№ 2250
гр. София, 14.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20231110203666 по описа за 2023 година
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 93 с-в в публичното заседание на
двадесет и седми април през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА
при секретаря К.Михайлова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 3666
по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. А. М. срещу Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К №
7039026, издаден от СДВР-МВР, с който на М. А. М., ЕГН-**********, на основание чл.
189, ал.4 вр. чл.182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева, за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят- редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно
заседание. Депозирал е молба чрез процесуален представител-адв. Кр.М. от САК, в която
взима становище за отмяна на издадения ЕФ като незаконосъобразен. Изложен е довод за
неправилно излагане на фактическата обстановка и липса на отразяване на съществени
елементи от обективната страна на деянието. В жалбата е изложено и становище за липса на
доказателства относно осъществяване на състава на нарушението от жалбоподателя., както и
липса на доказателства относно годността на изполваното АТСС, с което е отчетена
скоростта на движение на МПС-то. Моли се за отмяната на ЕФ като незаконосъобразен и
неправилен. Иска се присъждане на направените разноски.
1
Въззиваемата страна -редовно призована, не изпраща представител. Релевира становище
по жалбата в писмени бележки от процесуален представител на АНО-юрк. Д. Иванова, в
които се моли за потвърждаване на ЕФ. Сочи се, че е безспорно установено осъществяването
на адм.нарушение, при законосъобразно издаден ЕФ и правилно ангажирана
административно наказателната отговорност.Изложена е аргументация за издаване на ЕФ на
ж-ля М. М., поради налична декларация от лицето, на което е регистрирано процесното
МПС.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и
като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна
следното:
Към 24.04.2021 г. лек автомобил „**** с рег. № *** е собственост на „Сити трейд
корпорейшън“ЕООД, представлявано от Свилена М..
На 24.04.2021г. в 11: 28 ч. в гр. София, на бул. „Пейо Яворов“ до № 28 с посока на
движение от бул.“Драган Цанков към бул.“Черни връх“ лек автомобил „**** с рег. № *** се
движел със скорост от 71 км/ч. при максимално разрешена скорост за населено място от 50
км/ч. По същото време на посоченото място бил осъществяван контрол за спазване
скоростта на движението чрез автоматизирано техническо средство- „TFR1-M 505“, с номер
на устройството № 4835, монтирана в служебен автомобил с рег. № ****. Системата била
въведена в експлоатация от екип на ОПП-СДВР, а измерването било извършвано в периода
от 11.00ч. до 13.30 часа на 24.04.2021г., съгласно приложения Протокол за използване на
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта. Скоростта на движение на
моторното превозно средство била установена с посоченото техническо средство, чрез
изготвяне на видеозапис като кадри от видеоклипа били отразени на хартиен носител чрез
изготвяне на фотоснимки, отразяващи, дата, точен час, скорост и регистрационен номер на
превозното средство.
В хода на проверката собственикът на процесното МПС Свилена Венциславова М.
попълнила декларация, в която отразила, че автомобилът на процесната дата е управляван
от ж-ля М. А. М..
Въз основа на констатираното нарушение за скорост, заснето със система за
видеоконтрол бил издаден на ж-ля М. М. процесният Електронен фиш за нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДП. В ЕФ било отразено, че нарушението е извършено в условията на
повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 2978271.
АТСС било вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване, като е одобрена и вписана в списъка на 24.02.2010 г. със срок на валидност на
одобрението до 24.026.2020 г.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
приобщените по делото писмени доказателства – Електронен Фиш серия К № 7039026;
2
Електронен фиш ; Справка за регистрация на МПС; Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на
министъра на вътрешните работи; Заповед за утвърждаване на образец за електронен фиш;
Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на
скоростта;Протокол от проверка № 1-38-20 на мобилна система за ведеоконтрол;
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване от БИМ; Часови график; ДЕкларация ;
Ежедневна форма на отчет, както и веществени доказателствени средства – разпечатки на
фотоснимки, изготвени с техническо средство, заснемащо датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК, писмени
доказателства и доказателствени средства, тъй като същите са логични, последователни
съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната
съвкупност, като не са налице основания за отхвърляне на който и да е от писмените
доказателствени източници.
При установеното от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице
и процесуално е допустима, а разгледана по същество, се явява НОСНОВАТЕЛНА.
Съдът счита, че не са допуснати процесуални нарушения, свързани с издаването на ЕФ,
съгл. изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП обжалваният ЕФ съдържа всички задължителни
реквизити- данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане.
Съдът намира, че избрания за реализиране на отговорността на жалбоподателя
процесуален ред, а именно чрез издаване на Електронен фиш, а не на АУАН и НП по
правило се явява законосъобразен и съответен на нормативната уредба, актуална към
момента на деянието. Нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, в редакцията от 01.04.2019 г.
предвижда че "при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение". Понятието за автоматизирано техническо средство или система е
легално дефинирано в § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, въведена също с изменението на ЗДвП от
13.03.2015 г. Видно от посоченото в цитираната разпоредба, техническото средство може да
бъде както стационарно, така и мобилно-"прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен
орган, който поставя начало и край на работния процес", както и в настоящия случай.
Следва да се отбележи, че въведеното уточнение на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, относно
отсъствието на контролен орган и нарушител, касае процеса по генериране на самия
електронен фиш, а не на установяване на нарушението. Мобилна система за видеоконтрол
3
„TFR1-M 505“ е въведена в експлоатация от присъствалия на мястото на контрол служител
на СДВР, което обаче не противоречи на реда за използване на автоматизирани технически
средства от категорията на мобилните. От Ежедневната форма на отчет от 24.04.2021 г. се
установява, че от 11:00 часа до 13.30 часа на посочената дата (което включва и процесния
час) техническо средство TFR1-M с № 505 е било позиционирано в служебно МПС на
посоченото в ЕФ място на нарушението, за да контролира скоростта на движение на МПС-
та при ограничение на скоростта 50 км/час. В същия смисъл данни се съдържат и в
Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. №
4332р-22770. От приложените по делото писмо от Български институт по метрология с
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, писмо от Главна
Дирекция "Национална полиция" се установява, че техническото средство, с което е
констатирано и заснето процесното нарушение, е одобрено съобразно нормативните
изисквания. Срокът на валидност на одобряването на типа е бил до 24.02.2020 г., преминало
е последваща проверка в Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар
скоростомери към Главна дирекция "Национална полиция" и се счита за одобрен тип
средство за измерване, което е технически изправно. Следва да се отбележи, че съгласно чл.
30, ал. 5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се
считат от одобрен тип, какъвто е и настоящият случай, поради което използваното
техническо средство към процесната дата е било годно да установи нарушението.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите, изложени в жалбата, относно неяснота,
свързана с мястото, където е заснето процесното нарушение, тъй като от снимките към
преписката се установява, че процесният автомобил се е движил в границите на населено
място. Относно доводите за липса на доказателства ж-лят М. М., че е управлявала
процесният автомобил, следва да се отбележи, че поради попълване на Декларация от
собственика на МПС-то-„ЛЕКСУС„ рег. № ***, че на процесната дата автомобилът е
управлява от М. М., то правилно ѝ е издаден ЕФ.
Нарушението е осъществено при условията на повторност по смисъла на § 6, т. ЗЗ от ДР
на ЗДП, съгласно който " повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в
случаите по чл. 174, ал. 2 ЗдвП- в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното
постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение,
включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. От
приложения Електронен фиш Серия К № ***** ведно със справка-картон на водач, се
установява, че цитираният електронен фиш е издаден на жалбоподателя за нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДП и е влязъл в сила, като наложената глоба е на основание чл. 182, ал. 2, т. 3
от ЗДП в размер на 100 (сто) лв., поради което правилно и с обжалвания ЕФ
административно-наказателната отговорност е ангажирана за нарушение, извършено при
условията на чл. 182, ал. 4 от ЗДП.
От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината съзнавана
непредпазливост, доколкото водачът е могъл и е бил длъжен да не превишава разрешената
4
скорост, но въпреки това не е съобразил поведението си със законовите изисквания.
Нарушението е формално, поради което настъпването, респективно предвиждането на
общественоопасни последици в съзнанието на водача, не е част от фактическия му състав.
По изложените съображения съдът не приема за основателни доводите на
процесуалния представител на ж-ля за непълнота на фактическата обстановка и
незаконосъобразност на обжалвания ЕФ.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП, при превишаване на максимално
разрешената скорост в населено място с от 21 до 30 км/ч., водачът се наказва с глоба в
размер на 100 лв., а съобразно чл.182, ал.4 от ЗДП-„ Когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал.
2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в
двоен размер“. Наложената на жалбоподателя Глоба е в съответния абсолютен размер от 200
(двеста) лева, поради което обжалваният ЕФ е законосъобразен и в санкционната част.
С оглед на изложеното обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден. При
този изход на делото е основателно и искането на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. С
оглед невисоката фактическа и правна сложност на делото и разглеждането му в едно
съдебно заседание, претенцията следва да бъде уважена в минималния размер, определен
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 80 (осемдесет) лева за
представителството пред настоящата инстанция.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, серия К № 7039026, издаден от СДВР-
МВР, с който на М. А. М., ЕГН-**********, на основание чл. 189, ал.4 вр. чл.182, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА М. А. М., ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Столична дирекция на
вътрешните работи /СДВР/ сума в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за осъщественото пред настоящата инстанция процесуално
представителство.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд София-град с
касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщението.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6