Р
Е Ш Е Н И Е № 477
10.05.2018 г.,
гр. Сливен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІ-ти ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на
16.03.2018г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИНЧО МИНЕВ
секретар: ТАНЯ ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
МИНЧО МИНЕВ
гр.
дело № 3292 по описа за 2017
година, за да се произнесе, съобрази
следното:
В
исковата молба на главен публичен изпълнител при ТД на НАП-Бургас се твърди, че на 10.03.2014г. е
била връчена на „ГАРДЪН“, чрез упълномощено за последното лице, заповед на
началника на сектор „Ревизии“, за започване на ревизия на същото. Също, че
скоро след това дружеството започнало да отчуждава свои недвижими имоти, в т.ч.
два в землището на с.Струпец, Сливенска област: храсти с площ 5 дка,
представляващи поземлен имот № 000392 в м.“Вървището“ и също храсти, с площ
7.365дка, представляващи поземлен имот № 000248 в м.“Над село“, като ги продало
за 330лв. на лицето Д.П.Д., както и в землището на с.Малко Чочовени, Сливенска
обл.: поз.имот № 000023 с площ 4.100дка- друга нестоп.терит. в м.“Над село“;
поз.имот № 000045 с площ 5.764дка- жил.територия в м.“Гермелика“ и поз.имот №
005013 с площ 4дка- храсти в м.“Над село“, които продало на лицето И.Й.И. за 8
220лв.
Ищецът
счита, че сделките са осъществени с цел ревизираното юридическо лице да осуети
възможността публичните му задължения, които по-късно са били установени с
ревизионен акт № Р-20-1400393-091-01/ 23.09.2014г., да бъдат събрани
принудително чрез публичната продан на тези негови активи. Поради това
предявява, в обективно, а и субективно- насочвайки ги срещу двете страни по
договорите за продажба, съединяване, сделките да бъдат прогласени за
недействителни по отношение на държавата. В
производството по настоящото дело се атакува договора, извършен в нот.акт №104,
том ІІ, рег.№3185, дело 279 от 08.04.2014г. на нотариус Е.Ш., касателно първите
две описани по-горе зем.земи, купувач на
които е Д.Д.. В подкрепа на претенцията си публичния изпълнител развива
съображения, че са налице няколко основания, освен общите предпоставки - че
продавача е имал публични задължения и е предприел разпореждане със своите
недвижими имоти, след като вече му е бил връчена заповед за извършване на
ревизия, за да бъде уважена тя: сделката е осъществена с цел да се увреди публичния
изпълнител; възмездна е и с имуществени права на ревизираното юридическо лице,
а даденото от продавача значително надхвърля по стойност полученото. С тези
аргументи обоснована основателност и на последния си иск- препращащ към т.н.
Павлов иск.
Както
на „Гардън”ЕООД, така и на Д.Д. бе връчен препис от исковата молба, но никой от
тях не депозира писмен отговор.
Публичният
изпълнител се явяваше на проведените съдебни заседания и поддържаше исковете.
Ответниците нито се явиха, нито изпратиха свои процесуални представители, нито
пък взеха писмено становище по ищцовите претенции.
След
като съда обсъди събраните по делото доказателства, приеа за установени
следните факти:
На
27.02.2014г. е издадена, на осн. чл.112 и 113 от ДОПК, заповед № 1400393 за
възлагане на ревизия, която да бъде извършена на дружеството с фирма „ГАРДЪН“ и
ЕИК *********. Тя е връчена на същото на 10.03.14г., чрез лицето А. Н. А., за
което в разписката, представляваща част от „гърба“ на документа, е записано, че
е упълномощено лице. Съдът приема, че това му качество е доказан факт- с
пълномощното, представляващо лист № 12 от материалите по делото- дадено му от Ж.
С. С. в качеството й на управител на „Гардън“ ЕООД, а подписа й, както и
съдържанието на пълномощното, са нотариално заверени, което прави документа-
разписката, официален.
С
последващи заповеди- от 09.06.2014г., 09.07.2014г. и 23.07.2014г. срока за извършване на ревизията
е удължавана- с по един месец- съотв. до 10.07., 10.08., докато накрая е
завършила с ревизионен акт- № Р-20-1400393/ 23.09.2014г., връчен на
дружеството, по електронен път на 25.09.2014г. /в условията на чл. 29 ал.4,
предл. второ от ДОПК/, с който са установени публични задължения в размер на
главница от 95 370.35лв. и лихви за просрочия от 25 242.66лв.
Вторият
от представените от ищеца ревизионни актове- този от 2015-та година, с № 02002014003486-091-001,
съда няма да обсъжда, тъй като той е неотносим към предмета на делото документ-
защото в съдебно заседание ищеца измени основанието на първата си претенция в
смисъла, че договора за продажба е недействителен, защото е сключен след като
на продавача е връчен акта/заповедта, за започване на ревизия, вместо
първоначално заявеното – след установяването с ревизионен акт на данъчни
задължения; при това се визира заповед № Р- 20-1400393, завършила с ревизионен
акт със същия № от 23.09.2014г.
Съдът
няма да коментира по същество- тъй като е ненужно, документите, представляващи
листи №№ 38-43вкл. от материалите по делото- наказателни постановления,
електронен фиш и др.
С
договор, извършен в нот.акт № 104, дело 279/08.04.2014г., „Гардън“ЕООД продава
на Д.П.Д. два недвижими, поземлени имота: храсти с площ 5 дка, представляващи
поземлен имот № 000392 в м.“Вървището“ и също храсти, с площ 7.365дка,
представляващи поземлен имот № 000248 в м.“Над село“, в землището на с.Струпец,
Сливенска обл., за сумата 330лв. Видно
от удостоверения изх.№№ ********** и ********** от 30.06.2017г., данъчната
оценка на първия от тях е 132.20лв., а на втория- 194.80лв. От заключението на вещото лице по
назначената по настоящото дело оценителна експертиза, което съда кредитира, тъй
като е обективно и компетентно изготвено, съда приема, че пазарната стойност на
първия имот към датата 08.04.2014г. е била 3 300лв., а на втория- 4 800лв.
Така установената фактическа обстановка
налага следните правни изводи:
Предявени
са искове с правно основание т.4 от чл.216 ал.1 от ДОПК; другия- т.2 от чл.216
ал.1 и третия- ал.3 на чл.216 от ДПК във вр.с чл.135 от ЗЗД. С доклада по
делото съда изложи становище, че те са предявени в условията на евентуалност.
Това предполага разглеждането от съда на първия иск и само в случай, че бъде
отхвърлен- разглеждане на втория, а ако и той бъде отхвърлен- едва тогава разглеждане
и на последния. При постановяването на решението обаче съдията-докладчик
прецени, че съединяването е в условията на алтернативност- защото наистина ищеца
в последователност излага своите съображения за наличието на всяка от трите
хипотези в случая, като ги е подредил по начина, който съда цитира по-горе
исковете. Така е, но все пак ищеца все някак трябва да изложи съображенията си,
те трябва да бъдат систематизирани по определен начин и да следват някаква
последователност в смисъл, че все някой от исковете ще е обсъден първи от него.
От друга страна, в петитума на исковата молба ищеца не отдава никакво
предпочитание на някой от обективно съединените си искове, а единствено
формулира искане съда да обяви договора за продажба за недействителен спрямо
държавата. Т.е., на него му е все едно при коя от хипотезите, на кое основание,
съда ще уважи претенцията му. А точно това е характерно за съединяването на
искове в условията на алтернативност-
съда да уважи претенцията, без значение на кое от основанията.
Така
или иначе, най- напред трябва да се провери дали са налице общите предпоставки
на иск по чл.216 от ДОПК, а те, както съда е указал с доклада си, са
отчуждителната сделка да е извършена след като на продавача е била връчена заповед
за започване на ревизия, както и в резултат на същата да са установени публични
задължения. В случая те бяха доказани с ангажираните от ищеца доказателствени
средства- заповедта за започване на ревизия е издадена на 27.02.2014г., на осн. чл.112 и 113 от ДОПК и
е връчена на „ГАРДЪН”ЕООД на 10.03.14г.,
чрез надлежно упълномощен негов представител- А. А. Сделката за продажба е
осъществена на 08.04.2014г., т.е.
съвсем скоро, но все пак след това.
Така
също, ревизията е завършила с ревизионен акт, с който са установени, при това
значителни по размер, публични задължения- общо 120 613.01лв.
Изводът
за основателност на ищцовата претенция, поне тази, основана на т.2 от чл.216
ал.1 ДОПК, се налага направо от само себе си, защото по делото се установи, че
пазарната стойност към 08.04.2014г. на единия имот е била 3 300лв., а на
другия- 4 800лв., т.е. общо 8 100лв., а юридическото лице е получило при
сделката 330лв., т.е. приблизително 25 пъти по-малко. Т.е., изпълнени са
изискванията закона- сделката е възмездна; с имуществени права на длъжника и
даденото от него значително надхвърля полученото.
Уважаването
на този иск означава, че съда не трябва да обсъжда и да се произнася с
решението си- с диспозитив, по останалите искове на публичния изпълнител.
В края
съда трябва да коментира и следното: в случая ищеца е освободен, на осн.чл.84
ал.1, предл.първо, т.1 от ГПК, от заплащането на държавни такси в това
производство- защото касае публични държавни вземания; то тази причина съда не
събра на ищеца такса за образуване на делото. Тя следва да се изчисли по
правилото на чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК- като за оценяем иск- 4% от цената му, но не по-малко от
50лв., а цената на иска се изчислява по правилото на чл.69 ал.1, т.4 във вр. с
т.2 от ГПК- от данъчната оценка на недвижимите имоти, която в случая е общо е
327лв. /132.20лв. + 194.80лв./. Т.е.,
дължимата за образуване на делото такса е 50лв. Тъй като чл.78 ал.6 от ГПК
предвижда, че когато делото бъде решено в полза на лице, освободеното
заплащането на такси и разноски, съответните се възлагат върху осъдената
страна, то „Гардън”ЕООД и Д.Д. ще бъдат осъдени да заплатят на държавата, по
сметка на СлРС, споменатата сума.
Ето
защо, Сливенски районен съд
Р Е Ш
И:
УВАЖАВА предявения
от публичен изпълнителен при ТД на НАП- Бургас, с адрес: ул.”Цар Петър” № 5Б,
ет.7, стая 5 иск с правно основание чл.216 ал.1, т.2 от ДОПК и ОБЯВЯВА за
НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на
Държавата, договора за продажба, сключен на 08.04.2014г. и извършен
в нот.акт № 104, том ІІ, рег.№ 3185, дело 279/08.04.2014г. по описа на нотариус
с рег.№ 128 Е.Ш., по който „ГАРДЪН“ЕООД с ЕИК *********; със седалище гр.Сливен
и адрес на управление на дейността- ул.”Шкорпил”№6 продава на Д.П.Д. с ЕГН: **********
и адрес: *** два поземлени имота:
храсти с площ 5 дка, представляващи поземлен имот № 000392 в м.“Вървището“ и
храсти, с площ 7.365дка, представляващи поземлен имот № 000248 в м.“Над село“,
в землището на с.Струпец, Сливенска обл., за общата сума 330лв.
ОСЪЖДА
„ГАРДЪН“ЕООД с ЕИК ********* и Д.П.Д. с
ЕГН: ********** да заплатят, на осн.чл.78
ал.6 от ГПК, на държавата, в полза на Сливенски районен съд сумата 50лв. /петдесет лева/ – за държавна
такса за образуване на делото, както и държавна такса от 5лв., ако за
принудителното им събиране съда служебно издаде изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване и може да се обжалва по следния начин: пред Сливенски окръжен съд, с въззивна жалба,
която трябва да се подаде чрез Сливенски районен съд, в двуседмичен срок, течащ
за всяка от страните по делото от момента, в който й бъде връчено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: