изявления на друга медия, която е изрично е посочена в
статията и предходжда публикуването й /в
този смисъл е и споделяната от настоящия състав на съда практика на ВКС
обективирана в Решение № 557 от 28.01.2011 г., постановено по гр.д. № 1599/2009
г. на ВКС/. Ако в статията на вестник „Таблоид“ от 16.10.2017 г. се
съдържат клеветнически твърдения, отговорността е само на автора на изявлението,
респективно на неговия възложител.
По изложените
съображения „Х.а.“ ООД като възложител на работа по см. На чл. 49 ЗЗД,
поддържащ сайта www.h..net, не носи отговорност за информация, която е разпространил,
коректно посочвайки източника на информация -
вестник „Таблоид“.
Ето защо и паради
несъвпадане на изводите на настоящата съдебна инстанция с тези на
първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло, а предявения
иск следва да се отхвърли.
Тъй като въззивника не претендира
разноски такива не следва да му бъдат присъждани.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС, при условията на чл. 280 ГПК – арг. чл. 280, ал. 3. т. 1 ГПК, във вр.
чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение №
423683 от 06.06.2018 г., постановено по гр. дело № 11925/2018 г. по описа на
СРС, ІІІ ГО, 85 състав, ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от
В.С.И., ЕГН ***********, със съдебен адрес: *** – адв. Е.Ж. против „Х.А.“
ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание
чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 20000,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от
публикация от 20.10.2017 г. в сайта www.hotarena.net, ведно със законната лихва върху тази сума от 24.10.2017 г. до
окончателното й плащане.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ВКС при условията на чл.
280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: