№ 5477
гр. София, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20211110133915 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по искова молба на Ц. Т. Т. против С... към МВР, с която са предявени
обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 178, ал. 1. т. 3
във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 2080 лв. – възнаграждение за положен извънреден труд за периода
31.08.2018 г. – 30.09.2020 г., формиран след преизчисляване на положения от ищеца нощен
труд с коефициент 1.143, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателно изплащане на сумата, както и сумата от 500.00 лв. – мораторна лихва за
периода 01.01.2019 г. – до 14.06.2021 г.
Ищецът Ц. Т. Т – С твърди, че е в служебно правоотношение с ответника, по което е
изпълнявал служебните си задължения на 24-часови смени, при сумирано отчитане на
работното време на тримесечен отчетен период. Сочи, че в периода 31.08.2018 г. –
30.09.2020 г. е положил 182 часа нощен труд /между 22,00 часа и 06,00 часа/, който
преизчислен с коефициент 1,143 възлиза на 208 часа дневен труд, което води до 208 часа
положен извънреден труд, за който не му е заплащано полагащото се допълнително
възнаграждение. Твърди, че за положения извънреден труд му се дължи парично
възнаграждение в общ размер на 2 080 лева, което следвало да бъде платено поотделно за
всяко тримесечие след изтичането му. Ето защо претендира същото, заедно със законната
лихва от 15.06.2021 г. до погасяване, както и мораторна лихва в размер на 500,00 лева,
считано от 1 – число на месеца, следващ тримесечието, или общо за периода от 01.01.2019 г.
до 14.06.2021 г. Претендира сторените разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който
оспорва исковете, като поддържа, че за служители по служебни правоотношения по ЗМВР
не намира приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
респективно предвиденият в чл. 9 от Наредбата увеличаващ коефициент при определяне
продължителността на нощния труд. Твърди още, че за всеки отработен час през нощта на
държавните служители се изплаща възнаграждение за нощен труд, както и че те са
компенсирани с други възнаграждения, обезщетения и отпуски. Оспорва ищецът да е
положил 182 часа нощен труд в процесния период, както и размера на възнаграждението.
1
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 178, ал. 1. т. 3 във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 178, ал. 1. т. 3 във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че през процесния период
между страните е било налично служебно правоотношение, по силата на което е престирал
труд на длъжност полицейски инспектор IV степен /дежурен/ в група „Оперативна дежурна
част“ към 03 РУ при СДВР, че е положил извънреден труд, неговата продължителност и
размера на дължимото се обезщетение за положения извънреден труд.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже пълно
и главно плащане на положения извънреден труд.
От приложените по делото протоколи за нощен труд се установява, че през исковия
период ищецът е престирал труд на длъжност полицейски служител в 03РУ – СДВР за
периода 31.08.2018 г. – 30.09.2020 г.
Спорно между страните е налице ли е правно основание положеният от ищеца нощен
труд, на основание чл. 9, ал. 2 Наредба за структурата и организацията на работната заплата,
да бъде преизчислен с коефициент 1,143.
По въпроса е постановено Тълкувателно решение от 15.03.2020 г. по т.д. № 1/2020 г.
на ОСГК, в което се приема, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд
от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на
Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в
частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат
разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. На основание чл.130, ал.2 от
ЗСВ тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната
власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават
административни актове.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 140, ал. 1 КТ нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е
до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 7 часа.
В чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата е
прието, че „при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място“.
Съотношението между продължителността на дневното и нощно време е 8:7, при
което математическо уравнение се получава коефициент 1.143. Този коефициент е
приложим и относим към чл. 140, ал. 1 КТ, която норма урежда максимална
продължителност от 7 часа нощен труд за лицата работещи на трудово правоотношение.
Това преизчисляване има за цел тези 7 часа да бъдат изравнени с продължителността на
дневния труд – 8 часа, като този механизъм е намерил израз в чл. 9, ал. 2 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата, която норма регламентира изравняването
на нощния и дневния труд, чрез умножаване на нощните часове положен труд 7 х 1.143, при
което се получава търсеното изравняване на нощния и дневния труд
Въпросът намира ли приложение норма на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата за положения от ищеца нощен труд за процесния период
е намерил разрешение в Тълкувателно решение от 15.03.2020 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОСГК.
2
Както се установи, а и не е спорно по делото, ищецът работи в МВР като полицейски
служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. В ал. 2 на чл. 142 ЗМВР е
законоустановено изрично, че статутът на държавните служители по ал. 1, т. 1 се урежда със
ЗМВР, който специален закон регламентира служебните правоотношение на полицейските
служители.
Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица. Според ал. 3 на същата разпоредба за работещите на 8, 12 или 24 часови смени се
установява сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период. При работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 часа, като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. За разлика от чл.
140, ал. 1 КТ, в която норма е предвидена максимална продължителност на нощния труд за
лицата работещи по трудови правоотношения, в специалния закон /ЗМВР/ е налице изрична
материалноправна разпоредба, регламентираща максималната продължителност на нощния
труд за полицейските служители - 8 часа. От изложеното следва, че е поставен знак за
равенство между максималната продължителност на полагания от служители на МВР
дневен и нощен труд, а именно 8:8.
Различието – установената с разпоредбите на ЗМВР по – голяма продължителност на
работното време на нощния труд за служителите от МВР се аргументира с основните
функции на МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР. Разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал.
9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и редът за полагане на
нощен труд, включително отчитането му и заплащането да се извършват със съответните
актове – наредба и заповед. С последната, представляваща индивидуален административен
акт се предвижда министърът на вътрешните работи да определя размера на
възнаграждението за положен нощен труд. Действително в издадените наредби липсва
правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но липсата е обяснима с волята на законодателя да
не се създава норма за преобразуване на нощни часове в дневни. Не са налице и останалите
две предпоставки за прилагането на чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА. Случаите по ЗМВР и по КТ не
са сходни. Трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а
служебното правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт, т.е. като вид
правоотношения те са различни, а не сходни. Прилагането на НСОРЗ към въпросните
служебни правоотношения не би обезпечило постигането на законова цел доколкото
методите на регулиране на отношенията и заложената в чл. 187, ал. 1 ЗМВР воля на
законодателя е да се прилага еднаква продължителност на 4 работното време през деня и
нощта - „8 часа дневно“, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се
разполага – през деня или през нощта. При разработването и приемането на ЗМВР,
законодателя е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения и
равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на
нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми
- допълнително възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал.1, т. 1 ЗМВР, по- голяма
основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на
служебно правоотношение /чл.234, ал. 1 ЗМВР/, по – благоприятен режим за заплащане на
извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на
осигурителни вноски и по – благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69,
ал. 2 КСО/, пенсиониране при условията на І категория труд /чл. 69 КСО/ и др. Доколкото
правната регламентация на ЗМВР не урежда различна продължителност на дневния и
нощния труд не е налице правно основание за преизчисляване на положения от ищеца
нощен труд от 8 часа на смяна в дневен такъв. При преизчисляване на положен нощен труд
от 8 часа с коефициент 1.143 се получава 9.144, тоест ще се получи разминаване между
продължителността на полагания от служителите на МВР дневен и нощен труд, който
резултат е в колизия с целите на чл. 9, ал. 2 от процесната наредба.
На следващо място в чл. 188, ал. 2 ЗМВР е прието, че държавните служители, които
полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по
3
Кодекса на труда. Логическото тълкуване на цитираната норма, обуславя извода, че това
препращане е само към Глава XV от КТ – „СПЕЦИАЛНА ЗАКРИЛА НА НЯКОИ
КАТЕГОРИИ РАБОТНИЦИ И СЛУЖИТЕЛИ“. Нормата на чл. 140, ал. 1 КТ е в Глава VII
„РАБОТНО ВРЕМЕ И ПОЧИВКИ“, респективно същата не намира приложение за
служителите на МВР.
Съгласно нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи.
В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е прието, че на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до
6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение. В алинея
2 са посочени и предпоставките за изплащане на тези допълнителни възнаграждения, а
именно прието е, че условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по
ал. 1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с
негова заповед. При тази формулировка на чл. 179, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР следва извода, че за да
се изплати допълнително възнаграждение за положен нощен труд е налице необходимост от
приета наредба, уреждаща условия и реда за изплащането му и заповед на Министъра на
вътрешните работи, която индивидуализира размера на това допълнително възнаграждение.
По този механизъм е определено допълнително възнаграждение в размер на 0.25 стотинки
за всеки час положен нощен труд от ищеца и всеки служител на МВР.
За да е налице правно основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен
труд следва да се изпълни със съдържание същият механизъм, а именно наредба, уреждаща
условията и реда за изплащане на допълнителното възнаграждение, чрез преизчисляване на
нощния труд и заповед на Министъра на вътрешните работи, регламентираща размера му.
Поради изложеното исковата претенция следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна, тъй като не е налице правна уредба за преизчисляване на положения от
ищеца, като служител на МВР нощен труд с коефициент 0.143. В тази насока е и практиката
на ВКС, така в решение № 197 от 07.10.2019 г. по гр. д. № 786 / 2019 г., IV ГО на ВКС
постановено по реда на 290 ГПК и решение № 55/ 07.04.2015 г. по гр. д. № 5169/ 2014 г., ІІІ
г. о, е прието, че работното време на държавните служители в МВР се отчита по специален
ред, което прави недопустимо аналогичното приложение на законите за държавните
служители в гражданските ведомства, включително конвертиране на часовете труд, положен
през нощта, в дневни часове.
Това тълкуване съответства на правото на ЕС. По образуваното дело от Съда на
Европейския съюз № С-262/20 по направено запитване от български съд, е налице
произнасяне по относими към настоящото производство въпроси. С решението по това дело
/т.49, 51 и 55/ се приема, че Директива 2003/88/ЕО не съдържа указание за дадена разлика
или съотношение между нормалната продължителност на нощния труд и нормалната
продължителност на труда през деня. Посочва се, че следва да се следи за това, за
полагащите труд през нощта да има други мерки за защита под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки,
които позволяват да се компенсира особената тежест на този вид труд. Член 8 и чл.12, б.“а“
от Директивата следва да се тълкуват в смисъл, че не се налага да се приема национална
правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за
работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите, е по-кратка от
предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. Дейността на МВР е
насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на
престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна
безопасност и защита на населението, което обстоятелство представлява обективен
критерий, въз основа на който в закона, в частност в чл. 187, ал. 1 ЗМВР е предвидена
нормална продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
4
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Според ал. 3 на същата
разпоредба за работещите на 8, 12 или 24 часови смени се установява сумирано изчисляване
на работното време за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 часа, като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период.
По иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Неоснователността на главния иск обуславя извода за неоснователност и на
акцесорната искова претенция за лихва за забава върху главницата.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, ищецът следва да
заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер –
100.00 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц. Т. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ...,
срещу С... с адрес: гр. София, ул. „... I“ № 5, обективно кумулативно съединени искови
претенции с правно основание чл. 178, ал. 1. т. 3 във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 2080 лв. –
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 31.08.2018 г. – 30.09.2020 г.,
формиран след преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане
на сумата, както и сумата от 500.00 лв. – мораторна лихва за периода 01.01.2019 г. – до
14.06.2021 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Ц. Т. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ..., на основание чл. 78,
ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, да заплати на С... с адрес: гр. София, ул. „... I“ № 5 сумата от 100.00лв.
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Да се връчи препис от решението на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5